Решение № 3306 от 21.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3306 гр. София, 21.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Г, в закрито заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефан Кюркчиев

Членове:

Гергана Коюмджиева

Ели Д. Анастасова като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Въззивно гражданско дело № 20231100506590 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на длъжника „ЕОС М.“ ЕООД, ЕИК **** срещу постановление на ЧСИ В.М. с рег.№860 с район на действие СГС, по изпълнително дело № 20238600400306, обективиран в съобщение изх. № 29159 от 21.04.2023г., с което е оставено без уважение възражението на длъжника да бъде намален по реда на чл.78, ал.5 ГПК адвокатския хонорар в полза на взискателя по изпълнителното дело.

Счита, че разноските за адвокатски хонорар за осъществена правна защита по отношение на кредитора не са дължими. В хода на заповедното производство, водено по ч.гр.д. № 02460/2022 г. по описа на PC Перник, в което производство дружеството е имал качеството на кредитор против Ю.К.Г. и К.К.Г.. Издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, е била обезсилена на основание чл.415, ал.5 от ГПК, като в полза на длъжниците са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение.

Сочи, че е положил усилия да изпълни задължението си преди издаване на изпълнителния лист, като не е получил нужното съдействие от кредитора. С оглед на това счита, че не е дал повод за образуване на изпълнителното производство и не дължи плащане на разноските, направени от взискателя, нито дължимите такси на ЧСИ.

В условията на евентуалност жалбоподателят твърди, че в случая претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение е завишено, като не е съобразено с фактическата и правна сложност на правния спор. Твърди се, че адвокатът на взискателя е подал единствено молба за образуване на изпълнителното дело, като не е 1 извършил други процесуални действия за удовлетворяване на вземането, поради което и с оглед направеното възражение по реда на чл.78, ал.5 ГПК, следва да се начисли в минимален размер възнаграждение от 200 лв. по чл.10, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Жалбоподателят поддържа, че в случая разпоредбата на чл.10, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. е неприложима, тъй като касае фактическа и правна сложност на делото и съответно активно поведение от страна на процесуалния представител на взискателя по проучване имуществото на длъжника, справки, предлагане на множество начини на изпълнение, каквито в този случай не са налице.

Взискателят, редовно уведомен в срока за възражение по реда на чл.436, ал.3 ГПК излага становище за неоснователност на частната жалба.

ЧСИ, в изложените от него мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК за обжалваните действия, сочи, че жалбата е неоснователна.

След преценка доводите на страните и материалите по делото, настоящият съд намира за установено следното:

Процесното изпълнително дело № 2023860040036 по описа на ЧСИ В.М. с рег.

№860 с район на действие СГС, е образувано въз основа на молба от 05.04.2023 г. на К.К.Г., чрез адв. Б.Б. , към която е приложен изпълнителен лист от 23.02.2023г., издаден по гр. дело № 2460/2022г. по описа на районен съд - Перник, съгласно който „ЕОС М.“ ЕООД е осъдено да заплати на К.К.Г. сумата от 300 лева, представляваща сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. С молбата за образуване на изпълнителното дело е представен и договор за правна защита и съдействие от 03.04.2023г., съгласно който взискателят е възложил на адв. Б.Б. представителство по изпълнително дело, при уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.

На 05.04.2023г. по искане на взискателя в молбата за образуване, съдебният изпълнител е наложил запор върху банковите сметки на длъжника в ОББ АД.

На 12.04.2023г. на длъжника е връчено съобщение за образувано дело, ведно с информация за приетите по делото такси и разноски по ТТРЗЧСИ и адвокатско възнаграждение.

На 19.04.2023г. е получено писмо от „ОББ“ АД, в което е посочено, че сумата от 957.20 лв. е преведена по сметка на ЧСИ на 07.04.2023г.

С възражение от 19.04.2023 г. длъжникът е поискал намаляване на адвокатското възнаграждение /л.16 от приложеното изп.дело/, като с обжалваното постановление, обективиран в съобщение изх. № 29159 от 21.04.2023г., получено на 26.04.2023г. от дружество, съдебният изпълнител е оставил без уважение искането.

