Решение № 108 от 31.01.2019, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ гр. София, 31.01.2019 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, III въззивен състав, в публично заседание на петнайсети ноември през две хиляди и осемнайсета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА КОЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВА ТОДОРОВА

СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ при участието на секретаря Н.Драндарова и прокурора Анелия Неделчева, разгледа докладваното от съдия Тодорова в.н.о.х.д № 4049 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда, постановената на 06.04.2017 г. по н.о.х.д. № 184/2015 г. на СРС, НО, 103 състав, подсъдимият Й.Н.И. е признат за невинен и на основание чл. 304 НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.270, ал.1 НК.

Недоволна от присъдата е останала Софийска районна прокуратура, която я е протестирала в законоустановения срок. В протеста се твърди, че присъдата е неправилна, като се поддържа, че са събрани ясни и категорични доказателства за съпричастността на подсъдимия към инкриминираното деяние. Предлага се присъдата да бъде отменена и да бъде постанови нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по така повдигнатото му обвинение и да му бъде наложено наказание.

В съдебно заседание пред въззивния съд прокурорът при Софийска градска прокуратура поддържа депозирания протест от СРП, като подчертава, че в хода на съдебното следствие пред първата инстанция са били събрани доказателства, които доказват по безспорен и категоричен начин извършеното от подс. И. деяние.

Излага доводи, че подсъдимият ясно е възприел, че св. П., св. П.и св. Н. са полицаи и е съзнавал, че като потегля с лекия си автомобил, бяга и възпрепятства извършването на полицейска проверка срещу него.

Защитникът на подсъдимия оспорва протеста, тъй като го счита за неоснователен. Навежда, че в мотивите си първоинстанционният съд е направил задълбочен анализ на на целия събран доказателствен материал и правилно е направил своите изводи по предмета на делото. Поради това моли съдът да потвърди първоинстанционната присъда, като правилна.

Подсъдимият

Й.Н.И. се присъединява към искането на защитника си.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна служебна проверка на присъдата съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното:

Протестът е неоснователен.

За да постанови присъдата, първоинстанционният съд е провел съдебно следствие по общия ред, в хода на което е изяснил всички правно значими обстоятелства, свързани с поведението на подсъдимия И. спрямо св. П., св. П.и св. Н., което е предмет на обвинението – чрез гласните доказателствени средства: обясненията на подсъдимия, показанията на св. В.П., дадени в хода на съдебното следствие и приобщените по реда на чл.

281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2 НПК, св. Л.П., дадени в хода на съдебното следствие и приобщените по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, св. Н.Н., дадени в хода на съдебното следствие и приобщените по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, св. Р.С., дадени в хода на съдебното следствие и приобщените по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т.1 и т. 2 НПК; чрез писмените доказателствени средства и доказателства: протоколи за разпознаване, заверен препис от „книга на задържани лица“ от 30.08.2013 г. в 9 РУ – СДВР, заверен препис от план за извършване на полицейска проверка за предотвратяване, пресичане и документиране на незаконна търговска дейност с акцизни стоки на територията на 9 РУ – СДВР за времето от 9:00 ч. до 17:00 ч. на 30.08.2013 г., справка за съдимост, характеристика, АУАН.

Обосновано районният съд е приел следното от фактическа страна.

На 30.08.2013 г. за времето от 9:00 ч. до 17:00 ч. служители на отдел „Икономическа полиция“ при 9 РУ –

СДВР провели специализирана полицейска операция съгласно утвърден план за предотвратяване, пресичане и документиране на незаконна търговска дейност с акцизни стоки на територията на района, съответен на териториалната компетентност на полицейското управление. Повод бил сигнал за продажба на цигари без бандерол в павилион – магазин, находящ се в гр. София ж.к. „Люлин“ – втори микрорайон – зад блок 201. В операцията участвали свидетелите В.П., Л.П. и Н.Н. – полицейски служители в отдел „Икономичека полиция“ при 9 РУ – СДВР. Полицаите паркирали служебния автомобил л.а. марка „Опел“, модел „Астра“ с ДК № ******на разстояние от магазина, защото познавали собственика св. Р.С. и искали той да не ги забележи преди да стигнат в непосредствена близост.

