Решение № 163 от 12.10.2023, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. Русе, 10.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милена Пейчева

Членове:

Росица Р.ова

Мирослав Йорданов при участието на секретаря Ирена И.ова в присъствието на прокурора Р. Вл. Г. като разгледа докладваното от Милена Пейчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20234500600566 по описа за 2023 година Про из во д с т во то е Iпо отглава

НПК.ХХ

С Присъда № 67/19.05.2023г. на Русенския районен съд, постановена по НОХД № 415/12 на РРС, подсъдимият Е. О. М. от гр.Русе, е признат за виновен както следва:

За виновен в това, че на 08.01.2022г. в гр. Русе, в условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи: 1бр. мобилен телефон „С.“, 1бр. стъклен протектор, 1бр. силиконов гръб (кейс), 1 бр. мъжка чантичка- черна от естествена кожа, 1бр. кутия цигари „Море“ и 2 бр. запалки - всичко на обща стойност 839,00 лева от владението на М.С.П. от с. Щ., без него съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои , поради което и на основание чл.196 ал.1,вр.чл.194 ал.1 от НК и чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, което на основание чл.58а ал.1 от НК е намалено с 1/3 и е определно за окончателно изтърпяване наказание лишаване от свобода за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА.

За виновен в това, че на 08.01.2022г. в гр. Русе, потвърдил неистина в частен документ- в Декларация към Заложен билет № 103706 от 08.01.2022 г.

1 на заложна къща „М., като удостоверил, че дадената в залог движима вещмобилен телефон „С.“ е негова собственост, в която декларация по силата на Постановление № 40/18.02.2009г. на Министерски съвет, с което е приета Наредбата за дейността на заложните къщи (в сила от 27.02.2009г.) и конкретно изричната разпоредба- чл. 14 ал.3 от НДЗК „… при сключване на договора залогодателят попълва декларация по образец, съгласно приложение № 5...“, е специално задължен да удостовери истината и е употребил този документ, като доказателство за невярно удостоверените обстоятелства пред заемодател- ЗК „М. с комисионер Я.В.Л., поради което и на основание чл.313 ал.3,вр.ал.1 от НК и чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, което на основание чл.58а ал.1 от НК е налмалено с 1/3 и е определено за окончателно изтърпяване наказание лишаване от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА.

На основание чл.23 от НК са ГРУПИРАНИ така определените наказания, като е наложено най-тежкото от тях- лишаване от свобода за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА.

На основание чл.57 от ЗИНЗС е определен първоначален СТРОГ РЕЖИМ за изтърпяване на това накаазние.

Постановено е вещественото доказателство- 1 брой декларация по чл.14 ал.3 от Надредбатата за дейността на заложните къщи към Заложен билет № 103706 от 08.01.2022г. на заложна къща „М. да остане по делото.

Подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски.

Присъдата е обжалвана от подсъдимия и неговия защитник. Във въззивната жалба, подадена от адв.И. М. от РАК, в качеството му на служебен защитник на подс.Е. М. се навеждат доводи за незаконосъобразност, неправиност и необоснованост на присъдата, постановяването й при неизяснена фактическа обстановка, неправилна квалификация на престъпленинията, недоказаност на извършената кражба и явна несправедливост на наказанието. Иска се отмяна на осъдителната присъда и постановяване на оправдателна такава за престъплението кражба и намаляване размера на наложеното наказание за престъплението невярно деклариране. В подадената от подсъдимия жалба се сочи на явна несправедливост на наложените му наказания и се искане намаляването по размер на отделните наказния и на определеното общо такова. Представят се 2 писмени доказателства в подкрепа искането за намаляване на наказанието.

Жалбите се поддържат в съдебно заседание от подсъдимия и служебният му защитник.

Представителят на РОП счита жалбите за неоснователни и изразява становище, че първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена като законосъобразна, правилна и справедлива.

Като съобрази доказателствата по делото,доводите на страните и след като извърши служебна проверка на присъдата, Окръжният съд намира следното:

Жалбите са неоснователни.

