Определение № 31 от 13.01.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 31 гр. Перник, 13.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ

ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20251700500799 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 279 във връзка с чл. 419 и 420 от ГПК С разпореждане Рег.№ 836/12.11.2025 г., постановено по негово частно гражданско дело № 202517101006 9 8 по описа за 2025 година, състав на районния съд в гр. Брезник е отхвърлил искането на „Ти Би Ай Банк” ЕАД, с ЕИК: 131134023, за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК срещу длъжника М. Д. И., с ЕГН: **********, в частта , относно сума от 445.39 лв. , представляваща разлика над 721.16 лв. до пълния претендиран размер на главницата от 1166.55 лв., изцяло за сумата от 185.93 лв. – договорна лихва за периода от 05.03.2025 г. до 05.10.2025 г. и 189 лв. - лихва за забава за периода от 05.03.2025 г. до 14.10.2025 г., както и съразмерно на отхвърлената част разноски, държавна такса и юрк. възнаграждение, а именно над 12.32 лв. до претендираните 26.21 лв. – държавна такса и над 37.60 лв. до претендираните 80 лв. – за юрисконсултско възнаграждение.

Разпореждането се обжалва от заявителя с доводи за неговата неправилност. Поддържа се , че застрахователната премия , предвидена като възможност на кредитополучателя, е платена със отпуснати от банката заемни средства, при което не представлява ефект на неравноправна клауза начисляването на законна лихва върху застрахователна премия; договорената застраховка не е задължително условие за получаването на кредита , не са част 1 от общите разходи на потребителя и не следва да бъдат вземани предвид при формирането на годишен процент на разходите по договора. Твърди се, че извлечението от сметката на банката , което е документа по чл. 417 по делото , е редовно от външна страна и за съда няма причина да откаже издаването на заповед , както е направил.

Моли се обжалваното разпореждане да бъде отменено и делото да се върне на райнония съд , който да бъде задължен да издаде заповед за плащане.

Жалбата е допустима, подадена е в срока, предвиден в чл. 275, ал. 1, предложение първо ГПК, от процесуално легитимирано лице, чрез процесуален представител с необходимата представителна власт, срещу обжалваем акт на районния съд и при внесена такса. Тя подлежи на разглеждане по същество.

За да се произнесе , Окръжен съд гр. Перник съобрази:

Пред Районен съд гр. Брезник е било подадено заявление на кредитора , сега – жалбоподател , „Ти Би Ай Банк” ЕАД, с ЕИК: 131134023, за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК срещу длъжника М. Д. И., с ЕГН **********, за следните суми, произтичащи като вземане от договор за потребителски кредит между И. и банката – 1166.55 лева главница , ведно със законната лихва от датата на подаването на заявлението – 21.10.2025г. до окончателното изплащане на вземането, 185.93 лева договорна лихва за периода от 05.03.2025г. до 05.10.2025г., и мораторна лихва от 1 8 9 лева за периода от 05.03.2025г. до 14.10.2025г., както и за разноските по заповедното производство – 26.21 лева държавна такса и 150 лева възнаграждение на юрисконсулт. За тези суми е представено извлечение от сметките на банката , в качеството му на документ по смисъла на чл. 417 ал. 1 т . 2 от ГПК.

Районния съд в Брезник намерил заявлението за нередовно и дал указания до заявителя да посочи има ли извършени плащания от длъжника, в какъв размер са погасявани задълженията по процесния договор за потребителски кредит и каква част от тях са погасени към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, да посочи как е формирана претендираната сума за главница от 1166.55 лв., като конкретизира какъв е размерът на дължимата главница по кредита и размерът на сумите за застрахователните премии, както и да се посочи и начина на формиране на претендираните суми за договорна лихва и лихва за забава и дали същите са 2 начислявани върху сумите за застрахователните премии. Съобщението за този акт на съда е връчено редовно на заявителя надата 04.11.2025г .

На дата 07.11.2025г., в рамките на дадения тридневен срок, заявителя е депозирал молба с инкорпорирана в нея справка за извършени плащания На 12.11.2025г. състав на РС Брезник постановил обжалваното разпореждане. Приел , че извлечението от сметките на банката е редовен от външна страна документ по чл. 417 от ГПК , но е неравноправна клаузата на чл. 7.2.3 от договора за кредит между страните , тъй като не е е индивидуално договорена , а банката действа като застрахователен посредник , като правото да получи застрахователната премия не е на заявителя , а на застрахователя съгласно чл. 313 от Кодекса за застраховането; изложил, че застрахователната премия не е включена в посочения в договора годишен процент на разходите , който затова се явявял неточен. Мотивира и нарушение на нормата на чл. 33 ал.1 от Закона за потребителския кредит, тъй като било недопустимо под формата на застраховка да се начисляват други ,различни от лихва , сууми в тежест на потребителя. Поради тези съображения е прието, че договора за кредит е недействителен съобразно чл. 22 от ЗПК , при което потребителят дължи връщане само на чистатта стойност на кредита.Затова съдът е определил чистата стойност на кредита и е издал заповед за плащане само на тази сума , като е отхвърлил заявлението в частта му за лихвите – договорна и за забава , и в частта от главницата над чистата стойност до пълния предявен размер .

Разпореждането, под регистрационен номер 836/12.11.2025 г., е неправилно.

