Определение № 1677 от 31.05.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1677 гр. София, 31.05.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Анна Ненова

Татяна Костадинова като разгледа докладваното от Анна Ненова Касационно търговско дело № 20248002900590 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД против решение № 304 от 03.11.2023г. по в.т.д. № 277/2023г. на Апелативен съд – Варна в частта, с която, като е отменено решение № 69 от 14.07.2022г. и допълнително решение № 84 от 15.09.2022г. по т.д. № 150/2021г. на Окръжен съд – Добрич, са отхвърлени предявените от касатора срещу „Електроразпределение Север“ АД искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. От касатора – ищец е била претендирана сумата от 139 933. 40 лева, платена без основание такса „пренос средно напрежение“ в периода от 07.03.2016г. до 14.10.2020г., съгласно издадени в периода от 01.02.2015г. до 30.09.2020г. фактури, със законната лихва за забава от 10.05.2021г. (датата на исковата молба) до окончателното плащане, както и 53 938. 03 лева изтекла лихва от 01.02.2015г. до 30.09.2020г.

Касаторът намира, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Поддържа, че дружеството е собственик 1 на въздушен електропровод 20 kV „Ябълка“, при което ответникът не е осъществявал пренос средно напрежение за исковия период от 07.03.2016г. до 14.10.2020г. Сумите по издадените от ответника фактури са недължими.

Въззивният съд не е съобразил, че ВЕЛ „Ябълка“ представлява самостоятелен електропровод, няма присъединени други клиенти освен касатора и не е част от електроразпределителната мрежа. Потребяваните мрежови услуги са достъп и пренос високо напрежение. Не е било съобразено решение от 15.06.2017г. по т.д. № 1418/2015г. на Окръжен съд – Варна, съгласно което е бил уважен иск на касатора за връщане на платена без основание цена за такса „пренос средно напрежение“ за периода от 02.09.2010г. до 02.09.2015г.

Неправилно е било интерпретирано решението на СЕС по дело С-31/18.

Ответникът не е могъл да престира услугата, за която се е задължил и договорите между страните са с невъзможен предмет.

Касаторът иска въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване и отменено, с уважаване на предявените искове.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на делото правни въпроси, решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и на Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – касационни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

Конкретно формулираните въпроси са:

1.) Допуснал ли е въззивният съд процесуално нарушение, като не е установил фактите и не е изяснил предмета на делото, както и не е разгледал в пълнота събраните по делото доказателства?

2.) Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички основания и фактически твърдения, възражения и доводи на страните?

Във връзка с въпроса касаторът се позовава на ППВС № 1/13.07.1953г., ППВС № 7/27.12.1965г., ППВС № 1/10.11.1985г., решение № 20 от 2

09.02.2017г. по гр.д. № 2885/2016г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 176 от 31.10.2017г. по т.д. № 2299/2016г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 72 от 13.04.2016г. по гр.д. № 3582/2015г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., решение № 131 от 14.08.2023г. по гр.д. № 769/2020г. на ВКС, ГК, ІV г.о., на които на въпроса е отговорено положително.

3.) Длъжен ли е съдът на основание чл. 298 и чл. 299 от ГПК да зачете силата на пресъдено нещо относно предходно установени с влязло в сила съдебно решение общи факти и обстоятелства между същите страни?

Според касатора по този въпрос въззивното решение е постановено в противоречие с Тълкувателно решение № 2 от 18.03.2022г. по тълк. дело № 2/2020г. на ОСГТК на ВКС, Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019г. по тълк. дело № 3/2016г. на ОСГТК на ВКС, решение № 50035 от 20.12.2023г. по т.д. № 2728/2021г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 464 от 15.01.2014г. по гр.д. № 2488/2013г. на ВКС, ГК, ІV г.о. и др. С тях е прието, че решението е задължително за страните и техните правоприемници, за съда, който го е издал и за всички други съдилища и учреждения.

4.) С невъзможен предмет ли е договорът за достъп и пренос, сключен между мрежовия оператор и клиента, и длъжен ли е въззивният съд да следи служебно за нищожността на правна сделка?

Във връзка с въпроса се сочи допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, но не е посочена съдебна практика.

5.) Налице ли е електроразпределителна мрежа по смисъла на § 1, т. 22 от ДР на ЗЕ, когато съответният оператор притежава само електромер, а останалите съоръжения са собственост на други лица?

6.) Дължи ли се цена за пренос през собствени съоръжения?

7.) Когато потребител е присъединен със собствени съоръжения и електроразпределителното дружество не е собственик на електроразпределителната мрежа, достатъчно основание ли е да се приеме, че потребителят е присъединен към електроразпределителната мрежа?

8.) Правилно ли е определил ЕРП Север границата на собственост на електрически съоръжения до 30.12.2016г. и след 30.12.2016г. на ВЕЛ“Ябълка“ (изходящите клеми)?

9.) За да получава електроразпределителното дружество цена за „пренос 3 средно напрежение“, условие ли е преноса на електрическа енергия да се осъществява през електроснабдителна мрежа, собственост на електроразпределителното дружество?

10.) От значение ли е дали собствен електропровод е част от електроразпределителната мрежа при условие, че поддръжката, отстраняването на аварии и загубите по мрежата са за сметка на „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД?

