Решение № 602 от 28.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 602 гр. София, 28.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров при участието на секретаря Димитринка Б. Димитрова-Георгиева като разгледа докладваното от Стоян Ст. Петров Въззивно гражданско дело № 20251100507614 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 6845 от 16.04.2025 г. по гр. д. № 58872 от 2024 г. Софийският районен съд е признал за установено, че Р. В. А. с ЕГН ********** с адрес гр. София, ул. **** дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, вземанията за следните суми:

2031,76 лв., главница – представляваща стойност на доставена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, на адрес гр. София, ул. **** аб. № 3522 за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., сумата от 295,85 лв. – обезщетение за забава върху вземането за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 13.06.2024 г. и 48,05 лева за цена на извършената услуга по дялово разпределение за периода от 01.07.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 25.06.2024 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 38542/2024 г. по описа на СРС, 113 състав, като е отхвърлен частично иска за мораторна лихва върху главницата за цената на доставената топлинна енергия за разликата над уважения до пълния предявен размер от 297,56 лв. и изцяло иска за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за сумата от 12,18 лева за периода от 16.07.2021 г. до 13.06.2024 г. Ответницата е осъдена да заплати на ищеца разноски по съразмерност за исковото производство в размер на 842,86 лв. и за заповедното производство в размер на 97,22 лв.

Ответницата е подала въззивна жалба срещу посоченото решение в частта, с която са уважени исковете. Поддържа, че СРС неправилно е приел, че между страните е налице облигационно отношение, още повече че нямало открита партида на нейно име и не било доказано вписване в публичен регистър съгласно чл. 139а ЗЕ.

1

Неправилно СРС бил приел, че ответната страна е консумирала топлинна енергия в претендирания размер, като в тази връзка поддържа, че не е следвало да възприема заключението на СТЕ, тъй като не било доказано общият топломер в АС да е преминал задължителна проверка по Закона за измерванията от БИМ и нямало сертификати и удостоверения, издадени от компетентния държавен орган, от които да се установи това обстоятелство. Следователно, не била доказана изправност на общия топломер.

Поради неоснователност на главния иск, счита, че неоснователно е уважена и претенцията за лихва. Иска отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и постановяването на ново, с което исковете да бъдат отхвърлени.

Въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД оспорва жалбата, моли за потвърждаване на решението и претендира разноски.

Третото лице помагач „Далсия“ ООД не е подало отговор на въззивната жалба.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Производството пред СРС е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 149 ЗЕ, съотв. чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Р. В. А. за паричните вземания за сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 10.07.2024 г. по гр.д. № 38542/2024г. по описа на Софийски районен съд,113 състав, а именно: 2031,76 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.

София, на адрес ул. **** абонатен № 3522, инст. № 4000001222, ведно със законна лихва за период от 25.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 297,56 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 01.08.2023 г., 48,05 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.07.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 25.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 12,18 лева, представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2021 г. до 13.06.2024 г.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Поддържа, че е предоставил и услуга за дялово разпределение, която също не била заплатена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Ответникът не бил платил на падежа, поради което изпаднал в забава и дължал обезщетение за забава върху сумите за главница.

С отговора на исковата молба ответникът прави възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва твърдяната доставка на топлинна енергия, изправността на измервателните уреди, респ. коректността на измерването й в количествено отношение. Оспорва доказателствената стойност на писмените доказателства, представени от ищеца, с аргумента, че същите са частни свидетелстващи документи.

Оспорва фактурите да са публикувани и да е получавал покана за плащането им.

Оспорва наличието на договор между фирмата за дялово разпределение и етажната собственост.

2

С Определение от 28.02.2025 г. като трето лице-помагач на страната на ищеца е конституирано „Далсия“ ООД.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, и като съобрази предмета на обжалване с оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 149, вр. чл. 150, ал. 1 и чл. 153, ал. 1 от ЗЕ.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Настоящият въззивен съдебен състав намира за правилен извода на първата инстанция, че от съвкупния анализ на приетите писмени доказателства – договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 09.10.1990 г. и удостоверения за наследници на Н.И.М.-А. и В.Р. А. по делото се установява, че ответницата Р. А. е собственик на процесния имот, представляващ жилище, находящо се в гр. София, ул.

****, като доводите на въззивника в обратната насока са неоснователни. За да възникне облигационно отношение по доставка на топлинна енергия не следва да се открива партида, както твърди въззивникът, а следва да е налице право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот. В случая няма доказателства, от които да се направи извод, че през процесния период процесният имот не е бил собственост на Р. А., респ. не е открита партида на името на други лица, поради което следва да се приеме, че именно Р. А. е била в облигационни отношения с ищеца във връзка с доставката на топлинна енергия.

В Тълкувателно решение № 2/2017 г. по т. д. № 2/2017 г. ОСГК на ВКС е прието, ч е клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В случая не се доказва да е открита партида на името на трето лице, различно от ответницата А., поради което правилно СРС е приел, че същата е в облигационни отношения с „Топлофикация София“ ЕАД, в качеството си на собственик на имота.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, като не се твърди и 3 доказва ответникът да е възразявал срещу тях.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сгР. - етажна собственост, в каквато се намира и процесният имот, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сгР. - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сгР. - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сгР. - етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сгР.та, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване.

Съгласно чл. 139б ЗЕ, потребителите в сгР. – етажна собственост са длъжни са изберат лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, за извършване на услугата дялово разпределение, за резултатите, от който избор да уведомят писмено топлопреносното предприятие или доставчика на топлинна енергия. За процесния период дяловото разпределение в процесната сгР. – етажна собственост се е извършвало от „Далсия“ ООД, който извод следва от представените от третото лице-помагач писмени доказателства, както и от обстоятелствената част на заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза. Без значение е дали дружеството, извършващо дялово разпределение, е вписано в публичен регистър по чл. 139а ЗЕ – това касае административноправни последици, но не и облигационни такива, като възражението на въззивницата А. в тази насока е неоснователно.