Решение № 15840 от 10.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15840 гр. София, 10.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на трети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20261110105338 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК (Иск за установяване на вземане по заповед за изпълнение при Възражение по чл.414 ГПК)

Производството е образувано по искова молба с вх. № 356221/30.10.2025 г., уточнена с молба с вх. № 76418/11.03.2026 г. о т „Т*“ ЕАД, ЕИК *, гр. София, ул. „Я* срещу Л. К. Н., ЕГН **********, гр. София, общ. По*, с която са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове, с правна квалификация, както следва:

1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 233.65 евро - главница за периода м.07.2023 г. до м.04.2024г., представляваща сума за топлинна енергия, ведно със законната лихва от 22.10.2025 г. (дата на подаване на заявлението ) до окончателното изплащане на вземането

2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 40.19 евро лихва за периода 15.09.2024 г. до 20.10.2025 г., начислена върху главница от 233.65 евро

3. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 4.93 – лихва за периода 16.07.2023 г. до 20.10.2025 г. върху главницата за дялово 1 разпределение, за периода от м. 05.2023 г. до м. 04.2024 г. г., начислена върху главница от 20.80 евро. за които суми има издадена Заповед за изпълнение № 749/29.10.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 1124/2025 по описа на РС - Павликени, за абонатен номер *, ID номер *, инсталация № *, за топлоснабден имот: гр. София 1233, общ. „И*“, ж.к. „За*.

В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е съсобственик на процесното жилище и има качеството на потребител. Твърди, че на основание чл.153, ал.1 ЗЕ следва да заплаща топлинна енергия и като собственик е потребител на топлинна енергия. Изложени са твърдения, че ищецът е предоставил топлинна енергия на ответника за процесния период, количество и за процесния обект, а ответникът не е заплатил количеството топлинна енергия по цени, одобрени от КЕВР, както и разходите по дяловото разпределение. Твърди, че изискуемостта на вземанията за топлинна енергия настъпва в 45-дневен срок след изтичане, за която се отнася периода, за който се отчита топлинна енергия, на основание чл.32-33 ОУ. Позовава се, че този срок е настъпил и ответникът не е платил, като се дължи лихва за забава.

Претендира сумата за дялово разпределение, на основание чл.139-139а, ч.140 ЗЕ и Наредба № 16-334/16.04.2007 г., като същият не е изплатил сумата по услугата по дялово разпределение, въпреки чл.22 ОУ. Твърди, че лихва за забава се дължи, ако клиентът не плати в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят вземанията.

Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Моли делото да се гледа в тяхно отсъствие. Прави възражение за прекомерност на разноските на противната страна. Прави искане за неприсъствено решение. Прави възражение, че не са налице предпоставките по чл.38, ал.1, т.2 ЗА.

В исковата молба е посочена банкова сметка за заплащане на дължимите суми: ОБЩИНСКА БАНКА АД ФЦ „КРАСНО СЕЛО", IBAN: * BIC:

SOMBBGSF.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. Възразява срещу сумата от 366.33 лева, които са 2/3 от претендираната 549.50 лева, начислени за периода от 01.11.2023 г. до 05.02.2024 г., поради незаконен топломер.

Твърди, че за този топломер има АУЕН и същият е сменен. След като топломерът е незаконен, то и сумата за периода, за който е отчитал е незаконна. Възразява за сумата от 391.88 лева за недоставена и непотребена енергия, изчислена като служебна енергия. Това е сумата получена за двата уреда 71861716 и 71863686, тъй като за периода от 01.05.2023 г. до 10.07.2025 г. е имало нулево потребление. Твърди, че не е получил покана за доброволно изпълнение и не е изпаднал в забава. Твърди, че е заплатил сумата от 121.25 лева или 87.56 евро, от което 150.00 лева разходи за отопление на щранг лира за периода от 05.02.2024 г. до края на отоплителния сезон 2023/2024 г.

Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

2

Във възражението по чл.414 ГПК, ответникът представя доказателства, че е заплатил сумата от 171.25 евро. В този смисъл е т. 11а от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.

В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът, редовно призован, представлява се от юрисконсулт. Поддържа исковете. Претендира разноски.

Представя списъка по чл.80 ГПК.

Ответникът не се явява и не се представлява в о.с.з.

