Решение № 884 от 01.07.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 884 гр. София, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20261000500939 по описа за 2026 година и взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба на Община Перник и насрещна въззивна жалба на А. И. С. срещу решение № 301/26.11.2025 г. по гр.д.

11/2025 г. на ОС Перник, с което е осъдена Община да заплати на основание чл. 49 вр. чл.45 ЗЗД на А. И. С. сумата от 20000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие увреждания, претърпени поради настъпило на 24.07.2024 г. пропадане в необезопасена неравност на пътя, образувана от дупка на тротоара в с. Драгичево, общ.

Перник, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.07.2024 г. до плащането, както и на основание чл. 49 вр. чл.45 ЗЗД сумата в размер на 2225,69 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.08.2024 г. до плащането, като е отхвърлен искът по чл.49 вр. чл.45 ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над сумата от 20000 лева до предявения размер от 50000 лева като неоснователен.

В жалбата се съдържа искане за отмяна на решението в осъдителната част. Поддържа се, че инцидентът не е настъпил в резултат на техническа неизправност на шахта, както се твърди в исковата молба, а според заключението по СТЕ на тротоара е налице кухина към момента на огледа, но не е ясно към момента на инцидента какво е било състоянието на пътната настилка. Твърди се и наличието на 80 % принос на пострадалата поради непроявена грижа.

В насрещната въззивна жалба от ищцата, подадена чрез адв. А. В. за отхвърлителната част на решението от 20 000 лева (10225.84 евро) до 40 000 лева (20451.66 евро), се иска присъждане на допълнителното обезщетение. Твърди се, че правилно са приети, че ищцата е претърпяла вреди от инцидента, но те не са правилно оценени. Поддържа, че ищцата е пропаднала в необезопасена дупка (шахта) с изцяло липсващ капак, покрита с трева и не очаквала, че преминаването й крие риск.

1

Страните не са направили доказателствени искания и въззивната инстанция не е събирала нови доказателства.

Процесуалният представител на въззивния жалбоподател-ответник чрез становище за съдебното заседание твърди, че не са доказани мястото на инцидента, механизмът и причинната връзка. Моли за намаляване на размера на обезщетението. Оспорва насрещната въззивна жалба. В съдебно заседание адвокатът на насрещния въззивен жалбоподател-ищец счита определеното обезщетение за занижено и претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.

Спорни пред въззивната инстанция са въпросите налице ли са елементите от състава на непозволеното увреждане и от гаранционно-обезпечителната работа на Община Перник като възложител на работа: противоправно деяние, настъпили вреди, причинна връзка между деянието и вредите, в какво се изразяват вредите, вина, която се предполага и възлагане на определена работа при или по повод на която е настъпил вредоносният резултат. Ако са налице тези елементи, спорно е какъв е размерът на справедливото обезщетение за неимуществени вреди и има ли принос на пострадалата за настъпване на вредите.

Предявеният иск има за предмет компенсирането на претърпените от ищеца вреди, причинени от виновно, противоправно поведение на лица, на които ответникът е възложил работа. Съгласно чл. 49 ЗЗД, този който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Съгласно ППВС №7/1958 г. отговорността по чл.49 от ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия, тя ангажира отговорността на възложителя, за вреди причинени от изпълнителя на работата и по характер е безвиновна, обезпечителна и се поражда при наличието на вреди , причинени на пострадалия от лице, на което отговорният по реда на чл.49 ЗЗД е възложил изпълнението на работа.

Настоящият състав намира, че е налице основание за ангажиране на отговорността на ответника по следните съображения.

От свидетелските показания на св. И. И. С.-дъщеря на ищцата, която е била очевидец на инцидента и чиито свидетелски показания съдът преценява при съобразяване разпоредбата на чл.172 ГПК, както и на св. Р. Й. А., живееща срещу мястото, където е настъпил инцидентът, еднозначно се установява, че на 24.07.2024 г., около 18,00 часа, ищцата, заедно със своята дъщеря- св.С., слязла от маршрутка на спирка „Калиница“, находяща се на ул. „Възраждане“ в с. Драгичево, общ. Перник. Двете тръгнали към ул.

„Люлин“, като се движели по левия тротоар на ул. „Оборище“ и в района на №3 ищцата попаднала в дупка, покрита с трева, вследствие на което получила триглезенно /трималеоларно/ многофрагментно счупване със сублуксация /изкълчване/ на дясната глезенна става. Според св. Й. не става въпрос за шахта, а за естествено пропаднала дупка на тротоара, дупката се намира на тротоара, а той е с настилка като с асфалт. Според св. С. дупката не се виждала, била покрита с пръчки. Те двете вървели по тротоара, който няма твърда настилка, свидетелката не е сигурна, но мисли, че имало стари плочки.

В заключението на СТЕ си вещото лице инж. Б. Л. М., прието като неоспорено от страните, което въззивният съд кредитира, посочва, че ул. "Оборище" се намира в участъка между кръстовищата с улиците „Възраждане" и „Люлин“ и е с дължина около 270 м.

Тротоарите на тази улица са обрасли с тревна растителност, не са поддържани първоначално поставените тротоарни плочи. След посещение на мястото на инцидента инж. М. заключава, че причина за пропадането на ищцата е образувала се кухина под настилката на тротоара, а кухината се е получила в резултат на ерозия на почвата вследствие наличието на река в близост до мястото на инцидента. Ищцата очевидно не е пропаднала в технологична шахта, 2 а в кухина, образувала се под настилката на тротоара. Тази кухина към момента на огледа е обезопасена с подръчни материали.

