Определение № 4743 от 27.02.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4743 гр. София, 27.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Ж, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Свилен Станчев

Членове:

Елена Андреева

Даниела Г. Шанова като разгледа докладваното от Елена Андреева Въззивно частно гражданско дело № 20251100501286 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на възражение по чл.423 от ГПК с вх.№ 417459/23.12.2024г. от Б. Б. П., подадено чрез пълномощник – адв. Р.Е.П. от САК, в което се твърди, че Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена на 19.06.2023г. по ч.гр.д.№ 31589/2023г. по описа на СРС, 41 състав, въз основа на заявление вх.№ 161076/07.06.2023г. от „Г.И.“ АД, ЕИК 115771017, не му е била връчена надлежно.

Заявителят в заповедното производство - „Г.И.“ АД, изразява становище за неоснователност на подаденото възражение.

Съдът, като взе предвид изложеното във възражението относно датата на узнаване на Заповедта за изпълнение на парично задължение и като съобрази, че същото е подадено в едномесечния срок по чл.423 ал.1 от ГПК от длъжника по заповедта за изпълнение за парично задължение по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 31589/2023г. по описа на СРС, 41 състав, намира, че възражението се явява процесуално допустимо, а по същество същото е неоснователно, поради следното:

Съгласно изложеното във възражението, твърденията на лицето, което го е подало са, че Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК не му е била връчена надлежно.

От приложеното ч.гр.д.№ 31589/2023г. по описа на СРС, 41 състав, се установява, че п о заявление вх.№ 161076/07.06.2023г. от „Г.И.“ АД, е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, като с нея е разпоредено длъжникът „БС КФЦ“ ЕООД, с ЕИК 204504708 и длъжникът Б. Б. П. да заплатят солидарно на заявителя „Г.И.“ АД, ЕИК 115771017, сумата 5932,28лв., представляваща главница, дължима на основание договор за спогодба от 21.09.2021г., сключен във връзка с договор за наем от 01.01.2020г., ведно със законна лихва за периода от 31.05.2023г. до изплащане на вземането, сумата 7499,77лв., представляваща неустойка по т.3 от договор за спогодба от 21.09.2021г., както и държавна такса в размер на 268,64лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 1500лв.

Препис от заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е изпратен на адреса на длъжника, като при извършените посещения през месец юли и месец август 2023г. той не е бил открит на адреса от длъжностното лице по призоваването, което е залепило уведомление по чл.47 ал.1 от ГПК. По разпореждане № 7644/16.01.2024г. на заповедния съд отново е изпратена за връчване на длъжника, на същия адрес, издадената 1 заповед за изпълнение на парично задължение, но при извършените посещения от длъжностното лице по призоваването на 24.01.2024г., 01.02.2024г., 17.02.2024г. и 08.03.2024г. длъжникът не е открит, поради което и на 08.03.2024г. е залепено уведомление по чл.47 ал.1 от ГПК, като преди това е проведен телефонен разговор с длъжника, който е поискал съдебните книжа да бъдат оставени за получаване в съда, каквито са и неговите твърдения.

След изтичане на срока по чл.47 ал.5 от ГПК заповедният съд е разпоредил издаването на изпълнителен лист, въз основа на който и по молба на заявителя в заповедното производство, е образувано изп.дело № 20249240403086 по описа на ЧСИ Г.К., рег. № 924.

По делото е представено писмо, изпратено по електронна поща, описано от подалият възражението длъжник, като потвърждение за пребиваването му в чужбина през месец февруари и месец март 2024г., но самият длъжник в жалбата до съда не отрича удостовереното от длъжностното лице по призоваването, че са провели телефонен разговор във връзка с връчването на съдебните книжа и сочи, че е посетил бюро призовки в СРС, но за него нямало оставени документи, а след около 10 дни по-късно заминал за Германия, каквито сведения са дадени на длъжностното лице по призоваването от негов съсед.

Съдът, като взе предвид установеното от фактическа страна, намира следното:

Връчването по реда на чл.47 ал.1 от ГПК се извършва чрез залепване на уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп връчителят може да залепи уведомлението на входната врата или на видно място около нея. Наред с това, за да се приложи този ред за връчване е необходимо да се удостовери от връчителя, че адресатът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението.

В конкретния случай, в оформените за извършеното действие уведомление по чл.47 ал.1 от ГПК са удостоверени надлежно обстоятелствата, налагащи необходимостта от залепване – адресатът не е открит, събрани са сведения от съсед, че лицето живее на адреса, но бил в Германия, където работи дългосрочно.

Безспорни доказателства за това, че длъжникът в заповедното производство, подал възражението, по което е образувано настоящото дело, е бил дългосрочно в чужбина самият той не е представил, а и не твърди наличието на такива обстоятелства. Във възражението си е посочил, че е търговец на автомобили и при посещенията си в Германия търси такива за внос в България, но липсват твърдения, че през целия период, през който е бил търсен на адреса, както и до изтичане на срока по чл.47 ал.5 от ГПК, не е бил в страната, както и не твърди, че не живее на адреса, на който е било залепено уведомлението по чл.47 ал.1 от ГПК. Съдът, като съобрази изложеното по-горе и с оглед редовното уведомяване на длъжника по реда на чл.47 ал.1 от ГПК за издадената заповед за изпълнение на парично задължение, намира за неоснователни възраженията на длъжника в заповедното производство, че е била налице хипотезата на чл.415 ал.1 т.2 от ГПК и съдът не е следвало да издава изпълнителен лист.

Ирелевантно за редовността на връчването е твърдението на длъжника, че е работил в чужбина и е ползвал жилище под наем там, тъй като не се представиха доказателства за това, че именно на датите, на които връчителят е извършил посещения на адреса и на датата на залепване на уведомлението, длъжникът не е бил в страната. След като е напуснал адреса и не е пребивавал на него в процесния период длъжникът е можел да заяви и впише промяна в адреса си, каквито твърдения за предприети от него действия по делото няма, като единствено това обстоятелство би имало значение в настоящото производство.

В конкретния случай, в оформената за извършеното действие разписка от връчителя са удостоверени надлежно обстоятелствата, налагащи необходимостта от залепване на 2 уведомление. Ангажираните от длъжника доказателства не опровергават официалното удостоверяване на длъжностното лице по призоваването относно наличието на съществените условия, при които същото е залепило уведомление, а именно: че той не е бил намерен на адреса и че не е открито лице на адреса, което да е съгласно да получи съобщението.

Предвид изложеното, се налага извода, че са били налице всички факти, които обуславят приложението на фикцията по чл.47 ал.7 вр. ал.5 от ГПК, поради което заповедта се счита надлежно връчена след изтичането на срока по чл.47 ал.2 от ГПК по отношение на длъжника.

След като по делото не се установиха предпоставките на хипотезата по чл.423 ал.1 т.1 от ГПК, на която длъжникът се позовава, и с оглед гореизложеното, възражението му по чл.423 от ГПК не следва да бъде приемано.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ПРИЕМА възражението по чл.423 ал.1 от ГПК на Б. Б. П. срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 19.06.2023г., издадена по ч.гр.д.№ 31589/2023г. на СРС, 41 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3