Акт от 05.07.2019, Районен съд - Берковица

Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 05.07.2019 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица……………………….гражданска колегия в публично заседание на 28 май…..……..…………………………………… през две хиляди и деветнадесета година……….…….………………………в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Ел.ФИЛИПОВА при секретаря Н.

Андреева………………………………и в присъствието на прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело 809 по описа за 2018г…………..……………………..и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото се развива на основание чл.422 от ГПК и има за цел да установи съществуването на вземането на ищеца към ответника, за което вече му е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д 630 по описа на БРС за 2018 година.

Ищците в производството “Фронтекс интернешънъл” ЕАД, гр. София твърдят, че на 10.01.2017 година между тях и „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е сключен договор за прехвърляне на вземания, по силата на който е прехвърлено вземане към ответника, възникнало на 14.03.2014 година. Вземането произтича от договор за паричен заем CASH-10633842. Твърдят, че в изпълнение на изискването на чл.99, ал.3 от ЗЗД за извършената цесия е направено уведомление до ответника, изпратено по „Български пощи”, което уведомление е върнато с отбелязване, че пратката е непотърсена. По силата на сключения между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД договор за паричен заем, с подписване на договора на ответника е предадена сумата от 600.00 лева, която последният следвало да върне на 24 седмични погасителни вноски. Поради неизпълнение от страна на кредитополучателя на договорните му задължения ищците предявили правата си в заповедно производство – 630/2018 година, където съдът издал заповед за изпълнение за 421.75 лева главница, ведно със законната лихва, считано от 23.08.2018 година до окончателното й изплащане, 152.25 лева договорна възнаградителна лихва за периода 27.03.2014 г. – 04.09.2014 година, 183.96 лева лихва за забава за периода 28.03.2014 г. – 07.08.2018 година. При условията на чл.415, ал.1, т.2 ГПК ищецът предявява настоящия иск и моли съда, да постанови решение, с което признае за установено по отношение на ответника вземането му в посочените размери. Претендира осъждане и за направените в заповедното и настоящото производство разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът Т.Ц.М. чрез назначения и особен представител адв. П. Дичмова оспорва частично предявения иск. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Доказателствата по делото са писмени. Прието е и заключение по назначена съдебно – икономическа експертиза. След анализа на събраните в хода на производството доказателства, съдът намира за установено следното :

Безспорно се установи в производството, че между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е сключен договор за паричен заем на 14.03.2014 година в размер на 600.00 лева.

Заетата сума следвало да бъде върната на 24 седмични вноски, всяка в размер на 41.00 лева. Със сключване на договора ответницата се задължила и със сумата от 24.00 лева, представляваща застраховка „Защита на плащанията”. От заключението на вещото лице е видно, че ответницата направила общо 7 погасителни вноски, с които платила сума в общ размер на 410.00 лева. Вноските са правени в рамките на действие на договора, но не непременно на падежните дати. С договор за цесия от 10.01.2017 година вземането на кредитора било прехвърлено на ищеца в производството. Последният предявил правата по прехвърленото вземане в заповедно производство, където на 23.08.2018 година по ч.гр.д.630/2018 година по описа на РС – Берковица, съдът издал заповед за изпълнение за сумата 421.75 лева главница, ведно със законната лихва, считано от 23.08.2018 година до окончателното й изплащане, 152.25 лева договорна възнаградителна лихва за периода 27.03.2014 г. – 04.09.2014 година, 183.96 лева лихва за забава за периода 28.03.2014 г. – 07.08.2018 година.

От представените по – горе писмени доказателства и експертно заключение, съдът обосновава извод, че между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД на 14.03.2014 година е възникнало облигационно отношение по повод предоставен потребителски кредит. Отношенията са подчинени на общите правила на Закона за задълженията и договорите – договор за заем и на специалните разпоредби на Закона за потребителския кредит. Ищецът в производството пък черпи правата си по силата на извършена цесия.

Съдът намира, че сключения на 14.03.2014 година договор за потребителски кредит между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и ответника в производството е недействителен съгласно изричната разпоредба на чл.22 и чл.19, ал.4 от Закона за потребителския кредит. Текстът предвижда, че договорът е недействителен, ако не са спазени изискванията на лимитативно изброени текстове от закона. Към отношенията са относими и разпоредбите на чл.143 – 148 от Закона за защита на потребителите.

