Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1745 от 17.04.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 9461/2022
Вид
Решение № 1745
Подписан
17.04.2023
В сила
10.05.2023
Състав
МИРОСЛАВ ТОДОРОВ ПЕТРОВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 - 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 - 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 - 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 - 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 - 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 14, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1745 гр. София, 17.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно наказателно дело № 20221110209461 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от И. С. А., ЕГН ********** чрез неговия упълномощен процесуален представител – адв. Х. Н. от САК срещу наказателно постановление № 7731/24.06.2022 г., издадено от Виолета Богданова Асенова – началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/, с което на основание чл.

53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата /ЗП, обн. в ДВ бр. 26 от 29.03.2000 г., в сила от 02.04.2000 г./ му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 4 000,00 /четири хиляди/ лева за нарушение на чл. 26, ал. 2, т.

1, б. „а“, предл. 2 ЗП във вр. с чл. 8, ал. 2 във вр. с ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства /Наредба № 11 от 03.07.2011 г., обн. в ДВ бр. 65 от 24.07.2001 г., издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството/.

В депозираната жалба са инвокирани множество оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения в предходната фаза на 1 административнонаказателното производство, довели до ограничаване правото на защита на въззивника, за несъответствие на установените от административните органи фактически положения с обективната действителност, както и за некоректно приложение на материалния закон.

Отправена е молба за цялостна отмяна на атакувания санкционен като неправилен и незаконосъобразен.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Димитър Г. от САК, с пълномощно по делото, който поддържа жалбата и изложените в нея съображения. Претендират се разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от гл. юрк. Георги Николов, който пледира за неоснователност на жалбата и за пълна доказаност на твърдяното нарушение. Аргументирана е законосъобразността на атакувания санкционен акт в представен писмен отговор, като е отправена молба за неговото цялостно потвърждаване.

Релевирано е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, което обуславя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

С акт за установяване на административно нарушение № 8939/25.05.2022 г., съставен от А. М. А. – гл. инспектор при АПИ и в присъствието на свидетеля Б. К. П. – очевидец е

2 констатирано, че на 25.05.2022 г. около 16:15 часа на път II-18, км 33+500, част от републиканската пътна мрежа, с посока на движение Чепинци-Лозен, жалбоподателят А. управлява и извършва превоз на товари /трошен камък/ със съчленно тежко ППС по смисъла на чл. 3, т. 2 Наредба № 11/03.07.2001 г. с пет оси – МПС с две оси марка „Волво“ с рег. № СВ 55 03 РТ и полуремарке с три оси с рег. № СВ №№№№ ЕА, без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата, като при извършеното измерване с техническо средство електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС модел DFW-KR № 118844 и ролетка № 1302/18/5 м е установено, че:

-измереното натоварване на задвижващата втора единична ос на ППС е 12,550 т при максимално допустимо натоварване на задвижващата ос 11,5 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. , като превишаването е с 1,050 т;

-при измерено разстояние между осите 1,32 м, сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 34,330 т при максимално допустимо натоварване на оста 24 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, б.

„б“ от Наредба № 11/03.07.2001 г., като превишаването е с 10,330 т.

В акта е отразено, че са нарушени разпоредбите на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП във вр. с чл. 8, ал. 2 във вр. с ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г., като в деня на неговото съставяне е връчен препис на А..

Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно постановление № 7731/24.06.2022 г. от Виолета Богданова Асенова – началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при АПИ, с което на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗП, при цялостно възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на жалбоподателя А. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 4 000,00 /четири хиляди/ лева за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. 2 ЗП във вр. с чл. 8, ал. 2 във вр. с ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г.

Препис от НП е връчен лично на въззивника на 29.06.2022 г., видно от приложеното по делото известие за доставяне, като жалбата, инициирала производството пред настоящата съдебна инстанция, е депозирана в законоустановения 14-дневен срок чрез наказващия орган на 06.07.2022 г., 3 видно от отбелязването в съпроводителното писмо.

При проведения непосредствен разпит на актосъставителя съдът не констатира противоречия с детерминираните в АУАН фактически положения.

