Решение № 4740 от 13.09.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4740 гр. София, 07.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Б, в закрито заседание на седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Виктория Недева като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100503996 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на “Софийска вода” АД – длъжник в изпълнително производство по изпълнително дело № 20228510403599 по описа на ЧСИ М.П. с рег. № 851, срещу постановление за разноските, материализирано в уведомление изх. № 3697/13.01.2023 г., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за отмяна на разноските по постановление за разноските изх. № 79498/09.12.2022 г. и са приети за събиране разноски в размер на 12 лева с ДДС – такса за посоченото уведомление по т. 4 от ТТРЗЧСИ.

Жалбоподателят поддържа, че в негова тежест изобщо не следва да се възлагат разноски в настоящото изпълнително производство, тъй като той не е дал повод за образуването му. Сочи, че преди образуване на изп. дело е отправил покана до взискателите да посочат банкова сметка за доброволно плащане, но последните не са или открити на вписаните в ТР адреси. Счита, че от страна на взискателите е налице недобросъвестно упражняване на права, като целта им е единствено да увредят длъжника, а не да удовлетворят свой легитимен интерес. В условията на евентуалност жалбопоподателят настоява да се отмени таксата в размер на 24 лв., посочена в поканата за доброволно изпълнение като „допълнителни разноски” по т. 31 от ТТРЗЧСИ, която съдебният изпълнител е отказал да намали, както и приетата за събиране от ЧСИ допълнителна такса в размер на 10 лв. по т. 4 от Тарифата за изпращане на обжалваното уведомление.

Взискателите „Е.С.П.” ЕООД и „Т.У.” ЕООД оспорват жалбата.

В мотивите съдебният изпълнител изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, като взе предвид съображенията на страните и данните по изпълнителното дело, намира следното:

Частната жалба е срещу постановлението за разноски в изпълнителното производство, което постановление представлява по съществото си произнасяне по чл. 435, ал. 2, пр.

1 последно ГПК, подадена е в срок, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

С постановление за разноските изх. № 79498/09.12.2022 г. ЧСИ М.П. е приел за събиране такси по т. 1, 3, 4, 9, 26, 31 от ТТРЗЧСИ, както и 200 лв. адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело.

Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че не е дал повод за образуване на изпълнителното дело. Отправянето на покана до взискателя за посочването на банкова сметка и неоткриването на същия на посочения в ТР адрес не е достатъчно, за да се приеме, че е налице забава на кредитора с последиците по чл. 96 от ЗЗД. Жалбоподателят е длъжник за парично вземане и е следвало да спази чл. 97, ал.1 изр. 1 или изр. 2 от ЗЗД като предаде сумата за пазене според разпореждане на районния съд по местоизпълнението или като депозира сумата в банка по сметка на взискателя и уведоми същия за това. Това не е сторено, поради което съгласно общото правило на чл. 79, ал. 1 от ГПК разноските са в тежест на длъжника. Образуването на изпълнително дело за малки по размер парични суми не може да се счете като недобросъвестно упражняване на права. С оглед на това жалбата е неоснователна в частта й, с която се претендира,че длъжникът не дължи разноски по изпълнителното дело поради това, че не е дал повод за образуване на делото.

Относно приетата за събиране такса в размер на 24 лева по т. 31 от ТТРЗЧСИ жалбата е основателна. В постановлението за разноски на съдебния изпълнител не е посочено за какви допълнителни разходи от изброените в т. 31 от Тарифата е начислена допълнителната такса в размер на 24 лв. В мотивите си по чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител е посочил, че тази такса се дължи за изпращане и получаване на документи.

Видно от постановлението за разноски такси за връчване на книжа са приети за събиране и по т. 5 от Тарифата, поради което те се явяват двукратно начислени и не се дължат от длъжника. Отделно от това допълнителни разноски по т. 1 от Тарифата са за сметка на длъжника, когато за тях е издаден документ по Закона за счетоводството /съгласно забележката към цитираната точка/, какъвто не е налице по делото.

Основателна е жалбата в частта й относно приетата за събиране такса в размер на 12 лв. по т. 4 от ТТРЗЧСИ. Уведомлението на ЧСИ М. П. изх. № 3697/13.01.2023 г. по същество представлява постановление на ЧСИ, с което той отказва да отмени /измени/ приетите от него разноски. За изпращането на такъв акт на длъжника не се дължи такса по т.

