Решение № 3612 от 07.08.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3612 гр. Пловдив, 07.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Людмила Людм. Митрева при участието на секретаря Цветина Ил. Косева - Червенкова като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело № 20235330100262 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Oбразувано e по искова молба от В. И. К. срещу П. Г. Г., с която е предявен осъдителен иск за присъждане на сумата в размер на 1000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди и 50 лева – имуществени вреди, в резултат от виновно и противоправно поведение на ответник, осъществено на 08.10.2022 г., изразяващо се в нанасяне на удар с юмрук в областта на лицето, в резултат на който ищецът паднал на земята и си ударил главата в асфалта, ведно със законната лихва върху главниците от датата на увреждането– 08.10.2022 г. до окончателното плащане. Претендира се разноски В исковата молба се излагат твърдения, че ищецът е бил футболист във футболния отбор на село ******* за периода септември 2021 г. до септември 2022 г. В същият отбор е играл и ответникът - син на треньора на отбора. След напускане на отбора ищецът разбрал, че ответникът говори за него пред трети лица че бил наркоман, че поС.но се дрогирал, че е неадекватен и пропаднал. Тези неща ответникът говорел и зад гърба на ищеца, както и говорел лоши неща за семейството му и конкретно за брат му. Тези лъжи ищецът смятал, че ответникът разпространява, поради това, че бил афектиран от напускане на отбора от ищеца. Но дори след напускането на отбора от ищеца, ответникът продължавал да разпространява такива лъжи. След проведен мач на 08.10.2022 г. футболният отбор, в който участвали страните бил победен. След мача приятели на ищеца му се обадили и му казали, че ответникът отново е правил негативни коментари спрямо ищеца в съблекалнята. След като разбрал това, ищецът отишъл в центъра на село *******, къде ответникът бил седнал в кафето на „********“ с други футболисти от отбора. Ищецът го видял и отишъл при него и го попитал защо разпространява тези опозоряващи и неверни твърдения срещу него. В този момент, без каквото и да е предупреждение, ответникът станал и рязко му нанесъл силен удар с юмрук в областта на главата, в резултат на който ищецът паднал на земята и си ударил главата в асфалта. След като бил ударен ищецът залитнал назад и паднал на платното за движение където съществувала реална опасност от пътен инцидент с него, настъпването на който се разминало само поради добрата случайност, че в момента не 1 преминавали МПС-та. Приятели на ищеца му помогнали да се изправи. На инцидента станали свидетели почти всички футболисти от отбора на ******* и много други кора, което накарало ищецът да се почувства унизен от случилото се. Накърнена била неговата чест и достойнство. И към момента ищецът се чувствал засрамен и унижен. От удара на главата му се завило свят, причерняло му и му се доповръщало. Приятелите му погнали да се прибере вкъщи. Два дни по-късно болките на ищеца не отминавали в областта на долната челюст , в цялата лява страна на главата и шията. Усещал силна болка при говорене и при хранене, поради което отишъл на преглед в Съдебна медицина, откъдето му издали Съдебномедицинско удостоверение, за което заплатил сума в размер на 50 лева. След инцидента ищецът се срамувал, отказвал да излиза в селото, притеснявал се, че ще му се подиграват за случилото се. Загубил апетит, отслабнал, станал тъжен, с лошо настроение, избухлив, чувствал поС.но вътрешно напрежение. Всички тези негативни последици са в резултат от противоправното поведение на ответника, поради което се обръща към съда за присъждане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди, които ищецът оценява на 1000 лева. Претендира и обезщетение за причинените му имуществени вреди в размер на 50 лева – разход за снабдяване със Съдебно-медицинско удостоверение.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва иска. Признава, че на 08.10.2022 г. е ударил ищеца на центъра на село ******* до кафенето на „********“, в резултат на което ищецът паднал на тротоара. Прави възражение за съпричиняване, доколкото ищецът с поведението си е провокирал ответника. Оспора причинно-следствената връзка между нараняванията на ищеца и поведението на ответника.

Оспорва търпените от ищеца вреди. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл.45 ЗЗД, във вр. с чл.52 и чл.82 ЗЗД /претърпени загуби/.

За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва, при условията на пълно и главно доказване, да установи следния фактически състав – деянието, противоправността на деянието, твърдените вреди, техния размер, причинно-следствена връзка между деянието и вредите. Ответникът носи насрещно доказване, както и да докаже, наличие на обстоятелства, които изключват отговорността му, както и да обори презумпцията за наличие на вина, както и възражението си за съпричиняване, че ищецът със свое противоправно поведение го е провокирал.

С Определение от 21.03.2023 г., изменено с Протоколно определение от 07.07.2023 г., като безспорно между страните е отделено, че на 08.10.2022 г. ответникът е нанесъл удар в областта на главата на ищеца, последният залитнал и паднал на тротоара.

Спорно по делото са вредите, техния размер и допринесъл ли е ищецът с поведението си за настъпване на вредите.

За установяване на тези обстоятелства на страните са допуснати свидетели при режим на довеждане.

