Решение № 390 от 22.05.2026, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 390 гр. Казанлък, 22.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ при участието на секретаря РАДИАНА Д. ГРОЗЕВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ Гражданско дело № 20255510101935 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на “А. ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя И.Ш., действаща чрез пълномощника си юрисконсулт С.С. против Д. М. М., ЕГН **********, адрес: ***, с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, във вр. с. чл. 79, вр. с чл. 143, ал.1 във вр. чл.86 ЗЗД.

Процесуалният представител на ищцовото дружество сочи, че на 16.05.2025 г. Д. М. М., ЕГН ********** /Длъжникът/ кандидатствал онлайн за отпускане на потребителски кредит от „К.“ ЕАД, ЕИК 175330437 /“К.“ или „Заемодателят“/. Процедурата започнала с попълване на заявление за отпускане на кредит от разстояние /„Заявлението“/ на интернет страницата на К., а именно – www.credissimo.bg /„Сайта“/.

В полетата на Сайта ответн икът попълнил личните данни – три имена, ЕГН, данни на документ за самоличност, адрес, електронен адрес (е-мейл) за получаване на документи и кореспонденция /*** /, мобилен телефон /***/ и др.

В процеса на Заявлен ие пълната преддоговорна информация за условията на кредита била налична чрез хиперлинкове, в т.ч. Общите условия за кредитиране („ОУ“) на К. ЕАД, Стандартен европейск и формуляр /„СЕФ“/, Договора за кредит, ведно с Приложение № 1 с Погасителния план.

Преддоговорната информация (СЕФ) е изпратена предварително и на е-мейла на кредитоискателя.

След запознаване с условията по кредита г-н М. отправил обвързващо електронно волеизявление по чл. 2 от Закона за електронн ия документ и 1 електронните удостоверителни услуги /„ЗЕДЕУУ“/ на Сайта чрез натискане на бутона „Декларирам, че съм получил СЕФ на посочения от мен e-mail, проверил съм въведените данни и приемам ОУ и Договора.“. Съгласно Раздел III „Кандидатстване за кредит. Обезпечение“, т. 11 от ОУ, с извършване на гореописаните действия Заявлението се считало за подадено от кредитополучателя, а ОУ и договорът за кредит – приети и подписани от същия. След електронното изявление на ответника, на е-мейла му б или изпратени Договор № 2976049/ 16.05.2024 г. /„Договора за кред ит“/, Приложение № 1 към него, ОУ и СЕФ, като е-мейлът съдържал електронното изявление на кредитора К. за сключването на Договора за кред ит и приложенията към същия.

В резултат на горното, по реда на ЗЕДЕУУ на 16.05.2024 г., между кредитора К. и кредитополучателя Д. М. М., ЕГН ********** бил сключен Договор за кредит № 2976049/16.05.2024 г. за сумата от 2050.00 лева (две хиляди и петдесет лева) – главница и уговорен срок на погасяване на кред ита– 20.05.2026 г. при лихв а и други условия, подробно уговорени в Договора, Приложение 1 към него, СЕФ и ОУ. Лицето усвоило заемната сума по посочена от него банкова сметка с IBAN *** на 16.05.2024 г.

Сочи, че договорът за кредит бил сключен във формата на електронен документ чрез размяна на електронни волеизявления по чл. 2 от ЗЕДЕУУ пр и спазване на изискванията на ЗЕДЕУУ, Закона за предоставяне на ф инансови услуги от разстояние /“ЗПФУР“/ и приложимото законодателство. Същият бил подписан от всяка от стран ите с обикновен електронен подпис по чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ - електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014. На основание чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ, правната с ила на електронния подпис била равностойна на тази на саморъчния подпис.

При кандидатстването си за кредит от К., г-н М. сам избрал да обезпечи изпълнението на задълженията си, като осигури поръчителство на А. /имал възможност да избере и необезпечен кредит или да предостави банкова гаранция като друг вид обезпечение, съгласно Раздел III, т. 12 от ОУ/.

Договорът за предоставяне на поръчителство не бил задължителен за сключване. Договорът за предоставяне на поръчителство с А. също бил сключен по реда на ЗЕДЕУУ чрез размяна на електронни изявления – същият бил достъпен чрез хиперлинк на сайта на А. и сключен от ответника чрез предоставения му по телефон СМС код, изпратен на телефонния номер на ответника - ***. Чрез предоставянето на СМС се доказвало по несъмнен нач ин сключването на договора по електронен път и авторството на лицето, извършило волеизявлението. От своя страна А. извършило електронно волеизявление по ЗЕДЕУУ, като изпратило подписания договор на е-мейла на ответника: ***.

