Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1318 от 27.11.2025, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно частно наказателно дело 1474/2025
Вид
Определение № 1318
Подписан
27.11.2025
В сила
27.11.2025
Състав
Георги Димов Пепеляшев, СТАНИМИРА АНГЕЛОВА ИВАНОВА, Георги Христов Иванов

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1318 гр. Бургас, 27.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Д. Пепеляшев

Членове:

Георги Хр. Иванов

СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА Въззивно частно наказателно дело № 20252100601474 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава 22 от НПК, вр. чл. 266, ал. 4, изр. последно от НПК.

Същото е образувано въз основа на постъпила частна жалба вх. № 2027/30.10.2025 г., подадена от адв. Д.Г. В. – защитник на П.Д.Б. с ЕГН:**********, обвиняем по ДП №212/2025 г. по описа на ГПУ-Малко Търново. Жалбата е насочена срещу протоколно определение от 27.10.2025 г., постановено по ЧНД №246/2025г. по описа на РС-Малко Търново, с което съдебният състав е отказал да отмени наложената на адв. В. по-рано в същото съдебно заседание глоба в размер на 500 лв., като се моли за неговата отмяна, както и отмяна на самата глоба.

В жалбата се излагат просторно аргументирани възражения, които могат да бъдат обобщени до следното: адв. В. твърди, че с поведението си не е нарушавал реда в съдебна зала. Не отрича, че действително заседанието е започнало с 10 мин по-късно от първоначално насроченото, но доколкото е пътувал от друго населено място и предвид извънредните метеорологични условия и уведомяването му в последния момент, той е направил всичко зависещо от него да уведоми както съда, така и представителя на държавното обвинение, за евентуално възможно негово закъснение в рамките на 10-15 мин. Още повече, че след започване на съдебно заседание, на отправено искане за запознаване с материалите по делото, което право му било гарантирано от закона в разпоредбата на чл.64, ал.3 НПК, съдът му отказал, позовавайки се на неговото закъснение. Относно втория довод, мотивиращ председателя на съдебния състав да му наложи глоба, а именно неносенето на тога, адв. В. изрично посочва, че съгласно Закона за адвокатурата, тогата не е задължителен атрибут на адвоката, ако последният е облечен по друг начин, съответстващ на професията, което е било спазено от него, бидейки с риза и панталон. Във връзка с третия аргумент на съда, мотивиращ го да му 1 наложи глоба, а именно констатации за обидни квалификации, отправени от негова страна в искането му за отвод до съда, доколкото бил посочил, че „председателят на състава не бил запознат със закона“, адв. В. изтъкнал, че единствено е направил анализ, стъпващ на закона, съдебната практика, юридическата и житейската практика, както и морала.

След запознаване с материалите по делото, съдът намира следното:

ЧНД №246/2025г. по описа на РС-Малко Търново е било образувано по повод искане с правно основание чл.64 НПК на Районна прокуратура-Бургас, ТО Малко Търново, касателно П.Д.Б. с ЕГН:********** - обвиняем по ДП №212/2025 г. по описа на ГПУ-Малко Търново.

Заседанието било насрочено с разпореждане на съдията-докладчик, регистрирано в 9:50 часа на 27.10.2025 г., за същия ден в 11.30 часа, за което адв. В., защитник на Б., е бил уведомен по негови данни в 9:28 часа.

Заседанието е започнало в 11:40 часа с участието на обвиняемия Б., адв. В. и представител на държавното обвинение, като в протокола не е отразена причината за закъснението от 10 мин. При вземане на становище на страните по хода на делото, защитникът е направил искане да се запознае с материалите по делото, което е било оставено без уважение от председателя на съдебния състав с мотив, че по вина на защитника заседанието е започнало с десет минутно закъснение, когато междувременно съд, прокурор и съдебна охрана били в залата. Като допълнителен аргумент за неуважаване на искането на адв. В., било посочено, че последният не бил с тога в заседанието.

При дадена дума на страните за становище във връзка с доказателствени искания и отводи, адв. В. не е направил искания за събиране на доказателства, но е направил искане за отвод на състава на съда. Аргументирал е това свое искане с отказ на съда преди съдебно заседание да му разреши да разговаря с подзащитния му за 2 мин, както и с отказа на съда да му осигури възможност да упражни правото си, уредено в чл.64, ал.3 НПК. Посочил е, че мотивите на съда за отказ да му осигури достъп до материалите по делото, са неоснователни, нелогични и дори абсурди, доколкото закъснението му се дължало на влошени метеорологични условия и тежки наводнения, като дори и по принцип да нямало уважителни причини, не следвало да му се отказва достъп. В протокола било отразено и че адв. В. е посочил, че председателят на състава не бил запознат с изискването адвокатът да се явява в зала с тога или по начин, съответстващ на достойнството и авторитета на професията. В този смисъл е посочил, че дори да не е бил с тога, то облеклото му съответствало на изискването на закона, а именно било съответстващо на достойнството на адвокатската професия.

Председателят на съдебния състав е оставил искането за отвод без уважение, като в мотивите си е посочил, че възраженията на адв. В. били ирелевантни и били направени в резултат на неправомерно поведение на последния, доколкото бил закъснял за делото.

