Решение № 348 от 09.06.2026, Районен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 348 гр. Враца, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван В. Никифорски при участието на секретаря Нина К. Луканова като разгледа докладваното от Иван В. Никифорски Гражданско дело № 20251420105689 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по повод постъпила искова молба от Д. Д. Г., М. Д. Х., Л. В. Л., В. Л. В. и Л. Л. В. срещу В. Х. Н. за допускане на съдебна делба по отношение на имоти, за който се твърди, че са съсобствени с ответника.

Предявен е иск за делба на съсобствени имоти с правно основание чл. 69 ЗН и чл. 34 ЗС.

Ищците твърдят, че с ответника В. Н. са съсобственици на недвижим имот - сгради, находящи се в село Б. Имотът е закупен в съсобственост при равни права /доколкото не е посочено друго/ от ответницата и бащата на ищците с нот. акт № 46, том втори, дело № 211 от 22. 07. 2010 г. на нотариус С.Б.. След смъртта на Д. П. на 27. 11. 2011 г., съгласно приложеното удостоверение за наследници, неговата 1/ 2 идеална част от имота се наследява от трите му деца - Д. Г. - с дял 1/6, М. Х. - с дял 1/6 и Р. Д. — с дял 1/6. На 14. 09. 2018 г. е поминала Р. Д., която като наследник е заместена от своя съпруг и двете си деца с дял на всеки от тях по 1/ 18.

Съсобствените имоти се намират в с. Б., общ. В. и представляват: сграда с идентификатор ***.**.**.** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Б., обл.

В., одобрени със Заповед № РД-18-182 / 29. 10. 2024 г.на Изпълнителния директор на АК, с адрес на имота с. Б., общ. В., обл. В., с площ 65 кв. м., на един етаж и предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор № ***.***.**.**, по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Б., обл. В., одобрени със Заповед № РД-18-182 / 29. 10. 2024 г. на Изпълнителния директор на АК, който имот е с площ от 566, кв. м., с номер по предходен план 729, квартал 52 и сграда с кадастрален №***.****.***.***,по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Б., обл. В., одобрени със Заповед № РД-18-182 / 29. 10. 2024 г.на Изпълнителния директор на АК, с 1 адрес на имота с.Баница, общ. Враца, обл. Враца, с площ 31 кв. м., на един етаж и предназначение: селскостопанска сграда еднофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор № ***.***.**.**, по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Б., обл. В., одобрени със Заповед № РД-18-182 / 29. 10. 2024 г. на Изпълнителния директор на АК, който имот е с площ от 566, кв. м., с номер по предходен план 729, квартал 52. За двете сгради в документа за собственост е посочено, че са заедно с правото на строеж върху мястото, представляващо по регулационния план на с. Баница УПИ II - 728, 729.

Иска се от съда да постанови решение, с което да допусне делба на горепосочените сгради при дялове за В. Н. - 3/6, за Д. Д. Г. - 1/6, за М. Д. Х. - 1/6 и за Л. В. Л., В. Л. В. и Л. Л.

В. общо 1/6 или по 1/18 за всеки един.

В срочно подаден отговор ответникът В. Н. твърди, че искът е неоснователен. Твърди, че имотите, чиято делба ищците претендират са загубили съсобствения си и сънаследствен характер, тъй като тя е изключителен собственик на същите по силата на изтекла в нейна полза придобивна давност. Не оспорва, че с Д. Х.П.са придобили процесиите имоти с нотариален акт за покупко-продажба № 46, том II, per. № 4738, нот. дело № 211/22.07.2010 год. на нотариус с per. № 482-С. Б.. Имотите, чиято делба ищците претендират са загубили съсобствения си и сънаследствен характер, тъй като аз съм изключителен собственик на същите по силата на изтекла в моя полза придобивна давност.

Посочва, че Д. П. е неин бивш съпруг, с когото в последствие, години след развода им, отново заживяли заедно. Единствено се се грижела за Димитър до неговата смърт настъпила на 27.11.2011 година. Сградите, предмет на иска за делба са владели заедно с Д. до неговата смърт, а след смъртта и до настоящия момент, упражнява владение върху имотите единствено тя.

