Решение № 16617 от 25.08.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 68901/2024
- Вид
- Решение № 16617
- Подписан
- 25.08.2026
- Състав
- ВЛАДИМИР СТАНЧЕВ КЪНЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
РЕШЕНИЕ
№ 16617 гр. София, 25.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ при участието на секретаря ИВАНКА Н. МОНЧЕВА СТОЙНЕВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело № 20241110168901 по описа за 2024 година
Ищцовото дружество „**************“ ЕАД твърди, че ответникът Н. С. Н. е наемател на топлоснабден имот – гр. София, ж.к.
„*********************, ап.
****
За имота бил отреден абонатен номер ******. Като наемател на топлоснабден имот Н. С. Н. била потребител на доставената в имота енергия по силата на Закона за енергетиката и следвало да заплаща доставките в съответствие с нормативните разпоредби. За периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. потребителя не заплатил доставките, поради което на 20.11.2023 г. дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Н. С. Н. за сумата от **** лева главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 28.11.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, **** лева – мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 20.11.2023 г., както и суми за дялово разпределение в размер на ***** лева – главница за периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 28.11.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, и **** лева – мораторна лихва за периода от 16.12.2020 г. до 20.11.2023 г., като претендира и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
1
С
Разпореждане, постановено по ч.гр.д. № 65200/2023 г., по описа на СРС, 38 състав е уважено искането и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. Срещу заповедта в срок е постъпило възражение, поради което ищецът води настоящият установителен иск с петитум да бъде установено със сила на пресъдено нещо посоченото в заповедта за изпълнение задължение.
В законоустановения срок ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Оспорва изцяло предявените искове по основание и размер. Намира процесните суми за погасени по давност. Оспорва качеството й на клиент на топлинна енергия по смисъла на ЗЕ, както и че е използвала доставяната от ищеца ТЕ през процесния период и за процесния имот. Счита, че липсва валидно договорно отношение. Поддържа, че ищецът не е ангажирал доказателства за титулярството в правото на собственост, респективно на ограничено вещно право на ползване върху процесния имот, нито за сключването на изричен писмен договор между страните. Сочи, че не е ясно дали партидата е открита служебно от ищеца и на какво основание, тъй като ответницата не е подавала искане за откриване на индивидуална партида, като счита, че липсата на съгласие за откриване на такава партида, води и до липсата на облигационно правоотношение между страните по делото. Счита, че показанията на общия топломер за процесния период не отразяват правилно количеството ТЕ за абонатната станция за процесния период. Моли за отхвърляне на така предявените искове.Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, формира следните изводи от фактическа и правна страна:
От представени по делото писма на Столична община, район Люлин, съответно от 27.05.2022 г. и 29.05.2019 г., адресирани до ищцовото дружество във връзка с отправено запитване относно събиране на дължими вземания за ползватели на общински имот, находящи се в ж.к. „Люлин“, се установява, че за процесния имот, че титуляр е лицето
Н.
С.
Н..
От приетия по делото договор за безсрочен наем, сключен между Столична община и ответницата - Н.
С. Н. се изяснява, че по силата на същия наемодателят предоставя за ползване под наем на наемателя общинско жилище, находящо се в гр.
София, ж.к. „*********************, ап. **** срещу заплащането на месечна наемна цена в размер от **** лева. Съгласно клаузата на т. 5.
2
3 сред основните договорни задължения на наемателя е да заплаща редовно наемната цена, такса смет и всички консумативни разноски, свързани с ползването на общинското жилище.
Предвид изложеното и доколкото няма данни, нито изложени твърдения за прекратяване на възникналото наемно правоотношение и за напускане на общинското жилище от ответницата, съдът достига до извод, че и в рамките на исковия период същата е ползвала процесния недвижим имот за собствени битови нужди със съгласието на собственика му, въз основа на действащия между тях договор за наем.Съгласно ТР № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г., ОСГК на ВКС, клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия, директно с топлопреносното предприятие.В процесния случай безспорно е обстоятелството, че по ответницата е придобила качеството "наемател" на общински недвижим имот. Това обстоятелство не се оспорва, а и се установява по делото от приложените писма от Столична община.
По делото обаче не се доказва, а и не се твърди от ищцовата страна, чиято е доказателствената тежест в процеса, че между ответницата и топлопреносното дружество да е бил сключен индивидуален договор продажба на топлинна енергия.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че по делото липсват доказателства за подадена молба-декларация, респ. за съгласие за промяна на партидата от собственика на имота, поради което счита иска за неоснователен.
С оглед гореизложеното предявените искове са неоснователни и следва да се отхвърлят.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответницата има право на разноски, но такива не са сторени, тъй като тя е представлявана от особен представител и не е реализирала разходи за разноски, не е заявила искане за присъждането им. Така мотивиран, съдът РЕШИ:
3
ОТХВЪРЛЯ предявените от „**************” ЕАД, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„*********, срещу Н. С. Н., с ЕГН ********** за сумата от **** лева главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 28.11.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, **** лева – мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 20.11.2023 г., както и суми за дялово разпределение в размер на ***** лева – главница за периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 28.11.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, и **** лева – мораторна лихва за периода от 16.12.2020 г. до 20.11.2023 г.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на трето лице на ищцовата страна - „**************” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4