Присъда № 2 от 26.02.2024, Районен съд - Ген. Тошево

Мотиви към присъда № 2/ 26.02.2024 г. по н.о.х.д. № 62 по описа на Районен съд град Г.Т. за 2023г.

На 16.08.2022г. Районна прокуратура - Д. е внесла за разглеждане в Районен съд - Г.Т. обвинителен акт по досъдебно производство № 54/2022г. по описа на РУ на МВР Г.Т., при ОД на МВР - Д., по който е било образувано производство пред първа инстанция срещу:

Х. А. Й. с ЕГН - ********** от с. Р., общ. Т., ул. „6-ти септември” № 33, за извършено от нея престъпление от общ характер, наказуемо по чл. 194, ал.1 от НК.

В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че подсъдимата Х. А. Й., родена на *** г. в Т., от с. Р., общ. Т., ул. “6-ти септември” № 33, б.г., от т.п., с ос.об., н., н., н., ЕГН ********** на 05.04.2022 г. в с. Л., общ. Г.Т., отнела от владението на Г. М. Г. от с.

Л., общ. Г.Т. чужди движими вещи – пари - сумата от 3150,00 /три хиляди сто и петдесет / лева, без съгласието му и с намерение противозаконно да ги присвои, като и посочена правна квА.фикация чл.194, ал.1 от НК.

Предявен е граждански иск срещу подсъдимата от пострадалото от деянието лице Г. М. Г. за сумата от 3150.00 /три хиляди сто и петдесет/ лв., представляваща обезщетение на причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва, начиная от датата на увреждането до пълното изплащане на дължимата сума.

Искът своевременно е предявен, съгласно нормата на чл. 85, ал.3 от НПК, като посоченият срок е преклузивен, за разлика от срока по чл. 247в, ал.

4 от НПК, който е инструктивен, поради което пострадалото лице е конституиран като граждански ищец по делото.

Подсъдимата в открито съдебно заседание от 29.01.2024г. посочва, че е получила препис от обвинителния акт и разпореждането на съда, запозната е с тях и признава вината си. Подсъдимата не оспорва факта на извършеното престъпление, така както е описано в обстоятелствената част на обвинителния акт и това се потвърждава както от събраните доказателства, така и от самопризнанията на същата, оспорва размера на взетата сума, а именно сочи, че откраднатата сума е в размер на 1650 лв, а не 3150 лв. С оглед становището на защитата на подсъдимата, че не желая разглеждане по реда на гл.27 от особената част на НПК, съдът не е намерил основание делото да се разгледа по реда на диференцираните процудери уредени в глава двадесет и седма от НПК, тъй като не са нА.це предпоставките по чл. 371, т.1 или т.2, глава дваседет и осма от НПК, тъй като не са нА.це материалноправните предпоставки на чл. 78а от НК и глава двадесет и девета от НПК, тъй като имуществените вреди не са възстановени, като продължава разглеждането на делото по общия ред. В последната си дума подсъдимата изразява съжаление за стореното и моли за справедливост.

Представителят на Районна прокуратура – Д., поддържа повдигнатото обвинение и предлага подсъдимата да бъде призната за виновна в извършването на вмененото и престъпление по чл. 194, ал.1 от НК, като с оглед нА.чието само на смекчаващи отговорността обстоятелства на подсъдимата – чисто съдебно минало, добри характеристични данни, липса на други неприключили наказателни производства, както и самопризнания в хода на досъдебдното производство и на съдебно следствие, Районна прокуратура – Д., счита че са нА.це условията за прилагането на чл. 55 от НК и настоява да и бъде наложено наказание под минимума на правната норма, 1 а именно „Пробация” за срок от една година и шест месеца със задължителни мерки с периодичност на явяването и подписване два пъти седмично, както и включване в програма за обществено въздействие. Моли гражданския иск да бъде уважен в размера, в който е предявен.

След преценка на събраните в хода на съдебното следствие относими, допустими и възможни доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Пострадалото лице Г. М. Г. притежавал къща, находяща се в с. Л., общ.

Г.Т., ул. „Трета ” № 22, където живеел заедно със свидетелят А. Г. М., който е негов син и свидетелката А. Ш. Д., с която А. М. живеел на семейни начала.

