Решение № 2742 от 05.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2742 гр. София, 05.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Ивета Антонова

МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Елена Иванова Въззивно гражданско дело № 20211100510057 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение № 20111646 от 10.05.2021 г., постановено по гр.д.№ 48 961/2020 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 77 състав, Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482 е осъдено да заплати на „АЛД Аутомотив“ ЕООД, ЕИК 202946275 на основание чл.405, ал.1 КЗ във връзка с чл.343, ал.1 КЗ сумата 356,04 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по застраховка „Каско”, обективирана в полица № Е 17990011991 за вреди лек автомобил „Рено Клио” с рег.№ СА **** ХТ от настъпило застрахователно събитие на 18.09.2018 г. по щета № 1803029067/18.09.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска – 98.10.20202 г. до плащането, като над уважения размер до пълния предявен такъв от 476,04 лева искът е отхвърлен като неоснователен.

Със същия акт ответникът Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД е осъден да заплати на ищеца „АЛД Аутомотив“ ЕООД на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 456,23 лева – разноски по делото съразмерно уважената част от иска, а „АЛД Аутомотив“ ЕООД е осъден да заплати на ответното дружество на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 75,62 лева – разноски по производството съразмерно на отхвърлената част от претенцията.

Така постановеното съдебно решение в частта, в която е уважен предявеният от ищеца иск, е обжалвано от ответника Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, гр.София. Във въззивна жалба се поддържа, че решението в тази му част е неправилно и незаконосъобразно. Излагат се доводи за неправилност на становището на първоинстанционния съд, на което същият се е позовал, за да не приложи т.3.7.2 от Общите условия; че възможността за завеждане на щета на паркинг без да са представени каквито и да е доказателства /като протокол за ПТП/ принципно предпоставя, че тя ще бъде обезщетена, в който смисъл в определен момент дружеството ще обезщети предходните две щети. Посочено е и че договорът между страните предвижда такова опростено обезщетяване само до два пъти и до определен брой детайли в срока на действие на договора, както и че ако в рамките на една година едно и също МПС претърпява повече от два пъти щети при паркиране на обичайното си място, то вероятно се касае за престъпни и умишлени действия на трети лица и сигнализирането на съответните органи е необходимост и граждански дълг.

1

Моли въззивния съд да отмени атакуваното решение в обжалваната част, като неправилно и незаконосъобразно, и да постанови ново, с което да отхвърли изцяло предявения от ищеца иск. Претендира присъждането на разноски за настоящата инстанция.

В подадения в срока по чл.263, ал.1 ГПК отговор ищецът „АЛД Аутомотив“ ЕООД, гр.София оспорва въззивната жалба, като поддържа, че същата е изцяло неоснователна.

Релевират се доводи, че първоинстанционният съд правилно е приел, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника за заплащане на застрахователно обезщетение за щети на МПС по събитие представляващо покрит риск по сключения между страните застрахователен договор по застраховка „Каско“. Заявява искане жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и за потвърждаване на решението на СРС в обжалваната от ответника част. Претендира присъждането на разноски за въззивното производство.

Първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен предявеният от ищеца иск, не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Софийски градски съд като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо в обжалвана част, както и че настоящият казус не попада в двете визирани изключения в цитираното ТР на ОСГТК на ВКС, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението по релевираните в жалбата доводи.

Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.405, ал.1 КЗ във връзка с чл.343, ал.1 КЗ.

С подадената искова молба ищецът „АЛД Аутомотив“ ЕООД, гр.София е заявил претенция за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 476,04 лева за причинените му имуществени вреди от настъпилото на 18.09.2018 г. застрахователно събитие – ъгъл задна броня ляв и панел заден ляв /калник/ на собствения му лек автомобил /л.а./ „Рено Клио“ с ДК № СА **** ХТ, застрахован при ответника Застрахователно дружество /ЗД/ „Бул Инс“ АД по застраховка „Пълно каско” по полица № Е17990011991, заедно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 08.10.2020 г. до пълното изплащане на сумата и направените по делото разноски.

В същата се поддържа, че във връзка с това събитие ЗД „Бул Инс“ АД е образувана щета № 1803029067/18.09.2018 г., както и че въпреки отправените няколкократно писмапокани до ответника за заплащане на застрахователно обезщетение по експертна оценка, такава не е била направена, което е наложило ищецът да възложи осъществяването на независима такава, с която разходите за ремонт на застрахования автомобил са определени на 446,04 лева, като за остойностяването са направени разходи в размер на 30,00 лева.

Претендира присъждането на разноски по делото.

Ответникът – Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, гр.София в подадения в срока по чл.131, ал.1 ГПК отговор е оспорил предявения иск по основание и размер.

Признава сключването между страните на имуществена застраховка „Автокаско“ за процесното МПС „Рено Клио“ с рег. № СА **** ХТ по полица № Е17990011991, но твърди, че процесното събитие не представлява покрит риск по полицата, тъй като съгласно раздел VІІІ „Застрахователно обезщетение“ се покриват щети по декларация на застрахования, но само до два пъти през срока на действие на полицата и само до общо осем външни основни корпусни детайла, като предвид това е отказано заплащането на обезщетение по щетата на основание т.3.7.2 от раздел VІІІ от общите условия. Твърди се и че претендираната сума е завишена и не отговаря на действителния размер на щетите съобразно чл.386 КЗ. Заявено е искане за присъждането на разноски по делото.

