Определение № 37751 от 14.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 37751 гр. София, 14.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Г. КОЮВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело № 20261110120266 по описа за 2026 година

Произнасяне на съда по реда на чл.140 и чл.146 ГПК за насрочване на производството за разглеждане в открито (публично) съдебно заседание/о.с.з./ с призоваване на страните.

Производството по делото е образувано по подадена в съда искова молба /ИМ/ вх.№ 226808/15.07.2026г. от Е.С./ЕС/(ищец) с адрес *********, представлявано от управител на СЕС, и действащ чрез упълномощен адвокат, срещу Г. А. М.(ответник), ЕГН **********, действащ чрез упълномощен адвокат, с предявени кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр.чл.50-51 ЗУЕС, и чл.92, ал.1 ЗЗД.

По делото е постъпил отговор на ИМ/ОИМ/ вх.№ 282002/14.09.2026г. в срока по чл.131 ГПК от ответник-длъжник по издадена ЗИ№ 1730/07.05.2026г. издадена по електронно заповедно по образувано в съд ЧГД№ 2265/2026г. по описа на РС–Шумен, поради което и на основание чл.140 ГПК СЪДЪТ следва да насрочи делото за разглеждане в о.с.з., да прикани или не страните към спогодба, според процесуалните им действия до момента по делото; да се произнесе по доказателствените искания, като допусне доказателствата, които са относими, допустими и необходими; да определи размер и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства.

По отношение на твърденията-възражения наведени с ОИМ и искането за оставяне на ИМ на без движение, за процесуална икономия СЪДЪТ следва да даде указания към ищец и да посочи какви са последиците при неизпълнение.

СЪДЪТ намира, че няма нужда да препраща страните към медиация, защото това няма да доведе до по-бързо разрешаване на спора и до положителен резултат, с оглед възраженията на ответника наведени с ОИМ, затова СЪДЪТ не препраща страните към медиация като прилага чл.140а, ал.3, т.6 ГПК доколкото ищецът е неперонифициран субект и не може да се разпорежда с предмет на спор.

Предвид изложеното и на основание чл.140 чл.146 ГПК, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

Н АС Р О Ч ВА разглеждане на производството по делото в открито съдебно заседание/о.с.з./, което ще се проведе на 23/11/2026г. от 13,30 часа, за която дата и час да се 1 призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение с призовката за о.с.з.

НЕ НАСОЧВА страните към медиация, като СЪДЪТ прилага чл.140а, ал.3, т.6 и т.7 ГПК.

УКАЗВА н а ищеца в едноседмичен срок от получаване на призовката за о.с.з. да представи по делото с писмена уточняваща молба/УМ/ с препис за ответник доказателства за избор на управител на ЕС – дружеството и да представи действащ към датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК и ИМ договор за управление ИЛИ да потвърди извършените действия чрез надлежно избран представител на ЕС-управител /за който избор също следва да се представят доказателства/, както и да посочи как е изчислена сумата на неустойката от 543,60 евро, като се посочи за кой период и върху каква главница са правени изчисленията. УКАЗВА н а ищеца, че при неизпълнение на указанията в посочения срок – ИМ ще бъде върната, а производството по нея – прекратено, като ще се обезсили издадената ЗИ по чл.410 ГПК по електронно заповедното дело.

Съдът на основание чл.140, ал.6 ГПК съставя следния проект на доклад по делото:

Производството е образувано по предявени обективно съединени искове да бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца следните суми - 2718 евро, представляваща главница за неплатени три годишни вноски, по 906 евро годишно, за „Управление, поддръжка и обслужване“ и „Ремонт, обновяване и охрана“ за 2023г., 2024г. и 2025г. за притежавания от ответника Апартамент № 153, намиращ се в сграда *********, за период 01.01.2023г.-31.12.2025г., ведно със законната лихва за период от 05.05.2026г./дата на подаване на заялвнив по чл.410 ГПК в съд/ до окончателното изплащане на вземането, и 543,60 евро, представляваща начислена неустойка в размер на 20% върху незаплатените в срок такси за „Управление, поддръжка и обслужване“ и „Ремонт, обновяване и охрана“ за 2023г., 2024г. и 2025г., съгласно Решение на Общо събрание на етажната собственост /ОС на ЕС/ по т.6 от Протокол от 20.06.2023г., дължима за период 01.07.2023г.-04.05.2026г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение/ЗИ/№ 1730/07.05.2026г. по електронно заповедно по ЧГД № 2265/2026г. по описа на РС–Шумен, по чл.410 ГПК.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:

Ищецът твърди, че ответникът е собственик на Апартамент № 153, находящ се на седми етаж в *********.

