Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 269 от 12.04.2025, Районен съд - Хасково

Съд
Районен съд - Хасково
Дело
Гражданско дело 2025/2024
Вид
Решение № 269
Подписан
12.04.2025
В сила
08.05.2025
Състав
Минчо Калоянов Димитров

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • Член 10, параграф 2, буква ж) · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • член 23 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • член 3, буква ж) · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143, ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.10а, ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11 ал.1 т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 24 · Закон за потребителския кредит
  • чл.33 · Закон за потребителския кредит
  • чл.33, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 269 гр. гр. Хасково, 12.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минчо К. Димитров при участието на секретаря Павлина Ст. Николова като разгледа докладваното от Минчо К. Димитров Гражданско дело № 20245640102025 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от Т. М. М., ЕГН:**********, с постоянен адрес: ***, чрез пълномощника адв. Д.М. от АКПловдив, против „Вивус БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“ 52-54, представлявано от управителя Здравко Стаменов Райчев, с която са предявени в условията на евентуалност обективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че страните сключили договор за кредит № ***, по силата на който ищцата получила в заем парична сума в размер на 1300 лева, при ГПР 49,70 % и ГЛП 40,97%. Към договора били сключени също и шест броя Анекси, както следва: на 10.11.2021г., на 11.01.2022г., на 10.02.2022г., на 22.02.2022г., на 22.03.2022г. и на 27.04.2024г., по силата на всеки един от които срокът на договора бил удължаван с 30 дни и ищцата следвало предварително да заплати по всеки от анексите суми за такса удължаване на срок в размер, съответно на 253 лв; 265,20 лева; 168,48 лева;

235 лева; 312 лева и 156 лева. Твърди се, че ищцата е погасила Договор за кредит № *** и Анекс към него, като заплатила сумите от 1300 лева главница, 1389,68 лева – такса удължаване на срок и 10 лева – лихва. Ищцата счита, че сключения с ответното дружество Договор за кредит № *** е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.22 ЗПК, а в условията на евентуалност - че 1 допълнителната услуга „такса удължаване на срок“ по Анекси към договор за кредит № ***, е нищожна на осн. чл. 26, ал. 1 пр 3 от ЗЗД – поради противоречие с добрите нрави и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл.33 от ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП. Изложени са подробни съображения за нищожност на процесния договор за потребителски кредит. Посочва се разпоредбата на чл. 22 от ЗПК във вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, доколкото не бил посочен приложимият годишен лихвен процент и условията за прилагането му, като липсвало и изрично посочване дали същият е фиксиран за целия срок на договора или променлив. Твърди се, че процесният договор не отговаря и на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като ГПР бил посочен само като абсолютна стойност, но липсвала ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти са включени в него и как се формира същият/.

Ищцата сочи, че не става ясно какво е включено в процента ГПР освен лихвата, доколкото били предвидени и допълнителни такси. Освен това, не ставало ясно как посочената годишна лихва в договора се съдържа и е изчислена спрямо ГПР, по който начин потребителят бил в невъзможност да разбере реалното оскъпяване на кредита му, което било в противоречие с изискването за яснота, въведено с чл. 11 ал.1 т.10 ЗПК. Поддържа нищожност на договора за потребителски кредит и поради неспазване разпоредбата на чл.

19, ал. 4 ЗПК, тъй като сумата, която се претендира за допълнителни такси не била включена в ГПР. Налице било и заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по договора се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС № 426/2014 г. Освен това, посочване на размер на ГПР, който не бил реално прилагания в кредитните отношения между страните, представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал.1 и ал.2 т.1 от ЗЗП. На посочените основания процесния договор се явявал изцяло недействителен. В исковата молба са изложени подробни съображения и относно това, че така уговорената допълнителна такса е нищожна на основание чл.10 а, ал.1 от ЗПК, доколкото била свързана с дейността по усвояването и управлението на кредита, а разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК не допускала кредиторът да изисква заплащането на такива такси. Същата била нищожна и поради противоречие с добрите нрави и също така представлявала неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Уговорената такса била във вреда на потребителя и не отговаряла на изискванията за добросъвестност и справедливост, като водела до неравновесие в правата на страните и била уговорена в ущърб на потребителя. Освен това, клаузите, уреждащи процесните такси били неразбираеми и не позволявали на потребителя да прецени икономическите 2 последици от сключване на договора. Предвидените клаузи били неравноправни и по смисъла на чл.143 т.5 ЗЗП, тъй като таксите били необосновано високи и увеличавали подлежащата на връщане сума с още 100% от предоставената главница. По посочения начин се заобикаляла и разпоредбата на чл.33, ал.1 ЗПК, въвеждаща задължение за кредитора да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя. В конкретния случай допълнителните такси се явявали още едно допълнително възнаграждение за кредитора и водели до неоснователното му обогатяване за сметка на кредитополучателя. Същите били нищожни и поради това, че се стигало до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и до заобикаляне на закона. Предвид изложеното, ищцата иска съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 1399,68 лева, представляваща недължимо платена сума по недействителен Договор за кредит № ***, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане, а в условията на евентуалност – да осъди ответника да й заплати сумата в размер на 1388,68 лева, представляваща недължимо платена „такса за удължаване на срок“ по Анекси към Договор за кредит № ***, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът в срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни.

