Решение № 381 от 17.10.2023, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 381 гр. Перник, 17.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ Въззивно гражданско дело № 20231700500468 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното :

С решение № 1252 / 23.11.2022 година, постановено по гр.дело № 301/2022 година, по описа на Районен съд Перник, допълнено по реда на чл.247 и чл.250 ГПК с решение № 16/10.01.2023 година и с решение № 564 / 31.05.2023 година, съдът е прогласил нищожност на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сключения между С. М. М., ЕГН ********** и „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437 Договор за потребителски кредит № *** от ***, поради противоречие на закона и неспазване изискванията за посочване на правилен размер на ГПР - на основание чл. 26 ал. 1 пр. 1 ЗЗД в. чл. 22 и чл. 11 ал. 1 т. 10 ЗПК, както и поради заобикаляне на закона и нарушаване на максималния размер на ГПР - на основание чл. 26 ал. 1 пр. 2 ЗЗД вр. чл. 22 и чл. 19 ал. 4 ЗПК. С решението си районният съд е уважил частично предявения насрещен иск от „Кредисимо“ ЕАД срещу С. М. М., като е осъдил С. М. да заплати на „Кредисимо“ ЕАД сумата от 431.75 лева - чиста главница по Договор за потребителски кредит № *** от ***, като за разликата до пълния предявен размер 3683.98 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното изплащане на сумата искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

С предходно решение № 533/16.05.2022 година, постановено по гр.дело 1

№ 301/2022 година, Районен съд Перник също е прогласил нищожност на осн. чл.26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сключения между С. М. М., ЕГН ********** и „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437 Договор за потребителски кредит № *** от ***, поради противоречие на закона и неспазване изискванията за посочване на правилен размер на ГПР - на основание чл. 26 ал. 1 пр. 1 ЗЗД в. чл. 22 и чл. 11 ал. 1 т. 10 ЗПК, както и поради заобикаляне на закона и нарушаване на максималния размер на ГПР - на основание чл. 26 ал. 1 пр. 2 ЗЗД вр. чл. 22 и чл. 19 ал. 4 ЗПК. В тази част решението на ПРС не е било обжалвано и е влязло в сила.

Съдът е възложил разноските в тежест на страните и с двете решения.

Недоволен от решението е останал въззивника „КРЕДИСИМО“ ЕАД, с която се оспорва решението на първоинстанционния съд в неговата отхвърлителна част, като се твърди, че същото е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. С предходната въззивна жалба из разява становище, че е налице влязло в сила съдебно решение № 533/16.05.2022 година, постановено по гр.дело № 301/2022 година, с което със сила на пресъдено нещо са установени предоставянето и размера на главницата по сключен договор за потребителски кредит № ***/***, а именно 3683.98 лева.

На следващо място се отбелязва, че и със същото решение процесният договор е прогласен за нищожен, поради което отпадат уговорките за разсрочено връщане на месечните вноски на главницата по кредита и същата става изискуема в цялост за чистата главница.

Ето защо иска обезсилване на решение № 1252 / 23.11.2022 година, постановено по гр.дело № 301/2022 година, по описа на Районен съд Перник в частта, с която повторно съдът е прогласил нищожност на осн. чл.26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сключения между С. М. М. , ЕГН ********** и „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437 на договор за потребителски кредит № *** от 22.10.2021 година, поради противоречие на закона и неспазване изискванията за посочване на правилен размер на ГПР - на основание чл. 26 ал. 1 пр. 1 ЗЗД в. чл. 22 и чл. 11 ал. 1 т. 10 ЗПК, както и поради заобикаляне на закона и нарушаване на максималния размер на ГПР - на основание чл. 26 ал. 1 пр. 2 ЗЗД вр. чл. 22 и чл. 19 ал. 4 ЗПК и е повторно възложил разноски ответника.

Иска и отмяна на същото решение в частта, с която е отхвърлен насрещния иск срещу първоначалната ищца за присъждане на сумата по чистата главница от 3683,98 лева над сумата от 431,75 лева – присъдени от ПРС.