Подсъдимата Х. Й., която е дъщеря на свидетелката А. Д., е с адрес с. Р., общ.

Т., ул. „6-ти септември ” № 33, като често гостувала на майка си А. Д. в с.Л..

Пострадалото лице Г. М. Г. бил пенсионер, като месечната му пенсия възлизала на 450 лв, освен това получавал и рента от собствена земеделска земя при кооперация в с. Л.. Същият имал спестени 3150 лева, които държал в метална кутия, заключена с катинар, която била в гардероб в една от стаите на къщата, като 3000 лева били увити в кърпа, а 150 лв. поставени в портфейл. Парите били в банкноти с номинал от по 50 и по 100 лв. На 05.04.2022г. около 18 :00 часа, пострадалото лице Г. Г. отишъл да нахрани животните си в двора, където намерил захвърлена кърпата, в която били увити парите, след което веднага се върнал в къщата, където установил, че металната кутия, в която държи парите я няма. По същото време от работа се върнал свидетелят А. М. и след като разбрал за случилото се, заедно със свидетелката А. Д. започнА. да търсят наоколо кутията. Свидетелят А. М. намерил кутията, хвърлена в люцерната, като същата била с изкъртен катинар, а в близост открили нож и тесла, с които предполагат, че е отворена кутията. Свидетелите предположили, че именно подсъдимата е взела парите, тъй като е била на гости по това време и само тя е липсвала в къщата към него момент. След като подсъдимата се връща в къщата, свидетелите и отправят обвинение за извършената кражба, при което подсъдимата сама се обажда на телефон 112, като на сигнала пристигат Е. Е. и Я. Н., които констатират скандал между свитеделите и подсъдимата, която първоначално отрича да е извършвала кражба. В последствие при разпита на досъбедното производство, подсъдимата Х. Й. признава, че е извършила кражба от владението на Г. Г., но оспорва размера на взетата сума, а именно твърди, че е взела сумата от 1650 лв. Според признанията на подсъдимата, докато е търсила лакомства за детето си в стаята на пострадалото лице, видяла металната кутия, взела я и отишла в двора като с нож успяла на изкърти катинара, след което взела парите. Сочи, че парите е похарчила, като по време на разследването и до приключване на съдебното производство парите не са възстановени.

Описаната фактическа обстановка не се оспорва от защитата.

Спорен е въпросът относно размера на инкриминираната сума. В показанията си на досъдебното производство свидетелят Г. Г. заявява, че в 2 кутията имало 3 000 лв., които спестявал от пенсии и ренти и още 150 лв. в портфейл. Банкнотите били с номинал от 50 и 100 лв.

В същата насока са и показанията на свидетеля А. Г., като свидетелката А. Д. заявява, че в кутията имало 2 500 лв. и още 250 лв. и други суми.

Свидетелите Я. Й. и Е. Е., полицейски служители, които посетили дома след подаден сигнал в полицията, заявяват, че посочените свидетели им казА., че липсвала сумата от около 3 200 лв. Първите трима свидетели описват подробно мястото на съхранение на парите, техния брой и номинална стойност на банкнотите.

Показанията им са еднопосочни, без съществени вътрешни противоречия, поради което следва да бъдат оценени като достоверни. Тези показания опровергават по категоричен начин твърденията на подсъдимата, че инкриминираната сума била в размер на 1 650 / хиляда шестотин и петдесет / лева, като тези нейни твърдения следва да се приемат като защитна теза.

Поради това съдът приема, че размерът на инкриминираната парична сума е в размер на 3150.00 / три хиляди сто и петдесет / лева.

Въз основа на заключенията по назначената съдебно-техническа експертиза № 78 се установява съдържанието на аудио запис от приложените електронни носители – 1бр. СD-диск, като в открито съдебно заседание, вещото лице поддържа направеното заключение, държавното обвинение и защитата изразяват желание експертизата да се приеме, съдът с определение приема заключението на вещото лице и го приобщава към останА.я доказателствен материал.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от обясненията на подсъдимата, която прави самопризнания в насока начина на отнемане на процесната сума, показанията на св. Я. Н., прочетените и приобщени по реда на чл.281, ал.5 от НПК показания на св. Я. Н., както и от приложените по делото писмени доказателства, приобщени на основание чл.283 от НПК към доказателствения материал по делото.

