Решение № 1318 от 07.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1318 гр. София, 07.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: К. Н. ПРОДАНОВА при участието на секретаря З. С. АНДОНОВА като разгледа докладваното от К. Н. ПРОДАНОВА Административно наказателно дело № 20241110214555 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 24-4332-017527 от 24.07.2024 г. издадено от Г. В. Б., на длъжност НАЧАЛНИК ГРУПА в СДВР, ОТДЕЛ ПЪТНА ПОЛИЦИЯ СДВР, упълномощена с със заповед на министъра на вътрешните работи рег. № ***/02.12.2021 г., с което на основание чл. 53 от ЗАНН; за нарушения на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП и чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП на А. Г. Б., с ЕГН **********, са наложени административни наказания съответно за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП "Глоба" в размер на 2000 /две хиляди/ лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за 24 месеца и за нарушение на чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП административно наказание “Глоба" в размер на 10 лв.

Недоволен от НП е останал А. Г. Б., който подава жалба в срок. Счита НП № 24-4332-017527 за незаконосъобразно, необосновано и поставено при съществени процесуални нарушения, поради което моли за отмяна. Заявява, че са допуснати съществени нарушения на закона от материалноправен и процесуалноправен характер, както в производството по установяване на административното нарушение, така и в производството по налагане на административното наказание.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от мл. адв. Д. К., преупълномощена от адв. К. Ч.. Последната пледира за отмяна на НП с аргументи, че свидетелят на нарушението е един и същ и на отказа на жалбоподателя да подпише акта. Отказът не е удостоверен с ничий подпис и изготвената докладна записка не е годна да санира това.

Претендира разноски.

1

Въззиваемата страна е редовно уведомена, се представлява от юрк.

Славина Кондова. Моли за потвърждение на така издаденото НП и представя писмени бележки. Претендира юрисконсулстско възнаграждение и прави възражение за прекомерност по отношение на адвокатското такова.

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:

Съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения 14-дневен срок от процесуално легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 21.06.2024 г., около 10:05 часа, в град София на ул. Любляна, свидетелят К. Ч., на длъжност мл. полицейски инспектор при 06 РУ-СДВР, съставил акт за установяване на административно нарушение № GA798646 против А. Г. Б., с ЕГН **********, който като водач на лек автомобил, *** в гр. София по ул. Любляна с посока на движение от ул. Евлия Челеби към ул.

Дамяница е управлявал лек автомобил, марка *** с регистрационен номер **, собственост на Д. К. Б.а, ЕГН: **********. При извършената проверка за установяване употребата на наркотични вещества и техните аналози с техническо средство Drug Test 5000 с фабричен номер ARRM-0045, същият отказал да бъде изпробван. На водача бил издаден талон за медицинско изследване № 0174790 за ВМА. Водачът не представил СРМПС.

При направена справка е установено, че лицето е с отнето СУМПС по същия повод - за отказ от тестване за наркотични вещества. Съставеният АУАН е предявен на нарушителя за подпис. АУАН не бил подписан от нарушителя и не било установено обстоятелството, че нарушителят отказва да подпише АУАН с подписа на свидетел.

В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН жалбоподателят не депозирал възражения.

Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното Наказателно постановление (НП) № 24-4332-017527 от 24.07.2024 г. издадено от Г. В. Б., на длъжност НАЧАЛНИК ГРУПА в СДВР, ОТДЕЛ ПЪТНА ПОЛИЦИЯ СДВР, упълномощена с със заповед на министъра на вътрешните работи рег. № ***/02.12.2021 г., с което на основание чл. 53 от ЗАНН; за нарушения на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП и чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП на А. Г. Б., с ЕГН **********, са наложени административни наказания съответно за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП "Глоба" в размер на 2000 /две хиляди/ лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за 24 месеца и за нарушение на чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП административно наказание “Глоба" в размер на 10 лв.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на свидетелите К. Ч. и Р. М., както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК, а именно:

НП, АУАН, докладна записка, справка картон на водача, декларация, заповеди за компетентност и др.

2

Съдът кредитира гласните доказателствени средства, събрани чрез разпита на свидетелите К. Ч. и Р. М., които са непротиворечиви вътрешно, логични, последователни и се подкрепят от другите събрани по делото доказателствени материали, включително и попълнените декларации в хода на административнонаказателното производство. От тях се установяват действията на водача и извършените от него нарушения. Съдът кредитира показанията като логични и изгради фактическите си изводи на тяхна база.

