Решение № 68 от 16.04.2026, Районен съд - Бяла

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Б., 16.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б. в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Атанас В. Д. при участието на секретаря Михаела Г. Пенева като разгледа докладваното от Атанас В. Д. Административно наказателно дело № 20264510200074 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „А.Б.“ ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление в гр.Б., обл.Р., ул.“А.К.“ № ., представлявано от И. О. Г., чрез адв. Б. Б., със съдебен адрес в гр.Велико Търново, ул.“Васил Левски“ № 27, вх.В, ет.2, против Наказателно постановление № 18-2500500 от 01.12.2025г., издадено от Директор на ДИТ – Р., с което на жалбоподателя, за нарушение на чл.402, ал.2 от Кодекса на труда, е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 2 500 лева.

Жалбоподателят оспорва издаденото наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно и иска неговата отмяна. Претендират се разноски в производството.

Въззиваемата страна, редовно призована, чрез своя процесуален представител застъпва становище за неоснователност на жалбата и моли същата да не се уважава. Претендира разноски.

РП – Р., ТО - Б., редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

На 26.03.2025г., св. Р. извършил проверка за спазване на трудовото законодателство в склад за търговия на едро и дребно в гр.Б., обл.Р., ул.“К.Ф.“ № ., стопанисван от жалбоподателя. В хода на проверката била връчена покана на основание чл.45, ал.1 от АПК, за явяването му в сградата на ДИТ – Р. на 04.04.2025г. и представяне на набор от документи. След като на посочената дата не се явил представител на дружеството работодател, било изготвено писмо изх.№ 25081730 от 07.08.2025г. относно даване на обяснения и предоставяне на документи във връзка с извършваната проверка. Същото било изпратено по пощата с писмо с обратна разписка и получено от А. Г., като отново не били представени исканите документи и обяснения.

1

Впоследствие, след постъпил сигнал на електронната поща на ДИТ – Р., на 11.09.2025г. била извършена проверка в склада, където установили няколко лица да полагат труд без сключени писмени трудови договори. Във връзка с проверката, била изпратена покана с изх.№ 25091964 от 15.09.2025г. за даване на обяснения и предоставяне на документи, както и изясняване на причините, поради които не били представени документи, изискани с предходно писмо.

Поканата била получена от управителя на дружеството жалбоподател на 16.09.2025г., като в писмен отговор от 19.09.2025г. били посочени обстоятелства единствено по отношение на лицето Р. А. К.а, без да са представени никакви документи или обяснения по другите въпроси.

За извършената проверка бил съставен протокол № ПР2513045 от 10.10.2025г., в който били отразени всички направени констатации от извършените проверки по работни места от 26.03.2025г. и 11.09.2025г. и по документи от 08.04.2025г., 24.04.2025г. и 23.09.2025г.

Впоследствие управителя на дружеството бил поканен за явяването му в ДИТ – Р. за съставяне на АУАН във връзка с констатираното нарушение по чл.402, ал.2 от КТ. Била изготвена покана с изх.№ 25099158 от 13.10.2025г., за която няма данни да е връчвана на адресата си.

Предвид неявяването на представител на дружеството жалбоподател, АУАН № 18-2500500/28.10.2025г. бил съставен в отсъствие на нарушител, а впоследствие изпратен по пощата с обратна разписка. Същият бил получен от управителя И. Г. на 07.11.2025г.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното НП на 01.12.2025г. от директора на ДИТ – Р., връчено чрез органите на ОДМВР – Р. на 17.02.2026г., лично на управителя.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства и разпита на актосъставителя.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в законоустановения в чл.59, ал.2 от ЗАНН срок, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, които обуславят отмяната на процесното наказателното постановление.

Най-напред следва да се отбележи, че възможността АУАН да бъде съставен в отсъствие на нарушител, съгласно чл.40, ал.2 от ЗАНН, е в случаите, когато нарушителят не може да бъде намерен или след покана не се яви за съставяне на акта. Видно от разменената кореспонденция в хода на административнонаказателното производство, първата хипотеза не е налице, тъй като на управителя са изпращани множество писма с обратна разписка и всички са били получени. В случая АУАН е бил съставен в отсъствие на нарушителя, тъй като след покана, същият не се е явил или друг представител на дружеството нарушител.

От приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства обаче се установява, че разписката за връчване на поканата за съставяне на АУАН не е надлежно оформена, тоест същата не е била връчена. Възможно е да се касае до пропуск от попълване на преписката с доказателства относно нейното изпращане по пощата, предвид заявеното от св. Р., но в кориците на делото, такива писмени доказателства липсват. Следователно, не е доказано наличието на предпоставките за съставяне на АУАН в отсъствие на нарушител, което е нарушение на производствените правила.

2

Съществено нарушение на производствените правила и нарушаване правото на защита на жалбоподателя се явява обстоятелството, че АУАН не е бил предявен на жалбоподателя, в нарушение на изискванията на чл.43, ал.1 от ЗАНН. От доказателствата по делото се установява, че след съставянето на АУАН, същият е бил изпратен по пощата, отново с писмо с обратна разписка, което е било получено от жалбоподателя, но това не изпълва изискването за предявяване на акта. Актът се предявява на нарушителя за подпис, именно за да се запознае с фактическите и юридически рамки на нарушението, в извършването на което е обвинен, като има възможност да направи възражения или в предвидения за това срок да депозира писмени възражения срещу съставения акт. Отнемайки му тази възможност, както и непредявяване на самото обвинение на нарушителя, съществено се нарушава правото му на защита, свързано с това да узнае в извършването на какво нарушение е обвинен и въз основа на какви доказателства, което опорочава изцяло административнонаказателното производство. След съставянето на акта в отсъствие на нарушителя, съгласно чл.43, ал.4 от ЗАНН, актосъставителят е следвало да изпрати акта за предявяването му чрез органите на общинската администрация или, както впоследствие е сторил АНО с наказателното постановление, чрез органите на МВР.

Това нарушение не е било отстранено и от АНО, който е следвало да упражни правомощията си по чл.52, ал.2 от ЗАНН и да върне акта на актосъставителя за предявяването му на нарушителя. Пренебрегването на тези процесуални изисквания е довело и до неизпълнение на задължението регламентирано в чл.52, ал.4 от ЗАНН, преди да се произнесе по преписката, да извърши проверка за законосъобразността и обосноваността на съставения АУАН, както и да прецени направените възражения и събраните доказателства. Именно последното е с оглед правомощието му да извърши разследване на спорните обстоятелства или да възложи това на други длъжностни лица да го сторят. По този начин нарушителят е бил лишен от възможността да участва във воденото срещу него административнонаказателно производство и да упражни ефективно правото си на защита. Тези положения са утвърдени още с разрешенията на т.11 и т.13 от Постановление № 10 от 28.IX.1973г., Пленум на ВС, които са актуални и до днес.

По тези съображения, съдът намира, че обжалваното наказателното постановление следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.

На основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН в тежест на ответната страна следва да бъдат възложени разноските за адвокатско възнаграждение направени от жалбоподателя, които съгласно представения договор възлизат в размер на 255,65 евро.

Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-2500500 от 01.12.2025г., издадено от Директор на ДИТ – Р., с което на „А.Б.“ ЕООД, ЕИК 206764170, със седалище и адрес на управление в гр.Б., обл.Р., ул.“А.К.“ № ., представлявано от И. О. Г., за нарушение на чл.402, ал.2 от Кодекса на труда, е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 2 500 лева.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, със седалище в гр.София, бул.„Княз Александър Дондуков“ № 3, да заплати на „А.Б.“ ЕООД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление в гр.Б., обл.Р., 3 ул.“А.К.“ № ., представлявано от И. О. Г. сумата от 255,65 евро – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в производството.

Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Р..

Съдия при Районен съд – Б.: ________/п/_______________ 4