Решение № 40 от 28.03.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. С., 27.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Яника Т. Бозаджиева

Членове:

Мариета Неделчева

Андон Г. Миталов при участието на секретаря Корнелия Ив. Лилова в присъствието на прокурора Ц. Б. И. като разгледа докладваното от Андон Г. Миталов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221800600561 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 318 и следващите от НПК и е образувано по въззивна жалба от подсъдимия В. В. против присъда № 260009 от 23.06.2022 год., постановена по н.о.х.д. № 79/2020 год. по описа на Районен съд – И..

С посочената присъда, подсъдимият В. В. с установена по делото самоличност, бил признат за виновен и на основание чл. 303 от НПК осъден по повдигнатото му обвинение за извършване на престъпление по чл. 343 б, ал. 2 от НК, на лишаване от свобода в размер на една година, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим и глоба в размер на 500 лева. Бил лишен и от правоуправление на МПС за срок от две години.

На основание чл. 68, ал. 1 от НК било му е приведено в изпълнение и три месеца ЛОС по НОХД № 4/2017 г. по описа на РС-И..

В жалбата и допълнението към нея се твърди, че атакувания съдебен акт следва да бъде отменен като постановен при допуснато нарушение на материалния закон, изразяващо се в неговото неправилно приложение, допуснати съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на 1 наложеното наказание Оспорва се и проведения доказателствен анализ. Към въззивния съд е отправено искане да упражни правомощието си по чл. 334, т.

2 във вр. с чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК/ постановяване на нова присъда/.

Алтернативно да упражни правомощието си по чл.334, т.1 вр. чл. 335 от НПК /отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от първата инстанция/.

Липсва искане за ангажиране на доказателства пред въззивната инстанция.

Прокурорът не е депозирал възражение по жалбата.

В проведеното заседание пред въззивната инстанция защитникът на подсъдимия – адв. П., поддържа жалбата с доводите, посочени в нея. Моли за постановяване на нова присъда, с която подзащитният му да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение.

Представителят на Софийска окръжна прокуратура счита присъдата за правилна, законосъобразна и обоснована присъдата, постановена при обстоен и задълбочен доказателствен анализ, поради което моли за потвърждаването ѝ.

Подсъдимият в последната си дума твърди, че е невинен.

Съдът, след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт в пределите по чл. 314 НПК и във връзка с доводите на страните, приема за установено следното:

При съблюдаване на процесуалните правила за събиране и проверка на доказателствата в наказателното производство, първият съд е направил верни и обосновани от доказателствата по делото изводи по фактите, значими за правилното решаване на делото. Съвкупният им анализ установява фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, възприета и изложена от първоинстанционният съд в мотивите на обжалваната присъда. Фактическите констатации на първия съд са убедително доказателствено аргументирани и въззивната инстанция изцяло се съгласява с тях.

От събраните и надлежно проверени в хода на проведеното съдебно следствие доказателства, първоинстанционният съд е установил достоверно и подробно фактическата обстановка, която се споделя от настоящата съдебна 2 инстанция.

От фактическа страна настоящият съдебен състав намира за установено следното:

На 02.11.2017 г. подсъдимият В. П. В. се движел по ул. „Ц. О.“ в гр. К. с управлявания от него лек автомобил марка „А.“, модел „А4“, с рег. № СО **** ВР в посока към гр. М. п., като бил сам в автомобила.

Около 23:15 часа на кръстовище в гр. К. между ул. „Ц. О.“ и ул. „С. К.“ подсъдимият изгубил контрол върху автомобила си, отклонил се и се ударил в метална еластична ограда (мантинела), поставена от дясната страна на пътното платно. След пътно-транспортното произшествие подсъдимият В. излязъл от автомобила.

Реализираното пътно-транспортно произшествие привлякло вниманието на свид. А. Й. М., който по същото време се намирал в района на ЖП прелеза в гр. К., намиращ се на около 20-30 метра от района на произшествието.

Свидетелят непосредствено възприел катастрофиралия автомобил и излизането на водача от него и се обадил на тел. 112.