Безспорно е, че ищцата е паднала и си е счупила глезена в село Драгичево, в дупка на тротоара на общинска улица. Неоснователни са оплакванията, че няма основание за отговорност на ответника. Видно от изричното изявление на Община Перник в писмо до ищцата, представено с исковата молба, тротоарите в село Драгичево са публична общинска собственост. Свидетелските показания са достатъчни, за да се приеме, че падането се е случило на тротоара, като без значение в случая е неточността в исковата молба и във въззивната жалба, че това е станало в необезопасена шахта, покрита с трева и с липсващ капак.

Съгласно чл. 31 Закона за пътищата /ЗП/ изграждането, ремонтът и поддържането на общински пътища се извършва от общината. Организирането на дейността по поддържане на тротоарите в границите на урбанизираните територии е задължение на съответната община – чл. 30, ал. 4 от Закона за пътищата, а разпоредбата на чл. 11 ЗОС вменява в тежест на собственика /ответник по иска/ задължението да управлява общинските имоти в интерес на населението съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. Общините са длъжни да изпълняват възложените им правомощия, защото така те постигат целта на закона - добро управление на съответните обществени процеси. Когато общината не предприеме предписано от закона действие, или го предприеме, без да положи дължимата грижа и от това настъпят вреди, тя дължи обезщетение. В случая става въпрос за тротоар, а съгласно пар.1, т.2 от ДР на ЗП той е част от земното платно и от пътя. Той е публична общинска собственост, поради което общината носи отговорност за поддържането му във вид, който да позволява да се ползва безопасно. Увреждането е настъпило в резултат на установено противоправно бездействие на нейни служители по отношение на задължението общинските улици и тротоари да бъдат достъпни и безопасни за придвижване от всички участници в движението. Тези задължения на общината са регламентирани в чл. 31 ЗП, чл.

48, т. 2, б. „а“ и б. „б“ППЗП. Общината не е изпълнила задължението си да осигури безопасна и достъпна среда. По делото не се установява обстоятелство, освобождаващо Общината от отговорност в конкретния случай за увреждането, претърпяно от ищеца вследствие спъване на незалепена плочка и необозначено препятствие. За да се освободи от отговорност, Община Перник следва да докаже изпълнение на вменените по закон задължения за поддръжка и обезопасяване на тротоарите или да докаже вменяването на това задължение на друго лице, което в случая не е сторено.

Неоснователни са оплакванията, че мястото на инцидента не е уточнено. Показанията на двете свидетелки са подробни, вътрешно непротиворечиви и в синхрон със заключението на СТЕ. Ищцата е паднала в дупка на тротоара в село Драгичево на ул. „Оборище“.

По повод размера на обезщетението по справедливост съдът намира следното. От заключението на СМЕ и от свидетелските показания се установява какви са уврежданията, възстановителния период и състоянието на ищцата към момента на разпита.

Според заключението на СМЕ на ищцата било проведено оперативно и медикаментозно лечение, като на 25.07.2024 г. под локална анестезия била извършена отбременяваща фасциотомия поради наличния булозен оток в областта на глезенната става, щателен лаваж с антисептични разтвори, поставен дренаж и обратен послоен шев на оперативната рана и наложена стерилна превръзка. Вещото лице посочва, че по време на болничния престой е проведена обезболяваща терапия с Дексофен, венозни вливания, антибиотична терапия с лифурокс, антикоагулантна профилактика с Клексан 0.6. При изписването от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ са дадени препоръки за ХДР /хигиенно-диетичен режим/ и домашно лечение и предписани медикаменти: Фиброзим табл. 3x1 табл. за 30 дни.

Веносмил 3x1 табл. за 30 дни и продължаване на антикоагулантата терапия още 20 дни.

Препоръчано е сваляне на конците от оперативната рана на 12/14 следоперативен ден, с указания да не натоварва увредения крайник. От заключението на СМЕ и представените по делото медицински документи- заверено копие от епикриза от 24.07.2024 г. от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“- София и от епикриза от 01.08.2024 г. от МБАЛ „Благоевград“ АД3 гр.Благоевград, се установява, че ищцата е постъпила за лечение в МБАЛ „Благоевград“ АД на 01.08.2024 г., където по спинална анестезия на 05.08.2024 г. е осъществено оперативно лечение - кръвна репозиция с открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация на тибия и фибула. Чрез латерален достъп по остър и тъп начин е достигнато до застарялата фрактура на фибуларния малеол на десен глезен. Извършена е остеоклазия и щателен дебридман по съседство. Извършена кръвна репозиция на фрактурата. Поставен е един брой интерфрагментарен АО винт с дължина 20 мм. и един брой семитуболарна плака с 8 отвора.

Чрез медиален малеоларен достъп е достигнато до застарялата фрактура на медиалния малеол на десен глезен. Извършена е остеоклазия и щателен дебридман по съседство.

Извършена е открита репозиция и фиксация на фрактурите посредством 1 брой АО винт с дължина 46мм и 1 брой К-игла /Киршнерова игла/. Осъществен е щателен лаваж с антисептични разтвори, щателна хемостаза, послоен шев на меките тъкани, наложена суха стерилна превръзка. На 07.08.2024 г. ищцата е изписана от лечебното заведение с препоръки и назначения щадящи оперирания крайник и спазване на препоръчаната рехабилитационна програма и сваляне на конците от оперативните рани на 12-тия ден, с предписано лечение с антикоагулант- Фраксипарин 0.4 х1 на ден за 25 дни и с Веносмил 200мг. 3x1 таб. за 20 дни.