Решение № 368 от 22.03.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 368 гр. Пловдив, 22.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Недялка Д. Свиркова Петкова

Величка З. Запрянова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Въззивно гражданско дело № 20235300500093 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Съдът е сезиран с въззивна жалба вх.№ 104574/21.12.2022 г. от З. Т. И., ЕГН **********, чрез адвокат А. Ч., против решение № 4123/07.12.2022 г., постановено по г.д.№ 18105/2021 г. по описа на РС Пловдив, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателката иск да се установи по отношение на „ЕВН България Топлофикация“ЕАД, ЕИК 115016602, че ищецът не дължи плащане на сумите по договор за доставка на топлинна енергия за период от 01.11.2004 г. до 30.09.2006 г., за които е издаден изпълнителен лист по ч. г. д. № 8679/2006 г. на РС Пловдив и е образувано за събиране изпълнително дело № 1606/2010 г. по описа на ЧСИ Мурджанова при ПОС, както следва: 1743,52 лева – главница, представляваща неплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2004 г. до 30.09.2006 г.; 271,28 лева обезщетение за забава за периода 01.01.2005 г. – 14.12.2006 г.; законната лихва върху главницата от 21.12.2006 г. до изплащане на вземането, както и разноските по частното дело за издаване на изпълнителния лист от 42,30 лева – държавна такса и 100,00 лева - възнаграждение на юрисконсулт, поради погасяване по давност, като неоснователен, както и са присъдени разноски.

По изложени в жалбата оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение се иска неговата отмяна. Сочи се, че първостепенният съд не е приложил задължителните указания на тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на 1

ОСГТК на ВКС, доколкото е приел, че действието на ЧСИ Мурджанова по превеждане на сумата от 39,08 лева по сметка на взискателя на датата 24.03.2016 г. също прекъсва давността. Поддържа се от изпълнителното дело № 1606/2010 г. да се установява, че с наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника от дата 02.10.2015 г. е прекъсната давността, като следваща резолюция за налагане на запор е от 04.07.2019 г., като запорни съобщения до 5 различни банки са изпратени едва на 31.07.2019 г. Сочи се, че взискателят по делото не е изискал извършването на справките от НАП и БНБ за банкови сметки, като също така липсва възлагане на ЧСИ по чл. 18 от ЗЧСИ. Поддържа се, че при установената фактическа обстановка изпълнителното дело е било прекратено по силата на закона на основание чл.

433, ал. 1, т. 8 от ГПК, като е без правно значение дали съдебният изпълнител ще постанови нарочен акт за това, тъй като този акт има само декларативен, а не конститутивен ефект. Излагат се доводи, че дори и да се приеме, че ЧСИ е извършил валидно действията по извършване на справки през месец юни и юли 2019 г., същите са незаконосъобразни, тъй като са извършени по вече перимирано дело. Поддържа се, че дори и да се приеме тяхната законосъобразност, то и тогава абсолютната 3 годишна погасителна давност е изтекла, тъй като извършеното разпределение на дата 24.03.2016 г. не е от действията, които прекъсват давността, съгласно посоченото тълкувателно решение. Дори и при противен извод, отново са изминали повече от 3 години и 3 месеца между извършените действия от 24.03.2016 г. и 04.07.2019 г., когато е наложен запор на банкови сметки на длъжника, поради което е изтекла приложимата в случая абсолютна 3-годишна погасителна давност.

Поради изложеното се моли за отмяна на решението и вместо това да бъде уважен предявеният установителен иск. Претендират се разноски.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от „ЕВН България Топлофикация“ЕАД, чрез юрисконсулт Д. Н., с който се оспорва същата, като неоснователна и недопустима. Излагат се доводи в подкрепа на обжалваното решение и се моли то да бъде потвърдено. Претендират се разноски.

Окръжен съд Пловдив, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по обективно съединени искове с правна квалификация чл. 439 от ГПК, предявени от З. Т.

