Решение № 84 от 07.03.2025, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. Благоевград, 07.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Андонова

Членове:

Петър Пандев

Вили Дацов при участието на секретаря Мария Стоилова-Въкова в присъствието на прокурора и А. Кр. А. като разгледа докладваното от Петър Пандев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241200601138 по описа за 2024 година Производството по делото е въззивно и е образувано въз основа на постъпил протист от РП – Благоевград, ТО – гр.Разлог и жалба от адв. Т. К., защитник на подс. И. Ч., срещу присъда №500773/12.02.2021 г., постановена по НОХД №333/2019 г. по описа на РС – гр.Разлог.

Сочи се в протеста, че атакуваният съдебен акт се явявал неправилен по отношение:

1. Признаване подсъдимия И. Г. Ч. за невиновен в това, че е бил извършил деянието по чл. 354а, ал. 3, пр. II, т.1, пр. I от НК в съучастие като съизвършител с Х. С. Х. от гр. Д.;

2. Признаване подсъдимата Х. С. Х. за невиновна в извършено престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, пр. II, т. 1, пр. I от НК, вр. чл. 20, ал.

2, вр. ал. 1 от НК.Не са развити съображения. Моли се ОС, на основание чл.

318, ал. 2, вр. ал. 1, чл. 334, т. 2 и чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК да отмени присъдата в посочените й по-горе части и да постанови нова, с която да признае И. Г. Ч. от гр. Д., с ЕГН**********, за виновен в това, че в съучастие като съизвършител с Х. С. Х. от гр. Д. е осъществил състава на престъпление 1 по чл. 354а, ал. 5, вр., ал. 3, пр. II, т. 1, пр. I от НК, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и Х. С. Х. от гр. Д., с ЕГН ********** - за виновна по повдигнатото й обвинение за престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, пр. II, т. 1, пр. I от НК, вр. чл. 20i ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като й наложи съответно наказание.

Недоволен от осъдителната част на присъдата е останал и подсъдимия, считайки, че в тази й част същата е неправилна - необоснована и незаконосъобразна, както и постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Твърди се, че въз основа на доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие, първоинстанционният съд необосновано приел, че подсъдимият Ч. е извършител на престъпленията, за което е обвинен.

Първоинстанционният съдебен акт бил постановен при съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на подсъдимия.

Процесуалната незаконосъобразност на присъдата била предопределена преди всичко от неясното, неточно и непрецизно фактическо обвинение, формулирано в обстоятелствената част на обвинителния акт, което било и в противоречие с юридическото такова. В разрез с т.4.2 от ТР № 2/2002год.на ОСНК на ВКС на РБ и решение № 421/20.Х/.2009год. на Ш-mo НО на ВКС, „В обвинителния акт не били посочени всички обективни и субективни фактически признаци на престъплението и участието на обвиненото лице в него, с което по недопустим от процесуалния закон начин значително били стеснени рамките на предмета на доказване. Нарушението на тези нормативно определени изисквания във всички случаи предопределяла необходимостта от връщане на делото в предходна процесуална фаза, което съдът не е сторил.“.

Жалбоподателят намира, че неяснотата в обстоятелствената част на обвинителния акт било пренесена в мотивите на съдебния акт. В обстоятелствената част на обвинителния акт било посочено, че Ч. е държал в квартирата, находяща се в град Б. на улица Х.А. *, в съучастие, като съизвършител с Х. Х., наркотични вещества - 0.73 гр, на стойност 22.32 лв.

Същото по вид и количество наркотично вещество било държано според обвинението и от другият съучастник Х. Х., но нейното деяние се явявало маловажен случай, предвид ниския размер на теглото и левовата равностойност на наркотичното вещество. При това положение първоинстанционният съд, въз основа на взаимно изключващи се фактически 2 и правни изводи, постановил осъдителна присъда за Ч. и оправдателна за Х..

РС провел съдебното следствие при съществени процесуални нарушения.