От показанията на свидетеля В. И. К. /протокол от о.с.з. т 07.07.2023 г. л. 46/ се установява, че на 08.10.2022 г., след футболен мач, в центъра на село ******* пред магазин КОП възникнал конфликт между ищеца и ответника. Повод за конфликта било обстоятелството, че след мача, в съблекалнята ответникът, в присъствието на 5-6 души, включително и свидетеля, без ищеца, започнал да обижда последния пред съотборниците си, че е наркоман, че нищо не ставало от него, че бил некадърник. Свидетелят се обадил на ищеца и му разказал какво говори ответникът за него. Казал му също, че отиват на центъра, да пият бира и ако иска ищеца да отиде и той. В. дошъл на центъра, на указаното му от свидетеля място. Там бил и ответникът П.. Ищецът започнал да задава въпроси на ответника 2 как може да говори такива работи за него, че това са глупости, че не му отива на годините и не е поведение на мъж да се държи така. П., както си седял, станал, без да казва нищо и ударил ищеца с юмрук в областта на лицето от лявата страна. Ищецът залитнал и паднал на ръба на тротоара. Свидетелят станал да го хване, за да не падне на платното за движение, защото минавали коли. Отместили го настрани и му дали вода, защото изглеждал замаян, бил леко пребледнял. Свидетелят установява, че ищецът, когато дошъл на центъра бил спокоен и спокойно говорел на ответника, без да ръкомаха и да се приближава до него, без да му посяга. Установява, че инцидента се е случил пред очите на множество хора.

Установява, че се е случвало и друг път ответникът да говори подобни обиди към ищеца пред другите съотборници, извън присъствието на ищеца. Установява, че преди конфликта страните са имали спорове във връзка с играта по време на мача и треньорските решения, но тези спорове не са ескалирали.

От показанията на свидетеля Д.И.К. /л.46/ - брат на ищеца, се установява, че същият разбрал за процесния инцидент от своя брат. Когато свидетелят се прибрал вкъщи, ищецът вече се бил прибрал от центъра седял до масата в двора, бил унил, с наведена глава, боляла го главата, бил зачервен от лявата буза и по нея имало синкав цвят. Не му се говорело, не искал да разказва за случилото се и се качил в стаята си. На следващия ден свидетелят отишъл да види брат си, като майка му казала, че ищецът повръщал два пъти през нощта.

През целия следващ ден ищецът не излязъл от стаята си, не слязъл при майка си и брат си, нито за обяд, нито за вечеря. Имал болки в главата 3-4 дни. Цяла седмица не общувал нито с брат си, нито с майка си. Изглеждал доста подтиснат, спрял да ходи на тренировки по бойни изкуства и фитне, които преди инцидента посещавал редовно. Спрял да контактува с приятелите си и да излиза. Спрял да излиза с брат си на работа и да му помага, спрял да кара с колата майка си, което преди инцидента правел редовно. Започнал да реагира по-остро на нещата, да отговаря по-остро на майка си, което преди инцидента не се е случвало. Преди инцидента ищецът бил контактен, весел, шегувал се, а след това се оплаквал, че не иска да излиза на центъра, вероятно защото се срамувал от случилото се и невъзможността да се защити. Оплаквал се е, че има кошмари.

Преценени по реда на чл.175 ГПК с оглед вероятната им заинтересованото, съдът кредитира показанията на така разпитаните свидетели като обективни и непротиворечиви, както помежду си така и с останалите събрани по делото доказателства. Свидетелите дават показания за факти и обстоятелства, които пряко и непосредствено са възприели.

Показанията им не се опровергават от тези на свидетелите, доведени от ответника.

Свидетелят П. Н. Н. /л.47/ също установява, че ищецът е дошъл на центъра на село ******* и поискал обяснение от ответника защо е говорил против него, че това не е мъжка постъпка, което според свидетеля било неадекватно поведение, след което ответникът станал и го ударил в областта на челюстта, след което ищецът залитнал и паднал на земята, като не се обосновават други причини за залитането и падането на тротоара на ищеца.

Установява, че ответникът нанесъл удар на ищеца в присъствието на множество хора, познати и на двете страни. Свидетелят установява, че е засичал ищеца една седмица след инцидента, като не открил промяна в поведението му. Не го е виждал по заведения и по фитнес зали след инцидента.

Горното установява и свидетелят Д. И. А..

Съдът не споделя разсъжденията на втората група свидетели, че ищецът не е залитал и паднал от удара, доколкото падането е било няколко секунди след удара и именно след удара същият е залитнал, като не са обосновани други логични причини за падането му, а са изложени предположения. В тази връзка свидетелят К. категорично заявява, че именно в резултат на удара ищецът е залитнал и паднал на ръба на тротоара в близост до платното за движение.

С оглед показанията на така разпитаните свидетели съдът приема, че по делото се 3 установи, че ответникът е нанесъл удар с юмрук в областта на дясната част на лицето на ищеца в присъствието на голяма група от хора, като след удара паднал в на ръба на тротоара, в резултат на което на ищеца са причинени болки и страдания.

По размера на обезщетението за неимуществени вреди:

Размерът на неимуществените вреди се определя по правилата на чл. 52 ЗЗД.

Въпреки липсата на възможност за съпоставяне на претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение: с оглед характера, степента и броя на уврежданията, интензивността на причинените болки и страдания, продължителността на възстановителния процес, възрастта, физическото и психическо съС.ие на ищеца с оглед степента на психическа и емоционална зрялост, както и възможностите му за възстановяване и адаптация. Следва да се посочи, че съгласно разясненията, дадени в ППВС № 4/64 г., понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се вземат предвид при определяне размера на обезщетението.

Такива обстоятелства са например характера на извършеното, начина и обстоятелствата, при които е осъществено и последиците от него.

Съдът приема, че справедливият размер на обезщетението за претърпените болки и страдания на ищцата е сума от 1000 лева. Съдът определи размера като взе предвид вида на увреждането – причинени болки и страдание, без разстройство на здравето, начина по който е причинено увреждането, а именно с юмрук в лицето, изненадващо за ищеца, пред очите на множество хора, познати и на двете страни. Взе се предвид и силата на удара, дотолкова, че да накара ищецът да залитне и да падне на земята. Отчете се унижението и срамът, който е причинен на ищеца от нанесени удар пред множество хора, познати на ищеца и ответника .