Междувременно същия ден, около 12:00 ч., подсъдимият Й.И., на връщане от вилата си, посетил павилиона, за да провери дали може да закупи от св. Р.С. билет или пропуск за предстоящия концерт на групата „Пинк Флойд“, тъй като в магазина се събирали любители на метъл и рок музиката. Св. С.обаче казал, че няма такива билети. След това подс. И. го попитал дали може да му продаде цигари без акцизен бандерол. Св. С.отговорил утвърдително и му продал един стек с цигари без бандерол, който бил получил от неустановени по делото лица от ромски произход същия ден. След като заплатил цигарите, подсъдимият се насочил към изхода на павилиона, за да си тръгне. По същото време навън имало и други хора.

В този момент полицейските служители св. П., св. П. и св. Н., които не били в униформа, вече се намирали наблизо и се готвели да влязат в магазина. Забелязали подсъдимия с опакования с полиетиленово фолио стек с цигари, след което св. П. се насочила към него, казала: „9 РУ, икономическа полиция“ и понечила да си извади служебната карта. Подсъдимият не обърнал внимание поради факта, че наоколо имало много хора, и продължил да върви към автомобила си „Нисан“ с ДК № *******. Св. П. го последвала. Подс. И. стигнал до автомобила си, отворил задната врата, оставил стека с цигари вътре и отворил предната лява врата, за да се качи на шофьорското място. В този момент св. П. го хванала за ръката, извикала „Девето районно“, не успяла да поясни какво иска от подсъдимия и не се легитимирала със служебната си карта. Подсъдимият се освободил от захвата на св. П., като се завъртял и се отскубнал, след което се качил на шофьорското място в автомобила. Св. П. хванала предната врата, а междувременно при нея дотичала св. Н., която също без да се легитимира казала на подсъдимия „Девето районно“. Подс. И. не разбрал, че св. П. и св. Н. са полицейски служители, а помислил, че св. П. ще скочи пред колата, защото бил чул, че има такива хора, които след това търсят обезщетение, изфорсирал автомобила си и потеглил. Пряк свидетел на случилото се станал св. П., който се намирал пред павилиона и наблюдавал от разстояние около 4 метра.

След като подсъдимият се отдалечил, св. П. записала номера на автомобила му. Св. П.се обадил на дежурния при 9 РУ – СДВР и го уведомил за станалото. След справка по номера на автомобила била установена самоличността на подсъдимия. После св. П., св. П. и св. Н. извършили планираната проверка на павилиона – магазин, при която бил открит още един стек цигари без български акцизен бандерол. На св. Р.С. бил съставен акт за установяване на административно нарушение от св. П.. Св. С.бил откаран в 9 РУ – СДВР, където депозирал показания за случилото се между подс. И. и служителите на „Икономическа полиция“.

По-късно същия ден служители на 9 РУ – СДВР посетили адреса на подсъдимия по адресна регистрация. Там обаче те не открили подсъдимия, а сина му, тъй като подсъдимият се бил върнал на вилата си.

Още същият ден, петък, около 16:30 ч. – 17:00 ч., синът на подсъдимия му се обадил и му съобщил, че са го търсили от 9 РУ – СДВР. Подсъдимият се явил сам в районното управление в следващия работен ден, понеделник, 2.09.2013 г.

На първо място въззивният съд установи, че в първоинстанционното съдебно следствие са събрани в пълнота относимите доказателства и са изчерпани доказателствените възможности.

На следващо място настоящият съдебен състав извърши проверка на оценката на доказателствата, извършена от районния съд, и констатира, че доказателствените материали са анализирани добросъвестно и точно.