Подсъдимият Е. О. М. е български гражданин, роден на 15.07.1978 г. в гр.Русе, с начално образование, неженен, не работи, осъждан е повече от 30 пъти с влезли в сила присъди, като е изтърпявал ефективни наказния.

Последното му осъждане преди инкриминираните деяния е с Определение № 72/07.04.2021г. по НОХД № 448/2021г. на РРС, за одобрено споразумение, с което за престъпление по чл. 144 ал.2 вр. ал.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година , което да изтърпи при първонаачлен строг режим. Споразумението е влязло в сила на 07.04.2021г. Това наказание е било групирано с други предходни наказания и е изтърпяно на 17.07.2021г.

След инкриминираните деяния подсъдимият е осъден с Присъда № 30/ 04.07.2022г., по НОХД № 407/22 на РОС, за извършена на 31.12.2021г. кражба в условията на опасен рецидив, като му е наложено наказание две години лишаване от свобода, при първоначален строг режим. Присъдата е влязла в сила на 20.07.2022г. Понастоящем подсъдимият изтърпява наказанието по тази присъда.

През месец януари 2022 г. подсъдимият Е. М. живеел в гр. Русе и не работел, поради което изпитвал нужда от средства, които решил да си набави по престъпен начин. Така, в следобедните часове на 08.01.2022г. М. отишъл в сградата на гара „Разпределителна“ Русе, намираща се на ул. „И.“ в гр. Русе.

Там подсъдимият влязъл без разрешение в стаята, където служителите на гарата оставяли вещите си и видял мъжка чантичка- черна на цвят от естествена кожа, в която имало мобилен телефон „С.“ със стъклен протектор и силиконов гръб /кейс/, кутия цигари „Море“ и 2 бр. запалки. Тези вещи 3 били собствени на св.М.П. от с.Щ. Подсъдимият решил да открадне чантичката с посочените предмети, взел я и напуснал сградата. След като се отдалечил, подсъдимият извадил от чантичката мобилния телефон марка „С.“, след което я изхвърлил ведно с останалото й съдържание.

По- късно същия ден подс.М. занесъл телефона в Заложна къща „М.“ на ул. „Р. в гр. Русе, където поискал да го заложи при св. Я.В.- комисионер. По повод на това Е. О. М. попълнил декларация към заложен билет № 103706 от 08.01.2022г. в която удостоверил, че дадената в залог движима вещ- мобилен телефон „С.“ е негова собственост. Такъв тип декларация била необходима по силата на Постановление № 40/18.09.2009г. на Министерски съвет, с което била приета Наредба за дейността на заложните къщи и съгласно разпоредбата на чл. 14 ал. 3 от НДЗК „... при сключване на договора залогодателят попълвал декларация по образец съгласно приложение № 5 ..." бил специално задължен да удостовери истината. След като изготвил декларацията, подс. Е. М. я представил пред св. Лазаров, който я приел и в резултат на учредения залог му заплатил сумата от 240,00 лв. Впоследствие мобилният телефон „С.“ бил продаден от Заложна къща „М.“ на Заложна къща „К.“, откъдето в началото на месец април го закупил св. Н.Г..

Още в рамките на деня- 08.01.2022 г. св. М.П. установил липсата на чантичката си и съдържащите се в нея вещи и подал заявление във Второ РУ при ОД на МВР- Русе, при което започнала проверка от св. О.О.- полицейски служител. В хода на проведените оперативноиздирвателни мероприятия било установено, че извършителят на деянието е Е. М., който дал обяснения за стореното. След образуване на производството по делото, св.Н.Г.- издирен от разследващите, предал доброволно закупената вещ- мобилният телефон „С.“.

От неоспореното заключение на назначената СЦИЕ се установява, че общата стойност на инкриминираните вещи е 839 лева.

От неоспореното заключение на изготвена в хода на разследването почеркова експертиза, приета от първата инстанция, се установява, че подписите за „декларатор“ и ръкописният текст в Декларация по чл. 14 ал.3 от Наредба за дейността на заложните къщи към Заложен билет № 103706 от 08.01.2022 г. са изпълнени от Е. О. М..