На първо място трябва да се каже, че дадените от съда указания са неотносими към предмета на делото. В заповедното производство съдът не проверява достоверността на посочената от заявителя информация , и за издаването на заповед за изпълнение е достатъчно заявителят да посочи откъде произтича вземането му, ако този източник е договор – да го индивидуализира и да представи годен от външна страна документ по смисъла на чл. 417 от ГПК. Заявителят е длъжен да посочи точно съществуващото си вземане, но не и извършените от длъжника плащания.

Последните се презюмират да са с погасителен ефект, при което платеното е погасено и съответно не е предмет на заявлението. Дори да приемем , че извършените плащания са от значение за съществуването на вземането , напр.

3 в хипотеза по чл. 23 от Закона за потребителския кредит, съдът пак не следи служебно за наличието им, а коментираната хипотеза може да бъде релевирана едва от длъжника с възражението му.

В заявлението и в извлечението от сметките на банката като документ по чл.

417 липсва претенция за заплащане на застрахователни вноски, тоест, начина на формиране на претендираните суми за договорна лихва и лихва за забава и в частност това, дали същите са начислявани върху сумите за застрахователните премии, не е част от предмета на заповедното производство. За пълнота обаче трябва да се отбележи, че в договора за потребителски кредит фигурира стойност на общия размер на кредита от 2028.76 лева, която сума включва освен престираното то кредитодателя като пари – 1642.52 лева , но и още 386 . 24 лева стойност на застрахователна премия , тоест получени са от И. общо 2028.76 лева, колкото са включени и в погасителния план. При това положение, дори върху стойността на застрахователната премия да са начислявани възнаградителни лихви и лихви за забава, това не е порок на заявлението или договора, тъй като платеното по застраховката е възмездно и еквивалентно и то най- напред е получено от И. като част от заемните средства.Затова клаузата, която предвижда такова плащане, не е неравноправна по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителите. Според самия договор , застраховката не е задължителна , нещо повече – липсват в договора преференциални условия по кредита , ако застраховка се сключи. Действително , съобразно § 1 т. 1. от Закона за потребителски кредит , общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия , но в тази хипотеза се имат предвид разходи извън чистата стойност на кредита; когато застрахователната премия е вече платена със заети от кредитодателя средства, в отношенията между страните платеното е главница, част от чистата стойност на кредита и връщането му се дължи , дори с възнаградителна лихва 4 и /или лихва за забава, в разумен размер. Да се приеме обратното означава кредитополучателя да се обогати неоснователно със сумите , платени като застрахователна премия за застраховка на кредита. А след като е част от главницата, тоест част от чистата стойност на кредита , то плащането за сатраховка е имплицитно включено в годишния процент на разходите , така , както е посочен в договора.

Отделно, настоящия състав счита , че е извън правомощията на заповедния съд да приложи служебно нормата на чл. 23 от Закона за потребителския кредит. Съдът не може да изисква от заявителя информация , която не е от значение за съществуването на вземането ( напр. за плащане на останалата част) да откаже да издаде заповед за плащане дори когато целия договор е недействителен.

При договорите за потребителски кредит трябва да се прави разграничение между неравноправна клауза в договора, от една страна, и изцяло недействителен такъв договор, от друга. Неравноправните по смисъла на чл.

43 от Закона за защита на потребителите клаузи са нищожни per se, но наличието им не релевира непременно недействителност на целия договор, ако той може да бъде изпълнен без тях. Неравноправни са само клаузите в договора, които попадат под някоя от предвидените в чл. 143 от Закона за защита на потребителите хипотези. Тези хипотези са обаче изключение от общата договорна свобода на страните и затова следва да се прилагат рестриктивно; когато една клауза е неравноправна , съдът може и е длъжен да не я зачете. Съдът не може обаче възоснова неравноправна клауза в договор да отрече действието на целия договор и да приеме, че е е недействителен, след което да приложи поредното изключение, като приеме, че чистата стойност е дължима. По този начин в заповедното производство се релевира ненаведено възражение за недействителност на договора , което същевременно не се ползва със сила на пресъдено нещо.

Затова, когато служебно изчисли чистата стойност на кредита и откаже да издаде заповед за плащане за останалите суми , заповедния съд излиза извън правомощията си; чл. 23 от ЗПК не може да бъде приложен в заповедното производство.

Доколкото , каза се , извлечението от сметка е редовен от външна страна документ по смисъла на чл. 417 т. 2 от ГПК, то обжалваното разпореждане 5 следва да бъде отменено , а делото да се върне на РС Брезник за издаване на заповед за плащане на остатъка от дължимите суми.

Разноски в това производство не се присъждат .

Затова Пернишкият окръжен съд, на основание чл. 279 във връзка с чл. 278 от ГПК,

ОПРЕДЕЛИ:

Отменя разпореждане Рег.№ 836/12.11.2025 г., постановено по негово частно гражданско дело № 20251710100698 по описа за 2025 година, РС гр.

Брезник.

Връща частното гражданско дело № 698 по описа на съда за 2025 г. на същия състав на РС Брезник, за продължаване на съдопроизводствените действия с издаване на заповед за незабавно изпълнение за остатъка от сумите по заявлението.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6

----- следващ документ -----