Сочи, че действително между страните бил налице договор, сключен от разстояние чрез онлайн платформа за предоставяне на финансови услуги на ответника. Твърди, че след постъпване на искането, на ищцата била изпратена преддоговорна информация, под формата на СЕФ, съдържащ относимата по договора информация спрямо избраните от заявителя срок за погасяване и сума, за които кандидатства. Така, след подаване на заявка от ищцата и извършване на необходимите действия по проверка на кредитоспособността й, между страните бил сключен Договор за кредит № ***, по силата на който й била предоставена в заем сума в размер на 1300 лева за период от 30 дни.

Срокът на договора за кредит започнал да тече от датата на превеждане на сумата – 13.10.2021г. по банкова сметка. Ищцата се възползвала от правото си съгласно т.13.1 от ОУ към договора да удължи срока му и вследствие на това между страните били сключени шест Анекса към договора за удължаване на падежа по кредита, като последната уговорена падежна дата след сключване на договора била 25.05.2022г. Във връзка с Анексите, ищцата заплатила на ответника общата сума от 1389,68 лева, която била съотнесена като такса за 3 удължаване падежа по кредита. Задължението по кредита било погасено изцяло на 27.05.2022г., когато по сметка на ответника постъпила сума в размер на 1343,80 лева, с които били изцяло погасени главница - 1300 лева и договорна лихва в размер на 43,80 лева. Ответникът оспорва възраженията на ищцата за нищожност на договора и Анекси за удължаване на срока. Излага подробни съображения, че процесния договор бил сключен при спазване на всички нормативни изисквания и при съгласуваност със съответния надзорен орган, както и че липсват твърдяните от ищцата пороци по ЗПК и ЗЗП.

Твърди, че на ищцата е била предоставена цялата изискуема преддоговорна и договорна информация, че ГПР и ГЛП били правилно определени и е ясно посочен начина на формирането им. Не било налице и твърдяното превишаване на нормативно предвидения максимален размер на ГПР. Твърди, че процесните такси са начислени за услуга, която била пожелателна, допълнителна и незадължителни за потребителя, която не била свързана нито с усвояването, нито с управлението на кредита, поради което била допустима и напълно отговаряща на посочените законови разпоредби. В този смисъл, същите не следвало да бъдат включени в размера на ГПР по договора и той бил изчислен в съответствие със закона. Предвид тези и останалите подробно изложени в отговора на исковата молба съображения, ответникът моли съдът да отхвърли изцяло исковите претенции като неоснователни и недоказани, както и да му присъди направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и развива подробни съображения, в т.ч. за съобразяване с актуалната практика на СЕС относно размера на съдебните разноски, подлежащ на присъждане.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява, че между ищцата и ответното дружество е възникнало облигационно правоотношение по Договор за потребителски кредит № ***, по силата на който на ищцата е предоставена в заем парична сума в размер на 1300 лева към която била начислена договорна лихва в размер на 43.80 лева, същите изплатени изцяло от ищцата. Обстоятелство, което се признава от ответника

От представения договор за кредит се установява, че параметрите на 4 същия са следните: сума на кредита - 1300 лева, срок - 30 дни, сума на лихвата за срока на кредита - 43,80 лева, ГПР - 40,99 %. ГЛП 40,97 %.

В т. 13.1 от Общите условия, ищцата има правото да се възползва от допълнителна незадължителна услуга, като поиска да бъде удължен срокът за връщане на кредита, като в този случай се отсрочва настъпването на падежната дата, респективно настъпването на изискуемостта на цялото задължение. В случая, заявяването на удължаването на срока за връщане на кредита.

От представените анекси се установява, че Т. М. М. е сключила 6 Анекса за удължаване на падежа по кредита както следва Сключен Анекс на 10.11.2021 г. и заплатени по него 253 лева; Сключен Анекс на 11.01.2022 г, и заплатени по него 265.20 лева; Сключен Анекс на 10.02.2022 г. и заплатени по него 168.48 лева; Сключен Анекс на 22.02.2022 г. и заплатени по него 235 лева; Сключен Анекс на 22.03.2022 г . и заплатени по него 312 лева и Сключен Анекс на 27.04.2022 г. и заплатени по него 156 лева, или в общ размер от 1389,68 лева сума също заплатена на ответника от ищцата, обстоятелство признаващо се в отговора на исковата молба.

При така установената фактическа обстановка и при съвкупната преценка на събраните доказателства по делото, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

Разгледан по същество, предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. , предл. 1-во от ЗЗД е основателен, като съображенията за това са следните:

Сключеният между страните договор е потребителски, поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Условие за неговата действителност е писмената форма - чл. 10, ал. 1 ЗПК. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на 5 сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими за допълнителни услуги/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.