Определение № 4063 от 03.09.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4063 гр. Варна, 03.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Г. Жекова

Членове:

Ралица Ц. Райкова

Ралица Каменова като разгледа докладваното от Ралица Каменова Въззивно гражданско дело № 20253100501612 по описа за 2025 година

Производството се развива по реда на чл. 267 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 40004/07.05.2025 г., подадена от „Дженерали застраховане“ АД, срещу Решение № 1180/07.04.2025 г., постановено по гр. д. № 4754/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, в частта, с които са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ и чл. 86 ЗЗД, за приемане за установено между страните, че ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“ дължи на ищеца „Дженерали застраховане“ АД следните суми, за които е издадена Заповед № 18088/23.06.2023 г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 28319/2023 г. н а Районен съд – София в размер на 261 лв., представляваща част от платено застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 0312211301004885 за настъпило на 07.10.2021 г. застрахователно събитие, по което е образувана щета № 210969282, ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждане на заявлението в съда – 25.05.2023 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 28,95лв. – мораторна лихва, за забава върху горепосочената главница за периода от 07.04.2022 г. до 25.05.2023 г.

Във въззивната жалба се навежда оплакване, че решението е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, като същото е необосновано и неправилно. Излага се, че първоинстанционният съд е тълкувал неправилно и превратно събрания по делото доказателствен материал и е достигнал до грешен извод, че е установен процент на съпричиняване от страна на застрахования при ищеца водач в размер на 60%. Поддържа се, че съдът неправилно е възприел показанията на свидетеля И., тъй като същият е заявил, че е намалил скоростта в момента, в който е видял жалоните, което е значително преди настъпването на удара, т.е. към този момент вече не се е движил със скорост 100 – 120 км./ч., както е приел съдът. Сочи се, че водачът не е имал възможност да забележи знака за ремонт поради тъмнината, пълната липса на осветление, както и поради разположението на пътния знак – извън платното за движение. Твърди се, че в открито съдебно заседание свидетелят и вещото лице отбелязали, че пътният знак не се забелязва, поради което преди навлизането в зоната на жалоните водачът не е имал основание да предполага, че следва да се движи с намалена скорост в сравнение с допустимата за процесния пътен участък. В показанията на свидетеля се съдържали данни, че имало и други пострадали водачи, което означавало, че инцидентът не е настъпил поради субективните действия на Ивeлин И., а причината е в неадекватното означаване и сигнализиране на участък от 1 пътя, в който са се провеждали ремонтни дейности. Навежда се довод, че при навлизане на автомобила в зоната на жалоните, поради недоброто им поставяне, водачът е бил в невъзможност да се ориентира накъде следва да шофира, а препятствието е било паднало на пътя, което допълнително е затруднявало неговото разпознаване. Забелязал го е едва при преминаването през него. Според въззивника не е ясно поради какви мотиви съдът прави извода, че при по-ниска скорост водачът е щял да забележи жалона, предвид факта, че произшествието е станало в тъмната част на денонощието на напълно неосветен участък. Сочи се, че съдът не е следвало да кредитира заключението на САТЕ в оспорената част относно диаграмата на осветеност на пътното платно и възможността водачът да забележи знака за ремонт. Самото вещо лице е заявило при изслушването му в открито съдебно заседание, че при прегледа на записа на видеорегистратора той изобщо не е забелязал знака. Експертизата потвърждавала механизма на ПТП, без да прави изводи относно възможността за предотвратяване на ПТП от водача. Поддържа се, че напълно необоснован и немотивиран се явява изводът на съда досежно определянето на процента на съпричиняване, тъй като водачът на застрахования автомобил не по своя вина е бил поставен в невъзможност да избегне настъпването на ПТП, като не е нарушил правилата за движение по пътищата, управлявал е технически изправно пътно превозно средство, със съобразена с пътните условия скорост. От изслушаните свидетелски показания на последния се доказвало, че водачът на процесния автомобил е бил в обективна невъзможност да забележи препятствието. Излага се, че лошото поддържане и несигнализиране на процесния пътен участък за извършващ се ремонт не може да се вмени във вина на водачите на превозни средства, които спазват действащото в страната законодателство. В условията на евентуалност въззивникът счита, че дори да се приеме, че в случая е налице съпричиняване, то следва да в много по-нисък процент, съобразно конкретиката на настоящия казус и изложените съображения. Моли се за отмяна на атакуваното решение в обжалваните отхвърлителни части и уважаване на исковите претенции в цялост. Претендира се присъждане на сторените съдебни разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивна жалба от въззиваемата страна – Агенция „Пътна инфраструктура“.

Третото лице – помагач „Пътища и мостове“ ЕООД, конституирано на страната на ответника Агенция „Пътна инфраструктура“, не е депозирало становище по жалбата.

Въззивната жалба е подадена от легитимирана страна с правен интерес срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по делото в законоустановения срок, като е заплатена съответната държавна такса, поради което същата е редовна.

Във въззивната жалба не са релевирани доказателствени искания.

Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на основание чл.

267, ал. 1 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба с вх. № 40004/07.05.2025 г., подадена от „Дженерали застраховане“ АД, срещу Решение № 1180/07.04.2025 г., постановено по гр. д. № 4754/2024 г. по описа на Районен съд – Варна.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.10.2025 г. от 13,30 ч., за която дата и час страните да бъдат призовани.

ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със спогодба половината от 2 внесената държавна такса се връща на ищеца.

УКАЗВА на страните за възможността да разрешат спора, чрез медиация, като ползват Центъра по медиация към съдебния район на Окръжен съд – Варна. Центърът е разположен на 4-ти етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд – Варна на адрес: гр. Варна, ***. За контакт с Координатора на Центъра към Окръжен съд – Варна Нора Великова: тел.

***. Информация за Центъра по медиация и медиацията като процедура, списъка с медиатори и др. страните могат да получат и на интернет страницата на Окръжен съд – Варна.

УВЕДОМЯВА страните, че медиацията е достъпен алтернативен метод за решаване на правни спорове и за постигане на взаимно изгодно споразумение.

Процедурата по медиация е неформална и поверителна. Ръководи се от медиатор – трето неутрално, безпристрастно и независимо лице, специално обучено да подпомага спорещите страни и да способства за постигане на оптимално решение на спорните въпроси.

ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3