В рамките на своята компетентност, съдът не положил в необходимия обем усилия за разкриване на обективната истина, съгласно императивната норма на чл.13 НПК. В мотивите на атакувания акт липсвал дължимият всестранен и пълен анализ на доказателствената съвкупност. Неяснотата, по отношение на възприетата от първоинстанционния съд фактология, не била преодоляна със съвкупна оценка на доказателствените източници и с ангажиране на допълнителни доказателства. Такъв вид процесуална дейност се явявал в противоречие с посоченото в Решение № 20/2011год. на III-то НО, ВКС на РБ, според което: „проявена избирателност и тенденциозност при доказателствената интерпретация на свидетелските показания, изопачаване на инкорпорираните в тях факти, повърхностната им и едностранчива оценка, индицират на неизпълнение на предписаните от разпоредбите на чл.13, чл.14, чл.107, ал.З и чл.305, ал.З от НПК императивни изисквания и съставлява съществено процесуално нарушение, поради ограничаване възможностите на подсъдимия за защита и на накърняване на неговото право на „справедлив процес” по ЕКПЧ. ”

Гласните доказателствени източници не били подложени на анализ, а избирателно била възпроизведена част от съдържанието им, като са преписани част от съдебните протоколи в съответното първо лице, което не се явявало изпълнение на процесуалните изисквания за доказателствен анализ, като всичко това било сторено за период от 12.02.2021 г., когато е постановена присъдата, до 16.08.2024г. – датата на изготвяне на мотивите към нея.

Освен това е отбелязано, че цялото обвинение почивало на показанията на един свидетел - М.М., които били дадени по смисъла на чл.223 НПК и приобщени в съдебната фаза на процеса. Според Решение № 170/19.06.2017г па 3 НО ВКС: „Разпоредбата на чл.281 НПК урежда едно изключение от общите правила за събиране на гласни доказателствени средства. Прочитането на показанията на свидетел, дадени в ДП, е изключение от основните начала за непосредственост и устност на наказателното производство и не могат да се тълкуват и прилагат разширително при провеждане на наказателно процесуалните действия.“. В Решение №330/15.10.2015г на 3 НО ВКС е посочено, че: „За да се приеме, че съдът е приобщил законосъобразно 3 свидетелските показания от ДП, съвсем не е достатъчно същите просто да бъдат прочетени. Необходимо е след огласяването им да се проведе разпит.“.

След проведеният разпит в съдебно заседание противоречията се задълбочили. РС в мотивите си коментирал въпросните показания като правилно отчел, че свидетелят М. бил единственият пряк свидетел-очевидец на процесното деяние, но: „съдът не кредитира неговите показания в цялост предвид това, че свидетелят е бил в нетрезво състояние през цялото време на инкриминираното деяния, което се потвърждава не само от самият него, но и от останалите свидетели, които са пристигнали на място впоследствие във вр. с извършване на процесуално- следствени действия по случая“. При това положение не ставало ясно в коя част тези показания се кредитирали от съдебният състав и в коя - не, след като този свидетел бил разпитван именно пред председателя на състава по смисъла на чл.223 от НПК, но в протокола не било констатирано състоянието на този свидетел. От задържането му до разпита му пред съдия, с него били провеждани „оперативни беседи“ и му били удряни „само“ 2 шамара от „поизнервените полицаи в квартирата“ /протокол от съдебно заседание 06.10.2020г/.

Освен това деянието, извършено от Ч., според обвинителния акт, е на 26.02.2019г. М.М. бил разпитан на същата дата в 15ч., като при това положение на подсъдимия не била предоставена възможност да присъства на свидетеля, да задава въпроси и да участва активно в процеса, като не му бил осигурен и адвокат.

Интересен и необходим в случая според защитата е въпросът защо ако това, което твърди свидетеля в показанията си било вярно, той не е също обвиняем по делото. Съгласно чл.127 от Конституцията правомощие на прокуратурата е да повдига обвинение, в което се включват права, но и задължения. М. се явявал свидетел по делото, защото било удобно да бъде такъв, а не обвиняем. Според Тълкувателно решение №42 от 20.VI.1984 г. по и. д. №34/84 г., ОСНК - „С оглед характера на предмета на престъплението моторно превозно средство, най-често лека кола, която се управлява само от едно лице, отнемане върши не само водачът, но и другите участници, действащи с него с един общ умисъл и с едно общо намерение за ползването му".

