Решение № 20 от 08.02.2024, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Велико Търново, 07.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

Ирена Колева при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от Ирена Колева Въззивно търговско дело № 20234001000205 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „М ЛИЗИНГ“ ЕАД, ЕИК 131306380, със седалище и адрес на управление град София, бул.“Черни връх“ № 53, представлявано от изпълнителния директор К. В. Г., чрез пълномощник – адвокат И. В., срещу Решение № 48/14.07.2023г. по т.д. № 77/2022г. по описа на Окръжен съд - Ловеч, с което е отхвърлен предявения от дружеството срещу „Алфа Сорте“ ЕАД – в несъстоятелност, ЕИК 202583121, със седалище и адрес на управление град Костандово, ул.“Георги Мамарчев“ № 8 иск с правно основание чл.694 ал.2 т.1 от ТЗ за приемане за установено съществуването на неприето вземане в производството по несъстоятелност на „Алфа Сорте“ ЕАД, предявено от „М Лизинг“ ЕАД и включено в списъка на неприетите от синдика вземания, в размер на 3 997.50 лв., представляващо заплатена от последното на 03.05.2022г. сума за такса битови отпадъци за имот, находящ се в землището на град Сливница, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, като неоснователен и недоказан. Жалбоподателят излага съображения за неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Намира за неправилен извода на съда за липсата на правен интерес от изпълнението на чуждо задължение по смисъла на чл.74 от ЗЗД и на специалната разпоредба – чл.180 ал.1 от ДОПК, като твърди наличие на редица правни ограничения при упражняване правото на собственост при непогасени данъчни задължения за имота. Счита, че доколкото първостепенният съд е приел съществуването на вземане на ищеца от ответника, то е следвало да уважи предявения иск, а не да го отхвърля. Прави искане за отмяна на 1 обжалваното решение и вместо това постановяване на друго, с което исковата претенция бъде изцяло уважена. Претендира разноски.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от М. В. М., синдик на „АЛФА СОРТЕ“ ЕАД /н./, ЕИК 202583121, в който същият заема становище за нейната недопустимост поради липсата на правен интерес от обжалване на решението, доколкото със същото съдът приел, че в резултат на извършеното погасяване на чужд дълг „М ЛИЗИНГ“ ЕАД се е суброгирало в правата на удовлетворения кредитор НАП и следва да бъде третиран в производството по несъстоятелност на „АЛФА СОРТЕ“ ЕАД като кредитор с прието вземане. Излага доводи за недопустимост на предявения иск с оглед на факта, че „М ЛИЗИНГ“ ЕАД не е оспорило своевременно в производството по несъстоятелност вземането на НАП за същите задължения на несъстоятелния търговец и не е предявило отрицателен установителен иск по чл.694 от ТЗ. Счита, че след като процесните публични вземания са придобили статута на приети по смисъла на чл.693 от ТЗ, то не можело да се твърди, че същите не съществуват поради погасяването им от ищеца на 03.05.2022г. Излага, че искът по чл.59 от ЗЗД е субсидиарен и не може да бъде предявяван, ако ищецът разполага с друг иск за защита на правата си, а с оглед твърденията му в исковата молба това бил искът по чл.56 от ЗЗД, който следвало да бъде насочен срещу кредитора НАП, което обуславяло неоснователност на действително предявения иск. Моли въззивната жалба да бъде оставен без разглеждане, респ. отхвърлена, като неоснователна.

В хода на проведеното съдебно заседание жалбоподателят „М ЛИЗИНГ“ ЕАД, чрез процесуалния си представител по пълномощие, поддържа изразената във въззивната жалба позиция по спора. Излага съображения за допустимост, респ. основателност на въззивната жалба и поддържа искането, направено с нея.

Синдикът на „АЛФА СОРТЕ“ ЕАД /н./ не се явява в съдебно заседание.

