Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 162 от 10.02.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно наказателно дело 1643/2024
Вид
Определение № 162
Подписан
10.02.2025
В сила
10.02.2025
Състав
Румяна Илиева, Иванка Шкодрова, Калинка Георгиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 87, ал. 6 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 26, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 243 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 243, ал. 7 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 162 гр. София, 10.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Илиева

Членове:

Калинка Георгиева

Иванка Шкодрова като разгледа докладваното от Иванка Шкодрова Въззивно частно наказателно дело № 20241000601643 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 от НПК.

С Определение № 2180 от 16.07.2024 год., постановено по ЧНД № 4086/2024 год. по описа на СГС, НО, 26-ти състав, е било отменено Постановление от 12.06.2024 год. на СГП, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 45/2016 г. по описа на НСлС, пр. пр. № 3633/2012 год. по описа на СГП.

В законоустановения срок са постъпили частни жалби от адв. Л. В., в качеството му на защитник на обв. И. Д. и адв. М. Д., в качеството му на защитник на обв. М. Т.. И в двете жалби се твърди, че атакуваното определение на СГС е неправилно и незаконосъобразно, поради което се прави и искане същото да бъде отменено. Според жалбоподателите, първоинстанционният съд се е произнесъл без да им бъде изпратена жалбата на пострадалите „Българска банка за развитие“ ЕАД срещу постановлението на прокуратурата и по този начин им е било нарушено правото на защита. По същество се излагат съображения, че в производството по делото са събрани всички възможни доказателства, при което е правилен крайният извод на прокуратурата, че не се доказва извършване на престъпление. Направени са и възражения, че в обжалваното определение не са дадени указания във връзка с продължаване на разследването и не са опровергани изводите за липсата на престъпление. Твърди се, че жалбата на „Българска банка за развитие“ ЕАД е бланкетна, а продължителността на разследването надвишава всички разумни срокове.

Апелативен съд – София, разглеждайки делото по реда на чл. 243 ал. 7 от НПК, преценявайки доказателствата по делото и доводите на страните, намира за установено следното:

За да отмени постановлението, СГС е приел в атакуваното определение, че същото е необосновано, като е налице единствено яснота в описанието относно наложената в ББР процедура по отпускане на паричен кредит и относно упълномощаването на обв. И. Д. от св. П. Д.. По отношение на останалата обстоятелствена част на постановлението, първоинстанционният съд е констатирал принципно неточности и противоречия, като е изброил само част от тях като примери, но също така е посочил, че се касае за част от такива относно факти, реализирани преди инкриминирания период, т.с. преди подписването на 1

Договор за банков кредит №633/09.03.2011 год. и преди неговото усвояване - извън обхвата на обвинението, за което е водено досъдебното производство. Въпреки това, СГС е посочил, че липсва в мотивите на постановлението и анализ на инкриминираните 25 броя фактури, при посочени само 23 броя такива и въз основа на кои доказателства е прието, че се касае за неистински такива; липсват факти въз основа на които да се приеме, че се касае за съучастническа дейност между двамата обвиняеми Т. и Д., доколкото са изброени само действията на обв. Т. относно представяне на фактурите пред „Българска банка за развитие“ ЕАД, станали основание за задължаване с посочената в тях сума на кредитната сметка на „Метал Трейд Инвест 2000“ ЕООД. Тази необоснованост, според СГС поставя в невъзможност съдът да извърши проверка относно това дали се касае за недоказаност на обвинението, на каквото основание е било прекратено наказателното производство от прокуратурата.

В досъдебното производство, са били привлечени в качеството на обвиняеми жалбоподателите И. В. Д. и М. Ц. Т., с повдигнато обвинение за всеки един от тях двамата по чл. 212, ал. 5 във вр. ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2, във вр. чл. 26, ал. 1 от НК. В постановлението за прекратяване на наказателното производство от 12.06.2024 год. на СГП е налице подробно описване на фактите, с позоваване на доказателствата в тази връзка, но само и единствено касаещо периода, предхождащ инкриминираните деяния във връзка с осъществяване на процесното обвинение – фирмената история на „Метал Трейд Инвест 2000“ ЕООД и упълномощаването на обв. И. Д. във връзка с дейността на посоченото дружество, фирмената история на „Интер Кредит“ ЕАД и съпричастността на двамата обвиняеми към посоченото дружество, както и фирмената история на „Рис 2005“ ЕООД и съпричастността на обв. Т. към това дружество. Подробна и изчерпателна е и принципната процедура по отпускане на кредити на търговски дружества от страна на „Българска банка за развитие“ ЕАД, с конкретика, че на 04.11.2010 год. се е състояла среща в кабинета на Началник Управление Кредитиране, /към онзи момент като такава е посочена Е. Х./ между посоченото лице, св. К. Г. /главен експерта/, обв. И. Д., в качеството му на финансов директор на „Метал Трейд Инвест 2000“ ЕООД, св. И. И., в качеството му на търговски директор на посоченото дружество и обв. М. Т., в качеството й на главен счетоводител на посоченото дружество. Посочва се, че срещата била във връзка кандидатстване за кредит от страна на „Метал Трейд Инвест 2000“ ЕООД, както и се изброяват представените във връзка с това документи, въз основа на което било входирано Искането за банков кредит в деловодството на банката. Посочено е, че в периода между първата среща и изготвянето на предварителното становище от кредитен инспектор, от банката били изискани и обв. М. Т. е представила редица копия от документи. След изброяването им, пък се твърди, че същите са представени от двамата обвиняеми. Относно допълнително представените оригинали на Удостоверение за наличие или липса на задължения по чл. 87, ал. 6 от ДОПК на НАП – София от 10.02.2011 год. и оригинали на 23 броя фактури със страни „Рис 2005“ ЕООД и „Метал Трейд Инвест 2000“ ЕООД, представляващи неистински официални документи според заключенията на графическите експертизи, не се сочи кой ги е представил и в какво качество. В постановлението са обсъдени и неистинността и на други ползвани пред банката документи, въз основа на които е бил подписан договор за банков кредит №633/09.03.2011год. със страни ББР АД – кредитор, представлявана от изпълнителните директори Д. Д. и А. Г. и „Метал Трейд Инвест 2000“ ЕООД – кредитополучател, представлявано от обвиняемия И. Д. за сумата в размер на 967 319 евро.

