Решение № 378 от 23.04.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 378 гр. Бургас, 23.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Г. Върбанова

Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Пламена К. Г. Върбанова Въззивно гражданско дело № 20242100500131 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 ГПК и следващите и е образувано по въззивна жалба с вх.№ 11744/14.12.2023г. на БРС, предявена от Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, представлявано от Александър Александров - Изпълнителен директор и Ивайло Ивов Епитропов - Председател на Управителен съвет, чрез процесуален представител - старши юрисконсулт Сезгин Рамадан, адрес: гр. София, ул. „Ястребец” № 23 Б, против Решение № 466/14.11.2023г. ,постановено по гр, д. № 606/2023г. на PC Несебър, 6 с-в, с което е прието за установено, че Н. М. М. не дължи на „Топлофикация София“ ЕАД паричните суми, посочени в същото решение,за събирането на които е било образувано изпълнително дело № 20177860401783 по описа на ЧСИ М. М., per. № 786 в КЧСИ и с район на действие СГС.

Във въззивната жалба се твърди, че така постановеното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в противоречие на материалния и на процесуалния закон, поради което се моли отмяната му и постановяване на решение, с което въззивната жалба се уважи. На първо място се изтъкват съображения за допуснати процесуални нарушения от районния съд в доклада му ,тъй като не е посочил за кои от твърдяните факти не се сочат доказателства, в каквато насока се цитира съдебна практика.

На второ място се изтъква, че в проекто-доклада районния съд не се произнесъл по направено в писмения отговор на ответника доказателствено искане,поради което не е установил действителното фактическо положение по предприемане на изпълнителни действия /кога и какви такива са били извършвани/.Поради допуснатите процесуални нарушения се стигнало до неправилни изводи относно погасителната давност за паричното вземане В тази насока се цитира съдебна практика и се развиват правни съображения по приложение нормата на чл.117,ал.2 ЗЗД и чл. 116,б.“а“ ЗЗД.Твърди се, че по изпълнителното дело били извършвани множество изпълнителни действия; с цел защита интересите на дружеството изпълнителното дело било преобразувано на 23.11.2023г. при ЧСИ Миолета Матова рег.№ 860 КЧСИ, като по този начин давността била прекъсната на 22.08.2017г., 1

22.07.2019г. , 22.08.2023г.; 23.11.2023г.Моли се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго такова, с което отрицателната установителна претенция на ищцатавъззиваема бъде отхвърлена. Заявени са доказателствени искания на основание чл.266,ал.3 ГПК, а именно: изискване на изпълнително дело № 20177860401783 по описа на ЧСИ М. М., per. № 786 в КЧСИ, от което да е видно кога и какви действия са извършвани, както и депозираните от страна на „Топлофикация София“ ЕАД молби за предприемане на изпълнителни действия ; изискване на изпълнително дело № 2028/2023г. по описа на ЧСИ Виолета Матова, per. № 860 в КЧСИ, от което да е видно кога и какви действия са извършвани, както и депозираните от страна на „Топлофикация София“ ЕАД молби за предприемане на изпълнителни действия; моли приемане на молби за предприемане на изпълнителни действия, подавани от взискателя, вх. № 8152/22.07.2019г. и вх. № 5820/22.08.2023г.

На основание чл.263,ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от Н. М. М., с ЕГН:

**********, с адрес: гр.***, ж.к. *** бл.** вх.* ап.* чрез адв. Ирена Георгиева Джаджарова САК,с адрес за съобщения: град София, ул. „Петър Парчевич” № 14, партер, в който се заявява становище за неоснователност на въззивната жалба. На първо място се сочи, че отказът на първоинстанционния съд да изиска заверен препис от изпълнителното дело на ЧСИ М. М. под № 20177860401783, не съставлявало съществено процесуално нарушение, тъй като ответното дружество като страна по изпълнителното дело на ЧСИ М. М. имал възможност да се снабдява с преписи от документи и би могло да представи същите, в случай че счита че те са относими към предмета на исковото производство. Твърди се, че районният съд правилно разпределил доказателствената тежест по делото, но ответното дружество не ангажирало доказателства за установяване предприети действия за принудително изпълнение, годни да прекъснат и прекъснали давността. Заявяват се правни съображения и анализ кои изпълнителни действия прекъсват давността, от кой момент започва да тече нов давностен срок ,анализират се постановките,възприети в мотивите на Решение № 37/24.02.2021г., постановено по дело 1747/2020г. на ВКС, IV Г.О. ; както и ТР № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС.Моли се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноските по делото.

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Бургаският Окръжен съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Пред НРС с подадената искова молба ищцата – въззиваем в настоящото производство, оспорва дължимостта на суми, предмет на изпълнително дело № 20177860401783 по описа на ЧСИ М. М.,образувано от „Топлофикация“ ЕАД по молба от 22.08.2017г. Сочи, че на 02.09.2017г. е наложен запор върху трудовото й възнаграждение, без да са правени удръжки от същото. Намира, че това представлява последното изпълнително действие. Развива подробни съображения в тази насока. Счита, че подадена от ответника молба от 2019г. по изпълнителното дело е бланкетна и не е прекъснала давността.

С тези доводи моли предявеният иск да бъде уважен.