Свидетелят К. Ч. сочи, че отказа на нарушителя да подпише акта е удостоверен с подписа на свидетеля при съставяне на акта.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , изхожда от наказаното лице, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

При съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление съдът констатира, че са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение е съставен при неспазване на процедурата, предвидена в чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН.

Съдът констатира, че е нарушен чл. 43, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН . Чл. 43 предвижда, че акта се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и да го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си. Когато нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и точният адрес на който се отбелязват в акта. В случая АУАН не носи подпис на нарушителя, същият поради това не може да се приеме, че му е предявен надлежно. Не е изпълнена процедурата по чл. 43, ал. 2 от ЗАНН отказа да се подпише нарушителя върху АУАН да се установи с подпис на свидетел. Видно от АУАН, е налице нередовно предявяване на този документ, което нарушение е съществено, нарушени са правилата по ангажиране на този вид юридическа отговорност на лицето, респективно правото му на защита и на това формално основание следва НП да бъде отменено.

По същество на обвинението съдът намира следното:

Съдът установи, че жалбоподателят е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози и не носи свидетелство за регистрация на МПС и се констатира, че за тези си действия е санкциониран, като е ангажирана отговорността му, но издаденият АУАН е незаконосъобразен.

3

МПС.

Същевременно не е представил и свидетелство за регистрация на Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП – "Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лева".

Съгласно трайната съдебна практика, нормата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП въвежда, както позитивно правно правило за поведение, така и предвиждащата се санкция за нарушаването му. Също така трайно се приема в съдебната практика, че нормата съдържа няколко алтернативно предвидени форми на изпълнителното деяние, като за осъществяването на нарушението е достатъчно реализирането и на само една от тях, но е възможно в условията на кумулативност да бъдат извършени и няколко от формите на изпълнителното деяние, както е в настоящия случай.

От граматическото тълкуване на чл. 174, ал. 3 ЗДвП и употребения в нея съюз "или" следва, че нарушението при първата от посочените алтернативи е довършено с обективирането на самия отказ за извършване на проверка с техническо средство. Последващите действия на нарушителя по извършване на изследване с доказателствен анализатор или даване на кръвна проба и провеждане на химическо изследване, не са елементи от фактическия състав за възникване на отговорността на дееца, а последващи довършването на деянието обстоятелства, водещи до отпадане наказуемостта и противоправността на извършеното.

Съотнесени към конкретиката на настоящия казус, посочените принципни положения индикират, че АУАН и НП отговарят на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН за посочване на съставомерните фактически обстоятелства.

Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият състав приема, че А. Г. Б., ЕГН ********** в качеството си на водач на МПС, не е изпълнил задълженията си по чл. 174, ал. 3 ЗДвП да оказва съдействие на компетентните държавни органи по установяване на релевантни за ситуацията обстоятелства, сред които безспорно попада и проверката за управление на МПС след употреба на алкохол и нарконтични вещества или техни аналози.

Съставът на нарушението и в двете му форми включва изпълнително деяние, което го определя като нарушение на просто извършване, осъществявано чрез противоправно бездействие.

4

От субективна страна, деянието е извършени виновно, при пряк умисъл, тъй като нарушителят, в качеството си на правоспособен водач на МПС е съзнавал своите собствени задължения и тези на контролните органи, но е извършил неправомерен отказ да бъде тестван за употреба на алкохол и нарконтични вещества, без да е налице уважителна причина за това.

Безспорно е, че на жалбоподателят е вменено извършването на нарушение, което се изразява в отказ да бъде изпробван за употреба на алкохол, както беше вече посочено, а последващите действия на нарушителя по извършване на изследване с доказателствен анализатор или даване на кръвна проба и провеждане на химическо изследване, не са елементи от фактическия състав за възникване на отговорността на дееца. В същото време, тези последващи довършването на нарушението обстоятелства, могат да доведат до отпадане наказуемостта и противоправността на извършеното.

Наказанието за допуснатото нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е наложено в съответствие с предвиденото в закона.

Задължението за "носене" на определени документи е предвидено в разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП.

Съдържанието на чл. 100, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП гласи, че водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория, както и свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява. Видно е, че разпоредбата визира конкретно задължение за носене на съответните документи (СУМПС и свидетелство за регистрация на моторното превозно средство).