4 от ТТРЗЧСИ. Според мотивите на ТР № 3/10.07.2017 г. по тълк.д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС съгласно чл. 79 от ГПК всички такси и разноски по изпълнението, с изключение на изрично посочените такива, са за сметка на длъжника, като е без значение дали изпълняемото право е парично или непарично. Изпълнението може да бъде реализирано чрез един или няколко изпълнителни способа. По съществото си всеки такъв способ представлява самостоятелен изпълнителен процес, който се урежда както от важащите само за него правила, така и от общите за всички изпълнителни способи правила. От друга страна, всеки изпълнителен способ представлява съвкупност изпълнителни действия, които се извършват в определена от закона последователност, като за всяко едно от тези действия се дължи такса, ако това е предвидено в съответната тарифа.

Възражението срещу разноските е процесуално право на длъжника. В ЗЧСИ и ТТРЗЧСИ не е предвидено в процедурата по изменение/допълване на разноските да се начисляват допълнителни такси и разноски от съдебния изпълнител, включително и във връзка с издаване на ново постановление за разноските. С подобен акт на съдебния изпълнител същият може да отстрани свои пропуски и грешки. Няма основание поради евентуален пропуск/грешка на съдебния изпълнител последният да събира допълнителни такси от длъжника. Тези производства нямат самостоятелен характер и в тях не се начисляват и присъждат разноски /определение № 205/19.12.2018 г. по ч.гр.д. № 4518/18 г. на ІІ г.о. на ВКС, определение № 75/14.02.2019 г. по ч.гр.д. № 4561/2018 г. на ВКС, ІІІ г.о., 2 определение № 52/19.03.2019 г. по ч.гр.д. № 740/2019 г. на ВКС, V г.о и др./. На същото основание и при искания за поправяне, тълкуване, допълване и изменение на разноските на съдебното решение не се събират от съдилищата допълнителни държави такси. Както е посочено в мотивите на т. 5 от ТР № 3/10.07.2017 г. по тълк.д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, по своето естество отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство е деликтна, като е ограничена до размера на извършените в производството разноски и има обективен характер. Тази отговорност намира своето основание в това, че не изпълнявайки доброволно задължението си, длъжникът е станал причина за образуване на изпълнителното производство, а оттам и за извършените от взискателя разноски в това производство. Тези разноски трябва да са били във връзка с изпълнението и да са били необходими за принудителното реализиране на вземането. Длъжникът не отговаря за онази част от разноските, чието извършване не е било необходимо или не са във връзка с неговото поведение. Допълнителните действия/връчвания на книжа при допълване/изменение на постановлението за разноските са във връзка с актовете/действията на съдебния изпълнител, нямат самостоятелен характер и не са причинени от длъжника.

С оглед на гореизложеното жалбата следва да се уважи само в частта относно приетите за събиране разноски размер на 24 лв. – „допълнителни разноски” по т. 31 от ТТРЗЧСИ, както и в частта относно приетите за събиране разноски в размер на 12 лв. – такса по т. 4 от ТТРЗЧСИ за изпращане на процесното уведомление, а в останалата част следва да се отхвърли.

Настоящото производство касае разноски в изпълнителното производство и в него не се присъждат разноски.

По изложените съображения, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба от 24.01.2023 г. на длъжника „Софийска вода” АД, ЕИК *******, постановлението за разноски, материализирано в уведомление изх. № 3687/13.01.2023 г. на ЧСИ М.П. по изпълнително дело № 20228510403599, в частта, с която са приети за събиране разноски в размер на 24 лв. – „допълнителни разноски” по т. 31 от ТТРЗЧСИ, както и в частта, с която са приети за събиране разноски в размер на 12 лв. – такса по т. 4 от ТТРЗЧСИ за изпращане на посоченото уведомление.

ОТХВЪРЛЯ жалба от 24.01.2023 г. на длъжника „Софийска вода” АД, ЕИК *******, постановлението за разноски, материализирано в уведомление изх. № 3687/13.01.2023 г. на ЧСИ М.П. по изпълнително дело № 20228510403599, в частта, с която е оставено без уважение искането на жалбоподателя за отмяна на разноските по постановление за разноски изх. № 79498/09.12.2022 г.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4