В срока по чл. 131 ГПК процесуалния представител на ответника „Топлофикация София” ЕАД с писмения отговор оспорва предявеният иск.Счита, че с неподаване на възражение по заповедното производство от страна на ищцата вземането е признато по смисъла на чл. 116, б. „а“ от ЗЗД.,поради което давността в такъв случай е 5-годишна и е 2 прекъсната още на 22.08.2017г., в каквато насока развива доводи и цитира съдебна практика.Твърди, че е подавал молби за изпълнителни действия през 2017г., 2019г., 2021г. и 2023г., с които е прекъсвал давността,като обръща внимание, че в периода 13.03.2020г. 20.05.2020г. е било спряно течението на давностните срокове.Поискал е своевременно прилагане на изпълнително дело № 20177860401783 по описа на ЧСИ М. М., per. № 786 в КЧСИ, от което да е видно кога и какви действия са извършвани,което искане не е отразено от районния съд в проекта-доклада по делото, както и при обявяване на същия доклад за окончателен.

Районен съд-Несебър с обжалваното решение е намерил за основателен иска по чл.439 ГПК за недължимост на сумите по изпълнителния лист, като е изложил мотиви за погасяване на вземането по давност поради изтичане на 5-годишния давностен срок на 02.11.2022г.

От въззивният съд е уважено искането на въззивника по чл.266,ал.3 ГПК и е изискано от ЧСИ М. М. негово изпълнително дело № 20177860401783,от което се установява, че процесното изпълнително дело е образувано на 22.08.2017г. по молба на „Топлофикация“ ЕАД срещу Н. М. М. и приложен изпълнителен лист от

14.07.2017г.,издаден по ч.гр.д. № 46219/2016г. по описа на Софийски районен съд,78-ви съдебен състав, за парично вземане от 2080,36 лв.,представляваща главница за доставена топлинна енергия, сумата от 397,32 лв. - лихва за периода 31.08.2013г. - 26.07.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.08.2016г., до окончателното плащане на вземането, както и сумата от 366,26 лева разноски.

В молбата за образуване на изпълнителното дело е направено възлагане в съответствие с разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ и по него са извършени следните изпълнителни действия:След изпращане на покана за доброволно изпълнение до длъжника и извършване на справка в НАП от ЧСИ относно местоработата на длъжника М.,ЧСИ с Постановление на основание чл. 507,ал.2 и 3 от ГПК от 02.09.2017г., обективирано в запорно съобщение № 17498 /02.09.2017г. до Административен съд- София град,получено от АССГ на 19.09.2017г., е наложил запор на трудовото й възнаграждение.С писмо от 20.09.2017г.,постъпило в канцеларията на ЧСИ на 25.09.2017г., адм.ръководител на АССГ е уведомил съдебния изпълнител, че върху трудовото възнаграждение на М. е наложен запор възоснова на изпълнителен лист от 09.06.2011г. по ч.гр.д.№ 4571/2011г. на СРС, с която сума се е достигнало до несеквестируемия доход по чл.446,ал.1,т.3 ГПК .След погасяване на първото по ред задължение и възоснова на наложения запор/втори по ред/ АССГ уведомява ЧСИ, че ще продължи да заплаща съответната част от задължението по посочената сметка в запорното съобщение.

На 22.07.2019г. по изпълнителното дело е постъпила молба от „Топлофикация София“ ЕАД с искане за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника , за което да се извърши справка в НАП,както и да се насрочи опис на движими вещи, собственост на длъжника.Със справка от 04.10.2019г. ЧСИ е установил, че длъжникът М. е служител в АССГ, както и от електронна справка в Регистър на банковите сметки и сейфове е установил, че банковите сметки на длъжника в ОББ;Сибанк ЕАД и Юробанк България АД са закрити;заявените от взискателя изпълнителни действия не са предприети от ЧСИ.

На 22.08.2023г. в канцеларията на ЧСИ М. е постъпило искане от „Топлофикация София“ ЕАД за запор върху новооткрити банкови сметки на длъжника, за което се извърши и справка от ЧСИ; при липса на такива новооткрити банкови сметки е поискал да бъде насрочен опис на движими вещи на длъжника , както и да се наложи възбрана върху недвижими имоти на длъжника,за което ЧСИ извърши справка за наличие на такива.ЧСИ не е предприел исканите от взискателя изпълнителни действия, като с Постановление от 22.08.2023г. ЧСИ на основание чл. 433,ал.1,т.8 ГПК / поради настъпила перемпция/ е прекратил производството по изп.дело.

При установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

3

Настоящият състав намира, че в случая относно вземанията, предмет на изпълнителен лист, издаден на 14.07.2017 г. на основание влязла в сила и подлежаща на изпълнение заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, е приложима нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД и давностният срок е 5 години. До този извод съдът достига, тъй като заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК се ползват със стабилитет,защото след влизането им в сила имат същият краен ефект на окончателно разрешен правен спор, както силата на присъдено нещо по влязло в сила съдебно решение. В този смисъл е трайно установената съдебна практика постановено по реда на чл. 290 ГПК решение № 37/24.02.2021 г. по гр. дело № 1747/2020 г. на ВКС, Г. К., IV Г. О., съгласно което: "По делото не е отчетено също, кога е влязла в сила заповедта за изпълнение, тъй като от изтичането на срока за възражение, когато влиза в сила на заповедта за изпълнение, започва да тече 5 годишната давност за вземанията, установени със сила на пресъдено нещо", както и определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д.

№ 1528/2018 г. на ВКС, Г. К., IV Г. О., съгласно което "Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на присъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. ". В същия смисъл са и определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV Г. О., Г. К., определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II Т. О., Т.

К.; определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч гр. д. № 4647/2015 г., IV Г. О., Г. К.; определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV Г. О., Г. К..