Правилно първоинстанционният съд е дал вяра на показанията на св. П.за предварителната организация на полицейската операция, участието на свидетелките П. и Н. и отдалечеността на мястото, на което е бил паркиран полицейският автомобил, за да не се забелязва лесно от търговския обект. Показанията на свидетеля в тази част са последователни и вътрешнологически устойчиви и безпротиворечиви, като кореспондират на показанията на свидетелките П. и Н.. За обстоятелствата, които е възприел и подсъдимият в тази насока, обясненията му са съответни на показанията на изброените свидетели.

Обстоятелствата относно резултатите от извършената проверка в търговския обект се извеждат несъмнено от показанията на полицейските служители и на св. С., както и от съставения срещу него акт за установяване на административно нарушение.

Не са налице противоречия в доказателствения материал и относно това, че подсъдимият действително си е купил един стек цигари без бандерол от св. С..

Следващото обстоятелство, което се извежда безусловно от доказателствата, е приближаването на св. П., а след това и св. Н. до подсъдимия. Подсъдимият да отрича в обясненията си, че разбрал, че двете са полицейски служители, но е видно от цялостния му разказ, че в конкретната ситуация е било достатъчно ясно за него, че двете жени искат да го спрат. Еднопосочно от показанията на свидетелите П., П. и Н. се изяснява, че подс. И. се завъртял и се отскубнал от св. П., влязъл на шофьорското място, изфорсирал автомобила и потеглил. От приобщените от досъдебното производство показания на св. С., за когото не възниква съмнение, че е заинтересован в полза на полицията, става ясно, че той е видял как св. П. държи шофьорската врата на автомобила на подсъдимия.

Както и първостепенният съд, настоящата съдебна инстанция критично обсъди обясненията на подс. И., като отчете, че те освен важно доказателствено средство са и средство за защита, необвързано със задължение за установяване на истината. При съблюдаване на правилата за доказателствената тежест по чл. 103, ал. 1 – ал. 3 НПК, за да бъдат приети за достоверни обясненията на подсъдимия, не се изисква те да намират подкрепа, а да не се опровергават от несъмнено установени доказателства или да не се дискредитират на собствено основание поради неясноти, необясними празноти или тъй като съдържат обективно невъзможна версия.

Изхождайки от това базисно правно положение, въззивният съд намира за обоснована оценката на първоинстанционния съд на доказателствената стойност на обясненията на подсъдимия.

На първо място, обясненията му, че свидетелките

П. и Н. не са се легитимирали, се подкрепят от показанията на св. П., че действително не е успяла да покаже служебната си карта, както и от показанията на св. Н., която при описване на действията, които извършила, заявява, че не се е легитимирала пред подсъдимия. Поради това обосновано районният съд е приел, че единствените твърдения в противната насока, които се съдържат в показанията на св. П., са изолирани и не представляват надежден доказателствен източник.

На следващо място въззивният съд съпостави обясненията на подсъдимия с показанията на св. Н., която твърди, че св. П., докато тичала след подс. И., викала:

„Девето районно, извършваме проверка, какво носите в себе си“. Като съобрази обаче, че св. П. изразява колебание при конкретизирането на действията, които е извършила, и не заявява с категоричност, че е попитала подсъдимия какво носи, защото се извършва проверка, въззивният съд намира, че показанията, които се конфронтират с обясненията на подсъдимия в тази част, не се отличават с такава убедителност и устойчивост, която е годна да опровергае обясненията.

Правилно районният съд е констатирал противоречие между показанията на св. П., че подсъдимият е бутнал св. П., от една страна, и показанията на св. П., св. Н. и обясненията на подсъдимия, от друга. Единствено св. П.твърди за подобно физическо съприкосновение, поради което обосновано показанията му и в тази част не са кредитирани.

При това положение, щом събраните по делото доказателствени материали са анализирани съобразно точния им смисъл и не е допуснато превратното им тълкуване, вътрешното убеждение на първостепенния съд по фактите е правилно формирано и не може да бъде променяно или замествано.

Разпечатката съдържа 41 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/725f9b61-dafc-4235-bba0-519fac73d60c