11.) Налице ли е превратно тълкуване от страна на въззивния съд на постановеното по дело С-31/18 решение на СЕС от 17.10.2019г.?

Според касатора въпросите от пети до единадесети са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

От „Електроразпределение Север“ АД, насрещна страна по жалбата, е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение, за да бъде решението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД, в която е било изложено, че в 4 периода от

01.02.2015г. до

30.09.2020г. ответното дружество

„Електроразпределение Север“ АД (с предишно наименование „ЕнергоПро Мрежи“ АД) е издало фактури, съгласно които е начислена мрежова такса „пренос средно напрежение“. Начисляването на тази такса е лишено от основание, тъй като въздушен електропровод с диспечерско наименование ВЕЛ 20кV от ЕП 110/20 кV „Шабла“ е собственост на ищцовото дружество, а подстанция „Шабла“ - собственост на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД („ЕСО“ ЕАД), осъществявало оперативно управление на товара за „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД. Дружеството не е клиент, присъединен към електроразпределителната мрежа, тъй като е собственик на посочения въздушен електропровод и е липсвало основание за дължимост на цена за „пренос средно напрежение“, като елемент от цена за доставка на електрическа енергия. Ищецът се е позовал на отмяната на Решение Ж– 118/27.02.2018 год. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), с което производството по жалба с вх. № Е-17-15-13/07.09.2017г., подадена от него, е прекратено. С жалбата е било поискано премахването от КЕВР на такса „пренос средно напрежение“ за ВЕЛ“Ябълка“.

Ответникът „Електроразпределение Север“ АД е оспорил исковете по основание и размер. Възразил, че връзката на съоръжението на ищцовото дружество не е директно с подстанцията, а е опосредена от съоръжения на ответника, находящи се в подстанция „Шабла“. Това обуславя извод за предоставяне на мрежовата услуга. Като краен клиент ищецът е ползвал както преносната, така и разпределителната мрежа и дължи цената за достъп и пренос през съоръженията на ниво високо и средно напрежение. На основание чл. 29, ал.4 ПТЕЕ единствено производители на електрическа енергия, които захранват собствени обекти по мрежи, които не са собственост на електроразпределителното предприятие, са освободени от заплащането на цена за пренос, а ищецът е краен клиент по смисъла на § 1, т. 27 ДР на ЗЕ, не производител. Задължението е нормативно заложено и е уредено с императивни правни норми. Цена за пренос се дължи от всички клиенти, независимо дали са присъединени към съоръжения, тяхна собственост или собственост на съответното преносно или разпределително предприятие.

Цената е определена в съответствие с Методиката за определяне на цените на електрическа енергия, доставяна от доставчик от последна инстанция.

Собствеността на въздушния електропровод и електрическата мрежа след 5 него, както и ползването им от ответното дружество, биха могли да бъдат предмет на производство по чл. 117, ал. 8 ЗЕ, но са ирелевантни за настоящия спор. Вземанията по процесните фактури относно мрежова услуга „пренос средно напрежение“ са заплатени на годно правно основание – двустранни извънсъдебни споразумения, които съставляват недвусмислено извънсъдебно признание за дължимост, фактурите са осчетоводени при ищеца и същият е ползвал данъчен кредит по тях. По-конкретно са били сключени споразумения за заплащане на просрочени текущи задължения от 06.08.2015г. и от 29.09.2017г., споразумение за уреждане на финансови взаимоотношения от 30.06.2017г., споразумение за прихващане от 30.12.2016г. и на договор за цесия от 18.04.2019г., по който, след уведомяване на ищеца-длъжник, той не е престирал парични средства на ответника за цената на доставена електрическа енергия по фактура № 0270494884/12.09.2018г.

По делото са били приети писмени доказателства. Изслушана е била съдебна техническа експертиза и съдебна счетоводна експертиза.

Вещото лице по съдебната техническа експертиза е извършило оглед в П/Ст „Шабла“ и е направило справки в „ЕСО“ ЕАД, както и в кадастрални и топографски карти, сателитни снимки. Установило е, че ВЕЛ 20кV „Ябълка“ е самостоятелно съоръжение, което е предназначено да захранва само обекти на ищеца. В нормален работен режим обектите на ищеца се захранват от П/Ст „Шабла“ - извод „Ябълка“, а в авариен режим захранването е от въздушен електропровод 20кV „Вранино“ на ответника. Във ВС“Горичане“, на входа на ВЕЛ 20кV „Вранино“ е било монтирано средство за търговско измерване.

Между страните на 05.08.2016г. е бил сключен договор за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на ответника за обект с наименование ВЕЛ „Ябълка“, а на 16.08.2016г. – договор за обект с наименование „Горичане“. Според вещото лице услугата „Достъп СН/НН“ се е ползвала поради това, че ВЕЛ“Ябълка“ е свързан не само съм 20кV извод на П/Ст“Шабла“, но и мрежа СН 20кV на ответника (към ВЕЛ“Вранино“) и при необходимост може да получава електрическа енергия от тази мрежа.

Вещото лице по съдебната счетоводна експертиза е потвърдило, че задълженията по процесните фактури са включени в дневниците за „Покупки“ на ищцовото дружество, справките-декларации по ДДС и е ползван данъчен кредит. Относно задълженията е било сключено споразумение от 06.08.2015г.