Решение № 5239 от 23.12.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5239 гр. Пловдив, 23.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20235330105353 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Гаранционен фонд“- София срещу П. С. Т. ЕГН ********** , с която е предявен иск с правно основание чл.557. ал.1 .т.2. б."а" КЗ /, с който се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер от 1017, 88 лева представляваща изплатено от „Гаранционен фонд“ по щета №********г. обезщетение за имуществени вреди от ПТП, настъпило на******г. и предизвикано от ответника докато е управлявал МПС “******” с ДКН **** без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда / ****г./ до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът поддържа, че на ****г. в с л.а. “*****” с ДКН *****. при движение на заден ход не се уверява, че пътят зад нея е свободен, вследствие на което удря спрелия зад нея л.а "******" с ДКН ****. Отговорен за настъпването на ПТП бил ответника. Било констатирано и че към датата на настъпване на ПТП, ответникът управлявал МПС, без за целта да е сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Предвид това, пред „Гаранционен фонд“ била заведена щета № ********., по която било заплатено обезщетение в размер от 1017,88лв. на увреденото лице. Предвид изложеното, за ищеца се поражда право на регрес срещу виновния водач, който е управлявал автомобил без валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Моли се, така предявеният иск да бъде уважен изцяло. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, не е депозиран писмен отговор от ответника. Предявеният иск 1 е с правно основание чл. чл.557. ал.1 .т.2. б."а" КЗ увреденото лице по щета № *******г. сума в размер от 540, 84 лв.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ (отм.) във вр. с чл. 288, ал. 12 КЗ (отм.).

В КЗ се урежда правната възможност Гаранционният фонд да предяви регресен иск за платеното от него обезщетение за вреди, причинени при ПТП, срещу причинителя на вредите, чиято деликтна отговорност не е била обезпечена чрез сключване на договор за застраховка „Гражданска отговорност”. Следователно, възникването на спорното материално право се обуславя от осъществяването на четири групи материални предпоставки (юридически факти): 1. Гаранционният фонд да е платил обезщетение на увредено лице за причинените му вреди от противоправното поведение на делинквента; 2. за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание (непозволено увреждане) срещу причинителя на вредата - чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3. деликтната отговорност да е възникнала във връзка с използването на моторно превозно средство от делинквента и 4. делинквентът да не е обезпечил своята деликтна отговорност по застраховка „Гражданска отговорност”.

От представената по делото доказателства се установява, че на *****г. в с л.а. “******” с ДКН *****. при движение на заден ход не се уверява, че пътят зад нея е свободен, вследствие на което удря спрелия зад нея л.а "********" с ДКН *******. Установява се и че към датата на настъпване на ПТП, ответникът управлявал МПС, без за целта да е сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Предвид това, пред „Гаранционен фонд“ била заведена щета № *********г., по която било заплатено обезщетение в размер от 1017,88лв. на увреденото лице.

В съдебно заседание, проведено на ******г. ответницата признава факта, че дължи на ищеца процесната сума и не оспорва обстоятелствата в исковата молба.

От представеното по делото Свидетелство за регистрация се установява, че увредения лек автомобил е собственост на М. Х., а от приложеното платежно нареждане в полза на собственика на увредения автомобил е заплатена сумата в размер на 1030,88 лева .

С покана за плащане ответната страна е уведомена за образуваната щета, както и че дължи процеснта сума.

При съвкупната преценка на събраните доказателства, съдът приема за установен по безспорен начин механизмът на процесното пътно-транспортното произшествие, а именно че уврежданията по автомобила са вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на настъпило на ******г. и предизвикано от ответника докато е управлявал МПС “*******” с ДКН *******. Следователно деянието на водача на автомобила е било 2 противоправно, като последното съобразно установената в разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД презумпция е било виновно, доколкото и последната не бе оборена в настоящото производство чрез обратно доказване от ответника.

Причинно-следствената връзка между противоправното деяние на ответната страна и твърдения вредоносен резултат е установена. Съдът намира, че вредите са закономерна, естествена и необходима последица от пътно-транспортното произшествие.

Следователно, за увредения се е породило право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата, като със заплащане на обезщетението Гаранционен фонд е встъпил в правата на увреденото лице против делинквента, чиято гражданска отговорност не е била обезпечена по силата на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на настъпване на произшествието.

Следователно, дължимото застрахователно обезщетение за причинените имуществени вреди на собственика на процесния увреден автомобил се равнява на пазарната стойност на ремонтните дейности по неговото възстановяване – в размер на сумата от 1017,88 лева, поради което искът следва да бъде уважен изцяло.

С оглед изхода на правния спор в полза на ищеца, съобразно уважената част от иска, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени сторените в настоящото съдебно производство разноски в общ размер от 350 лв., от които сумата от 50 лв. за държавна такса, 300 лв. –юрк. възнаграждение, съобразно искането на ищеца, заявено в представения по делото списък на разноските по чл. 80 ГПК.

Така мотивиран, Районен съд - Пловдив

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 557ал.1т.2б.“а“ КЗ П. С. Т. ЕГН ********** да заплати на Гаранционен фонд, с адрес гр. София, ул. “Граф Игнатиев” № 2, ет. 4, сумата от 1017,88 лева представляваща изплатено от „Гаранционен фонд“ по щета № *********г. обезщетение за имуществени вреди от ПТП, настъпило на ********г. и предизвикано от ответника докато е управлявал МПС “*****” с ДКН ******* без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда / *******г./ до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА П. С. Т. ЕГН ********** да заплати на Гаранционен фонд сумата от 350 лв. – разноски в исковото производство по гр.д. № 5353/2023г. на Районен съд - Пловдив, 15 граждански състав.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.

3

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4