Решение № 267 от 13.04.2020, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е

Н И Е

№………./…...04.2020 год. гр. Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и първи февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ТОНИ КРЪСТЕВ при секретар Мая Иванова, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 468 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание 430, ал. 1 и 2 от ТЗ, чл. 79, ал. 1, чл. 92 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 422, ал. 1 ГПК, от „УниКредит Булбанк” АД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът И.И.И. дължи на „УниКредит Булбанк" АД следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 25.09.2018 г. по ч.гр.д. № 14242/2018 г. по описа на Районен съд Варна следните суми: 97 738,34 лева – главница по Договор за б. ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице № *******от 25.08.2014 г. и Анекс № 1 от 19.10.2017 г.; 14 951,08 лева – дължими лихви и неустойки по Договор за б. ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице № *******от 25.08.2014 г. и Анекс № 1 от 19.10.2017 г., в т.ч.: 3 279,55 лева – договорна/ възнаградителна лихва по договора за кредит и анекса за периода от 30.12.2017 г. до 03.07.2018 г.; 1 218,39 лева – лихва върху просрочена главница по договора за кредит и анекса за периода от 30.12.2017 г. до 20.09.2018 г.; 8 115,66 лева – просрочена лихва (миграция) по договора за кредит и анекса за периода от 30.12.2017 г. до 30.06.2018 г.; 134,57 лева – неустойка за просрочена лихва по договора за кредит и анекса за периода от 30.12.2017 г. до 20.09.2018 г.; 2 202,91 лева – неустойка за просрочена главница по договора за кредит и анекса за периода от 30.12.2017 г. до 20.09.2018 г., както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявление с вх. № 3028167/28.03.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

Твърди се в исковата молба, че с Договор за б. ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице № *******от 25.08.2014 г. „УниКредит Булбанк” АД е предоставило на кредитополучателя И.И.И. ипотечен кредит в размер на 100 000,00 лева.

Кредитополучателят се задължил да погасява кредита на месечни анюитетни вноски при уговорени между страните условия относно вида, размера и начина на изчисляване на лихвите, неустойките и таксите и краен срок за погасяване на кредита – 25.08.2038 г. Кредитът бил изцяло усвоен на 29.08.2014 г. В чл.17 от договора били посочени и случаите, в които кредитът става предсрочно изискуем.

На 19.10.2017 г., между страните бил подписан Анекс № 1, съгласно който редовният дълг – главница е 97 738,34 лв., а начислената, просрочена и изискуема лихва към датата на анекса – 9 875,29 лв. ще се погасява успоредно с дължимата анюитетна вноска, при уговорен погасителен план.

Кредитополучателят не изпълнил задължението си за погасяване на тази лихва в пълен размер, а извършил само частично плащане, поради което от тази сума ищецът претендира остатък в размер на 8 115,66 лева – просрочена лихва (миграция). Считано от 30.12.2017 г. кредитополучателят изпаднал в забава при плащане на месечните анюитетни вноски, поради което били начислени лихва върху просрочена главница, неустойка за просрочена лихва и неустойка за просрочена главница. Твърди се, че броят на вноските за главница, които не са изцяло издължени на договорените дати за плащане, е седем в общ размер 1 608,81 лева за периода от 30.12.2017 г. до 30.06.2018 г., а за договорна/възнаградителна лихва – осем в общ размер 3 279,55 лева за периода от 30.12.2017 г. до 03.07.2018 г. С оглед неизпълнението, ищецът обявил цялата останала непогасена част от кредита за предсрочно изцяло изискуема на 03.07.2018 г. На 21.09.2018 г. ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК, по което районният съд издал заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

В срока по чл. 367 ГПК ответникът чрез назначен особен представител е подал отговор на исковата молба, в който излага становище за неоснователност на предявения иск.

Прави възражение за липса на категорични доказателства за усвояване на кредита в уговорения срок – не по-късно от 25.11.2014 г. По отношение на сключения на 19.10.2017 г. Анекс № 1 сочи, че не са представени доказателства за представителната власт на пълномощника Е. Д. В., който е подписал документа от името на ответника, поради което не може да се извърши преценка относно обвързващото действие на анекса спрямо ответника. В случай, че се установи валидно упълномощаване за сключване на Анекс № 1, прави възражение, че пълномощникът на кредитополучателя не е бил запознат със съдържанието на актуалните Общи условия и не му е бил предоставен екземпляр от тях. Възразява, че ищецът не е представил какъвто и да било погасителен план, въпреки че в първоначалния договор и в анекса към него е посочен като неразделна част, поради което оспорва твърденията на ищеца, че ответникът не е изпълнявал надлежно основното си задължение – да заплаща изцяло и в срок месечните си анюитетни вноски, както и твърдението за изпадането му в забава, считано от 30.12.2017 г. В подкрепа на това възражение сочи, че, видно от представените по делото доказателства, след твърдяната начална дата на изпадане в забава от страна на ответника – 30.12.2017 г., са направени погасителни вноски на 30.01.2018 г., на 26.02.2018 г., на 29.03.2018 г., 27.04.2018 г., на 30.05.2018 г., на 28.06.2018 г., на 18.07.2018 г., на 27.07.2018 г. и на 30.08.2018 г. – чрез получени междубанкови преводи от МОН, с които заплатите на ответника за съответните месеци са преведени за погасяване на задълженията му по кредитния договор. Възразява, че правото на банката кредитор да направи кредита предсрочно изискуем не е упражнено надлежно, тъй като връчването на изявлението е осъществено чрез ЧСИ на адрес, неясно описан в съобщението, който му бил казан от лицето Е. Д. В., а не на посочения от кредитополучателя адрес за кореспонденция, който в случая е адресът в гр.Варна, ж.к."Т.“, бл.37, ет.2, ап.1, явяващ се негов постоянен и настоящ адрес. Що се касае до връчването при отказ на лицето Е. Д. В., сочи, че липсват доказателства дали същото разполага с пълномощия и в частност с такива да получава уведомления от банката, отправени до кредитополучателя. По отношение на размера на претенциите възразява относно правилността на изчисляване на лихвите и спазване на поредността за погасяване на вноските, които са направени след 30.12.2017 г. и съобразяването на същите при изчисляване на исковите суми. Оспорва вземането за законна лихва като неоснователно и недоказано по размер.

В съдебно заседание и представена писмена защита процесуалният представител на ответника поддържа направените възражения по основанието и размера на предявените искове.

І. По допустимостта на исковете.

Видно от приложеното ч.гр.д. 14242/2018 г. на Районен Съд – Варна, на 21.09.2018 г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК за сумите посочени в исковата молба. Видно от писмо изх. № 3860/15.02.2019 г. от ЧСИ И.-Л. Е., заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на 20.02.2019 г. заповедният съд е указал на заявителя „УниКредит Булбанк" АД, че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви иск относно вземането си. Заявителят е уведомен за постъпилото възражение на 28.02.2019 г. Искова молба е подадена на 25.03.2019 г., т.е. в преклузивния едномесечен срок по чл.

415, ал. 4 от ГПК. Ето защо, съдът намира исковете за допустими.

ІІ. По съществото на спора.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК приема следното:

От приетия като доказателство Договор за б. ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице № *******от 25.08.2014 г. се установява, че ищецът „УниКредит

Булбанк" АД е поел задължение да предостави на ответника И.И.И. ипотечен кредит в размер на 100 000,00 лева за покупка и ремонт на недвижим имот със срок за издължаване до 25.08.2038 г. като кредитът се олихвява с годишен лихвен процент равен на сбора от тримесечния Софибор и фиксирана лихвена надбавка от 5,517 %. Крайният срок за усвояване на кредита е 25.11.2014 г. Издължаването на кредита следва да се извърши на месечни анюитетни вноски всяка с падеж 15-то число на месеца съгласно погасителен план. Страните са уговорили неустойка за забава върху всяка просрочена сума (за лихва и/или главница) в размер на законната лихва.

