Решение № 701 от 01.06.2026, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 582/2026
- Вид
- Решение № 701
- Подписан
- 01.06.2026
- В сила
- 01.06.2026
- Състав
- Величка Белева, Виделина Куршумова, Надежда Дзивкова
Цитирани разпоредби
- чл. 124 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 изр. първо · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.439 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 100 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 103 ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 104 ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.2, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 701 гр. Пловдив, 01.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Величка Белева
Членове:
Надежда Дзивкова
Виделина Куршумова при участието на секретаря Милена Левашка Августинова като разгледа докладваното от Величка Белева Въззивно гражданско дело № 20265300500582 по описа за 2026 година
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.
С Решение № 4 425 от 15.10.2025 г. по гр.д. № 1 954/2025 г. по описа на ОС – Пловдив е признато за установено по отношение на Н. Д. В. – С., ЕГН - ********** и по отношение на С. Ж. П., ЕГН - ********** по предявения от „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, с ЕИК **** иск с правно основание чл. 124 ал. 1 вр. чл.439 от ГПК, че „ЕОС МАТРИКС" ЕООД не дължи сумата от 7,15 лева по изпълнителен лист № 3/06.01.2025г. по гр.д. № 379/2023г. на РС Девин, издаден в полза на Н. В.-С. и която сума прехвърлена на С. П. чрез договор за цесия от 23.12.2024 г. и за нея е образувано висящо изпълнително дело № 16/2025г. по описа на ЧСИ Атанас А., рег. № 757 - поради погасяване чрез прихващане с насрещно вземане на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД спрямо Н. Д. В. – С. в размер на 719 лв. (разноски по влязло в сила решение по гр.д. № 379/2023г. по описа на РС Девин), и е Отхвърлен предявения от „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК **** иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.1 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на Н. Д. В. – С., ЕГН: **********, и по отношение на С. Ж. П., ЕГН: **********, че сключеният между последните двама договор за цесия от 23.12.2024г., за прехвърляне на вземането в размер на 7,15 лв., е нищожен.
За постановяването на този резултат съдът е приел, че с направеното в ИМ на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД изявление за прихващане – редовно връчена на ответниците на 13.02.2025 г. / ответника П. / и на 21.03.2025 г. / ответника С. /, и по арг. на противното от разп. на чл. 103 ал. 3 от ЗЗД процесното вземане от 7,15 лв., предмет на висящото изпълнително производство е изцяло погасено чрез прихващане с насрещното вземане на дружеството от 719 лв., от момента, в който прихващането е могло да бъде извършено – датата 11.12.2024 г., на която е постановено окончателното решение № 307/11.12.2024 г. на ОС – Смолян по негово въззивно гр.д. № 327/2024 г., с което тези вземания са присъдени, т.е. станали са ликвидни и изискуеми. Обратното действие на прихващането не води до нищожност на сключения между ответниците на 23.12.2024 г. договор за цесия с предмет 1 процесното вземане от 7,15 лв., т.к. несъществуването на вземането към датата на прехвърлянето му – поради погасяването му посредством извършеното прихващане, няма за последица недействителност на договора, а води до ангажиране отговорността на цедента, ако цесията е възмездна – по арг. на чл. 100 ал. 1 от ЗЗД. Прието е също, че липсата на вземането в случая не изпълнява и хипотезата „ невъзможен предмет „ по см. на чл. 26 ал. 2 предл. първо от ЗЗД, такава хипотеза би била налице само ако предмет на облигацията по чл. 99 от ЗЗД е вземане, което по своето естество или по изрична разпоредба на закона не може да бъде цедирано.
Ищецът по спора „ЕОС МАТРИКС" ЕООД обжалва решението в частта, с която е отхвърлен установителния му иск за нищожност на договора за цесия. Поддържа, че прихващането винаги има обратно действие и насрещните вземания се считат погасени до размера на по малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши / чл. 104 ал. 2 от ЗЗД /. Този ден в случая е датата 11.12.2024 г., която предхожда датата на сключване на договора за цесия / 23.12.2024 г. /, следователно към датата на прехвърлянето му вземането е погасено и не е съществувало, съответно договорът е нищожен на основание чл.
