Решение № 78 от 16.05.2024, Районен съд - Велики Преслав

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. В.П.в, 16.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В.П.В, III СЪСТАВ, ГО, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Соня Анг. Стефанова при участието на секретаря Марияна П. В.а като разгледа докладваното от Соня Анг. Стефанова Гражданско дело № 20233610100591 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от „Д.П.“ ООД, представлявано по закон от Б.К.С. и С.Я.С. – управители, представлявано по пълномощие от адв. С. М., Адвокатска колегия – Ш. срещу „А.С.****М“ ЕООД, представлявано по закон от Р.Р.Е. – Управител кумулативно обективно съединени положителни установителни искове положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, вр. чл. 327, ал. 1 от ТЗ, вр. с чл.79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът държи на ищеца сумата от 8158.98лв., представляваща неплатена главница по съставена Фактура 0000000133/ 13.06.2022г., както и сумата от 1208.62лв. - мораторна лихва върху главницата, изчислена от датата на фактурата 13.06.2022г. до 03.10.2023г., както и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за започване на заповедното производство до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът излага, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника по делото за заплащане на главницата по Фактура № 10000000133/13.06.2022г., представляваща неплатена продажна цена на закупени стоки, дължимата мораторна лихва, начислена от датата на издаване на фактурата до датата, предхождаща датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, както и законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане на вземането, ведно с направените в производството разноски. Сочи, че въз основа на заявлението му е било образувано ч.гр.д. № 499/2023г. по описа на ВПРС и му била издадена заповед № 230/ 06.10.2023 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против ответното 1 дружество. Против издадената заповед длъжникът е подал своевременно възражение, поради което счита, че за него като ищец е налице правен интерес от предявяване на настоящата искова претенция.

Ищецът излага, че между него и ответното дружество е сключен неформален устен договор за търговска покупко - продажба, като ищецът е продал на ответника стоки: дървен материал 1,14 куб.м., облицовка 20,16 кв.м., летви 3/4/4 -14 връзки, челна дъска- 5 бр., плоча Булпор 8 см, с обща стойност от 8158.98лв. с ДДС, за което е съставена Фактура № 0000000133/13.06.2022г.

Поддържа, че договорът за търговска продажба на движими вещи, съгласно чл.318, ал.1 от ТЗ е консенсуален и неформален, поради което писмената форма не е условие за неговата действителност, а сключването му предпоставя постигане на съгласие между страните относно съществените елементи от съдържанието на сделката, а такива са стоката и цената.

Твърди, че между страните са били водени множество разговори за доброволно плащане на задължението от страна на „А.С.****М“ ЕООД, но дължимата сума така и не е платена.

Счита, че исковата му претенция е основателна и моли да бъде уважена. Предвид основателността на главната искова претенция, настоява да бъде уважена и акцесорната такава – касателно сумата от 1208.62лв. - мораторна лихва върху главницата, изчислена от датата на фактурата 13.06.2022г. до 03.10.2023г. Претендира сторените съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание ищцовото дружество редовно призовано се представлява от редовно упълномощения си процесуален представител, който поддържа претенциите и моли същите да бъдат уважени. Настоява, че ответната страна не е направила възражение относно вида, количеството и качеството на стоките при приемането им. Сочи, че липсват доказателства за платени от ответната страна 2000 лева в брой или по банков път.

В срока по реда на чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът взима становище по процесуалната допустимост, но неоснователност на исковата претенция.

Ответникът не отрича, че между страните е било постигнато съгласие ищецът да предаде на ответника движимите вещи, подробно описани в исковата молба, но настоява, че са му продадени вещи на стойност 2000 лева, като твърди, че посочената сума е била заплатена пред двама свидетели при приемане на стоката. Поддържа, че останалата стока, макар и вписана в приложената към исковата молба фактура не е получена от ответното дружество и респ. не е заплатена от последното. Заявява, че уговорката била, че ответникът ще получи останалата част от стоките, вписани във фактурата, когато посочената във фактурата сума бъде заплатена. Акцентира, че липсва подпис на представител на ответника върху приложената фактура, както и печат на ответното дружество. Настоява, че дори и ищецът да е осчетоводил цялата фактура, това обстоятелство не следва да бъде вменявано във вина на ответника, тъй като той е заплатил стойността само на реално получената от него стока.

Ответникът оспорва съдържанието на приложената към исковата молба фактура. В случай, че в оригиналната фактура е положен подпис на представител на ответното 2 дружество, приел стоката, оспорва автентичността на положения подпис.

Предвид изложеното, настоява исковите претенции да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани и претендира сторените съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание процесуалният представител на ответната страна зявява, че поддържа отговора на исковата молба и настоява исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Настоява, че ответникът е получил материали на стойност 2000 лева, която сума е заплатил на ищеца.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

За установяване на твърдението си, че между страните е бил сключен неформален договор за търговска покупко-продажба ищецът е представил копие и оригинал на процесната фактура № 0000000133/13.06.2022 год., издадена от ищцовото дружество с получател ответното дружество за сумата от 8158,08 лева с ДДС.

