Решение № 136 от 04.07.2026, Районен съд - Попово

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. Попово, 04.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Поля П. И. при участието на секретаря Десислава Н. Банкова като разгледа докладваното от Поля П. И. Гражданско дело №

20253520100218 по описа за 2025 година

Ищцовата страна „*****“ ЕАД гр. С., чрез пълномощник: адв. В. Г. от САК, твърди в исковата си молба, че по ч.гр.д. № 665/2024 г. по описа на ПпРС била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против длъжника за сумата 318.15 лв. и тъй като заповедта била връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в законния срок предявява иск за установяване съществуване на вземането си.

Твърди, че между страните били сключени няколко договора за предоставяне на мобилни услуги и за лизинг, подробно описани в исковата молба.

За потребените от абоната услуги за периода 18.10.2021 г. – 17.12.2021 г. били издадени фактура № 7327958636/18.11.2021 г. на стойност 78.12 лв. и фактура № **********/18.12.2021 г. на стойност 6.14 лв., които включвали разговори и месечни абонаменти.

Абонатът не заплатил стойността на потребените и фактурирани услуги на обща стойност 84.26 лв., във връзка с което ищцовото дружество прекратило едностранно индивидуалните договори на ответника за ползваните абонаменти.

След прекратяване на отношенията операторът издал крайна фактура № 7330629878/18.01.2022 г., в която били начислени, както следва: сумата 211.83 лв. – договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договорите, сумата 140.75 лв. – незаплатени лизингови вноски (от която сума в настоящото производство се претендирала само сумата 22.06 лв.) и сумата 188.96 лв. – за незаплатени далекосъобщителни услуги (от която сума в настоящото производство се претендирала само сумата 84.26 лв.).

След като абонатът не изпълнил задълженията си за заплащане в срок на дължимите суми по издадените фактури за потребени мобилни услуги и абонаменти, договорите се деактивирали автоматично на 08.12.2021 г. След датата на деактивацията на абоната била изпратена покана за доброволно изпълнение, в която бил посочен размерът на общата стойност на незаплатените задължения, същият бил поканен в 10-дневен срок да заплати задълженията си, както и му била указана последицата от неизпълнението – че процесните 1 договори за предоставяне на мобилни/фиксирани услуги ще бъдат прекратени. Поканата била доставена на абоната – длъжник.

Неизпълнението на ответника обусловило правото на мобилния оператор да ангажира договорната отговорност на абоната съгласно клаузата на т. 11 от индивидуалния договор за мобилни услуги, като начисли в крайната издадена фактура неустойка за предсрочно прекратяване на сключения абонамент.

Абонатът дължал и лизингови вноски по договорите.

Предвид подробно изложените в исковата молба факти и правни съображения, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 318.15 лв. – общо задължение по договорите, в т.ч.: - 84.26 лв. – дължими и незаплатени месечни абонаменти такси за периода 18.12.2021 г. – 17.12.2021 г., - 22.06 лв. – незаплатени лизингови вноски; - 211.83 лв.

– неустойка за предсрочно прекратяване на договорите и за предоставено за ползване устройство с отстъпка от стандартната цена. Претендира разноски.

В съдебно заседание за ищеца не се явява процесуален представител, но с писмено становище, подадено чрез пълномощник, исковете се поддържат изцяло.

В едномесечния срок по чл.131 от ГПК не е подаден писмен отговор от ответницата М. В. И., не е изразено становище по предявения иск.

В съдебно заседание ответницата не се явява, не се представлява.

Съдът, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Въз основа на подадено от „*****“ ЕАД – гр. С. заявление по чл. 410 от ГПК е образувано ч.гр.д. № 665/2024 г. по описа на Районен съд – Попово, по което е издадена Заповед № 330/25.11.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът М. И. В. да заплати на кредитора „*****“ ЕАД сума в общ размер 318.15 лв., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението да изплащане на вземането, в т.ч.: 84.26 лв. – дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по фактури, издадени в периода 18.11.2021 г. – 17.12.2021 г., 22.06 лв. – незаплатени лизингови вноски по подробно описани договори, 211.83 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договорите и за предоставено за ползване устройство с отстъпка от стандартната цена. Със заповедта за изпълнение са присъдени и разноски в размер на 505.00 лв.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, във връзка с което и на основание чл. 415, ал.1, т. 2 от ГПК е даден едномесечен срок на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.

Настоящият иск е предявен в изпълнение на указанията на съда и в срока по чл. 415 от ГПК.

Няма спор по делото, а и от приложените писмени доказателства се установява, че между страните са съществували договорни взаимоотношения по повод сключени договори за мобилни услуги, договори за лизинг и за базови аксесоари, както следва: - договор за мобилни услуги от 04.01.2016 г. за мобилен номер 359897634550, подновяван няколкократно, с последно допълнително споразумение от 15.10.2021 г., с абонаментна такса 30.99 лв., със срок на действие: 24 месеца; - договор за лизинг от 24.01.2020 г.- за ползване на устройство Самсунг Галакси А10 на изплащане – с 23 месечни лизингови вноски по 6.99 лв. всяка; договор за застраховка на устройство „смартфон протект“ от 24.01.2020 г. за мобилно устройство LG K41S 32GB Dual Titan; - - договор за лизинг за базови аксесоари от 01.12.2020 2 г.- с 23 месечни вноски по 1.37 лв. всяка; - договор за мобилни услуги от 01.12.2020 г. за мобилен номер 359890121794 – с промоционален месечен абонамент в размер на 13.99 лв., с уговорен срок на действие: 01.12.2022 г.