На място били изпратени свидетелите И. Т. С. и А. К. Д. – полицейски служители при РУ – К.. Двамата установили самокатастрофиралия лек автомобил с рег. № СО **** ВР, който се бил ударил в металната еластична ограда (мантинела), разположена вдясно от пътното платно на кръстовището на ул. „Ц. О.“ и ул. „С. К.“. До автомобила забелязали подсъдимия, който имал порезни рани от произшествието. Полицейските служители усетили, че подсъдимият лъха на алкохол и забелязали, че говори несвързано.

Свидетелите С. и Додов установили самоличността на подсъдимия и извършили спрямо него проверка за употреба на алкохол чрез техническо средство „Алкотест Дрегер 7410“, което отчело положителен резултат.

Свидетелят С. съставил протокол за ПТП № 1431377. Подсъдимият В. бил задържан със заповед за задържане на основание чл. 72, ал. 1 ЗМВР, като бил отведен в сградата на РУ-К.. Свидетелят С. съставил АУАН с № 0362887 и му връчил талон за изследване с рег. № 1184р-7956/2019 г., който подсъдимият подписал без възражения, но не приел показанията на техническото средство.

Свидетелят С. отвел подсъдимия В. до ФСМП К., където подсъдимият дал кръв за изследване.

3

Установеното количество етилов алкохол в кръвта на подсъдимия В. към момента на произшествието – около 23:30 ч. било 1,63 на хиляда.

Подсъдимият В. П. В., с ЕГН: **********, роден на 22.03.1996 г. в гр.

И., българин, български гражданин, със средно образование, неженен, осъждан, работник в „И. 63“ ЕООД, гр. К., с адрес: гр. И., обл. Софийска, ул.

„А. П.“ № 17.

Подсъдимият е осъждан, както следва: с определение от 11.01.2017 г., постановено по н.о.х.д. № 4/2017 г. на Районен съд – И., с което е одобрено споразумение за решаване на делото, подсъдимият В. се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, изпълнението на което е било отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години, както и наказание „глоба“ в размер на 200 лева. Подсъдимият В. е бил лишен от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, на основание чл. 343г НК.

Настоящата инстанция възприема изцяло относимите към предмета на делото фактически констатации на решаващия съдебен състав на първоинстанционния съд, защото те почиват на вярна и правилна интерпретация на събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства. Първоинстанционният съд изчерпателно е посочил доказателствата и доказателствените средства, въз основа на които е изградил своите фактически изводи. Противоречията или непълнотите в доказателствата в съответствие с процесуалните правила са били отстранени по реда на чл. 281 НПК чрез прочитането им в хода на съдебното следствие. Поради невъзможността в производството да бъде приобщена изготвената на ДП комплексна СМХЕ е била назначена КСМЕ (л. 91 от първоинстанционното дело).

Трети състав на Районен съд – И. е изпълнил процесуалните си задължения, произтичащи от разпоредбите на чл. 14, ал. 1, чл. 18 и чл. 305, ал. 3 от НПК и е обсъдил доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, излагайки необходимите съображения относно достоверността на кредитираните доказателства и доказателствени средства. Релевантните доказателствени средства са преценявани от състава на Районен съд – И. съобразно тяхното действително съдържание, поотделно и във взаимовръзка помежду си, като те по никакъв начин не са изопачени.

4

Правилно първоинстанционният съд е кредитирал показанията на свидетелите М., С., Д., К., Д., М. и П. като обективни и безпристрастни и подкрепени от останалите доказателства и доказателствени средства, изчерпателно посочени на л. 4-5 от мотивите на съда. Съдът е посочил, че дава вяра и на показанията на свидетелите, чиито показания са били прочетени на основание чл. 281, ал. 1 НПК, в хипотезата на т. 1 или т. 2 от същата алинея, като по този начин е отстранил непълнотите и противоречията в тях.