По делото е прието заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните по делото, вещото лице по която след проверка в счетоводствата на двете дружества е заключило, че процесната фактура е осчетоводена в счетоводството на ищеца и в счетоводството на ответника. Експертът е категоричен, че фактурата е включена в дневника за покупки на дружеството на ответника за месец юни 2022 год. с данъчна основа в размер на 6798,40 лева и ДДС в размер на 1359,68 лева. Посочил е, че фактурата участва в справката-декларация по ЗДДС за същия период, като по фактурата е ползвано пълно право на данъчен кредит. Вещото лице е изчислило размера на мораторната лихва за периода от 13.06.2022 год. до 03.10.2023 год. върху главницата в размер на 8158,08 лева – 1208,62 лева. Допълнило е, че към 21.02.2024 год. в счетоводството на ищеца не е постъпвало писмено искане от ответника за извършване на корекция по процесната фактура.

По делото са събрани гласни доказателства, посредством разпита на водените от ответника свидетели – свид. К.М.С. и свид. И.Е.С., и двамата служители на ответното дружество.

Св. И.Е.С. твърди, че действително през лятото преди около 2 години взели материали от ищеца - две челни дъски, един кубик дървен материал, вагонна шапка за 20 квадрата, вписана във фактурата като „облицовка“ и 4 връзки летви, с размер 3 на 4, дълги по 4 метра.

Отрича да са взели плоча булпор . Излага, че след като натоварили дървения материал на буса, с който пристигнали, техният началник (управителят на ответното дружество) платил на представител на ищеца някаква парична сума на ръка, но не видял колко пари му дал. От шефа си знаел, че били платени 2000 лева за тези материали. Заявява, че не е видял да е била издадефа бележка или фактура за тази платена сума.

Св. К.М.С. също си спомня, че преди около 2 години взели материали от гр. Ш., от една барака, намираща се до „С.“. Твърди, че във фирмения бус, с който пристигнали, натоварили две челни дъски, 4 пачки летви 4 на 3, един кубик по-масивен материал и вагонна шапка около 20 кв. метра. Също отрича да са взимали плоча булпор . Излага, че видял шефа си да плаща някаква парична сума на управителя на ищцовото дружество. По данни на шефа му 3 били платени 2000 лева, но свидетелят също не е видял да му е била издавана бележка или фактура за тази сума.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна д.о следните правни изводи:

По допустимостта на исковата претенция:

Депозираните в настоящото производство положителни установителни искове са предявени от „Д.П.“ ООД, представлявано по закон от Б.К.С. и С.Я.С. – управители по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово заявление в качеството му на кредитор срещу ответника „А.С.****М“ ЕООД, представлявано по закон от Р.Р.Е. – Управител , в качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 230/ 06.10.2023 год. по ч. гр. д. № 499/2023 г. на РС – В.П.в. Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника, който в законоустановения срок е депозирал възражение, поради което съдът с разпореждане № 822/24.10.2023 год., постановено по ч. гр. д. № 499/2023 г. на РС – В.П.в е дал указания на кредитора да предяви иск за установяване на вземането срещу длъжника в законоустановения 1-месечен срок от съобщаването, което се е осъществило на 31.10.2023 год. Ищцовото дружество е предявило исковата си претенция в законоустановения срок – на 29.11.2023 год. Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземания, които изцяло съответстват на задължението, посочено в заповедта за изпълнение. Настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че исковете са допустими.

По основателността на исковата претенция:

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, вр. чл. 327, ал. 1 от ТЗ, вр. с чл.79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Договорът за търговска продажба е консенсуален и неформален, предвид липсата на законово изискване за форма за действителността му, като в този смисъл е и разпоредбата на чл. 318 и сл. от ТЗ.

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест между страните ищецът следваше да установи следните обстоятелства: 1. че между страните е възникнало соченото продажбено правоотношение по доставка на стоки, обективирано в издадената Фактура № 10000000133 от 13.06.2022г.; 2. че се явява изправна страна по договорното правоотношение като е изпълнил точно (в количествено, качествено и темпорално отношение) задължението си да предаде на ответника посочените във фактурата стоки; 3. че вземането му към ответника за заплащане на дължимата продажна цена е изискуемо; 4. Че ответникът е изпаднал в забава, период на забавата и размер на претендираното обезщетение за забава.

Съответно в тежест на ответника по делото беше да установи всички наведени от него положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, в това число възражението си, че е получил 4 стоки в по-малко количество и вид от посоченото във фактурата, на стойност от 2000 лева, като тази сума е била заплатена от ответника.

Безпротиворечива е съдебната практика, обективирана и в решение № 114 от 26.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 255/2012 г., I т. о., ТК, решение № 20 от 25.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 206/2012 г., I т. о., ТК и др., че фактурата може да бъде приета като доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор за продажба между страните, доколкото в самата фактура фигурира описание на стоката по вид, стойност, начин на плащане, наименованията на страните и време и място на издаване. Отразяването на фактурата в счетоводството на ответника - купувач, включването й в дневника за продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея представляват признание на задължението и доказват неговото съществуване (така решение № 42 от 19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ІІ т.о. на ВКС).