В договорите за мобилни услуги е уговорено, че в случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока му по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по договора, в т.ч. и ОУ, последният дължи неустойка в размер на всички най-високи според условията на плана месечни абонаменти, но за не повече от три месеца. В случай, че са били налице отстъпки и/или различна стойност на месечни абонаменти, потребителят дължи и възстановяване на част от разликата между найниския и най-високия месечен абонамент за плана, съответстваща на оставащия срок на договора и в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му, каквато съответства на оставащия срок на договора.

За потребените от ответника услуги в периода 18.10.2021 г. – 17.12.2021 г. от ищцовото дружество са издадени следните фактури:

- фактура № 7327958636/18.11.2021 г., издадена за отчетния период 18.10.2021 г. – 17.11.2021 г., включваща месечни абонаментни такси и лизингови вноски на обща стойност 78.12 лв., като са посочени и задълженията от предходен период;

- фактура № **********/18.12.2021 г, издадена за отчетния период 18.11.2021 г. – 17.12.2021 г., включваща месечни и еднократни такси и вноска лизинг на обща стойност 6.14 лв., като са посочени и задълженията от предходен период.

Поради неплащане на задълженията по фактурите от ищцовото дружество до ответника е отправена последна покана за доброволно плащане от 18.12.2021 г., в която е посочен дължимият размер на задълженията по сключените договори и е посочено, че при неплащане на дължимата сума договорът ще бъде прекратен, ще бъде добавена неустойка и всички оставащи лизингови вноски ще станат предсрочно изискуеми. Няма данни по делото посочената покана да е реално връчена на ответника.

Впоследствие е издадена фактура № 7330629878/18.01.2022 г., за отчетния период 18.12.2021 г. – 17.01.2022 г., включваща вноска за лизинг в размер на 140.75 лв., неустойки за предсрочно прекратяване на договори за услуги на стойност 211.83 лв. В същата фактура са включени и задълженията от предходен период на стойност 278.96 лв., или обща сума за плащане – 541.54 лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съдът е сезиран с обективно съединени установителни искове с правна квалификация по чл. 422 от ГПК във вр. чл. 415 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 92 от ЗЗД.

Исковете са предявени от легитимирано лице, разполагащо с интерес от предявяването им и в срока по чл. 415 от ГПК, поради което същите са допустими.

Разгледани по същество, съдът ги намира за частично основателни по следните съображения:

Ищецът претендира да е носител на вземане, произтичащо от договори за мобилни услуги и договори за лизинг, посочени по-горе.

С доклада по делото в тежест на ищеца бе разпределено да докаже качеството си на кредитор; фактът, от който произтича вземането му, както по основание, така и по размер, 3 т.е. валидно сключени договори за мобилни услуги и договори за лизинг, по които са издадени процесните фактури; че кредиторът е изпълнил точно договорните си задължения и че е предоставил на длъжника твърдените услуги и устройства; че между страните е постигнато съгласие, че при неизпълнение на договорни задължения се дължи неустойка за определен период и/или в определен размер; че е налице виновно неизпълнение на договорите от страна на ответника; прекратяването на тези договори поради виновно неизпълнение задълженията на ответника и уведомяването му за това.

На ответника бе разпределена тежестта да докаже че е изпълнявал своите задължения за заплащане на предоставените услуги по начина, и в сроковете, уговорени в договора, както и всички свои възражения, които изключват, прекратяват или погасяват правото на ищеца.

В настоящия процес няма спор, че между страните са сключени процесните договори за мобилни услуги и за лизинг.

Със сключването на договорите абонатът е поел задължението да заплаща уговорените месечни абонаментни такси за предоставените мобилни услуги, както и да заплаща лизинговите вноски по договорите за лизинг. Цената на абонамента по договорите за мобилни услуги е възнаграждение за самото право на достъп до мобилната мрежа на оператора, предоставено чрез активирането на съответната СИМ карта с уникален телефонен номер, чрез който потребителят се разпознава от останалите участници в мрежата като абонат, като за доказването на това вземане в полза на оператора е достатъчно позоваването на подписания от потребителя договор за съответния абонаментен план. При това положение съдът приема, че ищецът е изпълнил задължението си по договорите да предостави посочените в тях услуги и устройства.

Размерът на задълженията за заплащане на дължимите мобилни услуги, както и лизингови вноски по фактурите не е оспорен от ответника и тъй като същият не е представил доказателства за извършено плащане на сумите по фактурите, то следва да се приеме, че претендираните с исковата молба суми за потребени и незаплатени мобилни услуги и лизингови вноски в общ размер 54.36 евро (106.32 лв.), са дължими и следва да бъдат заплатени, във връзка с което в този размер искът за установяване съществуване на вземане на ищеца по отношение на ответника се явява основателен и следва да бъде уважен.

Що се отнася до предявения иск за установяване съществуване на вземане за неустойка за предсрочно прекратяване на договорите и добавена разлика между стандартната цена на предоставеното устройство без отстъпка и тази с отстъпката от оператора, в общ размер 108.31 евро (211.83 лв.), съдът приема, че този иск е изцяло неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Настоящият състав на съда приема, че неустойката не е дължима по следните съображения:

Макар и в чл. 19б, б. „в“ от ОУ да е предвидена възможност за едностранно прекратяване на договора (респ. на предоставяните услуги) от оператора в случай на неплащане от потребителя на дължими суми по индивидуалния договор, за да бъде реализирана тази възможност и да бъдат претендирани последиците от нея – в случая възникване на задължение за потребителя да заплати предвидените в индивидуалния договор неустойки, операторът е следвало да уведоми потребителя, че упражнява правото си на едностранно прекратяване на договорите. Писмените договори подлежат на прекратяване с изявления в същата форма.

Разпечатката съдържа 43 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7257d40c-aef6-4ebb-9e3a-c2985036ac78