26 ал. 2 от ЗЗД поради липса на предмет. Поддържа, че в случая е налице начална липса на вземане, което прави цесията нищожна поради невъзможен предмет, т.к. предмет на договора за цесия е винаги вземане и само при съществуващо такова тя / цесията / е възможна. Цитира съдебна практика – Решение № 32/9.9.2010 г. по т.д. № 438/2009 г. на ВКС, Второ т.о. и Решение № 196/22.11.2018 г. по гр.д. № 3781/2017 г. на ВКС, Четвърто г.о..
Поддържа, че разп. на чл. 100 ал. 1 от ЗЗД касае само защитата на интереса на цесионера в случаите когато договорът за цесия е възмезден, съответно не касае действителността/недействителността на договора в хипотеза на несъществуващо вземане – както неправилно приел районния съд. Поддържа противоречие в изложените от съда мотиви по двата иска - по този по чл. 439 от ГПК е прието, че вземането не съществува, т.к. е погасено на 11.12.2014 г., а по иска по чл. 26 ал. 2 предл. първо от ЗЗД – че договорът за цесия от 23.12.2024 г. не е нищожен поради несъществуването на същото вземане към тази дата.
По така изложените доводи се иска отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната му част и постановяване на решение от въззивния съд за уважаване на иска по чл. 26 ал. 2 изр. първо от ЗЗД.
Ответникът по спора С. П. обжалва решението в частта, с която е уважен отрицателния установителен иск по чл. 439 от ГПК за недължимост на вземането.
Поддържа, че в частта, с която този иск е разгледан по същество срещу ответницата С. решението е недопустимо поради липса на пасивна легитимация на същата – тя не е била и не е взискател по висящото изпълнително производство, същото е образувано от него като цесионер след сключването на договора за цесия, съответно единствен той е с качеството на взискател. Поддържа, че уважаването на иска по отношение на него е неправилно, тъй като изявлението за прихващане не е валидно – то е след сключването на договора за цесия, но не е адресирано до него като действителния към този момент кредитор на вземането, а само към стария кредитор С., както и защото по делото не е изяснено кога дружеството е уведомено за цесията.
По така изложените доводи се иска обезсилване на първоинстанционното решение, с което отрицателния установителен иск за недължимост на процесното вземане е разгледан по същество и уважен по отношение на ответника С. и прекратяване на производството по делото в тази му част, а по отношение на ответника П. – отмяна на решението за уважаване на иска по чл. 439 от ГПК и неговото отхвърляне.
Всеки от въззивниците е другата страна. депозирал отговор за неоснователност на жалбата на
Въззиваемата Н. Д. С. не е депозирала отговор на жалбите. С писмена молба за съдебното заседание взема становище – бланкетно, за неоснователност на жалбата на Еос Матрикс ЕООД и за основателност на жалбата на С. П..
2
В жалбата и в отговорите не са заявени доказателствени искания.
Съдът установи следното:
Производството пред районния съд е образувано по обективно субективно съединени искове, предявени от „Еос Матрикс" ЕООД, ЕИК **** срещу Н. Д. В. – С., ЕГН – ********** и С. Ж. П., ЕГН - ********** както следва:
За признаване за установено на основание чл. 124 ал. 1 от ГПК по отношение на С. и на основание чл. 124 ал. 1 вр. чл. 439 ал. 1 от ГПК по отношение на П. несъществуването на вземане на ответниците срещу ищцовото дружество от 7,15 лева - за което вземане издаден в полза на С. изпълнителен лист № 3/06.01.2025 г. въз основа на влязло в сила Решение № 307/1.12.2024 г. по въззивно гр.д. № 327/2024 г. по описа на ОС – Смолян и образувано от П. в качеството му на цесионер по сключен между него и С. Договор за прехвърляне на вземането от 23.12.2024 г.. изпълн. дело № 16/2025 г. по описа на ЧСИ Атанас А., рег. № 757;
За прогласяване за нищожен казания договор за цесия между ответниците поради липса на предмет/невъзможен предмет – несъществуване на вземането към датата на сключване на договора за неговото прехвърляне / 23.12.2024 г./.
Исковете се основават на твърдение за погасяване на процесното вземане на ответниците към ищеца с насрещно такова на последния към тях, произтичащо от същото изпълнително основание, като изявлението за прихващане се съдържа в самата ИМ и е отправено с нея до цедента и цесионера - ответници по исковете.
Ответниците са депозирали отговори за неоснователност на исковете с твърдение за липса на валидно извършено прихващане – неуведомяването на първоначалния кредитор С. за прихващането към датата на прехвърляне на вземането. Така към датата на сключването на договора за цесия С. е титуляр на вземането и е могла валидно да се разпорежда с него, съответно П. го е валидно придобил. Поради което дружеството не можело да извърши прихващане - което да породи своето действие със задна дата, с насрещно свое вземане както спрямо нея, така и спрямо новия кредитор. По иска по чл. 26 от ЗЗД – че договорът не е нищожен поради липса на предмет, т.к. предметът е ясно определен и очертан в договора за цесия и не е невъзможен.
По заявеното за пръв път във въззивната жалба възражение за недопустимост на отрицателния установителен иск спрямо ответника С., настоящата инстанция дължи произнасяне – доколкото за допустимостта съдът - на всяка инстанция, дължи служебна проверка, а съгласно чл. 269 изр. първо от ГПК въззивният съд се произнася служебно по допустимостта на решението в обжалваната негова част. Възражението е неоснователно.
Налице е правен интерес от отрицателния установителен иск спрямо С. – който в случая е с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК, т.к. по казания изпълнителен лист № 3/06.01.2025 г. тя е титуляр на процесното вземане към ищцовото дружество, макар и изпълнителното производство по него да е образувано не от нея, а от частния й правоприемник – ответника П.. Наличието на изпълнителен титул в нейна полза винаги поражда право за длъжника по същия – ищцовото дружество, да поиска това вземане да бъде отречено със СПН, независимо от това, че взискателят по изпълнението в случая е ответника П. - в качеството му на цесионер на вземането.
По делото е безпротиворечиво установено, както следва:
С влязло в сила на 11.12.2024 г. окончателно въззивно Решение № 307/11.12.2024 г. по в.гр.д. № 327/2024 г. по описа на ОС – Смолян ищцовото дружество „ Еос Матрикс „ ЕООД е осъдено да заплати на ответника С. разноски за въззивното производство от 7,15 лв., а тя е осъдена за разноски на ищцовото дружество в размер на 719 лева;
На 23.12.2024 г. е сключен между ответниците Договор за цесия съгласно който С. прехвърля на П. казаното по горе свое вземане от 7,15 лева;
3
На 06.01.2025 г. в полза на С. е издаден от РС – Девин Изпълнителен лист № 3/06.01.2025 г. за вземането – сумата 7,15 лв., представляваща присъдени разноски по казаното по горе влязло в сила въззивно съдебно решение;
От цесионера П. срещу „ Еос Матрикс „ е образувано изп.дело № 327/2024 г. по описа на ЧСИ, рег. № 757 за принудително събиране на неолихвяемото вземане от 7,15 лв. по казания изпълнителен лист.
На л. 8 от първоинстанционното дело е представено уведомление от С. до ищцовото дружество за прехвърляне на вземането. Същото е без дата на съставяне, без дата на изпращане и съответно получаване от длъжника „ Еос Матрикс „ ЕООД.
В ИМ се поддържа, че това уведомление, ведно с договора за цесия са връчени на ищеца на дата 27.01.2025 г. като приложения към Поканата за доброволно изпълнение от ЧСИ. Представен е с ИМ и препис от ПДИ с изх. № на ЧСИ от дата 23.01.2025 г., без дата на получаване от дружеството. Датата обаче е безспорна по делото – в отговора на ИМ от ответника П. същият изрично заявява да бъде прието от съда като безспорно и ненуждаещо се от доказване, че представените от него при образуването на казаното изпълнително производство договор за цесия и уведомление по чл. 99 от ЗЗД са връчени от ЧСИ на ищеца на твърдяната от последния дата 27.01.2025 г. като приложения към ПДИ. Тоест, уведомление за прехвърлянето на вземането е получено от длъжника - ищец на 27.01.2025 г.. Така е неоснователно поддържаното от въззивника П. възражение за неустановена по делото дата на неговото / на ищеца – длъжник / уведомяване за цесията.
ИМ е предявена в съда на 29.01.2025 г. / датата на пощенското клеймо / и в нея е отправено изявление на ищеца към ответниците за прихващане на процесното им вземане от 7,15 лв. с насрещно такова на ищеца към цедента С. от 709 лв. – произтичащо от същото изпълнително основание / казаното съдебно решение /. ИМ е връчена на ответниците на 13.02.2025 г. / ответника П. / и на 21.03.2025 г. / ответницата С. /.
Разпечатката съдържа 39 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/726722b5-34ea-4164-9ea4-6a1c4b539c9e