И. против „ЕВН България Топлофикация“ЕАД. От съда се иска да се признае за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество суми, за които е издаден изпълнителен лист по ч. г. д. № 8679/2006 г. и е образувано за събиране изпълнително дело № 1606/2010 г. по описа на ЧСИ Мурджанова при ПОС, както следва: 1743,52 лева – главница, представляваща неплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2004 г. до 30.09.2006 г.; 271,28 лева обезщетение за забава за периода 01.01.2005 г. – 14.12.2006 г.; законната лихва върху главницата от 21.12.2006 г. до изплащане на вземането, както и разноските по частното дело за издаване на изпълнителния лист от 42,30 лева – държавна такса и 100,00 лева - възнаграждение на юрисконсулт.

Твърденията за недължимост са обосновани с доводи за изтекла погасителна 2 давност по отношение вземанията по изпълнителния лист.

Ответникът оспорва основателността на исковете.

За да постанови обжалваното сега решение, с което предявената претенция е отхвърлена, районен съд е приел наличието на предприети от съдебния изпълнител действия, както и предявени от взискателя искания за такива, с които погасителната давност е прекъсвана своевременно и не е налице период на бездействие по дълъг от приложимия в случая тригодишен такъв.

При извършена служебна проверка по чл. 269 от ГПК, в рамките на дадените му правомощия, съдът намира така обжалваното решение за валидно и допустимо. Не са налице нарушения на императивни материалноправни норми, които въззивният съд е длъжен да отстрани без да има изрично направено оплакване в тази насока, съгласно задължителните указания дадени с тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, поради което и по отношение правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл. 269, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

По посоченото в жалбата относно правилността на обжалваното решение:

От фактическа страна пред въззивната инстанция не се спори, а и от приетите писмени доказателства (преписи от изп.д.№ 9054/2007 г. по описа на СИС при РС Пловдив и изп.д.№ 1606/2010 г. по описа на Людмила Мурджанова, с рег.№ 819 и район на действие ОС Пловдив ) се установява, че въз основа на определение от 21.12.2006 г. по ч. г. д. № 8679/2006 г. на РС Пловдив, по реда на чл. 237 от ГПК (отм.), „ЕВН България Топлофикация“ЕАД се е снабдило с изпълнителен лист срещу З. Т. И., за вземания по договор за доставка на топлинна енергия за период от 01.11.2004 г. до 30.09.2006 г., както следва: 1743,52 лева – главница, представляваща неплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2004 г. до 30.09.2006 г.;

271,28 лева - обезщетение за забава за периода 01.01.2005 г. – 14.12.2006 г.; законната лихва върху главницата от 21.12.2006 г. до изплащане на вземането, както и разноските по частното дело за издаване на изпълнителния лист от 42,30 лева – държавна такса и 100,00 лева - възнаграждение на юрисконсулт.

С молба от 31.01.2007 г. по изпълнителния лист е образувано изп.д.№ 9054/2007 г. по описа на СИС при РС Пловдив. По това дело на 18.06.2007 г. на основание чл. 353 от ГПК (отм.) е конституирана държавата, като присъединен взискател за сумата от 3537,03 лева (л. 214 от делото на РС ), а на 11.07.2007 г. е постановено спиране на изпълнителното дело на основание чл. 329, б. „б“ от ГПК (отм.), с оглед постъпила на 10.07.2007 г. молба от длъжника за внесени 705,00 лева и поемане на задължение за внасяне всеки месец по 10% от сумата до окончателното погасяване и изрично изявление от взискателя. По молба от 03.11.2010 г. на взискателя на 08.11.2010 г. с акт на съдебния изпълнител при СИС на основание § 3 от ПЗР на ЗЧСИ във вр. с чл.