Твърди се, че на Общо събрание на Етажната собственост /ОС на ЕС/ било взето Решение за заплащане на годишна такса за управление и поддръжка на общите части в размер на 6 евро за кв.м. и такса за ремонт, обновяване и охрана на общите части също в размер на 6 евро за кв.м., при срок за плащане на двете вноски в период 1-ви януари до 30 юни за текущата година. За апартамента на ответника /75,50 кв.м./ дължимата годишна такса за управление и поддръжка била в размер на 453 евро, както и тази за ремонт, обновяване и охрана на общите части. Поддържа се, че ответникът не е заплатил дължимите такси за 2023г., 2024г. и 2025г., което е по 906 евро годишно формирана като сбор сума от двете такси. Съгласно решение по т.6 от Протокол от проведено на 20.06.2023г. ОС на ЕС е предвидено, че при неплащане в срок се начислява еднократно неустойка в размер на 20% върху всяка една годишна такса. В тази връзка ищецът поддържа, че ответникът дължи заплащането и на неустойка в размер на 543,60 евро за 2023-2025г. изчислена за период 01.07.2023г.-04.05.2026г., без да е конкретизирал как е получил изчислената сума за неустойката.

Моли съдът да уважи претенциите изцяло с присъждане на сторените по делото разноски.

ОТВЕТНИКЪТ в срока по чл.131 ГПК, подава ОИМ вх.№ 282002/14.09.2026г., с който оспорва изцяло исковите претенции. Сочи, че към датата на подаване на Заявление по чл.410 2

ГПК и към датата на подаване на ИМ, не са представени доказателства за проведен нов избор на управителния орган-управител на ОС на ЕС. Твърди, че с Протокол от проведено на 20.06.2023г. ОС на ЕС са определени такси от 01.01.2024г., но не и за 2023г. и 2025г.

Оспорва се, че изобщо на проведеното ОС на ЕС е прието Решение за определяне на такси за управление, поддръжка или ремонт за календарната 2023г., и също прави възражение за изтекла погасителна давност за дължимите суми за 2023г. на основание чл.111, б.“в“ ЗЗД.

Освен това поддържа, че в ЗУЕС е предвидено разходите за ремонт на общите части и вноските във фонд „Ремонт и обновяване“ задължително да се разпределят между собствениците съразмерно притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата, а не на база механично определена ставка на кв.м. площ. Разходите за управление и поддържане на общите части се определя поравно според броя на обитателите, като в чл.51, ал.9 ЗУЕС ОС на ЕС може да избере само една от три изчерпателно уредени методики: поравно според броя на лицата, съобразно процента на ид.ч. или поравно на самостоятелен обект. Следователно в закона липсва уредена възможност за изчисляване вноската по кв.м. застроена площ. Също така оспорва на процесното ОС на ЕС да е взето решение за въвеждане на такса „охрана“ или „обновяване“. Поддържа, че решението по т.6 от Протокола от 20.06.2023г., с което е определено да се начислява неустойка в размер на 20% е нищожно като взето при пълна липса на законова компетентност на ОС на ЕС за такова решение. Излага твърдения, че задължението за заплащане на неустойка може да възникне единствено по силата на двустранно облигационно съглашение между страните или по изрична разпоредба на закона. Такова правоомощие не е предвидено в чл.11 ЗУЕС по отношение ОС на ЕС. Сочи се, че клаузата за неустойка е нищожна като противоречаща и на добрите нрави.

Оспорва се, че управителя на ЕС упълномощил адвоката подал Заявление по чл.410 ГПК и ИМ след заповедното е с изтекъл 2-годишен мандат, като няма доказателства по делото, че е свикал ОС на ЕС за избор на Управител, затова ИМ и Заявлението преди това са недопостими, и производството е недопустимо, като подлежи на прекратяване.

Поради изложеното се иска прекратяване на производството, или оставяне на ИМ на без движение и даване на указания, или отхвърляне на претенциите на ищеца като неоснователни и недоказани, и поради погасяване по давност.

СЪДЪТ ПРИЕМА, че предявените искове намират правното си основание в чл.422 вр.чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр.чл.50-51 ЗУЕС и чл.92, ал.1 ЗЗД.

БЕЗСПОРНО Е между страните и те признават следните права и обстоятелства: ответникът е собственик на самостоятелен обект в процесната ЕС така както е посочен в Заявление по чл.410 ГПК и в ИМ.

СПОРНИТЕ ФАКТИ между страните са – всичко останало, изложено в ИМ, което е оспорено с ОИМ.

ПО ОТНОШЕНИЕ на подлежащите на доказване факти доказателствената тежест се разпределя по следния начин – всяка страна следва да докаже твърденията си, от които черпи права или твърди, че произтичат задълженията на насрещната страна, а именно:

По иска с правна квалификация чл.50, ал.2, т.1 вр.чл.6, ал.1, т.9 ЗУЕС:

ИЩЕЦЪТ следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните факти: 1) че ответникът е собственик на самостоятелен обект в сградата в режим на етажната собственост; 2) че е взето Решение на ОС на ЕС за конкретен размер на вноските за фонд „Ремонт и обновяване“ за процесния период 2023-2025г.; 3) притежаваните от ответника идеални части от общите части на етажната собственост; 4) изискуемост на вземането.

ОТВЕТНИКЪТ следва да установи правоизключващите и правопогасяващите положителни възражения.

3

По иска с правна квалификация чл.51, ал.1 вр.чл.48, ал.8 вр.чл.6, ал.1, т.10 ЗУЕС:

ИЩЕЦЪТ следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните факти: 1) че ответникът е собственик, ползвател или обитател на индивидуален обект в сградата в режим на ЕС/СЕС/; 2) че на СЕС се дължат разходи за управление и поддържане на общите части на сградата за исковия период, определени на основание взето Решение на ОС на ЕС; 3) размерът на частта от разходите, дължима от ответника, съобразно броя на собствениците, ползвателите и обитателите, съобразно процента на ид.ч. или поравно на самостоятелен обект, според взето Решение на ОС на ЕС; 4) изискуемост на процесното вземане.

ОТВЕТНИКЪТ следва положителни възражения. да установи правоизключващите и правопогасяващите

По иска с правна квалификация чл.92, ал.1 ЗЗД за неустойка:

ИЩЕЦЪТ следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните факти: наличието на действителна уговорка между страните, по силата на която ответникът се е задължил да заплати неустойка в посочения размер в случай на неизпълнение във времево отношение на свои задължения за суми към СЕС.

При доказване на тези обстоятелства, ОТВЕТНИКЪТ следва да докаже, че е заплатил процесните задължения.

П о възражението за настъпила погасителна давност за дължими суми за 2023г. ищецът следва да ангажира доказателства за това дали същата е била спирана или прекъсвана, в кой период от време и на какво основание.

СЪДЪТ на основание чл.146, ал.2 ГПК намира, че страните не са ангажирали доказателства за наведените от тях твърдения, както следва:

ИЩЕЦ: 1) че на ОС на ЕС от 20.06.2023г. е взето решение за определяне такса за разходи за управление, поддръжка и ремонт на общи части за период 2023-2025г.; 2) че на ОС на ЕС от същата дата 20.06.2023г. е взето Решение за определяне такса за „ремонт, обновяване и охрана“.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото приложените към ИМ писмени документи.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията в ОИМ направени по чл.190 ГПК да се задължи ищецът да представи посочените документи, защото не е ясно какво ще се доказва с тези документи, а от друга страна оспорвания по реда на ЗУЕС не могат да се разглеждат в настоящия спор, защото за това има специален исков ред, с конкретни преклузивни срокове предвидени в ЗУЕС, т.е. няма как да се разглеждат възражения по оспорване на редовност на свикване и провеждане на ОС на ЕС в исково производство, защото такива оспорвания са допустими само с искова молба по ЗУЕС и предвидените в него искове..