Решение № 3 от 13.01.2025, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Габрово, 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Симона Миланези при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева в присъствието на прокурора А. Хр. А. като разгледа докладваното от Веселина Топалова Въззивно гражданско дело № 20244200500567 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Л. М. Т. чрез адв. Д. Н. срещу решение № 394 от 09.08.2024г„ постановено по гр.д. 580/2024г. по описа на PC - гр. Габрово.

Според жалбоподателя, правилното и законосъобразно обезщетение по всеки един от искове възлизало на 1 500 лв., като обжалва решението за разликата над 1 000 лв. до размер от 1 500 лв. по първите два иска - за неимуществени вреди по досъдебно производство № 1752 ЗМ - 90/2019г. по описа на РУ - Габрово и по досъдебно производство № 1752 ЗМ - 4/2022г. по описа на РУ - Габрово, както и за разликата над 500 лв. до 1 500 лв. за неимуществени вреди по досъдебно производство № 258 ЗМ - 75/2023г. по описа на РУ Дряново.

Твърди се, че съдът не взел под внимание всички установени по делото факти и не ги отчел в тяхната съвкупност. В постановеното решение не бил извършен задълбочен и правилен анализ на събраните по делото доказателства за присъждане на коректен размер на дължимо обезщетение за претърпяни немуществени вреди за продължителен период от време и то три, поредни пъти. Въпреки, че първоинстанционният съд подробно е обсъдил периодите, без които Т. е останал без свидетелство за управление на МПС, съответно: за период от около 3 месеца по досъдебно производство №1752 ЗМ-90/2019 г. по описа на РУ Габрово, за период от около 6 месеца по досъдебно производство № 175 ЗМ-4/2022 г. по описа на РУ Габрово и досъдебно производство № 258 3M-75/2023r. по описа на РУ Дряново, то в последствие преценил необосновано, че тези общо 15 месеца не са явно 1 толкова дълъг период.

В първоинстанционният съдебен акт липсвала мотивировка защо именно така определен размер в рамките на 1 000 лв. за първете две производства и в размер на 500 лв. за третото отговоря на понесените неимуществени вреди - стрес, напрежение, уронване на достойнството.

Отделно от това, в производството било установено, че Т. за периода на трите наказателни преследвания е претърпял отрицателни изживявания както от образуваните досъдебни производства, така и от предприетите мерки във връзка с тях, с които му е ограничена възможността да води обичайния си начин на живот за дълъг период от време.

Иска се да бъде отменено решението в обжалваната част и да бъде постановено друго, с което всеки от предявените искове да бъде уважен до размер на 1 500 лв.

Претендират се разноски.

Писмен отговор от насрещната страна не е постъпил.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема следното:

Решението е валидно и допустимо, а по същество частично неправилно.

С обжалваното решение Прокуратура на РБългария е осъдена да заплати на Л. М.

Т. по 1000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди от водените против него наказателни производства №1752 ЗМ-90/2019 г. по описа на РУ Габрово и № 175 ЗМ-4/2022 г. по описа на РУ Габрово и 500 лв. за досъдебно производство № 258ЗМ- 75/2023 г. на РУ Дряново, прекратени на основание чл.24 ал.1т.1 НК. В останалата част до пълният претендиран размер от 2 500 лв. за първите две досъдебни производства и до 1000 лв. за третото, исковете са отхвърлени.

Безспорно е установено по делото, че в периода 2019 г. – 2023 г. против Л. М. Т. са образувани три досъдебни производства - №1752 ЗМ-90/2019 г. и № 175 ЗМ-4/2022 г. по описа на РУ Габрово и № 258ЗМ- 75/2023 г. на РУ Дряново, всички затова, че Т. е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества, установено по надлежен ред с техническо средство, престъпление по чл.343б ал.2 НК. И за трите констатирани нарушения на жалбоподателя е съставен акт за административно нарушение, свалени са регистрационните табели на автомобилите и е отнето свидетелството за управление на МПС. По досъдебно производство - №1752 ЗМ-90/2019 г. със заповед № 1752зз45/18.02.2019 г. Т. е задържан, като не е посочен момента на освобождаването му. По досъдебно производство № 175 ЗМ-4/2022 г. жалбоподателя също е задържан със заповед № 1752зз-289/31.12.2021 г. в 17.32 часа и е освободен в 20.30 часа. Назначени са химикотоксикологични експертизи, които са дали заключение, че при изследванията на проби от Л.

Т. не е установено наличие на наркотични/упойващи вещества. С постановление на Районна прокуратура Габрово и трите досъдебни производства са прекратени на основание чл.243 ал.1т.1 вр. с 24 ал.1т.1 НПК, поради липса на извършено престъпление. Наказателното производство №1752 ЗМ-90/2019 г. е приключило за срок от три месеца, а останалите две 2 производства за срок от около шест месеца.

По делото е представен трудов договор № 35/20.07.2021 г., с който жалбоподателят е назначен на работа в „ХТИ ТРАНС“ ЕООД на длъжност „шофьор товарен автомобил“. Със заповед № 17/11.05.2023 г. трудовият му договор е прекратен на основание чл.328 ал.1 т.12 КТ, поради обективна невъзможност да изпълнява трудовите си задължения като шофьор на товарен автомобил.

Пред районния съд са разпитани свидетелите И. И. и Л. Л., които познават жалбоподателя и имат непосредствени възприятия от състоянието му по време на водените срещу него наказателни производства. Те твърдят, че той много тежко приел случилото се особено първият път, тъй като никога не бил употребявал наркотици, бил малко „чалнат“ от ситуацията. Страдал от факта, че е загубил работата си, не знаел какво да прави, бил объркан.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Пред първоинстанционния съд са предявени три съединени иска с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ.

