Определение № 381 от 09.04.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 381 гр. Благоевград, 08.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Емилия Дончева като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно частно гражданско дело № 20241200500356 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх.№ 5652/02.11.2023г., подадена от "П", ЕООД, с ЕИК срещу Разпореждане № 1171/17.10.2023г., постановено по ч.гр.д.№ 884/2023г. по описа на РС Гоце Делчев, в частта, с която е отхвърлено заявление, подадено от "П", за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу К. Г. С., за сумата от 653,29 лв., представляваща законна лихва върху вземането за договорното възнаграждение за периода от 05.12.2016г. – 29.08.2023г.

С частната жалба се оспорва разпореждането, в частта, с която заповедният съд е отхвърлил като неоснователно заявлението на заявителя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу лицето К. Г. С. за сумата от 653,29 лв., представляваща законна лихва върху вземането за договорното възнаграждение за периода от 05.12.2016г. – 29.08.2023г.

Изтъква се, че законната лихва се дължи като законова последица от предявяване и уважаване на главния иск, не се предявява самостоятелно като иск и не се дължи държавна такса, а размерът на законната лихва подлежи на установяване в изпълнителното производство. В тази връзка се сочи, че за да се присъди законна лихва е достатъчно да бъда поискана. В частната жалба 1 жалбоподателят освен това се позовава и на ТР № 3/2017г. Твърди, че поради изпадане на длъжника в забава му е била начислена и законна лихва в размер на 3354,63 лв., която е начислена съгласно уговореното в ДПК № 5010288209 – чл.12.1. – в случая, че КЛ/СД просрочи плащане на месена вноска, КР начислява лихва за забава в размер на ОЛП + 10 % годишно, изчислена за всеки ден забава върху размера на просроченото плащане. Съгласно това се сочи, че претендираното вземане е дължимо за периода от 05.12.2016г. – датата на предсрочната изискуемост до 29.08.2023г. Сочи се, че е начислено обезщетение за забава ОЛП + 10 % върху цялата вноска /включваща задължение за главница, договорно възнаграждение и възнаграждение за допълнителни услуги/ и което е в размер от 653,29 лв. След като вземанията за главница и договорното възнаграждение са присъдени се изтъква, че липсва основание да бъде отхвърлена претенцията за лихва за забава и законната лихва върху тях.

При поддържане на твърдения в горната насока се иска отмяна на обжалваното разпореждане, уважаване на искането с постановяване издаване на заповед за изпълнение за вземането в обжалваната част.

Настоящата инстанция, след като се запозна с първоинстанционното дело и във връзка с доводите на жалбоподателя, намира оплакванията за процесуално допустими, доколкото частната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, която е подадена в срока за обжалване /чл.275, ал.1 ГПК/ и отговаря на изискванията за редовност, съгласно чл.275, ал.2 вр. с чл.260 и чл.261 ГПК.

За да се произнесе по съществото на оспорването, съдът взе предвид следното:

Производството по ч.гр.д.№ 884/2023г. по описа на РС Гоце Делчев е образувано по заявление от "П" за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист на основание чл.410 от ГПК срещу К. Г. С. от гр.Г.Д., обл.

Б за следните суми: неплатена главница в размер на 1500.00 лева; неплатено договорно възнаграждение в размер на 725.52 лева, дължимо за периода от 05.01.2015 г. до 05.12.2016 г.; неплатено възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги в размер на 1500.00 лева, дължимо до 05.12.2016г.; лихва в размер на 4.92 лева, дължима от 06.01.2015г. до 05.12.2016г.; законна лихва в размер на 3354.63 лева, дължима от 05.12.2016г., датата на изтичане 2 на погасителния план до 28.09.2023г., както и законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.

След оставяне на делото без движение с разпореждане № 1068/02.10.2023г., е представена молба от заявителя, с която се уточнява, че по договора за кредит не са правени плащания от длъжника. Претендираните лихви в размер на 3354.63 лева са разпределени, както следва: 1. Претендираната лихва върху вземането за главница е 1350.67 лева; 2. Претендираната лихва върху вземането за договорно възнаграждение е 653.29 лева; 3. Начислената лихва върху вземането за пакет от допълнителни услуги е 1350.67 лева; Поради изпадане на длъжника в забава са начислени и лихви в размер на 4.92 лева, които са разпределени, както следва: 1. Претендираната лихва върху вземането за главница е 1.98 лева; 2. Претендираната лихва върху вземането за договорно възнаграждение е 0.96 лева; 3. Начислената лихва върху вземането за пакет от допълнителни услуги е 1.98 лева.

При така направеното от заявителя уточнение на претенцията за лихви, заявена първоначално общо за сумата от 3354,63 лв., с обжалваното Разпореждане № 1171/17.10.2023г., заявлението от "П", ЕИК гр. София за издаване на заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК и издаване на изпълнителен лист срещу К. Г. С., ЕГН ********** от гр.Г.Д., обл. Б е отхвърлено като неоснователно за следните суми: неплатено възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги в размер на 1500.00 (хиляда и петстотин) лева, дължимо до 05.12.2016 г.; за лихва върху възнаграждението за закупен пакет допълнителни услуги в размер на 1.98 (един лев и деветдесет и осем стотинки) лева, дължима от 06.01.2015 г. до 05.12.2016 г.; за лихва върху вземането за договорно възнаграждение в размер на 0.96 (деветдесет и шест стотинки) лева, дължима до 06.01.2015 г. до 05.12.2016 г.; за законна лихва върху възнаграждението за закупен пакет допълнителни услуги в размер на 1350.67 (хиляда триста и петдесет лева и шестдесет и седем стотинки) лева, дължима от 05.12.2016 г. - дата на изтичане на погасителния план до 28.09.2023 г.; за законна лихва върху вземането за договорно възнаграждение в размер на 653.29 (шестстотин петдесет и три лева и двадесет и девет стотинки) лева, дължима от 05.12.2016 г. - дата на изтичане на погасителния план до 28.09.2023 г., както и за заплащане на държавна такса над сумата от 71.56 (седемдесет и един лева и петдесет и шест стотинки) лева и за юрисконсултско възнаграждение над сумата от 50 3

(петдесет) лева.