Навежда твърдения, че съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.

Такова владение е упражнявала лично, включително и по отношение частта от имотите притежавана от Д. П.. След неговата смърт през 2011 година продължила да упражнява владение върху целия имот, който придобили в режим на съсобственост с Д. Упражняваната от нея фактическа власт върху имотите се изразявала в непрекъснато и недвусмислено манифестиране на тази фактическа власт върху имотите като техен единствен собственик, /в този смисъл ППВС № 6 от 1974/. Поради извършваните от ответника действия на владение на имотите в един продължителен период от време, повече от 10 години, придобил по давност чуждата идеална част от имотите, тъй като през цялото време е владяла останалите на ищците в наследство от Д. П. идеални части, като нейни собствени такива.

Както сами твърдят ищците, опитите им за доброволно прекратяване на съсобствеността не са дали резултати, като единствената причина за това е, че ответникът се счита за изключителен собственик на същите по силата на изтекла в негова полза придобивна давност, което им е известно.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно 2 убеждение приема за установено следното от фактическа страна:

Установи се от приложения по делото нотариален акт за покупко-продажба № 46, том II, рег. № 4738, нот. дело № 211/22.07.2010 год. на нотариус с рег. № 482- С. Б., че ответника В. Н. и Д.П. са придобили процесните недвижими имоти при равни права – ½ за всеки.Освен това по този въпрос не е налице спор между страните.

От представения по делото нотариален акт № 53 т. V, рег. № 7069, н.дело № 622/2025 година на нотариус С. Б. се установява, че на 05.12.2025 година В. Н. е призната за собственик на ½ идеални части от имотите предмет на делбата в резултат на давностно владение.

Установи се от приложеното по делото удостоверение за наследници /л.9./, че ищците Д. Д. Г., М. Д. Х., Л. В. Л., В. Л. В. и Л. Л. В. са наследници по закон на Д. Х. П..

За изясняване на обстоятелствата по делото са събрани гласни доказателствени средства.

Разпитан свидетеля А. Х. Х., без дела, родство и зависимости със страните по делото посочва, че знае какво представлява имота в с. Баница – къща на един етаж с мазе и голямо таванско помещение, и дворно място, в което има селскостопански постройки. Живее в близост до имота, на около 200 метра. До смъртта си Димитър живял в този имот. След смъртта на Д., В. не живеела там в жилищната сграда и стопанската постройка. В. живеела в къща, която е малко по-нагоре на улицата и е на два етажа. До смъртта на Д. при него идваше само Д., която оставаше в моята къща. След смъртта на Д., доколкото знае, само Д. се е обаждала по телефона на В. – внучка й, за този имот. Първоначално В. и В. трябвало да дадат на Д. Х. 10 000,00 лева за имота. След това са се обърнали нещата и е трябвало Д. да им плати 20 000,00 лева и да им освободят имота, но не са стигнали до никакво споразумение. Наследниците на Д. - Д. Д., М. Д. и Р. Д., която починала знаят, че този имот е техен. От смъртта на Д. до момента никой не е владял тази къща, никой не е ползвал имота.

Наследниците нямат ключ от имота. В. не е пускала наследниците в имота, само на погребението на Д.. На погребението на Д. била Д. Д. и Р. Д., както и неговите племенници от гр. София, които стояли на улицата. Тя също била на това погребение и също бил на улицата.

Разпитан свидетеля Т. Г. Х., без дела, родство и зависимости със страните по делото заявява, че знае имота в с. Баница – едноетажна къща с мазе и в къщата има една кухня, спалня и хол. В мазето има баня и тоалетна. Има дворно място и селскостопанска постройка с две стаи и навес. От закупуването на имота до смъртта на Д. в имота живеел Д. сам. След смъртта му В. не е живяла в къщата, а ходела да обработва дворното място – градината. Не знае дали децата на Д. са идвали в имота до неговата смърт.

След смъртта на Д. в с. Баница са идвали - Р. и Д., М. не е идвала. При идването им в с.