С Анекс № 1 от 19.10.2017 г. страните са изменили договорното правоотношение и са приели нови Общи условия към договора за кредит. Констатирали са, че усвоеният размер на кредита е 100 000,00 лева, неиздължената главница, приета с анекса като редовен дълг, е 97 738,34 лв., а начислената, просрочена и изискуема лихва към датата на анекса е в размер на 9 875,29 лв. В т. 9.1 страните са се съгласили просрочената лихва в размер на 9 875,29 лева да се погасява успоредно с месечните анюитетни вноски на четири части с посочени размери и падежи, последната от които дължима на 30.06.2018 г. Уговорена е промяна във фиксираната лихвена надбавка като компонент от договорения лихвен процент, като същата е определена в размер на 5,577 %. В т. 7.2 е уговорена падежна дата на анюитетните вноски по погасителния план – 30-то число на месеца.

В заповедното производство са представени новите общи условия, както и изрично писмено пълномощно с нотариална заверка на подписа от 01.09.2017 г., издадено от И.И. и овластяващо Е. Д. В. да подписва всички необходими документи във връзка с преструктуриране на процесния кредит. Видно е, че както анекса, така и общите условия са надлежно подписани на всяка страница от пълномощника на ответника.

Видно от приложеното на л. 29 Съобщение изх. № 14439/10.08.2018 г. на ЧСИ И.-Л. Е., съдебният изпълнител по поръчение на кредитора „УниКредит Булбанк" АД е уведомил длъжника И.И., че поради забава на плащанията на задълженията предоставеният съгласно Договор № *******от 25.08.2014 г. и анекс към него кредит е обявен от банката за изцяло и предсрочно изискуем. Съобщението е връчено лично на ответника И.И. на 24.08.2018 г., което обстоятелство е удостоверено с разписка и с придружително писмо изх. № 15508 от 28.08.2018 г. Направен е опит изявлението на банката да бъде връчено и на пълномощника на кредитополучателя Е. Д. В., но последният е отказал да получи същото като е посочил адрес, на който може да бъде открит длъжникът. Именно на този, посочен от В., адрес е връчено съобщението до ответника.

По делото е прието заключение на вещото лице Б.Б. по допусната съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, което на основание чл. 202 от ГПК съдът кредитира съобразно изложеното по-долу, в т.ч. направените от вещото лице устно в о.с.з. на 21.02.2020 г. допълнителни уточнения. Според експертизата, процесният жилищен кредит е усвоен на 29.08.2014 г. в размер на 100 000,00 лв. като усвоената сума е разходвана чрез наредени от титуляря преводи и теглене на суми в брой. В периода 24.08.2014 – 09.01.2020 г. са извършени погашения по кредита в общ размер на 20 591,60 лв. Преди сключване на Анекс № 1 от 19.10.2017 г. кредитополучателят е забавил плащането на седем поредни месечни погасителни вноски за периода от 15.10.2016 до 20.04.2017 г. След извършеното преструктуриране на кредита съгласно анекс № 1 от 19.10.2017 г., с който страните са договорили просрочената главница да се счита за редовна, а плащането на просрочените лихви в размер на 9 875,29 лв. е разсрочено, ответникът отново е изпаднал в забава, като след заплащането на първите две анюитетни вноски (само за лихви, т.к. за главницата с анекса е уговорен двумесечен гратисен период) с падежи 30 октомври и 30-ти ноември 2017 г. изцяло е преустановил плащането на кредита (Приложение № 2 към ССЕ). Видно е също така, че от първата вноска по разсрочените лихви, която е в размер на 2 000,00 лева с падеж 30.12.2017 г., са платени само 1759,63 лева, при това със забава (Приложение 4 към ССЕ). Останалите вноски от разсрочената с анекса лихва са останали неплатени. Експертизата е категорична, че периодично начисляваните като задължения на кредитополучателя суми на дължимите вноски за главница и лихви съответстват на договорките по т.4. от Договора за б. кредит и Анекс №1 към него. В крайна сметка, според заключението на вещото лице, неиздълженият остатък и дължимите лихви и неустойки, изчислени въз основа на договорките по договора за б. кредит и анекса съответстват на сумите посочени в исковата молба.