Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 933 от 26.09.2022, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Гражданско дело 1661/2022
Вид
Решение № 933
Подписан
26.09.2022
Състав
Кристина Николаева Костадинова

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 933 гр. Перник, 26.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Кристина Н. Костадинова при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело № 20221720101661 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Перник, с ЕИК: 823073638, подадена чрез процесуалния му представител – адв. М. М., доуточнена с молба с вх. № 7420/12.04.2022 г. срещу К. К. П., с ЕГН: **********, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от общо 464.91 лева, представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена, но незаплатена вода за имот – апартамент ****, находящ се в ****, с абонатен номер ****, от които главница в размер на 409.85 лева за периода от 06.08.2019 г. до 20.12.2021 г. вкл, и 55.06 лева – обезщетение за забава за периода от 11.10.2019 г. до 15.03.2022 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 31.03.2022 г. до окончателното плащане на сумата. Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия /приети с Решение №ОУ-021 ОТ 09.06.2006 г.на ДКЕВР/, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие, и Наредба № 4 на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните услуги /ДВ бр.88 ог 2004г., изм. и дои./. Съществуващото правоотношение е възникнало още с присъединяването на потребителя към водоснабдителната и канализационна система и откриването на партида с абонатен номер. В качеството си на потребители на „ВиК“ услуги абонатите 1 били задължени да заплащат същите в предвидения в закона срок.

В тази връзка се прави извод, че като потребител, ответникът бил запознат с обстоятелството, че всеки месец дължи погасяване на формираното към „ВиК" ООД Перник парично задължение за изразходвано количество вода. За ползването на услугите на посочения адрес е била създадена отделна партида – абонатен № **** в счетоводните регистри на доставчика с титуляр – ответникът. Посочва се, че в съответствие с посочените в ОУ срокове е извършвано отчитане на показанията на монтирания/те в обекта водомер/и /чл. 21/ съответно са начислявани сумите от потребеното количество вода. В тази връзка се уточнява, че претендираната главница се състои от сумите, начислени за доставка на вода, такса канал и такса пречистване. В сроковете, установени от ОУ обаче, ответникът не е заплатил дължимите от него суми. С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени. Претендират се разноски. Иска се извършването на съдебно-икономическа експертиза.

Представени са: извлечение от сметка и Общи условия /ОУ/ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „ВиК“ ООД гр. Перник.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото не е постъпил писмен отговор. Препис от исковата молба е връчен на ответника лично – на 25.05.2022 г.

В срока до първото по делото съдебно заседание от ответника е постъпила молба с вх. № 15921/02.08.2022 г. с приложено към нея платежно нареждане от 16.06.2022 г. В същата се твърди, че ответникът е заплатил изцяло процесните суми. Поради това ответникът счита, че не е станал повод за завеждане на делото и възразява срещу претендирания адвокатски хонорар.

В съдебно заседание, проведено на 29.08.2022 г., процесуалният представител на ищеца претендира разноски. Посочва, че действително процесните суми са заплатени, но уточнява, че това е станало едва на 16.06.2022 г. т.е. след образуване на делото – от 31.03.2022 г. и след връчване на препис от исковата молба на ответника. В тази връзка счита, че ответникът е станал причина за завеждане на делото.

Ответникът, редовно призован – призовката връчена лично, не се явява в съдебно заседание и не изразява допълнително становище по делото.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Ответникът не е подал отговор на исковата молба. В тази връзка и същият не е оспорил реалното доставяне на ВиК услуги през процесния период, че същите са правилното отчитани от дружеството, както и че претендираните суми са начислени правилно. Ответникът не е оспорил и че има качеството потребител на ВиК услуги за процесния имот в процесния период.

Видно от приложено по делото платежно нареждане на 16.06.2022 г.

2 ответникът е заплатил в полза на ищцовото дружество сумата от общо 464.91 лева – която отговаря на сбора на исковите претенции за главница и обезщетение за забава в размер на съответно 409.85 лева за периода от 06.08.2019 г. до 20.12.2021 г. вкл, и 55.06 лева за периода от 11.10.2019 г. до 15.03.2022 г. Извършеното плащане не се оспорва от ищцовото дружеството.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК – за осъждане на ответника да заплати на ищеца стойността на предоставени ВиК услуги за посочения по-горе имот.

В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице облигационна връзка за предоставяне на ВиК услуги, както и че същият е изпълнил задължението си за реално доставяне на такива услуги съответно и тяхната стойност. В настоящия случай предвид липсата на отговор на исковата молба, а и извършеното плащане съдът приема, че по делото липсва спор, че страните са в облигационни отношения по повод доставката на ВиК услуги за процесния имот – апаратамент ****, находящ се в ****, както и относно тяхното количство и стойност.

По така изложените доводи настоящият състав намира исковите претенции за доказани за сумата от: 409.85 лева – главница за периода от 06.08.2019 г. до 20.12.2021 г. вкл, и 55.06 лева – обезщетение за забава за периода от 11.10.2019 г. до 15.03.2022 г. Доколкото посочените суми са заплатени от ответника преди приключване на устните състезания по делото – а именно още на 16.06.2022 г., то исковите претенции следва да бъдат отхвърлени, поради погасяване на вземанията чрез плащане – което обстоятелство съдът съобразява по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК.

По исканията за разноски на страните:

Разноски по делото претендира единствено ищцовата страна – в размер на общо 350 лева, от които 50 лева за държавна такса и 300 лева за адвокатско възнаграждение. Същите са действително извършени, видно от представени по делото платежно нареждане и договор за правна защита и съдействие.

В тази връзка и единственият спорен по делото въпрос е дали ответникът следва да носи отговорност за посочените разноски предвид извършеното плащане на процесните суми. При формиране на извода си в тази насока съдът съобразява, че действително ответникът е заплатил претендираните от него суми. Това плащане обаче е осъществено след образуване на делото и след получаване на препис от исковата молба. По тези съображения и съдът приема, че ответникът с поведението си е станал причина за завеждане на делото, поради което не е налице хипотезата на чл.

78, ал. 2 от ГПК. В тази връзка и същият следва да понесе отговорността на разноските, които е направила ищцовата страна. В случая предвид доказаното им извършване, същите следва да бъдат присъдени изцяло.

Претендираните разноски за адвокатски хонорар от страна ищеца са в минималния размер по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което липсва основание за 3 намаляването им поради прекомерност.

Ответникът не е направил искане за разноски.

Водим от горното, Пернишкият районен съд:

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковите претенции на „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Перник, с ЕИК: 823073638 и седалище и адрес на управление: гр.

Перник, ул. Средец № 11 срещу К. К. П., с ЕГН: ********** и адрес: ****, ****, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 464.91 лева, представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена, но незаплатена вода за имот – апартамент ****, находящ се в ****, с абонатен номер ****, от които главница в размер на 409.85 лева за периода от 06.08.2019 г. до 20.12.2021 г. вкл, и 55.06 лева – обезщетение за забава за периода от 11.10.2019 г. до 15.03.2022 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 31.03.2022 г. до окончателното плащане на сумата, поради погасяване на претендираните суми чрез плащане след образуване на делото и връчване на препис от исковата молба – плащане на 16.06.2022 г.

ОСЪЖДА К. К. П., с ЕГН: ********** и адрес: ****, **** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Перник, с ЕИК: 823073638 и седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. Средец № 11 сумата от общо 350 лева, представляваща разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в настоящото исково производство, доколкото с поведението си същият е станал причина за образуване на делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________ 4