В конкретния случай е налице предоставяне на потребителски кредит при ГПР в размер на 700.47 % и годишен лихвен процент 229,68%. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по – висок от петкратния размер на законната лихва, определена с ПМС ( в случая последната е около 10 % или ГПР не може да надвишава 50%). Клаузите, които предвиждат размер над посочения, са нищожни по силата на изричната разпоредба на чл.19, ал.5 ЗПК.

Както бе посочено по – горе, разпоредбата на чл.24 ЗПК предвижда изрично, че към отношенията са приложими разпоредбите на чл.143 – 148 от ЗЗП.

Разпоредбата на чл.146 ЗЗП предвижда, че са нищожни неравноправни клаузи в договора между търговеца и потребителя, освен ако последните не са уговорени индивидуално. Същият текст приема, че клаузите не са уговорени индивидуално, ако са били предварително изготвени и потребителят не е имал възможност да се запознае със съдържанието им. Изрично и разпоредбата на чл.143, т.9 ЗЗП предвижда неравноправност на клаузи, с които потребителят не е имал възможност да се запознае предварително.

Представеният бланков договор, липсата на подписи под страницата, съдържаща най – съществените условия от договора, сочат на безспорния извод, че ответницата в качеството на потребител и на заемател по потребителски кредит не е имала възможност да се запознае с условията на договора, т.е. сключеният между страните договор съдържа неравноправни клаузи, които по силата на закона се явяват нищожни. В случая те са именно клаузите, съдържащи съществените белези на сключения между страните договор. Отделно от това, липсват каквито и да било данни, че на ответницата е представена преддоговорна информация, каквато предпоставка е предвидена като задължителна за валидност на договора.

При констатиране на нищожни клаузи и недействителност на целия договор по смисъла на чл.22 ЗПК, ответникът дължи връщане само на чистата стойност по кредита, но не дължи връщане на лихви и разноски – чл.23 ЗПК. При констатирана недействителност на целия договор поради наличие на неравноправни клаузи, следва да се приеме, че ответника дължи връщане само на заетата сума.

Разпоредбата на чл.19, ал.5 ЗПК щеше да е приложима (т.е.съдът щеше да изчисли лихва върху петкратния размер на законната лихва), ако беше констатирана нищожност единствено на клаузата, касаеща ГПР.

От заключението на вещото лице е видно, че ответникът е направил вноски на обща стойност 410.00 лева. Получил е 600.00 лева. С оглед гореизложеното дължи връщане на 190.00 лева. Именно в такъв размер следва да бъде признато за установено и вземането на ищеца.

Последният е направил разноски в заповедното производство както следва – 25.00 лева ДТ и 50.00 лева за юрисконсултско възнаграждение. В настоящото производство е направил разноски – 125.00 лева ДТ; 200.00 лева за вещо лице и 100.00 лева за юрисконсултско възнаграждение и 200.00 лева за назначаване на особен представител на ответницата. Съдът намира, че разноските на ищеца следва да бъдат уважени съразмерно на уважената част от иска или ответникът дължи заплащане на такива в размер на 200.00 лева.

По тези съображения съдът

Р Е

Ш И :

ПРИЗНАВА за установено вземането на „ФРОНТЕКС

ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Хенрик Ибсен” № 15, ет. 7, представлявано от изпълнителния директор Александер Викторов Грилихес срещу Т.Ц.М., с ЕГН ********** *** за сумата от 190.00 лева главница, ведно със законната лихва, считано от 23.08.2018 г. до окончателно й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над уважената част като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА Т.Ц.М., с ЕГН ********** *** ДА

ЗАПЛАТИ на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Хенрик Ибсен” № 15, ет. 7, представлявано от изпълнителния директор Александер Викторов Грилихес сумата от 200.00 лева направени разноски в заповедното и в настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред МОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

След влизане в сила на решението да се докладва ведно с ч.гр.630/2018 година за произнасяне по чл.416 ГПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :