Определение № 357 от 13.03.2025, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 357 гр. Стара Загора, 13.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно частно гражданско дело № 20245500500741 по описа за 2024 година Производството по делото е образувано по частна жалба от “Б.Д.“ АД срещу разпореждане, инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК с № 1757 от 04.11.2024г., постановено по ч.гр.д. № 2814/2024г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е отхвърлено частично заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК срещу О. М. Т. за сумата 55,59 лв. претендирани като заемни такси.

Частният жалбоподател излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане в частната си жалба и претендира за отмяната му и постановяване издаването на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК за пълната претендирана сума.

Въззивният съд, след като обсъди изложените в частната жалба оплаквания, материалите по първоинстанционното дело и мотивите на атакуваната заповед за изпълнение, намери за установено и доказано следното:

Първоинстанционното производство е образувано по заявление по реда на чл. 417 от ГПК от ,,Б.Д.“ АД - гр.С. срещу длъжника О. М. Т. - ЕГН ********** от град П.б., *** за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ за сумите: 2400 лв.- главница, представляваща задължение по Договор за кредит овърдрафт от 20.03.2019г., 1732,68 лв.- договорна лихва за периода от 30.03.2019г. до 21.10.2024г., 7,26 лв.- обезщетение за забава за периода от 22.10.2024г. до 29.10.2024г. и 55,59 лв.- дължими такси.

Първоинстанционният съд е уважил частично заявлението и е издал заповед № 1757/04.11.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 1 от ГПК, за сумите: 2400,00 лева - главница; 1732,68 лева - договорна лихва за периода 30.03.2019 г. до 21.10.2024 г., 7,26 лева - обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемост за периода от 22.10.2024г. до 29.10.2024г. вкл.; законна лихва върху главницата от 31.10.2024 г.до изплащане на вземането; държавна такса в размер на 82,80 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева, като с обжалваното пред настоящата инстанция разпореждане на осн. чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, е отхвърлил заявлението, в частта за претендираната сума от 55,59 лева - дължими разходи при изискуем кредит. За да отхвърли заявлението в тази му част, първоинстанционният съд е приел, че исканите разходи противоречат на чл.

10а, ал. 2 и ал. 4 от ЗПК от една страна, тъй като кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия свързани с усвояването и управлението на кредита, а от друга страна на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, според която при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.

При така установените обстоятелства съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуалнолегитимирано лице, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Настоящата съдебна инстанция споделя изводите на районния съд.

Заповедният съд е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението за издаване на заповед за изпълнение със закона и добрите нрави, а по силата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, искането не може да се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или при наличие на обоснована вероятност за това, за което съда следи служебно. За разлика от другите договорни задължения, възникнали на основа на договорната свобода, чиято валидност при довършен фактически състав, може да се оспори само с възражение, основано на допълнителен факт (основание по чл. 26 и сл. от ЗЗД), новото правило на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК и защитата на правата на потребителите, изисква от съда да изясни въпроса относно валидност на уговорки, създаващи задължения за потребителя, дори и да няма възражение от длъжника - потребител. За специфичните сделки, какъвто е договора за потребителски кредит, законодателят е преценил толкова високи рискове за потребителите, че освен най-общата императивна закрила срещу неравноправно договаряне ( чл. 146, ал. 1 от ЗЗП) са въведени и специални правила, ограничаващи допълнително договорната свобода, като засилена защита на потребителя кредитополучател по Закона за потребителския кредит.

При тази преценка съдът съпоставя твърденията за обстоятелствата, от които произтичат субективните права, предмет на заявлението, със закона и добрите нрави, изследва и въпроса за наличие на неравноправни клаузи.

Сключеният договор между длъжника и "Б.Д." АД представлява договор 2 за потребителски кредит, по аргумент от чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит, поради което, в случая са приложими разпоредбите на ЗЗП.

Разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП дава легално определение на понятието "неравноправна клауза" в договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като в ал. 2 на същата разпоредба, изчерпателно са изброени различни хипотези на неравноправие. Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия, какъвто е и настоящия. Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с нов чл. 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП/ ДВ бр. 64/2007 г. / Според чл. 3 от Директивата неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Действително страните са свободни при сключването на сделки, но ограничителят на свободата на волята на страните са именно добрите нрави като неписани, но трайно утвърдили се правила, непосредствено свързани със справедливостта, добросъвестността и нормалното развитие на обществените отношения.

В сключеният между страните договор, не е предвидено заплащането на заемни такси, каквито се претендират със заявлението от длъжника в размер на 55,59 лева. Жалбоподателя - заявител обосновава тази си претенция единствено въз основа на извлечението от счетоводните книги на Банката и е направил възражение, че съда е отхвърлил заявлението в тази му част, без да е дал възможност на заявителя да представи доказателства за извършването на начислените и търсени, като дължими заемни такси.

Настоящия въззивен състав намира, за неоснователно така направеното възражение, че съдът е следвало да даде указания за попълване на непълноти в заявлението и за представяне на доказателства. Съгл. т. 1 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС „Заповедният съд не е длъжен, при констатирана нередовност на заявлението по чл. 410, ал. 2 от ГПК съобразно с изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл.

128, т. 1 от ГПК, да дава указания на заявителя за поправянето му, а отхвърля заявлението. Даване на указания на заявителя се дължи само в изрично уредената в чл. 425, ал. 2 от ГПК хипотеза, както и при невнесена в пълен размер държавна такса за заявлението“. След като нито в договора, нито в заявлението е посочено основанието за дължимостта на така начислените 3 такси, заповедния съд е приел, че това са такси дължими при изискуем кредит и правилно е отхвърлил претенцията, като неравноправна, противоречаща на чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 от ЗПК и на чл. 33, ал. 1 от ЗПК.

В заключение въззивният съд следва да отбележи, че обжалваното разпореждане се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде изцяло потвърдено.

Водим от горните мотиви и на основание чл.278 от ГПК, Старозагорски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 04.11.2024г. инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.

417 от ГПК с № 1757/04.11.2024г., постановено по ч.гр.д. № 2814/2024г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е отхвърлено частично заявлението на частния жалбоподател „Б.Д.“ АД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК срещу О. М. Т. за сумата 55,59 лв. представляваща дължими заемни такси.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4