От приложените на ДП доказателства е видно, че мобилният телефон, който е на стойност 800 лева, е върнат от св. Н. Д., който го е закупил от 4 заложната къща на пострадалия- св.М.П.. Така са възстановени по-голямата част от причинените на пострадалия щети от престъплението кражба, като невъзстаонвените щети са в размер на 39 лева.

Описаната фактическа обстановка съдът е приел за установена от обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите М.П., Н. Д.- закупил мобилния телефон от заложната къща, Я.В., А. Й., Н.К. полицейския служител О.О., както и от писмените доказателства и доказателствени с р е д с т в а по делото: протокол за доброволно предаване, разписка, свидетелство за съдимост, автобиография, декларации по ЗСГ , СЦИЕ, почеркова ексепртиза, заложен билет, справки от мобилни оператори и други.

Пред въззивния състав са представени и приети писмени доказателства, имащи отношение към личността на подсъдимия, неговата трудова заетост през годините и тежкото му семейно и имотно състояние.

Това са: копие от трудов договор 076/01.10.2018г., допълнително споразумение от 01.04.2019г. към трудов договор, характеристика от работодателя от 12.05.2020г., писмо от Община В.Т. от 10.07.2023г., удостоверение за наследници на Н.М. М.а- майка на подсъдимия, служебна бележка за брата на подсъдимия- Е. О. М., който е настанен в Комплекс за социални услуги за пълнолетни лица с умствена изостаналост с.Ц., общ.В.Т..

По делото няма спор относно фактическата обстановка. Делото пред първата инстанция е разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие, като подсъдимият изцяло е признал фактите, изложени в обвинителния акт и за тези факти не са събирани доказателства, а наказанието е определено по реда на чл.58а от НК. С оглед изложеното, както първата инстаниця, така и настоящата инстанция не обсъждат подробно доказателствата, въз основа на които съдът е приел същата за безспорно установена.

Няма пречка при разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие, в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК, подсъдимеят да твърди, че престъплеинето е недоказано или, че той не е автор на кражбата и да иска да бъде признат за невинен, каквито са доводите и исканията във въззивната жалба на неговия защитник.

Настоящият състав намира, че изводите на първата инстанция, досежно престъплението по чл.196 ал.1 т.1,вр.чл.194 ал.1 от НК са законосъобразни и правилни. Съвкупният анализ на събраните по делото 5 доказателства, включително и факта, че отнемането на вещите, установяването на кражбата от пострадалия, залагането на мобилния телефон от подсъдимия са станали в рамките на един ден- за кратък период от време в следобедните часове, доказват по безспорен и категоричен начин, че автор на кражбата е именно подсъдимия и че той е отнел цялата мъжка чантичка, с всички намиращи се в нея вещи. Пострадалият М.П. е оставил чантичката си в стаята, около 15,30 часа, около 16,00 часа е установил липсата й, за което подал сигнал в полицията. Няма спор, че именно подсъдимият е заложил телефона, който една от отнетите вещи, в заложната къща още същия ден, за което е изготвен заложен билет № 103706/08.01.2022г. и разходен касов ордер № 337/08.01.2022, в 15,57 ч., с който на подсъдимият е изплатена сумата за заложения телефон /л.87, л.88 от ДП/. От показанията на полицейския служител О. се установява, че пред него подсъдимият е признал за кражбата, като подробно е посочил кога, откъде, какво е откраднал, къде е захвърлил чантата и е посочил детайли, които до този момент не са били посочени от пострадалия- че стаята, където е била оставена чантата се намира на втория етаж на сградата до тоалетната, че стаята не е била заключена и в момента на кражбата в нея не е имало никой, като чантичката е била оставена върху дИ.а.

Това са обстоятелства, които само извършителя на кражбата знае и които впоследствие са били потвърдени от пострадалия.

С оглед изложеното възраженията на защитата за необоснованост на присъдата, недоказаност на извършеното престъпление кражба, постановяване на присъдата при неизяснена фактическа обстановка са неоснователни.