Мотивите на заповедния съд за отхвърляне на заявлението за сумата от 653,29 лв. като законна лихва върху вземането за договорно възнаграждение са, че по същество последното представлява уговорена в договора лихва, а ако се начисли законна лихва върху договорната лихва, би се стигнало до начисляване на лихва върху лихва (така наречения анатоцизъм), което в случая по отношение на длъжника е недопустимо. Изложени са аргументи, че олихвяването на изтекли лихви е подчинено на специален правен режим, като съгл. чл. 10, ал. 3 от ЗЗД, същото става съобразно наредбите на БНБ, т. е. допустимо е само доколкото законът изрично го урежда и по ред и условия определени в нормативния акт. Уговарянето на лихва върху лихва е допустимо в отношенията между търговци - чл. 294, ал. 2 от ТЗ и в хипотезите на чл. 143, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД и чл. 507 от ТЗ. В останалите случаи начисляването на лихва върху лихва е недопустимо съгласно действащото, както към момента на сключването на договора за кредит така и към този момент законодателство. Поради това и клаузата на чл. 12.1. от договора в частта й допускаща начисляването на лихва върху лихва е нищожна, поради противоречие със закона - чл. 10, ал. 3 от ЗЗД и не поражда действие, предвид разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД.

При така установеното, частната жалба е неоснователна:

Същността на производството по чл. 410 от ГПК е да се установи дали едно вземане е спорно. Затова проверката, която съдът по принцип извършва на заявлението, се ограничава до неговата редовност. С изменението и допълнението на ГПК, посредством ЗИДГПК, обнародван в ДВ, бр. 100 от 2019 г., в чл. 410, ал. 3 от ГПК се предвиди - в отклонение от общото правило - че когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението по чл. 410 от ГПК задължително се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива. Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК съдът отказва издаване на заповед за изпълнение и в случаите, когато искането се основава на неравноправни клаузи или на клаузи, за които съществува обоснована вероятност да са неравноправни. По този начин законодателят вмени в задължение на съда в хода на заповедното производство да следи не само за формалната редовност на заявлението, а и 4 за съществуването или предполагаемото съществуване на неравноправни клаузи. Това задължение произтича и от общия принцип за служебно начало, тъй като в чл. 7, ал. 3 от ГПК се въведе изрично задължение за съда служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Ето защо правилно районният съд е осъществил проверка, имаща за цел да установи налице ли са неравноправни клаузи, във връзка с които е породено процесното парично вземане, с което се иска присъждане на законна лихва върху вземането за договорно възнаграждение.

Във всички случаи съдът дължи служебно проверка на валидността на договора, на който като правопораждащо основание се позовава заявителя, както изцяло, така и на отделни негови клаузи.

Съдът е длъжен да се произнесе служебно по нищожността, когато установи пороци, произтичащи пряко от съдържанието и формата на сделката, според задължителните постановки на ТР № 1/2020г. от 27.04.2022г. на ОСГТК на ВКС.

Императивните норми, уреждащи нищожността на сделките, не могат да бъдат дерогирани по волята на страните, които са ги сключили. Договорната автономия не е абсолютна, тя е ограничена от чл.9 ЗЗД, според който страните могат да свободно да определят съдържанието на договора, доколкото той не противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави. Когато тази забрана не е спазена, при оценката на правното действие на договора, съдът трябва да се ръководи от принципа на законността и да приложи закона точно.

Материалният закон няма да бъде приложен точно, ако съдът игнорира установените от него при преценката на доказателствата факти, опорочаващи сделката. След като страните по сделката имат задължение да спазват действащия правопорядък и да не договарят в противоречие с императивните правни норми, когато ги нарушат, следва да понесат последиците на нищожността, която при отнесен до съда спор, ще бъде констатирана служебно.

В случая заявителят претендира заплащане на изтекли лихви върху договорното възнаграждение върху главницата за периода от сочената дата на забава - 05.12.2016г. до 28.09.2023г., т.е. претендира се лихва за забава върху договорна лихва или присъждане на лихва върху лихва. В тази връзка, според действащото материално право, олихвяването на изтекли лихви се допуска 5 само ако е уредено в закон и само ако е уговорено. Към настоящия момент след отмяна на Наредба № 9 от 2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на специфични провизии за кредитен риск (ДВ бр. 40/13.05.2014 г.) капитализацията на лихвата не е уредена нормативно в подзаконови актове, издавани от БНБ, поради което по аргумент от 10, ал. 3 ЗЗД е олихвяването на лихви между физически лица е забранено. Законът не допуска анатоцизъм в отношенията с граждани — физически лица, още повече в случая с потребител – физическо лице, какъвто се явява длъжника. Допустимо е уговаряне на такъв анатоцизъм само в отношенията между търговци – арг. чл.294, ал.2 ТЗ и в хипотезите на чл.143, ал.1, изреч.2 от ЗЗД и чл.507 ТЗ. Извън тези хипотези уговарянето на дължими лихви върху вече изтекли лихви е недопустимо, поради което правилно разпоредбата на чл.12.1 от договора е счетена за нищожна, поради противоречие с императивна норма на чл.10, ал.3 ЗЗД и поради това, на основание чл.26, ал.4 ЗЗД следва да се счете, че не е породила действие.