Показанията на свидетеля А. А. са подробни, задълбочени и вътрешно балансирани, поради което следва да бъдат кредитирани без резерви, имайки предвид, че се подкрепят по еднопосочен начин от приобщените по надлежния ред писмени доказателства и доказателствени средства.

От приложената по делото разпечатка на пътната мрежа се изяснява, че процесният участък е част от републиканската пътна мрежа на територията на гр. София.

Видно от представените от наказващия орган сертификат и декларация за съответствие на ролетка 1302/18, както и заявления за последваща периодична проверка на средствата за измерване относно електронна везна модел DFW-KR № 118844 използваните от контролните органи технически средства са изправни и отговарят на изискванията на Закона за измерванията.

Конкретна информация за констатираното натоварване на осите на съчленното тежко ППС се съдържа в приложената към акта кантарна бележка, генерирана от електронната везна.

От цялостния анализ на инкорпорирания по делото доказателствен материал за този съдебен състав не съществува съмнение относно факта на извършеното административно нарушение, времето, мястото, неговия механизъм и авторство.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или 4 в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС /, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно от приложените по делото заповеди за назначаване, съответно оправомощаване на актосъставителя и наказващия орган. В тази връзка не се споделят възраженията на адв. Г. на етапа на съдебните прения за материална некомпетентност на свидетеля А. А. и наказващия орган, доколкото съгласно чл. 56, ал. 2, т. 1 и ал. 3 ЗП актовете за установяване на административните нарушения по републиканските пътища се съставят от длъжностни лица на АПИ, а наказателните постановления се издават от председателя на управителния съвет на АПИ или упълномощено от него длъжностно лице от Агенцията. Видно от приложените по делото заповед № ЧР-СП398/15.04.2022 г. на председателя на управителния съвет на АПИ и длъжностна характеристика, считано от 20.04.2022 г. свидетелят А. А. е бил преназначен на длъжност „главен инспектор“ в посоченото ведомство. Със заповед № ЧР-СП-93/24.03.2022 г. на председателя на управителния съвет на АПИ Виолета Богданова Асенова е назначена на длъжността началник на отдел отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при АПИ, считано от 28.03.2022 г. до 28.03.2026 г., като съгласно заповед № РД-11-246/31.03.2022 г. на председателя на управителния съвет на АПО, приложена в административната преписка, Асенова е оправомощена да издава наказателни постановления за нарушения на ЗП.

На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал.

5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона конкретика административните органи за очертали времето, мястото, механизма на твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които същото е 5 намерило проявление в обективната действителност, а това мотивира извод, че правото на защита на жалбоподателя е гарантирано в пълна степен.

Възраженията в жалбата за неяснота на словесното описание на вмененото нарушение са бланкетни и лишени от каквато и да било конкретика, което препятства съда да обсъди подробно тяхната основателност.

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно 1-годишен срок от извършване на твърдяното нарушение. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в изискуемия 6 – месечен срок.

Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл.

34

ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание.

Административнонаказателната отговорност на въззивника И. С. А. е ангажирана, като на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 4 000,00 /четири хиляди/ лева за нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. 2 ЗП във вр. с чл. 8, ал. 2 във вр. с ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г.

По делото се установи по категоричен и безспорен начин, че на 25.05.2022 г. около 16:15 часа на път I I - 1 8 , км 33+500, част от републиканската пътна мрежа, с посока на движение Чепинци-Лозен, жалбоподателят А. управлява и извършва превоз на товари /трошен камък/ със съчленно тежко ППС по смисъла на чл. 3, т. 2 Наредба № 11/03.07.2001 г. с пет оси – МПС с две оси марка „Волво“ с рег. № СВ 55 03 РТ и полуремарке с три оси с рег. № СВ №№№№ ЕА, без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата, като при извършеното измерване с техническо средство електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС модел DFW-KR № 118844 и ролетка № 1302/18/5 м е установено, че:

-измереното натоварване на задвижващата втора единична ос на ППС 6 е 12,550 т при максимално допустимо натоварване на задвижващата ос 11,5 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. , като превишаването е с 1,050 т;