Решение № 536 от 09.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 536 гр. Пловдив, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Мария Г. Христова като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Гражданско дело № 20255330110569 по описа за 2025 година намира следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от Г. Р. Н. против „Сити Кеш“ ООД, с която се иска да се признае недействителността на клаузата на чл. 7, ал. 5 от сключения между страните договор за потребителски кредит № ..............., предвиждаща заплащане на неустойка за непредоставяне на обезпечение съгласно чл. 6 от договора в размер на ............... Претендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че на ............ ищецът е сключил с ответното дружество договор за кредит № ............ по силата на който са му предоставени в собственост заемни средства в размер на .............., при фиксиран лихвен процент по заема 49% и ГПР 63,99%. Съгласно чл. 6 от договора, заемът следвало да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчител, отговарящ на съответни условия. В случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на това задължение, в чл. 7, ал. 5 от договора е уговорено, че дължи неустойка в размер на ............, която той следвало да престира разсрочено заедно с погасителната вноска. Тази неустойка съставлявала всъщност допълнителна печалба в нарушение на ограниченията по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Понеже тя се кумулирала към погасителните вноски, водела до скрито оскъпяване на кредита. По същество била добавка към възнаградителната лихва на търговеца-заемодател и го обогатявала неоснователно. Изложеното водело до недействителност на клаузата на неустойката поради нарушение на закона.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „Сити Кеш“ ООД е депозирал 1 писмен отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Не оспорва, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № ............. при посочените от ищеца условия. Не оспорва, че неустойката не била включена като разход в ГПР по кредита.

Излага обаче подробни доводи за това, че сключеният между страните договор за потребителски кредит бил действителен и не нарушавал закона.

Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не са спорни обстоятелствата, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № ............... г., по силата на който ответникът е предостави на ищеца сума в размер на ............при фиксиран лихвен процент за година в размер на 49% и ГПР 63,99%, както и че между страните постигната договореност съобразно чл. 6 от договора, че задължението по договора следва да бъде обезпечено с поне едно от следните обезпечения: банкова гаранция или поръчителство, при неизпълнението на което от ищеца е уговорено да се дължи сумата в размер на ............. като неустойка; че неустойката не била включена като разход при изчисляване на посочения в договора ГПР по кредита. Тези обстоятелства документално се установяват и от представените от страните писмени доказателства – договор за кредит, споразумение за консолидиране на задължения.

Видно от представения документ, наименуван „споразумение за консолидиране на задължения“ с предмет единствено плащането на неустойка за неизпълнението на уговорката по чл. 6 от представения договор за кредит, неустойката за непредоставяне на обезпечение е предвидено да се заплаща на равни вноски, чиито падежи съвпадат с падежите на погасителните такива по кредита.

По правото:

Като взе предвид характеристиките на процесното съглашение и на страните по него, съдът намира, че се касае до договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК – кредитодателят е небанкова финансова институция, а кредитополучателят е физическо лице, което е сключило договора за задоволяване на свои лични потребности; липсват данни да действало с оглед на професионалната си дейност. Потребителяткредитополучател се ползва от защитата, която императивните норми на закона предоставят.

За да избегне заплащането на уговорената в договора неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, потребителят следва да осигури в кратък срок един от няколко лимитативно изброени варианта на обезпечение. Необходимо е не само това, а и предложеното обезпечение да отговаря на множество други високи изисквания. Предвид изложеното, може да се направи обоснованият извод, че кредитодателят е поставил практически неизпълними за уговорения кратък срок изисквания, които са и икономически неоправдани с оглед сравнително ниската стойност на отпуснатата сума – ............... От тук следва, че възникването на вземането 2 по неустоечната клауза за финансовата институция–кредитор е предвидимо и очаквано.

Правната теория и съдебната практика единодушно приемат, че смисълът на обезпеченията е да се предпази кредиторът от последиците от длъжниковото неизпълнение. От факта, че кредитът е останал необезпечен, за кредитора не могат да произтекат други вреди, освен тези, чието настъпване се „покрива“ от уговарянето на обезпечение по принцип, а именно – дългът да не бъде изпълнен. Като се скрепва с неустойка (при това – значителна по размер с оглед размера на дълга) неизпълнението на задължението на длъжника да предостави обезпечение, се постига единствено фактическо увеличение на размера на дълга. При това положение, макар и формално задължението по чл. 7 от процесния договор за потребителски кредит да е уговорено като неустоечно, всъщност то създава основание за едно допълнително плащане в полза на кредитодателя. То оскъпява кредита и е следвало да се включи в ГПР. Това не е сторено, тоест посоченият в процесния договор за кредит размер на ГПР (63,99 %) не отговаря на действителния.

Посочването на различен от действителния ГПР не може да се приеме за изпълнение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Изложеното води до извод за недействителност на договора за кредит съгласно чл. 22 от ЗПК. В този случай кредитът се счита освободен от лихви и такси (чл. 23 от ЗПК).

Ако кредиторът беше включил уговореното като „неусточено“ задължение по чл. 7 от договора в ГПР, каквото е изискването на ЗПК, то щеше да е видно prima facie противоречието на договора с чл. 19, ал. 4 от ЗПК – посоченият в договора размер на ГПР се доближава изключително до лимита, уреден в посочената разпоредба, а размерът на неустоечното задължение възлиза над 50% от главницата. В този случай отново би се активирала защитната разпоредба на чл. 23 от ЗПК и кредиторът не би получил нищо, освен чистата стойност на кредита.

За да избегне тези негативни последици, кредиторът е уговорил формално като неустойка за неизпълнение на задължение, отделно от възнаградителната лихва, едно плащане в своя полза. По този начин са нарушени императивните норми на ЗПК – реалният общ разход по кредита за потребителя надвишава лимита на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

На изложеното основание – противоречие със закона, атакуваната договорна клауза е недействителна. Тя не може да бъде недействителна на повече от едно основание, поради което е безпредметно да се обсъждат останалите доводи на ищеца в тази насока.

По разноските:

С оглед изхода от спора на Г. Н. следва да се присъдят разноските за производството в размер на 25,56 евро /евровата равностойност на 50 лева/, включващи държавна такса. Към съда е отправено искане да присъди възнаграждение в по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв от процесуалния представител на ищеца. Настоящият състав намира, че съответен на фактическата и правна сложност на делото е хонорар в размер на ................

Така мотивиран, съдът

3

РЕШИ:

ПОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата на чл. 7, ал. 5 от сключения между страните „Сити Кеш“ ООД, ЕИК ............. и Г. Р. Н., ЕГН **********, договор за потребителски кредит № ................, предвиждаща заплащане на неустойка за непредоставяне на обезпечение от потребителя в общ размер на ..............

ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК ............ да заплати на Г. Р. Н., ЕГН **********, сумата от 25,56 евро /двадесет и пет евро и петдесет и шест евроцента/, представляваща съдебно – деловодни разноски за настоящото производство.

ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК ............. да заплати на ........... С. Н. от АК – П............ с личен № ................. с адрес на кантората: гр. П..........., ул.

„Й........Г................, партер, сумата от 205 евро /двеста и пет евро/, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатно на ищеца правна помощ и съдействие.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _/п/______________________ 4