2

При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав формира следните правни изводи:

Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните съображения:

Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство не е свързан със защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство. Поради това и правната възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение е приложима не само в исковото, а и в изпълнителното производство /в този смисъл- Определение № 403 от 01.12.2008 г. по гр.д. № 1762/ 2008 г. на ВКС, V ГО/. Компетентен да се произнесе по искането в случая е ЧСИ, като отказът му да стори това подлежи на обжалване по реда на чл. 435, ал.2, т.7 ГПК.

Съобразно разпоредбата на чл.10, т.1 от Наредба №1/2004г. на ВАдвС възнаграждението за процесуално представителство за образуване на изпълнителното производство е в размер на 200 лева, а съобразно т.2 от същия член - за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 1000 лв. – 200 лв., и за вземания над 1000 лв. – 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 – 7.

При анализ на материалите по делото настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай се касае за присъждане на възнаграждение само по чл.10, т.1 от Наредба №1/2004г. на ВАдвС, тъй като не се установи да са извършвани някакви други процесуални действия освен депозирането на молба за образуване на изпълнително производство. Не се установи процесуалният представител на взискателя да е извършвал някакви други действия, които да попадат в хипотезата на чл.10, т.2 от Наредбата, а именно водене на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, поради което и съдът намира, че на същият не следва да му присъжда възнаграждение за тях. В конкретния случай от страна на процесуалния представител на взискателя не са били извършени други действия, освен подаването на молба за образуване на делото. В случая взискателят е подал молба за образуване на изпълнително дело, в която съгласно изискванията на чл. 428 ГПК е посочил и няколко изпълнителни способи. Други изпълнителни действия, касаещи удовлетворяване на паричното вземане не е извършил, поради което на същия се дължи възнаграждение само по чл. 10, т.1 от цитираната наредба. Съдът намира, че останалата част от заплатения хонорар следва да остане в тежест на взискателя, който 3 се е съгласил да го заплати при свобода на договарянето.

Същевременно, липсват данни по делото длъжникът да е станал причина за образуване на изпълнителното дело, доколкото не са ангажирани доказателства, че изпълнителният лист е бил депозиран пред него с искане за плащане преди образуване на изпълнителното дело.

Във връзка с изложеното съдът намира, че жалбата е основателна, поради което постановлението на ЧСИ В.М., с което е определена сума от 400 лв. – адвокатско възнаграждение следва да се отмени, като същите следва да се намалят до минималния размер от 200 лв.

Относно искането на длъжника за намаляване на начислената по т. 26 от ТТРЗЧСИ пропорционална такса в размер на 84 лв., съдът намира, че същото е основателно.

Съгласно чл. 26, б. "б" от ТТР към ЗЧСИ за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума, както следва - от 100 до 1000 лв. - 10 лв. + 10 на сто за горницата над 100 лв. Настоящата съдебна инстанция намира, че пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата следва да се определи съобразно сумата 200 лв. – адвокатско възнаграждение или общо – 500 лв. При така възприето, дължима такса по т. 26 от Тарифата е 50 лв. без ДДС или 60 лв. с ДДС. При 400 лв. – адвокатско възнаграждение таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ е 70 лв. без ДДС или 84 лв. с ДДС.

С оглед гореизложеното съдът приема, че жалбата следва да се уважи и в частта относно определените от съдебния изпълнител разноски по изпълнението, като се измени постановлението и същите се намалят от 84 лв. до размера от 60 лв. с ДДС.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановлението от 21.04.2023г. по изп. дело № 20238600400306 по описа на ЧСИ В.М. с рег.№860 от КЧСИ, с район на действие СГС, обективирано в съобщение изх.№29159/21.04.2023г., с което е оставено без уважение искането на длъжника „ЕОС М.“ ЕООД, за намаляване размера на разноските за адвокатско възнаграждение, И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА на основание чл.78, ал.5 от ГПК разноските на взискателя К.К.Г., ЕГН **********, за адвокатско възнаграждение от 400 лв. на 200 лв., поради прекомерност.

НАМАЛЯВА размера на пропорционалната такса по чл. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ от 84 лева на 60 лева.

4

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5