Според разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. И в двете хипотези на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ елемент от състава на отговорността е наличието на обвинение. В случая няма спор, че ищецът не е бил привлечен като обвиняем с нарочен акт. Употребеният в чл. 2, ал.

1, т. 3 от ЗОДОВ израз "обвинение в извършване на престъпление" в случая следва да се тълкува по-широко, като неоснователно упражнена принуда. Съгласно Решение № 50084 от 30.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1961/2022 г., III г. о., ГК, образуването на наказателно производство, както и действията по разследване срещу уличено лице са предварителни и подготвителни действия за събиране на доказателства за вината на уличения и за повдигане на обвинение. Предварителните действия са свързани с упражняване на държавна принуда и когато са неоснователни - причиняват вреди. По правната си същност искът за вреди от тези действия, дори когато не се е стигнало до повдигане на обвинение, е този по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, тъй като неоснователно е осъществена принуда във връзка с бъдещо повдигане на обвинение. Поради това съдът приема, че е осъществен съставът на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ Прокуратурата на РБ следва да отговаря за неимуществените вреди, претърпени от ищеца от неоснователно осъществена принуда във връзка с бъдещо повдигане на обвинение, т. е. поради образувано наказателно производство по чл. 343"б", ал. 3 НК, което е прекратено поради липса на доказателства за извършено престъпление, без да е повдигнато обвинение.

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, в смисъла, разяснен с т. II от ППВС № 4/23.12.1968 г., като за база се вземат икономическите показатели и стандарт в страната и 3 има обезщетителен ефект за пострадалия. Справедливото обезщетяване на всички неимуществени вреди според чл. 52 от ЗЗД означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно. Правнорелевантните обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му, дали е взета и ако е взета, какъв е видът на взетата мярка за неотклонение; по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца. Пострадалото лице следва да бъде обезщетено в пълен и справедлив размер, който е различен за всеки отделен случай, като не води до неоснователно обогатяване.

В случая събраните по делото гласни доказателства доказват да са претърпени от ищеца неимуществени вреди - негативни и предизвикващи стрес преживявания, свързани със злепоставящото положение от констатираната при проверката с техническо средство положителна проба за наркотици и от загубване на работата му в резултат на отнемане на свидетелството за правоуправление. Няма основание да се отрече достоверността на показанията на разпитаните свидетели, защото те са имали преки и непосредствени впечатления за състоянието му по време на водените срещу него три наказателни производства. Независимо от това, съдебната практика приема, че дори и да не са събрани конкретни доказателства относно отрицателните изживявания, те са логични и оправдани при всеки човек с нормална чувствителност, попаднал в подобна ситуация. Обстоятелството, че ищецът, понастоящем на 31 години, има предходно осъждане, като непълнолетен през 2011 г., не би могло по никакъв начин да изключи възможността за душевни страдания, като претърпени неимуществени вреди от осъществената в случая принуда. Доказано е, че последното разследване по досъдебно производство № 258 ЗМ 75/2023 г. по описа на РУ Дряново, образувано на 4.05.2023 г. е лишило ищеца от възможност да упражнява трудова дейност по причина на зависимостта на упражняваната такава от възможността да управлява МПС.

Обезщетение се дължи и за неимуществените вреди, причинени от наложените принудителни мерки "задържане под стража за 24 часа" по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността по чл. 171, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗДвП. В тази връзка следва да се отчете факта, че в резултат на задържането по ДП № 1752 ЗМ 90/2019 г. и ДП № 1752 ЗМ-4/2022 г. правото на ищеца на свободно придвижване е било ограничено, което обуславя негативното психическо въздействие върху него.

С оглед изложеното, конкретно установени по делото са обстоятелствата от значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД- принудителното задържане на ищеца от полицейските органи, наложените му принудителни мерки-временно отнемане на свидетелството му за управление на МПС и прекратяване регистрацията на автомобила му до решаване на въпроса за отговорността, загуба на работата от ищеца като шофьор на товарен автомобил, доколкото тя е била 4 свързана с наличие на свидетелство за правоуправление, извършването на проверки на личния му автомобил.

Следва да се вземат предвид и обстоятелствата, които предполагат по-нисък размер на обезщетението - липсата на повдигнато срещу ищеца обвинение, на взета мярка за неотклонение и краткотрайното задържане по ЗМВР. Престъплението, за което на ищеца е могло да бъде повдигнато обвинение, не е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, наказателните производства, водени спрямо ищеца, са приключили в сравнително разумен срок - около три месеца за първото ДП и около шест месеца по останалите две, поради забавяне изготвянето на допуснатите експертизи.

Предвид изложеното съдът намира, че с оглед настъпилите за ищеца неимуществени вреди по справедливост и съобразно конкретните общественоикономически условия в страната през периода на наказателните производства/2019 г. – 2023 г. /, следва да бъде определено обезщетение както следва: За ДП № 1752 ЗМ 90/2019 г. по описа на РУ Габрово в размер на 1500 лв.; ДП № 1752 ЗМ-4/2022г. на РУ МВР Габрово в размер на 1500 лв. и по ДП № 258 ЗМ 75/2023 г. по описа на РУ Дряново в размер на 1000 лв. Този размер на обезщетенията съответства на характера и степента на претърпените морални вреди, както и на вида и продължителността на упражнената процесуална принуда.