Въззивният съд констатира, че показанията на свид. С. В. /брат на подсъдимия/, които по същество обслужват защитната теза на подсъдимия, както и дадените от последния обяснения, са били разгледани изключително подробно както поотделно, така и съвкупно, въз основа на действителното им съдържание и правилно не са кредитирани в съответните части, в които се отрича подсъдимият да е управлявал автомобила. Въззивният съд няма какво да добави към изложените от първата инстанция аргументи. Изложеният анализ не страда от посочените във въззивната жалба и в допълнението към нея пороци, водещи до извод за едностранчивост.

Поради обстоятелството, че въззивната инстанция напълно споделя и се съгласява с извършения от районния съд доказателствен анализ, не е необходимо в настоящото решение да бъдат повтаряни по-подробно изложени вече от първоинстанционния съд доводи и съображения при оценката на доказателствата. Районният съд е дал задълбочен и аргументиран отговор на всички възражения на защитата, поддържани и пред настоящата съдебна инстанция. При сторения доказателствен анализ решаващият съдебен състав не е допуснал процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3 от НПК. Следователно упреците във въззивната жалба срещу направения доказателствен анализ и достигнатите изводи от фактическа и правна страна се ценят като неоснователни. Районният съд не е проявил твърдяната от защитника тенденциозност, а напротив - обсъдил е безпристрастно и в пълнота всички събрани доказателства от гледна точка на наведените в хода на съдебните прения доводи. По този начин съдът е достигнал до съответни на събраните доказателства и действителното им съдържание фактически и правни изводи.

В обобщение, въззивната инстанция не констатира пропуски в 5 аналитичната дейност на първоинстанционният съд, който в пълнота и обосновано е изградил своите изводи от фактическа и правна страна след извършен от него доказателствен анализ.

При установената фактическа обстановка крайният извод на първоинстанционният съд относно правната квалификация е правилен и се споделя изцяло от настоящата инстанция.

С деянието си подсъдимият В. В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343б, ал. 2 от НК, с това, че на 02.11.2017 г., около 23:15 часа, в гр. К., по улица „Ц. ш.“, с посока на движение към гр. М. п., е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „А.“. модел „А4“, с рег. № СО **** ВР, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 1,63 на хиляда, установено по надлежния ред – с Протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта № 1252/03.11.2017 г. на МБАЛ „Св. А. – С.“ АД, съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, след като е осъден с влязла в сила на 11.01.2017 г. присъда – с протоколно определение на Районен съд И. по н.о.х.д. № 4/2017 г., с което е одобрено споразумение за деяние по чл. 343б, ал. 1 НК.

Обстоятелствата, покриващи от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343б, ал. 2, вр. ал. 1 НК, са доказани по несъмнен начин. Първоинстанционният съд е достигнал до обоснован и правилен извод за съставомерност на извършеното от подсъдимия В. деяние по чл. 343б, ал. 2, вр. ал. 1 НК.

Доказано е при липса на всякакво съмнение обстоятелството, че подсъдимият е управлявал МПС на инкриминираната дата с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 1,63 на хиляда, което е установено по надлежния ред, предвиден в горепосочената наредба, при наличие на законовите основания за приемане на показанията на техническото средство. В унисон с приетото от първия съд и противно на доводите на защитника, въззивният съд констатира, че при извършването на проверката с техническо средство разпоредбите на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози са спазени, като съгласно чл. 3, ал. 2 от Наредбата е бил 6 издаден предвиденият талон за изследване. В съответствие с чл. 3а от Наредбата впоследствие е било извършено медицинско и химическо лабораторно изследване, обективирано в протокол, приложен на л. 58 от ДП, като съгласно заключението на изготвената и приета в хода на съдебното следствие пред първия съд КСМЕ инкриминираният с обвинителния акт положителен резултат от 1,63 на хиляда следва да бъде приет за безспорно установен. В мотивите си първоинстанционният съд е отговорил убедително на наведените възражения в тази насока и е подкрепил аргументите си с посочено от него решение на ВКС – Решение № 55 от 13.04.2021 г. по н.д.