Гласните такива, включващи обясненията на подсъдимата и показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели са еднопосочни, логично подредени и безпротиворечиви както вътрешно, така и помежду си. Събрани са съгласно изискванията визирани в НПК, предвид което се кредитират изцяло от съда. Всички доказателства събрани преценени както по отделно, така и в тяхната съвкупност като безпротиворечиви и взаимно допълващи се, обосновават решението на съда по следните правни съображения:

Подсъдимата Х. А. Й. с ЕГН - ********** от с. Р., общ. Т., ул. „6-ти сепмтември” № 33 е осъществила състава на престъпление по чл. 194, ал.1 от НК, тъй като на 05.04.2022 г. в с. Л., общ. Г.Т., от къща, находяща се на ул.

„Трета”, № 22, отнела от владението на Г. М. Г., чужди движими вещи – пари, 3 а именно сумата от 3150,00 /три хиляди сто и петдесет / лева, без съгласието на владелеца и с намерение противозаконно да ги присвои.

Съдът намира за безспорно установени всички елементи от обективна и субективна страна на възведения престъпен състав, т.е извършеното престъпление счита за съставомерно. Обект на престъплението по чл. 194, ал.1 като престъпление против собствеността са обществени отношения, които осигуряват правото на собственост и произтичащите от него правомощия. Причини за извършване на деянието от подсъдимия са незачитане правото на собственост, като конституционно гарантирано и стремежа за облагодетелстване по бърз, лек и престъпен начин. От обективна страна субектът на престъплението, а именно пъдсъдимата е осъществила изпълнителното деяние, изразяващо се в отнемане на чужда движима вещ, чрез прекъсване на владението от собственика и установяване на нова фактическа власт върху вещта от страна на дееца, в този смисъл престъплението по чл. 194, ал.1 е резултатно, счита се довършено с установяване на владение върху вещта. Гласните доказателства и писмените такива сочат по безспорен начин времето и мястото на извършване на процесното деяние. Обясненията на подсъдимата, както и другите доказателства указват безусловно, че Х. Й. е осъществила изпълнителното деяние на чл. 194, ал.1 от НК изразяващо се в прекъсване владението над процесните вещи, създавайки нова трайна фактическа власт над същите, допускаща извършване на действия на разпореждане, които по естеството си представляват реА.зирано намерение за своене, като елемент от субективната страна на възведения престъпен състав.

От субективна страна подсъдимата е действала при форма вината – пряк умисъл по смисъла на чл. 11 ал.2, пр.1 от НК, т.е нА.це е интелектуален момент, изразяващ се в съзнаване на общественоопасния характер на деянието и предвиждането на общественоопасните му последици, нА.це е и волеви момент, изразяващ се в желанието за настъпването на общественоопасния резултат.

За да се определи наказанието на подсъдимата, по смисъла на чл. 54 от НК, съдът взе предвид степента на обществена опасност на извършеното от нея деяние, данните за личността и констатира следните обстоятелства от значение за отговорността и:

Х. А. Й. е родена на *** г. в Т., от с. Р., общ. Т., ул. “6-ти септември” № 33, б.г., от т.п., с ос.об., н., н., н., ЕГН - **********.

Деянието е извършено при многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно чисто съдебно минало, добри характеристични данни, липса на други неприключени наказателни производства, както и направени самопризнания в хода на досъдебното производство и на съдебно следствие в съдебното производство. Отегчаващи отговорността обстоятелства не се отчитат.

При определяне на наказанието на подсъдимата съдът прие, че са нА.це основания за прилагането на чл. 55 от НК и за налагане на наказание под минимума на правната норма, съобразявайки принципа на чл. 14 от НПК за 4 вземане на решения по вътрешно убеждение.

Изложените обстоятелства, преценени спрямо тежестта на процесното деяние, с оглед квА.фикацията по чл. 194 ал. 1 от НК, като се взе предвид, че отнетите вещи не са възстановени, но са нА.це само смекчаващи отговорността обстоятелства, както и младата възраст на подсъдимата, мотивираха съда да приеме, че относимо и справедливо за извършеното деяние би било налагането на наказание с прилагане на разпоредбата на чл.