За въззиваемата страна „АЛФА СОРТЕ“ ЕАД /н./, редовно призована по реда на чл.50 ал.4 от ГПК, не се явява изпълнителен член на Съвета на директорите и същата не взема становище по жалбата.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, имаща интерес от обжалване и против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. Критерий за преценка наличието на правен интерес от обжалването е съдържанието на диспозитива на първоинстанционното решение, който е източник на силата на пресъдено нещо по отношение на спорния предмет. Тъй като диспозитивът на решението в случая е неблагоприятен за ищеца, доколкото искът му е отхвърлен, то подадената от него въззивна жалба е допустима.

Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд следва да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав намира следното:

Производството пред Окръжен съд – Ловеч е било образувано по искова молба на „М ЛИЗИНГ“ ЕАД срещу „Алфа Сорте“ ЕАД /н./ и синдика на несъстоятелното дружество, в който са изложени твърдения за открито производство по несъстоятелност по отношение на ответното дружество с решение № 25/22.11.2021г. по т.д. № 61/2021г. на Окръжен съд – Ловеч и за постановено по същото дело определение № 222/27.09.2022г. на съда по несъстоятелността, обявено на същата дата в Търговския регистър, с което бил одобрен списък на предявените, но неприети в производството по несъстоятелност вземания, сред които вземане на ищеца в размер на 3 997.50 лв. Същото представлявало погасено публично 2 задължение на несъстоятелния длъжник за дължими такси за битови отпадъци на собствен имот, а именно - Поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в землището на град Сливница, ведно с построените в него сгради, придобит от ищеца на публична продан по силата на Постановление за възлагане от 19.11.2021г., издадено по изп.дело № 7882016г. по описа на ЧСИ В. Ц., рег. № 926, с район на действие Окръжен съд – София, добило законна сила на 22.01.2022г. Твърди се, че „М ЛИЗИНГ“ ЕАД получило съобщение № 7320000419/11.04.2022г. от Община Сливница за дължима в срок до 30.06.2022г. такса битови отпадъци за новопридобития имот в размер на горепосочената сума и на 03.05.2022г. извършило „погрешно“ плащане на същата, тъй като в платежното нареждане вписало стария собственик на имота - „Алфа Сорте“ ЕАД. Твърди, че с така извършеното плащане били погасени задължения на „Алфа Сорте“ ЕАД за такси битови отпадъци за имота, без ищецът да има законово или договорно задължение да извършва подобно плащане. Поради това твърди, че с погасяване на публичното задължение на ответното дружество, последното се е обогатило, тъй като е налице намаление на задължението му, а е налице обедняване на ищеца поради намаляване на имуществото му. С оглед на това счита, че за него е налице регресно вземане от ответника в размер на погасеното му публично задължение. Претендира да бъде прието за установено съществуването на същото, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

В срока по чл.367 от ГПК е подаден писмен отговор на ИМ от синдика на несъстоятелното дружество, в който същия е заел становище за неоснователност на предявения иск. Оспорил е твърдението ищецът да е заплатил дълг на „Алфа Сорте“ ЕАД, като е изложил, че с оглед полученото от община Сливница съобщение за публични задължения и последвалото го платежно нареждане, същият е искал и е заплатил свой личен дълг, а не чужд такъв. Изложил е, че доколкото е налице плащане на чужд дълг по погрешка, то е налице специалната хипотеза на чл.56 от ЗЗД, а не на чл.59 от ЗЗД, поради което длъжник се явява посочената община. Оспорил е наличието на твърдяното задължение на ответното дружество към момента на извършеното плащане, както и че с последното е погасен твърдяния от ищеца дълг. Твърди, че публичните задължения за местни данъци и такси на несъстоятелното дружество са предявени в производството по несъстоятелност и са приети по смисъла на чл.693 от ТЗ, поради което е недопустимо да бъдат дублирани чрез приемане на претендираното от ищеца вземане.