След като прецени обстоятелствата по делото и събрания в производство пред СРС доказателствен материал – поотделно и в неговата съвкупност, настоящият съдебен състав напълно споделя изводите на първоинстанционния съд, с които е обоснована 2 основателността на предявения от „АЛД Аутомотив“ ЕООД осъдителен и с к с правно основание чл.405, ал.1 КЗ във връзка с чл.343, ал.1 КЗ в признатия размер от 356,04 лева, изведени при правилно установена по делото фактическа обстановка и приложение на релевантните правни норми, поради което на основание чл.272 ГПК препраща към тях. В допълнение към същите във връзка с наведените в жалбата доводи съдът намира, че следва да бъдат добавени и следните съображения:

Безспорно е в производството, че към момента на причиняването на процесното събитие с л.а.„Рено Клио“ с рег. № СА **** ХТ на 18.09.2018 г. между страните по спора е налице валиден застрахователен договор по риск „Пълно Каско” по застрахователна полица № Е 17990011991 относно това превозно средство, сключена при Общите условия на ЗД „Бул Инс“ АД за застраховка на сухопътни превозни средства /СПС/ без релсови превозни средства „Автокаско“. Съгласно т.3.7.1 от раздел VІІІ „Застрахователно обезщетение“ на тези общи условия при щети, настъпили вследствие на ПТП или в паркирано състояние, когато съгласно действащата нормативна уредба компетентните органи не посещават мястото на събитието, застрахователят приема заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, в случай че изпълнени инструкциите, дадени при регистриране на събитието на посочения в условията телефон, като в тези случаи застрахователят обезщетява по силата на т.3.7.2 щети по основните външни корпусни детайли /броня, калник, врата, преден/заден капак, , панел, страница, таван, стъкла, огледала и стандартно монтирани осветителни тела/ до два пъти през срока на действие на застраховката, но не повече от осем външни основни копрусни детайла и тела сумарно по двете претенции. Безспорно е по делото, което е видно и от представените по него 3 бр. уведомления за щети за застраховка „Каско на МПС“ от 18.09.2018 г., че преди процесната щета № 1803029067/18.09.2018 г. са подадени още две уведомления – № 1803029062/18.09.2018 г. и № 1803029065/18.09.2018 г., като първото и третото са за увреждания в паркирало състояние, а второто – за вреди при ПТП в движение.

Страните не спорят, че застрахователно обезщетение по процесната полица по тези уведомления не е заплащано. При горните обстоятелства настоящата инстанция намира, че не са налице предвидените в клаузата на т.3.7.2 предпоставки, които да изключват заплащането на обезщетение в дадения случай. За да са налице условията ответното дружество да откаже престирането на застрахователно обезщетение на разглежданото основание не е достатъчно само да е подадено уведомление за щета от застрахования, но и да е заплатено застрахователно обезщетение за това събитие като признат покрит риск по две предходни щети, каквито доказателства в конкретния казус не са ангажирани.

Неоснователни са наведените в жалбата доводи. Трите представени уведомления не касаят вреди единствено при паркиране, като от друга страна – конкретно заявена щета може да не е покрит риск по полицата и поради липсата на застрахователно събитие за нея да не се дължи застрахователно обезщетение.

Предвид изложеното при действието на сключения между страните договор за застрахователя в съответствие с разпоредбата на чл.405, ал.1 КЗ се е породило задължението при настъпване на процесното застрахователно събитие да заплати на застрахования в определения в чл.108 КЗ срок, съответстващо на размера на вредата към деня на настъпването на събитието /чл.396, ал.2 КЗ/.

Тъй като изводите на двете инстанции в обжалваната част съвпадат, решението на СРС в същата част като правилно следва да бъде потвърдено.

При така приетия изход на спора на Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД не се дължат разноски за въззивното производство на основание чл.78, ал.1 ГПК, а въззивникът на основание чл.78, ал.3 ГПК трябва да заплати на въззиваемата страна сумата от 240,00 лева с ДДС – разноски за въззивната инстанция за адвокатското възнаграждение.

Разноските на въззиваемата страна за адвокатско възнаграждение са определени при условията на чл.78, ал.5 ГПК във връзка със своевременно наведено от жалбоподателя възражение за прекомерност, което съдът намира за основателно с оглед липсата на фактическа и правна сложност на спора, броя на проведените открити съдебни заседания по делото пред СГС – само едно, и обема на осъществената защита по делото. Съгласно решение на Съда на ЕС от 23.11.2017 г., постановено по съединени дела С-427/2016 и С428/2016 и решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 на Съда на ЕС, Втори състав предвидените минимални размери по Наредба № 1/ 09.07.2004 г. на ВАдС не се прилагат.

Воден от горното, Съдът

РЕШИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20111646 от 10.05.2021 г., постановено по гр.д.№ 48 961/2020 г. по описа на СРС, ІI ГО, 77 състав в обжалваната част.