427 от ГПК, изпълнителното производство пред СИС при ПРС е прекратено и 3 делото е изпратено на ЧСИ Людмила Муржанова, където е продължено под № 1606/2010 г. По това дело с постановление от 26.05.2011 г. на ЧСИ държавата е присъединена, като взискател за публични задължения в размер на 151,43 лева. На 10.02.2015 г. е постановен от ЧСИ запор на трудовото възнаграждение на длъжника при работодател „Регеста“ЕООД, като съобщението за запора е връчено на работодателя на 20.02.2015 г. Няма данни този запор да е изпълняван и да са постъпили по него суми. На 17.06.2015 г. е постъпила молба от взискателя с искане за предприемане на изпълнителни действия – налагане на възбрана на недвижими имоти на длъжника и опис на движими вещи в дома на длъжника. На 23.09.2015 г. е постановен от ЧСИ запор на трудовото възнаграждение на длъжника при работодател „Фунгоробика - България“ООД, като съобщението за запора е връчено на работодателя на 14.10.2015 г. По този втори запор са реализирани постъпления, без точни данни за дати, но с най – късна възможна дата 24.03.2016 г., когато е извършен превод към взискателя на сумата от 39,08 лева. На 04.07.2019 г. е наложен запор върху банкови сметки на длъжника при банки: „ПИБ“АД, „Токуда Банк“АД, „Банка ДСК“ЕАД, „ЦКБ“АД и „Юробанк България“АД, като запорните съобщения са връчени до посочените трети лица на 05.08.2019 г. На 23.08.2019 г. е постановен от ЧСИ запор на трудовото възнаграждение на длъжника при работодател „Осрам“ЕООД, като съобщението за запора е връчено на работодателя на 18.09.2019 г. На 19.09.2019 г. е постъпила молба от взискателя с искане за предприемане на изпълнителни действия – налагане на запор върху установени банкови сметки на длъжника и трудово възнаграждение, както и МПС, налагане на възбрана върху недвижими имоти, извършване на опис и публичната им продан, извършване на опис на движими вещи в дома на длъжника и тяхната продан.

Във връзка с наложения запор върху трудово възнаграждение при работодател „Осрам“ЕООД са налице данни за постъпления, както следва:

04.12.2019 г., 19.12.2019 г., 04.08.2021 г., октомври и ноември 2021 г. С разпореждане от 08.12.2021 г. на ЧСИ изпълнителното дело е спряно на основание чл. 432, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 389 от ГПК, поради допуснато по настоящото дело обезпечение на предявения отрицателен установителен иск.

Не е спорно пред настоящата инстанция, че процесните вземания се погасяват с изтичане на 3- годишна погасителна давност. Това е така доколкото процесният изпълнителен лист е издаден въз основа на определението на съда по чл. 242 ГПК (отм.). Правните последици на акта по чл.242 ГПК (отм.) не се приравняват на съдебно решение, постановено в исковия процес, поради което срокът на новата давност по чл.117, ал.1 от ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това производство, като разпоредбата на чл.117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение (решение № 45/30.03.2017 г. по г.д. № 61273/2016 г. на ВКС, 4-то г.о.).

Следователно в хипотезата на издаден изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание - договор за доставка на топлинна енергия, по реда на чл. 242 във връзка с чл. 237, б. „к” ГПК (отм.) новата давност, която започва да тече от издаване на изпълнителния лист, е тригодишна (чл. 111, б.

4

„в“ от ЗЗД, във вр. с тълкувателно решение № 3/18.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС).

Оплакванията във въззивната жалба са свързани с правните изводи на първоинстанционния съд за неприложимост на тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, произнасяне в противоречие с дадените с него задължителни указания, както и незачитане последиците на настъпилата по силата на закона перемция по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. В тази връзка настоящата инстанция намира от правна страна следното:

По силата на чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.

ППВС № 3/18.11.1980 г. приема, че образуването на изпълнителното производство прекъсва давността и по време на неговата висящност давност не тече. С т. 10 от тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, посоченото ППВС № 3/80 г. е прието за загубило сила, като е постановено, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение.