Решение № 13147 от 02.07.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 13147 гр. София, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА при участието на секретаря НАДЕЖДА КР. ИГНАТОВА като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско дело № 20251110110091 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Й. М. Д., починала в хода на процеса и заместена от наследниците по закон, които са конституирани с определение от

03.04.2025 г. – Е. И. Б., П. И. Б., М. П. С. и Н. В. В., срещу Н. А. Х., с която са предявени обективно евентуално съединени искове, както следва:

1/ иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключения между Й. М. Д. и Н. А. Х. Договор за прехвърляне право на собственост върху недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в Нотариален акт № 193 том XII, peг. № 27076, дело № 2109 от 31.10.2024 г. по описа на нотариус И. Д., поради липса на основание;

2/ в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на Договора поради накърняване на добрите нрави;

3/ в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 27, пр. 3 вр. с чл. 29, ал. 1 ЗЗД за прогласяване унищожаемостта на договора поради измама;

4/ в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 27, пр. 5 вр. с чл. 33 ЗЗД за прогласяване унищожаемостта на Договора като сключен при крайна нужда и явно неизгодни условия;

5/ в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 44 ЗЗД за прогласяване унищожаемостта на Пълномощно от 24.10.2024 г. с нот. заверка на подписа, поради това, че е подписано в състояние, в което ищцата не е могла да разбира и ръководи действия си, кумулативно съединен с иск с правно основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД за прогласяване недействителността на Договора;

6/ в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД за прогласяване недействителността на Договор за прехвърляне право на собственост върху недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в Нотариален акт № 193 том XII, peг. № 27076, дело № 2109 от 31.10.2024 г. по описа на нотариус И. Д., поради това, че е сключен от лице без представителна власт;

7/ в условията на евентуалност конститутивен иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД 1 за разваляне на Договор за прехвърляне право на собственост върху недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в Нотариален акт № 193 том XII, peг. № 27076, дело № 2109 от 31.10.2024 г. по описа на нотариус И. Д..

В исковата молба се твърди, че Й. М. Д. е собственик на недвижим имот – дворно място, с площ 650 кв.м., съставляващо парцел XV – 563, в квартал 26 по плана на София – вилна зона I част – разширение – „К.“, при съседи: улица, парцели XVI, XIII и XIV съгласно Нотариален акт № 38, том I, дело № 38/1971 г. от 05.01.1971 г. Сочи се, че в началото на м.11.2024 г. Й. М. Д. разбрала, че ответникът, действащ като неин пълномощник, е прехвърлил сам на себе си ½ ид.ч. от имота посочен по-горе срещу задължение за гледане и издръжка, като сделката била обективирана в Нотариален акт № 193 том XII, peг. № 27076, дело № 2109 от 31.10.2024 г. по описа на нотариус И. Д.. Оспорва договора като нищожен.

Твърди, че при сключването му ответникът е знаел за предстоящата смърт на прехвърлителя, поради което счита, че договорът е лишен от основание. Твърди, че ответникът е действал недобросъвестно и с користна цел, т.к. при сключване на сделката действал като пълномощник на ищцата и договарял сам със себе си, без знанието и при липса на воля на ищцата. Счита, че е налице и накърняване на добрите нрави, като развива съображения в насока, че насрещните престации по договора са нееквивалентни, т.к. процесният имот бил на значителна стойност, а скорошната смърт на ищцата била съзнавана от ответника. В условията на евентуалност прави искане за унищожаване на Договора. Твърди, че договорът е сключен при измама, т.к. самото сключване на Договора, било предхождано от пълномощно. Към момента на подписване на пълномощното 24.10.2024 г. за прехвърляне на собствеността, ищцата била в значително влошено здравословно състояние и ответникът я въвел в заблуждение, че пълномощното е с цел „да плаща данъците“. Евентуално твърди, че договорът е сключен при крайна нужда и явно неизгодни условия и в тази връзка излага, че ищцата е имала нужда от грижи и издръжка, чиято равностойност счита, че е много по ниска от стойността на имота. Оспорва упълномощителната сделка като унищожаема поради това, че към момента на подписването, ищцата не е могла да разбира или да ръководи действията си. При уважаване на иска за унищожаване на упълномощителната сделка, излага, че договорът за продажба би бил в състояние на висяща недействителност и се противопоставя на действията на ответника по прехвърлянето на имота и прави искане за прогласяване недействителността на договора. В условията на евентуалност прави искане за разваляне на договора и твърди, че ответникът не е изпълнявал задълженията си по договора – не полагал грижи и издръжки за ищцата, като развива и подробни съображения в тази насока. Моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.

Ищцата Й. М. Д. е починала в хода на процеса, поради което по делото са конституирани наследниците по закон, с определение от 03.04.2025 г. – Е. И. Б., П. И. Б., М.

П. С. и Н. В. В..

С уточняваща молба /л.61/ и в изпълнение указанията на съда, конституираните на мястото на починалата Й. М. Д., ищци, са посочили, че са наследници при следните квоти:

Е. И. Б. – 1/8, П. И. Б. – 1/8, М. П. С. – ¼ и Н. В. В. – ½.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът твърди, че с покойната Й.

М. Д. се познавали от 20 години, като през всичките години полагал грижи за нея от всякакво естество, без да иска нищо и без да знае, че притежава имот. Сочи, че наследниците на починалата Й. Д. – конституирани като ищци по делото, знаели за топлите отношения между тях. Твърди, че от м. Март 2024 г. до м. Февруари 2025 г. е наемал жени, които да се грижат за Й. Д., като самият той също полагал грижи– придружавал я до лечебни заведения, разходки, посещавал я всеки ден. Лятото на 2024 г. Й. Д. му казала, че като благодарност иска да му прехвърли имот. Споменала, че имотът е завещан на таксиметров шофьор на име В., но впоследствие скъсала завещанието. В края на м. Октомври 2024 г. по настояване на Й.

Д., твърди, че се свързал с адвокат и нотариус. Към посочения период излага, че Й. Д. е можела да се движи сама, разбирала значението на думите и действията си. Твърди, че през м. Февруари 2025 г., жената, която полагала грижи за Й. Д., станала свидетел на разговор 2 между Й. Д., В. и съищцата М., че е време да си върнат имота, като кажат, че Н. не полага грижи, как да го накарат да върне имота и т.н. Твърди, че през последната година и половина преди смъртта, заплащал пари за храна, лекарства, като освен това давал и в брой по 400 лв. на месец за покрИ.е на комунални разходи. Твърди, че пенсията на Й. Д. се взимала от неин съсед – В. (което предполагало, че е упълномощен за това), като същият заплащал понякога и комуналните разходи. На 09.02.2025 г. Й. Д. заявила, че вече няма нужда от него (ответника) и жените, които е наел да я гледат, като посочила и че ще се оправя сама, както и че В. и М. ще помагат. На 19.02.2025 г. лице, което се представило за зет на М., отишъл при него в магазина му в Д. и заявил, че трябва да го закара спешно при „бабичката“. Двамата, заедно с позната на ответника – С., отишли в имота на Й. Д., и там заварили Й. Д., В. и М.. Избутали С. извън апартамента и се опитали да принудят ответника да положи подписа си на бял лист хартия, в същият момент на адрес пристигнал патрул на МВР. Твърди, че по случая е образувано досъдебно производство. Оспорва твърденията на ищците за нищожност на договора. Обръща внимание, че в упълномощителната сделка е посочено, че Й. Д. упълномощава ответника да прехвърли сам на себе си ½ ид.ч. от имот, заради полагани грижи и срещу задължение да полага такива и занапред. Така посоченото аргументира, че обосновава извод, че имотът е прехвърлен не само срещу бъдещи грижи, а и срещу вече положени такива. Оспорва да е налице и накърняване на добрите нрави, респ. и нееквивалентност на насрещните престации, като в тази връзка отново сочи, че е полагал 20 години грижи за покойната. Аргументира, че Й. Д. е била наясно със съдържанието на пълномощното, както и на самия договор, като изтъква, че самата тя го е оферирала за сключване на сделката. Оспорва и претенциите за унищожаване на договора, като подробно излага, че не са налице твърдените пороци – измама, крайна нужда и явно неизгодни условия. Оспорва Й. Д. да не е разбирала свойството и значението на постъпките си при подписване на пълномощното. Оспорва и претенцията за разваляне на договора, като развива подробни съображения в насока, че е полагал грижи и издръжка за Й. Д.. Отново сочи, че от м. Март 2024 г., е давал на Й. Д. по 400 лв. месечно, като освен това заплащал и всички разходи. Евентуално ако се приеме, че е налице неизпълнение и то за периода след 19 февруари до смъртта на Й. Д., твърди, че е налице забава на кредитора, т.к. същият неоправдано не приемал и не оказвал съдействие за изпълнение на задълженията на длъжника.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът е предявил насрещни искове за осъждане на Е. И. Б., П. И. Б., М. П. С. и Н. В. В. да заплатят съобразно квотите им следните суми: 8 870 лв., платена от ищеца по насрещния иск сума на отпаднало основание за периода след сключване на процесния договор от 30.10.2024 г. и 21 035 лв. платена от ищеца по насрещния иск сума без основание за периода преди сключване на процесния договор от 30.10.2024 г.

Твърди, че след сключване на договора от 30.10.2024 г., е давал издръжка на Й. Д., като освен това заплащал разходи за болногледачи, храна и лекарства, както следва:

За месец ноември 2024 г. - 400 лв. в брой на Д., 2000 лв. за болногледачки, 280 лв. за храна, 30 лв. за лекарства или общо 2710 лева;

За месец декември 2024 г. - 400 лв. в брой на Д., 2000 лв. за болногледачки, 190 лв. за храна, 30 лв. за лекарства или общо 2620 лева;

За месец януари 2025 г. - 400 лв. в брой на Д., 2000 лв. за болногледачки, 200 лв. за храна, 40 лв. за лекарства или общо 2640 лева;

За месец февруари 2025 г. - 400 лв. в брой на Д., 500 лв. за болногледачки, или общо 900 лева.

Претендира връщане на сумата от 8 870 лв., която счита, че е платил на отпаднало основание.

Твърди, че преди сключване на договора от 30.10.2024 г. също е давал издръжка на Й.

Д., като освен това заплащал разходи за болногледачи, храна и лекарства, както следва:

3

За месец март 2024 г. - 400 лв. в брой на Д., 2000 лв. за болногледачки, 150 лв. за храна, или общо 2550 лева;

За месец април 2024 г. - 400 лв. в брой на Д., 2000 лв. за болногледачки, 250 лв. за храна, 40 лв. за лекарства или общо 2690 лева;

За месец май 2024 г. - 400 лв. в брой на Д., 2000 лв. за болногледачки, 200 лв. за храна, 25 лв. за лекарства или общо 2625 лева;

За месец юни 2024 г. - 400 лв. в брой на Д., 2000 лв. за болногледачки, 240 лв. за храна, 50 лв. за лекарства или общо 2690 лева;

За месец юли 2024 г. - 400 лв. в брой на Д., 2000 лв. за болногледачки, 180 лв. за храна, 20 лв. за лекарства или общо 2600 лева;

За месец август 2024 г. - 400 лв. в брой на Д., 2000 лв. за болногледачки, 260 лв. за храна, или общо 2660 лева;

За месец септември 2024 г. - 400 лв. в брой на Д., 2000 лв. за болногледачки, 210 лв. за храна, 30 лв. за лекарства или общо 2640 лева;

За месец октомври 2024 г. - 400 лв. в брой на Д., 2000 лв. за болногледачки, 180 лв. за храна, или общо 2580 лева;

Претендира връщане на сумата от 21 035 лв., която счита, че е платил без основание.

Моли съда да отхвърли предявените искове за нищожност, евентуално за унищожаемост, евентуално за разваляне на договора. В условията на евентуалност моли съда да уважи предявените насрещни искове. Претендира разноски.