Баница не знае дали са разговаряли с В.. Наследниците на Д. знаят, че имотът е техен.

Разговарял съм с тях и съм ги съветвал да си търсят наследството.От нейния дом няма видимост към имота на В. и Д.. Понеделник, сряда и петък винаги минава покрай този имот, 3 правил е ремонт на къщата изцяло. Не си спомням годината, но било докато Д. бил жив. Д. и Р. идвали набързо за час, два, три и си тръгвали. След смъртта на Д. са идвали веднъж, когато се полагали 40 дни. Те нямат ключ от имота. В. била там и тя ги посрещнала. След смъртта на Д., В. изнесла цялото обзавеждане от имота.

Разпитан свидетеля Л. Ц. И., без дела, родство и зависимости със страните по делото заявява, че живее в с. ****., на ул. „*****“ № **. Там живее цял живот. Познава В. и Д. Те закупили имота преди повече от 10 години, но не си спомня точно коя година. В. и Д. живеели в тази къща, в този имот. Къщата е с две стаи, коридор, отдолу има мазе, отгоре има стопанска постройка и хубав двор. Д. починал преди около 10 години. След смъртта на Д., В. останала да живее в този имот, сменила си ключалката и не знае да е имало друг стопанин на този имот. В. няма друго място, на което да живее. Ходела в друг имот, който е на майка й. През тези години В. поддържала имота, в който живеела с Д. Тя го поддържа и сега. Дворът е чист, поддържа къщата, сади дървета. След смъртта на Д. чула, че наследниците му са идвали миналата година, но В. не ги е допуснала. Никой друг не е имал претенции за собственост на този имот, освен В.. През 2018-2020 г. В. и Д. живеели в този имот. В. живеела в къщата с мазето и етажа.

Разпитан свидетеля Н. А.П., без дела, родство и зависимости със страните по делото заявява, че живее в с. Баница от 20 години. Познава В. и Д.. Те закупили имот в с. Баница – къщата, която е до тях. Една парцела са, която е разделена. Къщата им е с един етаж и мазе.

В имота има и селскостопанска постройка и хубав двор. Не знае кога закупили имота, може би 2010 г.-2011г., не е сигурна. След закупуването на къщата започнали да си живеят там.

Първо живеел само Д., след това и В.. Докато бил жив Д. те живеели заедно. След смъртта на Д. в къщата останала В., тя поддържала къщата много добре и двора. Не е имало период, в който В. да е живяла на друго място, ходела при майка й, която била в друга къща, но в друг имот, но се връщала в имота си. В. сменила ключовете веднага след смъртта на Д.. Не знае Д. какви наследници има. В къщата никой не е идвал. На погребението имало две жени, които стояли на пътя, не искали да влезнат и да го видят. Освен В. не знае дали някой друг е имал претенции за имота. В момента В. продължава да живее в този имот. В. прави подобрения на къщата, каквото може, прави.

Други относими по делото доказателства не са събрани.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

С оглед обстоятелството, че произнасянето по иска за делба е обусловено от направеното от ответника възражение за придобиване по давност на процесните имоти, съдът намира, че следва да се произнесе първо именно по него.

Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС правото на собственост върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Според ал. 2 на същата разпоредба ако владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години. С чл. 68 ЗС владението се определя като упражняване 4 на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя.

За да е основание за придобиване на един имот по давност, владението следва да бъде постоянно, непрекъснато, несъмнително, явно и спокойно. По отношение последния признак на владението правната теория приема, че едно владение е спокойно, когато не е установено с насилие. Освен да не е установено с насилие, то не следва и да се поддържа с насилие.

Владението престава да бъде спокойно и когато се оспорва с насилие, в резултат на което се смущава намерението да се държи вещта като своя. Въпрос на фактическа преценка във всеки отделен случай е дали владението е смутено чрез извършване на определени действия, но във всички случаи тези действия следва да сочат на противопоставяне от страна на невладеещия собственик за продължителен период от време на поведението на владеещия несобственик по отношение на владения имот.

Разпечатката съдържа 38 от 155 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/72696eb7-92e5-4edc-b722-028e3b90acb7