Процесните 25 броя фактури, подробно посочени в процесното постановление като разходно-оправдателни документи, за да бъде усвоен кредита, е посочено че са представени пред банката, като според обв. Д. били получавани от него на имейл, а обв. Т. ги представяла в банката.

Прокуратурата приема, че именно обв. Т. да е открила като пълномощник разплащателна сметка на „Рис 2005“ ЕООД в „Инвестбанк“ АД, клон Витоша, по която са 2 превеждани сумите от кредитната сметка на „Метал Трейд Инвест 2000“ ЕООД и в последствие е теглила, а част от тях е превеждала по банков път на други две фирми, като указания за това са й били давани от обв. Д..

Въз основа на така изложената фактическа обстановка, която според прокуратурата се установява от събраните по делото доказателства и след излагане на защитната позиция на двамата обвиняеми, прокуратурата е направила извод, че събраните доказателства сочат на съучастие между двамата обвиняеми и на общност на умисъла, но отграничаване на дейността на всеки един от обвиняемите е невъзможно, не може да се постигне по процесуален ред въпреки дадените задължителни указания на съда при предходно производство по чл. 243 от НПК, при липса на самопризнания.

При така изложеното относно механизма на сключване на договор за банков кредит, отпускането на кредита и неговото усвояване, с разпореждане на сумите по него, прокуратурата се е ограничила както е приела, че е налице недоказаност на обвинението, въпреки твърдението за наличие на доказателства и извода в постановлението, че се касае за съучастие на двамата обвиняеми, с посочване според кои доказателства, кой е представял, по чие нареждане съответните неистински документи в банката, кой и по чие нареждане е теглил сумите и как се е разпореждал с тях. Това противоречие, както и изброените в определението на СГС и на други такива, мотивира въззивният състав да приеме за правилни и законосъобразни изводите на първоинстанционния съд, че постановлението се явява необосновано, тъй като формирането на вътрешното убеждение на прокурора по фактите не е въз основа на обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото.

Във връзка с останалите направени възражения в жалбите срещу определението:

По отношение на това, че на жолбоподателите не им е бил връчен препис от жалбата на „Българска банка за развитие“ ЕАД срещу постановлението за прекратяване от съда, което им е накърнило правото на защита, въззивната инстанция взе в предвид от една страна, че липсва законово изискване за такова връчване, а от друга и обстоятелството, че им е било съобщено определението на СГС, като по този начин им е дадена възможност да се защитят пред въззивната инстанция, като разгърнат всички свои възражения за основателността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство и неоснователността на твърденията във въпросната жалба на „Българска банка за развитие“ ЕАД, предмет на разглеждане в обжалваното определение, каквото е било и сторено.

Действително, първоинстанционният съд не е дал указания по разследването, но е мотивирал отмяната с липсата на обоснованост на прокурорския акт и невъзможността да бъде преценено формирането на вътрешното убеждение на представителя на обвинителната власт.

Твърдението, че жалбата на„Българска банка за развитие“ ЕАД срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство е бланкетна, не отговаря на действителността. Видно от същата, банката се е позовала на противоречието в постановлението относно приетото от фактическа страна и направеният извод за недоказаност но обвинението.

Възражението относно разумността на продължителността на разследването, е обстоятелство извън предмета на преценка по чл. 243 от НПК.

Въз основа на всичко това, обжалваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено, поради което и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, Апелативен съд –София, НО, 12-ти състав

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2180 от 16.07.2024 год., постановено по ЧНД № 4086/2024 год. по описа на СГС, НО, 26-ти състав, с което е било отменено Постановление от 12.06.2024 год. на СГП за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 45/2016 г. по описа на НСлС, пр. пр. № 3633/2012 год. по описа на СГП. № 1215 от 17.04.2024 год.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4