Определение № 20792 от 24.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20792 гр. София, 24.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Ина Бр. Маринова като разгледа докладваното от Ина Бр. Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20251100508013 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 423 ГПК.

Образувано е по възражение, подадено от „Матис Фишинг“ ЕООД по реда на чл. 423, ал. 1 ГПК срещу издадена в полза на „Мост Енерджи“ АД заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр. д. № 30847/2024 г. по описа на СРС, 128- ми състав, въз основа на която е издаден изпълнителен лист.

Във възражението се твърди, че заповедта за изпълнение не е връчена на длъжника по надлежния ред. Посочва се, че длъжникът е потребител на електроенергия, като в процесния случай са налице неравноправни клаузи в общите условия към договора със заявителя, поради което и на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК срещу длъжника не е следвало да бъде издавана заповед за изпълнение. Иска се приемане на депозираното възражение.

Ответникът по възражението „Мост Енерджи“ АД оспорва възражението и моли да бъде оставено без уважение като неоснователно.

Софийски градски съд, след като съобрази доводите във възражението и прецени данните по делото, намира за установено следното:

Възражението е подадено в срок от надлежна страна и като такова е допустимо.

Разгледано по същество, съдът намира същото за неоснователно.

На 06.06.2024 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 30847/2024 г. по описа на СРС, 128- ми състав, с която е разпоредено длъжникът „Матис Фишиниг“ ЕООД да заплати на заявителя „Мост Енерджи“ АД сумата в размер на 9 880,74 лева, представляваща цена на потребена електрическа енергия, формирана от остатък по фактура № 5000056893/31.08.2019 г. в размер на 1 034,69 лева и фактура № 5000058164/30.09.2019 г. в размер на 8 846,05 лева, дължима за период от 1

31.08.2019 г. до 30.09.2019 г., ведно със законна лихва за период от 22.05.2024 г. до изплащане на вземането; сумата в размер на 7 815,60, представляваща лихва за забава за период от 31.01.2020 г. до 30.04.2024 г., както и разноски по делото за държавна такса в размер на 353,93 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лева.

Съобщението за връчване на препис от издадената заповед за изпълнение е изпратено на длъжника на адрес: гр. София, ул. „********. Видно от разписката на уведомлението, връчителят е посочил, че въпреки многократните посещения на адреса /на 15.06.2024 г., 24.06.2024 г., 29.06.2024 г. и 17.07.2024 г./, не е намерил служители на дружеството, поради което е залепил уведомление на основание чл. 47 и чл. 50 ГПК. По делото е изготвена справка за вписаните в търговски регистър седалище и адрес на управление на дружеството, които съвпадат с адреса, посочен в съобщението. От материалите по делото се установява още, че връчителят е залепил на адреса на длъжника уведомление на входната врата, както и че след изтичане на 2- седмичния срок, считано от датата на залепване на уведомлението, районният съд е приел, че по отношение на длъжника заповедта следва да се счита за редовно връчена и е разпоредил да бъде издаден изпълнителен лист, тъй като заповедта за изпълнение е влязла в сила.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Нормата на чл. 423 ГПК е средство за защита, когато формално удостоверените и възприети от първоинстанционния съд обстоятелства не са били в състояние да осигурят обективна възможност за длъжника да узнае съдържанието на претенцията. Съгласно чл.

411, ал. 3 ГПК при уважаване на заявлението съдът изпраща препис от заповедта на длъжника. Едва при редовно връчен препис и изтичане на едномесечния срок за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК съгласно чл. 416, ал. 1 ГПК заповедта за изпълнение влиза в сила и срещу длъжника се издава изпълнителен лист въз основа на нея. Доколкото в конкретния случай се касае за хипотеза на връчване на юридическо лице, приложение намира редът за връчване по чл. 50 ГПК. Съгласно чл. 50, ал. 1 ГПК мястото на връчване на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес. В чл.

50, ал. 4 ГПК е предвидено, че когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой, който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК.

Предвид гореизложеното, в конкретния случай проверката, която следва да бъде извършена, е относно спазването на реда за връчване по чл. 50, ал. 4 вр. чл. 47, ал. 1 ГПК.

С оглед данните по делото настоящият съдебен състав намира, че предвидената в ГПК процедура за връчване на съобщение чрез залепване на уведомление е спазена.

От приложеното по делото уведомление, което има характер на официален удостоверителен документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, се установява, че длъжникът е бил потърсен на адреса, посочен в заявлението за издаване на заповедта по чл. 410 ГПК и в изисканата от заповедния съд справка, като не е бил открит служител или работник на дружеството, който да приеме съобщението /чл. 50, ал. 3 ГПК/. Съобщението не е връчено 2 на служител или работник на дружеството в рамките на четирикратните посещения на адреса през месеци юни и юли 2024 г., извършвани включително и в неприсъствени дни. В изпълнение на разпоредбата на чл. 50, ал. 4 ГПК връчителят е залепил на адреса на длъжника уведомление, като в 2- седмичния срок, считано от датата на залепване на уведомлението, длъжникът не се е явил да получи съобщението, поради което районният съд правилно е приел, че по отношение на длъжника заповедта следва да се счита за редовно връчена.

Изводът за неоснователност на процесното възражение не се опровергава и при съобразяване с изложените от длъжника доводи досежно наличието на неравноправни клаузи в общите условия към договора със заявителя. Това е така, тъй като предмет на проверка в настоящото производство е единствено спазването на предвидените в ГПК правила за надлежно връчване на съобщения, като съществуващите между страните в заповедното производство отношения и спорове остават извън обхвата на проверката, която извършва въззивният съд, и същите не биха могли да обосноват извод за опорочаване на действията по връчване.

Предвид изложеното, въззивният съд намира, че процесната заповед за изпълнение е връчена при спазване на процесуалните правила, посочени в разпоредбите на чл. 50, ал. 4 вр. чл. 47, ал. 1 ГПК.

По тези съображения подаденото възражение не следва да бъде прието.

По разноските:

С оглед изхода на спора длъжникът следва да заплати на заявителя ответник по възражението направените разноски по делото в размер на 2 000 лева.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ПРИЕМА възражението, подадено от „Матис Фишинг“ ЕООД, ЕИК: 201938197, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „******** по реда на чл. 423, ал. 1 ГПК срещу издадена в полза на „Мост Енерджи“ АД, ЕИК: 201325372, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 118 заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр. д. № 30847/2024 г. по описа на СРС, 128- ми състав.

ОСЪЖДА „Матис Фишинг“ ЕООД, ЕИК: 201938197, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „******** да заплати на „Мост Енерджи“ АД, ЕИК: 201325372, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 118 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 2 000 лева, представляваща разноски за въззивната инстанция.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4