В срок ищецът е представил допълнителна искова молба, в която е пояснил, че в действителност намерението му е било с извършеното на 03.05.2022г. плащане на процесната сума да погаси свои собствени публични задължения, но напрактика погасителният ефект на плащането е настъпил за задължения на „Алфа Сорте“ ЕАД.

Не се спори по делото и се установява от събраните по делото писмени доказателства, че с Решение № 25/22.11.2021г. по т.д. № 61/2021г. на Окръжен съд-Ловеч е обявена неплатежоспособността на „Алфа Сорте“ ЕАД с начална дата – 30.09.2020г., открито е производство по несъстоятелност на дружеството, постановено е прекратяване на дейността му и същото е обявено в несъстоятелност, като производството е спряно на основание чл.629б от ТЗ. С Решение № 20/14.03.2022г. производството е възобновено, назначен е временен синдик и е определена дата на първо събрание на кредиторите на несъстоятелното дружество.

С Определение № 149/22.06.2022г. съдът по несъстоятелността е одобрил Списък с приети вземания, обявен от синдика на 05.05.2022г. и е включил в същия публични вземания на НАП за данъци и такси по подадени декларации по ЗДДС, ЗКПО, ЗМДТ и ЗДДФЛ, предявени с молба с вх. № 2094/07.04.2022г. по т.д. № 61/2021г. на Окръжен съдЛовеч. Видно от последната, сред предявените вземания са такива за данъци и такси по декларация по чл.14 от ЗМДТ вх. № **********/25.08.2020г. и по декларация по чл.14 от ЗМДТ вх. № 7320000503/25.08.2020г. От посочените декларации се установява, че същите 3 касаят декларирани имоти от „Алфа Сорте“ ЕАД с партидни номера – 7320F3472 /с идентификатор на имота ***/ и 7320F3471 /с идентификатор на имота ***/.

С Определение № 222/27.09.2022г., в производство по чл.692 ал.2 от ТЗ, съдът по несъстоятелността е одобрил Списък на неприетите вземания по чл.688 ал.3 от ТЗ, обявен от синдика в Търговския регистър на 05.07.2022г., в който е включено предявено по реда на чл.688 ал.3 от ТЗ вземане на „М ЛИЗИНГ“ ЕАД в размер на 3 997.50 лв., представляващо погасено задължение за местни данъци и такси на „Алфа Сорте“ ЕАД.

Видно от приложеното по делото Постановление за възлагане на недвижими имоти от 19.11.2021г. на ЧСИ В. Ц., с район на действие Окръжен съд-София, добило законна сила на 22.01.2022г., след проведена публична продан на „М ЛИЗИНГ“ ЕАД бил възложен недвижим имот, собственост на „Алфа Сорте“ ЕАД, а именно Поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в землището на град Сливница, ведно с построените в него сгради. С адресирано до ищеца съобщение № 7320000419/11.04.2022г. от Община Сливница, същият бил уведомен за задължения за 2022г. по партидата на имота за данък недвижим имот и такса битови отпадъци и съответните срокове за изпълнението им.

С платежно нареждане от 03.05.2022г. ищецът наредил сумата от 3 997.50 лв. към Община Сливница, като посочил основание за извършеното плащане – ТБО „Алфа Сорте“ ЕАД, ЕИК 202583121. С платежно нареждане от 01.07.2022г. същият наредил към Община Сливница сума в същия размер с основание за плащането – имот 7320F14788 на „М ЛИЗИНГ“ ЕАД ТБО за недвижим имот за първата ½.

От изисканата и приложена по делото справка от Община Сливница се установява, че извършеното от „М ЛИЗИНГ“ ЕАД плащане с платежно нареждане от 03.05.2022г. в размер на 3 997.50 лв. е отнесено за погасяване на данъчни задължения на „Алфа Сорте“ ЕАД за имоти с партидни номера 7320F3472 и 7320F3471 за 2018г., 2019г., 2020г., съгласно извършеното осчетоводяване на сумата на 16.05.2022г.