Претендира разноски, съгл.списък по чл.80 от ГПК.

2

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК , въззиваемата страна С. М. М., чрез адв. Д.

М. е подала отговор на въззивната жалба, с който се твърди, че наведените в нея твърдения са неоснователни. Счита постановеното решение за правилно, обосновано и законосъобразно. Моли решението на първата инстанция да бъде потвърдено. Прави искане ответното дружество да бъде осъдено да заплати разноските по настоящото производство.

След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено следното:

Всяка една от двете въззивни жалби се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява валидно. Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма.

Съдът намира, че обжалваното решение се явява частично недопустимо и неоснователно.

Налице е правен спор между процесуално правоспособни и дееспособни правни субекти. Налице са положителните процесуални предпоставки за упражняване правото на иск и не са налице отрицателните процесуални предпоставки, водещи до неговото погасяване.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.

С решение № 1252 / 23.11.2022 година, постановено по гр.дело № 301/2022 година, по описа на Районен съд Перник, допълнено по реда на чл.247 и чл.250 ГПК с решение № 16/10.01.2023 година и с решение № 564 / 31.05.2023 година, съдът е прогласил нищожност на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сключения между С. М. М., ЕГН ********** и „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437 на договор за потребителски кредит № *** от ***, поради противоречие на закона и неспазване изискванията за посочване на правилен 3 размер на ГПР - на основание чл. 26 ал. 1 пр. 1 ЗЗД в. чл. 22 и чл. 11 ал. 1 т. 10 ЗПК, както и поради заобикаляне на закона и нарушаване на максималния размер на ГПР - на основание чл. 26 ал. 1 пр. 2 ЗЗД вр. чл. 22 и чл. 19 ал. 4 ЗПК. С решението си районният съд е уважил частично предявения насрещен иск от „Кредисимо“ ЕАД срещу С. М. М., като е осъдил С. М. да заплати на „Кредисимо“ ЕАД сумата от 431.75 лева - чиста главница по Договор за потребителски кредит № *** от ***, като за разликата до пълния предявен размер 3683.98 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното изплащане на сумата искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

С предходно решение № 533/16.05.2022 година, постановено по гр.дело № 301/2022 година, Районен съд Перник е прогласил нищожност на осн. чл.26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, на сключения между С. М. М., ЕГН ********** и „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437 договор за потребителски кредит № *** от ***, поради противоречие на закона и неспазване изискванията за посочване на правилен размер на ГПР - на основание чл. 26 ал. 1 пр. 1 ЗЗД в. чл. 22 и чл. 11 ал. 1 т. 10 ЗПК, както и поради заобикаляне на закона и нарушаване на максималния размер на ГПР - на основание чл. 26 ал. 1 пр. 2 ЗЗД вр. чл. 22 и чл. 19 ал. 4 ЗПК. В тази част решението на ПРС не е обжалвано и е влязло в сила.

С двете решения първоинстанционният съд е възложил разноските в тежест на ответника.

В случая по силата на р ешение № 533/16.05.2022 г. , на PC Перник е установено предоставянето и размера на главницата по сключения договор за потребителски кредит № ***/*** В размер на сумата от 3683,98 лева, като не се спори сумата на заема по договора да е била предоставена.

След като с решение № 533/16.05.2022 г., влязло в сила в частта, с която договора за потребителски кредит № ***/*** е б и л обявен за нищожен, уговорената главница и уговорките по предоставянето и връщането й следва д а отпаднат. По вече прогласен за нищожен договор за разсрочено връщане на месечните вноски на усвоената главница по кредита о т 3683,98 лева, сумата по чистата главница се явява изискуема и подлежи на връщане на кредитора в цялост, а клаузите за разсроченото му погасяване автоматично губят облигационно действие.

Тъй като по делото не са установени факти, обстоятелства и твърдения, вкл.от С. М. за частично или цялостно погасяване на задълженията по процесния договор за кредит, съдът счита, че с оглед прогласената му нищожност от съда, чистата сума по предоставената и усвоена от нея 4 главница следва да бъде присъдена на дружеството – въззивник, а не само част от нея, както неправилно е приел районния съд.

Същевременно, с предходно решение № 533/16.05.2022 година, постановено по гр.дело № 301/2022 година, Районен съд Перник е прогласил за нищожен на осн. чл.26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сключения между С. М. М., ЕГН ********** и „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437 договор за потребителски кредит № *** от ***, поради противоречие на закона и неспазване изискванията за посочване на правилен размер на ГПР - на основание чл. 26 ал. 1 пр. 1 ЗЗД в. чл. 22 и чл. 11 ал. 1 т. 10 ЗПК, както и поради заобикаляне на закона и нарушаване на максималния размер на ГПР - на основание чл. 26 ал.

1 пр. 2 ЗЗД вр. чл. 22 и чл. 19 ал. 4 ЗПК. В тази част решението на ПРС не е обжалвано и е влязло в сила.

С обжалваното решение № 1252 / 23.11.2022 година, постановено по гр.дело № 301/2022 година, Районен съд Перник отново е прогласил нищожност на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, на сключения между С. М. М., ЕГН ********** и „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437 договор за потребителски кредит № *** от ***, поради противоречие на закона и неспазване изискванията за посочване на правилен размер на ГПР - на основание чл. 26 ал. 1 пр. 1 ЗЗД в. чл. 22 и чл. 11 ал. 1 т. 10 ЗПК, както и поради заобикаляне на закона и нарушаване на максималния размер на ГПР на основание чл. 26 ал. 1 пр. 2 ЗЗД вр. чл. 22 и чл. 19 ал. 4 ЗПК и повторно е възложил разноски в тежест на ответника – настоящ въззивник.

Горното се явява недопустимо, тъй като е вече е бил налице влязъл в сила предходен съдебен акт, с който е била прогласена нищожността на процесния договор с формирана сила на пресъдено нещо, поради което и по силата на запретата на чл.299 от ГПК този въпрос не подлежи на последващо пререшаване, както е било недопустимо сторено в настоящия случай с обжалваното решение на същия съдебен състав, което в тази част подлежи на обезсилване и прекратяване.

Въз основа на гореизложеното, Пернишкият окръжен съд намира, че двете въззивни жалби се явяват основателни, като обжалваното решение № 1252 / 23.11.2022 година, постановено по гр.дело № 301/2022 година, по описа на Районен съд Перник в частта, с която съдът е прогласил за нищожен на осн. чл.26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сключения между С. М. М. , ЕГН ********** и „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437 договор за потребителски кредит № *** от ***, поради противоречие на закона и неспазване изискванията за посочване на правилен размер на ГПР - на основание чл. 26 ал. 1 пр. 1 ЗЗД в. чл. 22 и чл. 11 ал. 1 т. 10 ЗПК, както и поради заобикаляне на закона и нарушаване на максималния размер на ГПР - на основание чл. 26 ал.

1 пр. 2 ЗЗД вр. чл. 22 и чл. 19 ал. 4 ЗПК следва да се обезсили, като 5 недопустимо и съдебното производство в тази част да се прекрати , като същото решение следва да се отмени в частта, с която е уважен частично предявения насрещен иск от „Кредисимо“ ЕАД срещу С. М. М., като е осъдена С. М . М . да заплати на „Кредисимо“ ЕАД сумата о т 431.75 лева чиста главница по Договор за потребителски кредит № *** от ***, като за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 3683.98 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното изплащане на сумата искът е бил отхвърлен като неоснователен и недоказан и вместо него да се постанови друго решение, с което С. М. М. да бъде осъдена да заплати на „Кредисимо“ ЕАД сумата над присъдената от 431.75 лева чиста главница по договор за потребителски кредит № *** от ***, до пълния предявен размер о т 3683.98 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното изплащане на сумата.