Третото лице – помагач, редовно призовано, не се явява и не се представлява в о.с.з. Депозира писмена молба.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По валидността и допустимостта на производството

С определение № 17305/08.05.20256 г. съдът се е произнесъл за допустимостта на установителния иск, след заповедно производство, поради което съдът не приема за необходимо да повтаря в мотивите на настоящото решение, приетото и произнесено вече от съда (л. 75-91 от делото).

Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.

Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По валидността и допустимостта на производството

С определение № 17305/08.05.2026 г. съдът се е произнесъл за допустимостта на установителния иск, след заповедно производство, поради което съдът не приема за необходимо да повтаря в мотивите на настоящото решение, приетото и произнесено вече от съда (л. 75-91 от делото).

На 19.01.2026 г. длъжникът е подал възражение като е представи доказателства, че е заплатил сумата от 150.00 лева за топлинна енергия и 21.25 лева за държавна такса.

Заявителят е признал плащане в размер на 171.25 лева. С тях били 3 погасени:

10,86 евро, равняващи се по официалния валутен курс на 21,25 лв. – сторените съдебни разноски;

68,10 евро, равняващи се по официалния валутен курс на 133.19 лв. – главници, от които 20.80 евро главница да ДР и 47.30 евро главница за ТЕ, ведно с дължимата законна лихва в размер на 8,60 евро, равняващи се по официалния валутен курс на 16.82 лв., върху главницата от депозиране на заявлението за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на същата;

В представеното от ответника плащане в хода на заповедното производство липсва посочване на това кое задължение се погасяване по смисъла на чл. 76 ЗЗД.

В процесния случай се прилага чл.32, ал.6 от ОУ на ищеца, а именно след като длъжникът не посочи кое задължеие плаща, то се погасява найобременителното за него, а ако са няколко – най-старото.

Съгласно писмо от ищеца, прилагайки правилото на чл.32, ал.6 от ОУ, оставали непогасени следните суми са:

45,12 евро – мораторни лихви, от които 40.19 евро непогасена лихва върху главница за ТЕ и 4.93 евро непогасена лихва върху главница за ДР;

233.65 евро – главница за топлинна енергия, ведно със законната лихва върху главницата от депозиране на заявлението за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на същата;

51.13 евро – юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство.

Именно тези суми са предмет на настоящото производство.

Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.

Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.

По основателността на иска

С определение № 17305/08.05.2026 г. съдът е отделил спорни и безспорни факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за уважаване, респективно за отхвърляне на исковата претенция (л. 75-91 от делото).

Съдът кредитира всички писмени доказателства и писмени доказателствени средства, които са приложени и приобщени по делото, с изключение на изброените по-долу.

4

За да бъде уважен иска, ответникът трябва да има качеството на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 ЗЕ и §1, т.42 от ДР на ЗЕ за процесния период и имот.. Съгласно задължителното за съдилищата тълкуване, дадено с т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл.

153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Не се спори, че на 20.02.1997 г. П* и Л. К. Н. получават по дарение по 1/2 идеална част от процесния апартамент 6, находящ се в гр. София, район И*, ж.к. З*. Дарител е Е*, като П* е син, а Л. Н. е внук.

Не се спори, че на 18.07.2007 г. К* Н. И* и М* М* И*а получават чрез покупко-продажба 1/2 идеална част от Апартамент 6, находящ се в гр. София, район И*, ж.к. З*. Имотът е купен от П*.

Не се спори, че на 23.01.2011 г. е починал К* Н. И* и като свои наследници е оставил съпругата си М* М* И*а и Л. К. Н..

Не се спори, че на 30.01.2014 г. е починала М* М* И*а, като е оставила свой наследник Л. К. Н., ЕГН **********.

Следователно от 20.02.1997 Л. Н. е собственик на 1/2 идеална част от имота, на основание дарение, а от 30.01.2014 г. е собственик на другата 1/2 идеална част, на основание наследствено правоприемство, придобито чрез купуване от неговите праводатели.

Не се спори, че от 30.01.2014 г. ответникът е изключителен собственик на процесния имот.

Не е спорно, че ответникът е потребители на топлинна енергия за процесния имот за процесния период.

Не е спорно и обстоятелства за сключен договор с топлинен счетоводител.

По делото не са представени доказателства, от които да се установят, че за процесния период друго лице е собственик. С оглед изложеното съдът приема, че ответникът е собственик на процесния имот за процесния период.