Сочи се, че разпитите на двамата полицейски служители/ Д.З./ се явявали 4 недостоверен източник на информация, а в мотивите си първоинстанционният съд се позовал изцяло на тях, кредитирал ги, въпреки че последните били нелогични, непълни, изпълнени с вътрешните противоречия и некореспондиращи с останалите доказателства по делото. Неясен оставал въпросът защо първоинстанционният съд кредитирал изцяло тези свидетелски показания, след като двамата обяснявали фактологията на събитията, получена изцяло чрез „оперативна беседа“ с единственият пряк очевидец на случилото се - свидетелят М., чийто свидетелски показания обаче първоинстанционият съд не кредитира. В етап съдебно следствие показанията им били „..не много добре режисирани“, тъй като според защитата двамата свидетели не отговаряли последователно за поставени им конкретни въпроси.

В мотивите си съдът бланкетно коментирал показанията на свидетеля Ц., като акцентът бил върху това, че последният „…не може да каже какво е станало, тъй като нищо не е видял“. Но от показанията на собственикът на квартирата става ясно, че свидетелят П.Д., единият от полицаите на 26.02.2019г. е отишъл при него, сам и е търсил Х., след което си тръгнал. В показанията си Д. твърдял че той, М. и З. директно са се качили и са заварили Ч. в квартирата. Тоест търсил се някой си Х., не бил намира и след провеждането на оперативна беседа М., в квартирата било открито лицето И., поради което бил направен извод за съпричастност на последния към случилото се.

След като процесния автомобил е бил намерен, отново свид. Д. провел оперативна беседа със свидетелката Д..

Твърди се, че относно основополагащ факт дали повредата е предшестваща или последваща деянието, първоинстанционният съд в мотивите си отново „преразказвал“ разпитите на двамата полицейски служители, които факти те са научили от наречени от тях оперативни беседи.

Свидетелката Д. в разпита си посочила че, заключва автомобила си само ако превозва багаж. На процесната дата в автомобила е имало според нейните свидетелски показания торта, която тя е извадила като и преди и след това не е заключвала автомобила, а когато е намерен след преместването му на улица Б. в колата е имало подарък, който не билпипан. Тоест според защитата Д. не заключвала автомобила си, защото ключът е бил блокирал в стартера и не се изваждал, като това действие е станало преди 26.02.2019г, поради което 5 отговорност за повредата следвало да се търси от някой друг, но не и от Ч., каквото обвинение му е повдигнато. Факт, отричането или потвърждаването на който не присъствал в мотивите на първоинстанционният съд.

Изслушана и приета по делото е съдебно-автотехническа и оценителна експертиза „САвОцЕ от заключението, на която било видно, че на инкриминирания автомобил била причинена повреда, изразяваща се в неизправност на контактния ключ, като размерът на вредата е 57.36 лева“ Това било единственото бланкетно споменаване на последната в първоинстанционите мотиви. При разпита си в съдебна зала вещото лице обяснило, че не може да установи кога е станала повредата в контактния ключ и че подобна неизправност се получавала при дълга работа и остаряване на самият метал, което в следствие на стареенето се уврежда. Тези факти кореспондирали с останалия събран по делото доказателствен материал, но не били коментирани от първоинстанционния съд.

Отбелязано е в жалбата и това, че РС в мотивите си кредитирал показанията на поемните лица при извършеното претърсване и изземване.

Същевременно не ставало ясно обаче какво кредитира съда и защо последният: „…намира, че присъствието им при извършване на претърсването и изземването е категорично и те са присъствали от началото до края и са подписали, като е съставен и протокол“. След като и двамата свидетели твърдят, че са подписали протокола, не са го чели, не са им разяснявани права и всичко е приключило за не повече от 5 минути, като и двамата дори не са влизали в помещението, където е извършено процесуално- следственото действие, продължило според протокола от 26.02.2019г от 11.40ч. до 13.13ч.