Непосредствено след това е наложил глоба на основание чл.266, ал.2 НПК на адв. В., като е посочил, че последният бил закъснял, бил без задължителен реквизит, а именно тога, както и направил обидни квалификации по отношение на съдията-докладчик, доколкото изтъкнал, 2 че последният не бил запознат със Закона за адвокатурата, поради което накърнил неговия морал. Разпоредил е препис от протокола да бъде изпратен на АК-Бургас с цел образуване на дисциплинарно производство спрямо адв. В..

Адв.Д. В. направил искане за отмяна на разпореждането на председателя на съдебния състав, което не било уважено от едноличния съдебен състав с единствения мотив, че то е неоснователно по изложените преди това аргументи.

Настоящият въззивен състав, след като се запозна с материалите по делото, включително и материалите в ЕИСС, намира че депозираната частна жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 342, ал. 1 НПК, от активнолегитимирана страна и срещу акт, подлежащ на въззивна съдебна проверка, поради което същата е процесуално допустима, а по същество е основателна, поради следните съображения:

В контекста на установените данни по делото не може да се приеме, че поведението на адв.Д. В. следва да се квалифицира като нарушение на реда в съдебната зала, а още по малко на грубо такова, каквото е изискването на закона за да бъде санкциониран всеки присъстващ в залата, в случая защитника. Действително се установява, че разглеждане на делото е започнало с 10 минути по - късно от първоначалното насрочване, както и че защитникът е бил без тога и е изразил предположение, че председателят не е запознат със закона, доколкото е посочил, че тогата бил задължителен елемент от адвокатското облекло, но нито едно от тези обстоятелства, не могат да бъдат интерпретирани като такива по своето същество да са довели до тежко разстройване на реда в залата, нито са смутили или прекъснали процеса и хода на делото.

Действително, съгласно чл.40, ал.7 от Закона за адвокатурата, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз е длъжен да влиза в съдебното заседание облечен с тога, изискванията за която се определят с решение на Висшия адвокатски съвет или по друг начин, съответстващ на авторитета на професията. От прочита на протокола не може да се направи извод, че макар без тога, адвокатът е бил облечен по начин, който да не съответства на адвокатската професия, доколкото няма възражения в тази насока от някоя от страните или констатации от страна на съда.

Причината за започване на съдебното заседание 10 минути по-късно от първоначално определения час не е посочена в протокола в неговото начало. Тя става ясна едва впоследствие, когато съдът се произнася по направеното искане от страна на защитника да му бъде осигурена възможност да се запознае с материалите по делото. Дори да се приеме, че закъснението на заседанието се дължи на поведението на защитника, това е следвало да бъде надлежно отразено в протокола, което не е сторено. Освен това, ако това обстоятелство е представлявало грубо нарушение на реда в залата, то съдебният състав е следвало да го изложи също мотивирано, още в началото. Буди недоумение защо той го е отразил едва впоследствие и му е послужило като едно от основанията за налагане на глоба впоследствие, едва след направено искане за отвод. Именно последното обстоятелство прави сериозно впечатление, а именно наложена е глоба на основание чл.266, ал.2 НПК след направено искане за отвод, мотивирано с неосигуряване на защитника на възможност да се запознае с 3 материалите по делото и констатация за очевидна незапознатост на съда с актуалната разпоредба на закона, касаеща външния вид на адвокатите в залата.

Част от аргументите, които са послужили за налагане на глоба от председателя на съдебния състав, видно от разпореждането му, са послужили впоследствие и като аргументи на едноличния съдебен състав, да не уважи искането за отмяната й. Това са именно неносенето на тога и закъснението на защитника. Но едва след поискан отвод от последния, съдията-докладчик е прибегнел до този процесуален инструмент. Изразяването на констатации или предположения за незапознатост на съдията с актуална законова разпоредба, не може да бъде квалифицирано автоматично като отправяне на обидни квалификации, накърняващи морала и достойнството му. Съдията трябва да има по-висока степен на търпимост към критика, доколкото изпълнява публична функция. Поради това отделни прояви на недоволство, остра критика или дори груб език не бива автоматично да се третира като обида. Ако съдията е приел, че са накърнени неговите морал и достойнство, е следвало да се отведе, а не да оставя без уважение искането за отвод, направено от адв. В., а след това по повод на това искане да му налага глоба на основание разпоредба, изискваща констатация за груби нарушения в залата. Още повече, че няма данни по делото да се отправяни предупреждения, така щото да се счете, че адв. В. е бил наясно с възможните последици от такова поведение, и въпреки това да е решил устойчиво да пренебрегва процесуалния регламент.

Имайки предвид горното, въззивната инстанция намира, че очертаното от РС-Малко Търново поведение на адв. В. не може да се квалифицира като проява на „грубо нарушение“.

При тези съображения и на основание чл.345, ал.2 НПК, настоящият съдебен състав на Окръжен съд-Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 27.10.2025 г., постановено по ЧНД №246/2025г. по описа на РС-Малко Търново, с което съдебният състав е отказал да отмени наложената на адв.Д. В. от АК-Бургас по-рано в същото съдебно заседание глоба в размер на 500 лв.

ОТМЕНЯ протоколно разпореждане на председателя на състава от 27.10.2025 г., постановено по ЧНД № 246/2025 г. по описа на РС-Малко Търново, с което е наложена ГЛОБА в размер от 500 лева на адв.Д. В. от АК-Бургас.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4