Решение № 2923 от 10.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2923 гр. Пловдив, 10.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20235330118831 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от Б. М. П., ЕГН: ********** против „Стик Кредит“ АД, ЕИК: 202557159, с която са предявени обективнои кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗПК, във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 29, ал. 1 от сключения между страните Договор за потребителски кредит № ****** г. предвиждаща заплащане на неустойка за непредставяне на обезпечение, поради противоречие с добрите нрави , както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 108 лева /размерът изменен в с.з. от 26.02.2025г./, представляваща заплатена при начална липса на основание сума по недействителна клауза за неустойка по Договор за потребителски кредит № ***** г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на изменението на иска – 26.02.2025г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът сочи, че на 13.07.2022 г. между страните бил сключен договор за кредит, по силата на който му били предоставени заемни средства в размер на 400 лева. Съгласно договора същият следвало да бъде обезпечен до края на деня след сключването му с банкова гаранция или поръчителството на физическо лице, което се одобрява от ответното дружество. Сочи се, че в случай на неизпълнение от страна на ищеца на условията за предоставяне на 1 обезпечение същият дължал неустойка в размер на 1002,33 лева, която се заплащала заедно със следващата погасителна вноска по кредита, съгласно погасителния план. Ищецът усвоил изцяло заемния ресурс, но не дължал плащане по клаузата за неустойка. Сочи се, че неустоечната клауза е нищожна поради противоречие с добрите нрави.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от страна на ответника „Стик Кредит“ АД, с който се поддържа становище за неоснователност на предявените искове.

Твърди се, че след запознаване с всички условия във връзка с кредита на 13.07.2022 г. ищецът е подписал договора за кредит, с което е изразил своето недвусмислено съгласие за сключване на договора. Твърди, че неустойката не е начислявана и събирана от дружеството, но въпреки това клауза е валидна.

Моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Не се спори по делото, че ищецът е кредитополучател по договор за заем, като между страните по делото е възникнало валидно правоотношение по договор за кредит, по който лицето е усвоило заетата сума, като кредиторът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, а ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. ищецът има качеството на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК. Сключеният договор за заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – ЗПК.

В исковата молба e възразено за недействителност на клаузата, предвиждаща заплащане на неустойка /чл. 29, ал. 1 от Договора/ за непредставяне на обезпечение (поръчителство или банкова гаранция). Това непредставяне обаче самостоятелно не води до някакви вреди за кредитора, а такива биха възникнали чак при неизпълнение на задължението и невъзможност за удовлетворяване от имуществото на кредитополучателя.

Този риск следва да се съобрази от кредитора към момента на сключването на договора и да намери отражение при вземането на решението за отпускането на заема и параметрите, при които да стане това. Вместо това обаче предварително е уговорена неустойка, която се активира в кратък срок (тридневен) от сключване на договора за кредит, без да може да компенсира повишения риск.

По този начин, неустойката реално увеличава печалбата на кредитора, защото дори и при плащането на всички задължения се получава още едно допълнително възнаграждение. Така и ГПР от 42, 58 % не отговаря на действителните такива, защото е без сумата за неустойка, а с включването на неустойката кредитът ще се оскъпи допълнително. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е 2 оскъпяването му по кредита, което ще се дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.

Посочването в договора за кредит на по -нисък от действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по- конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г ал. 4 от ЗЗП, във връзка с чл. 68д ал. 1 от ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19 ал. 4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

Именно затова процесният договор не отговоря на изискванията на чл.

11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т.

10 от нея води до неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. Тази норма от една страна е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга- към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита.

Обсъдената по- горе неустойка е уговорена с оглед санкциониране на заемателя за виновното неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Както вече се посочи, задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем. Предоставянето на обезпечение представлява допълнителна гаранция на кредитора за точното удовлетворяване на вземането му. Уговаряне на неустойка за неизпълнение на това задължение с фиксиран размер от почти двукратната стойност на кредита, съдът намира за установено в разрез с добрите нрави. Това е така, тъй като по този начин се цели да бъде осигурено допълнително възнаграждение на кредитора, извън установения ГПР. В този случай следва да намери приложение нормата на чл. 19 ал. 5 от ЗПК, която установява, че клаузи, установяващи задължения за заплащане на разходи над така установеното ограничение, са недействителни. Оттук и целият договор се явява такъв, като съдържащ клауза за неустойка, предвидена в противоречие със специалния закон, която е нищожна.

Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал.

1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи- такси, неустойки и 3 т.н. В този смисъл установителният иск за нищожност на клаузата за неустойка се явява основателен и следва да се уважи.

Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, к огато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Видно от представеното по делото заключение по ССчЕ на вещото лице Т. Р., което се кредитира от настоящия съдебен състав, ищецът е заплатил в полза на ответното дружество по клаузата за неустойка сумата от 108 лева, която е заплатена при начална липса на основание и подлежи на връщане.

Осъдителният иск е основателен и ще се уважи в цялост.

При този изход на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват разноски, които възлизат в размер на 300 лева, от които: 100 лева за ДТ и 200 лева – депозит за ССчЕ.

На ЕАД Е. И. ще се присъди и адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 38 ЗАдВ. в минимален размер от 480 лева с ДДС, като съдът отчита липсва фактическа и правна сложност по делото, множеството на брой подобни казуси в съдилищата в Република България, както и обстоятелството, че пълномощникът не се е явил в нито едно съдебно заседание.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Б. М. П., ЕГН:

********** и „Стик Кредит“ АД, ЕИК: 202557159, че клаузата на чл. 29, ал. 1 от сключения помежду им Договор за потребителски кредит № 855963/13.07.2022 г. предвиждаща заплащане на неустойка за непредставяне на обезпечение, Е НЕДЕЙСТВИТЕЛНА, поради противоречие с добрите нрави.

ОСЪЖДА „Стик Кредит“ АД, ЕИК: 202557159 да заплати на Б. М. П., ЕГН: ********** сумата от 108 лева /сто и осем лева/, представляваща заплатена при начална липса на основание сума по недействителната клауза на чл. 29, ал. 1 от сключения между страните Договор за потребителски кредит № ****г., предвиждаща заплащане на неустойка за непредставяне на обезпечение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на изменението на иска – 26.02.2025г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА „Стик Кредит“ АД, ЕИК: 202557159 да заплати на Б. М. П., ЕГН: ********** сумата от 300 лева /триста лева/, представляваща съдебно – деловодни разноски в настоящото производство.

ОСЪЖДА „Стик Кредит“ АД, ЕИК: 202557159 да заплати на ЕАД Е.

И., с ЕИК: 180978004 сумата от 480 лева с ДДС /четиристотин и осемдесет лева с ДДС/, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено на ищеца Б. М. П., ЕГН: ********** безплатно процесуално представителство по делото, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

4

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5