Твърди, че договорът за предоставяне на поръч ителство между А. и г-н М. по същността си бил договор за поръчка по чл. 280 от ЗЗД, сключен по реда на ЗЕДЕУУ, по силата на който А. предоставя гаранционна услуга, като се задължава да сключи с К. договор за поръчителство по чл. 147 от ЗЗД и да обезпечи като поръчител задълженията на ответника по неговия Договор за кредит.

А . изпълни задълженията си по Договора за предоставяне на 2 поръчителство и сключи с К. Договор за поръчителство, по силата на който се задължи да отговаря пред К. солидарно с ответника за изпълнението на неговите задължения по Договора за кредит, както и за всички последици от неговото неизпълнение.

Във връзка с неизпълнение на задълженията на г-н М. по Договора за кредит, на 09.05.2025 г. К. изпратило електронно съобщение до посочения от ответника електронен адрес, а именно: ***, с което Дружеството уведомило г-н М., че предвид липсата на плащания на 6 (шест) или повече погасителни вноски, на основание Раздел X, чл. 3.1. от Общ ите условия за предоставяне на кредити на К. ЕАД, неразделна част от горепосочен ия договор за кредит, бил обявен за предсрочно изискуем. В изпълнение на чл. 12 от Раздел IV от Общите условия кредитът бил обявен за предсрочно изискуем от К..

Ответникът е направил 3 (три) плащания по сключения договор за кредит, а именно: 220,13 лв. от дата 28.06.2024 г. платени по банков път; 220,13 лв. от дата 25.07.2024 г. платени по банков път; 220,13 лв. от дата 30.08.2024 г. платен и по банков път; С плащанията си ответникът г-н М. е извършил частично погасяване на задълженията си по двете отделни правоотношения с К. и с А..

Плащанията доказвали признание за съществуването на валидно сключения Договор за кредит с К. и Договора за предоставяне на поръчителство с А..

С л е д извършеното плащане от 30.08.2024 г. ответн икъ т изпаднал отново в просрочие на задълженията си и нямал последващи вноски.

Ответникът бил търсен многократно от К. с цел извънсъдебно уреждане на отношенията, посредством сключване на споразумение за доброволно уреждане и изплащане на задълженията му.

Сочи, че с оглед неизпълнение задълженията на г-н М. по Договора за кредит, на 09.05.2025 г. К. изпратило искане за плащане до поръчителя А..

Ай Tръст своевременно изпратило уведомление по чл. 143 от ЗЗД до ответника с е-мейл до *** на 09.05.2025 г., в което посоч ило всички дължими суми и предстоящо погасяване от А. към К. на задължен ията на ответника.

Ответникът не платил в дадения срок и на 12.05.2025 г. А. изпълнило задълженията си като поръчите л и погасило всички дължими от ответника суми към К., а именно: 1851,73 лeвa /главница по Договор за кредит/; 215,50 лева – /договорна лихва за периода от 21.08.2024 г. до 05.05.2025 г/; 26,31 лева – /обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава по Договора за кредит за периода от 21.09.2024 г. до 05.05.2025 г./ и встъпило в правата на кредитора по чл. 146 от ЗЗД. На дата 12.05.2025 г., А. уведом ило длъжника с електронно съобщение до електронния му адрес: ***, за извършеното погасяване и встъпване в правата на кред итора К..

Моли съда да има предвид, че съгласно чл. 15 във връзка с чл. 12 от Договора за кредит и съгласно и чл. 14 от Договора за предоставяне на поръчителство, г-н М. се съгласил всички уведомления, електронни изявления и документи във връзка с подписаните договори да бъдат изпращани на предоставения електронен адрес от ответника, а именно: ***.

Ето защо, изпратената от К. комуникация, както и уведомленията от А., в т.ч.

3 по чл. 143 - 146 от ЗЗД за предстоящо плащане и за вече извършеното плащане в полза на К., били надлежно връчени.

Сочи, че А. подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по което б ило образувано ч. гр. д. № 1494/2025 г. по описа на Районен съд– Казанлък, 6-ти с-в. Съдът уважил частично подаденото заявление от А. и издало заповед за изпълнение за следните суми: 1851,73 лeвa- главница по Договор за кредит; 215,50 лeвaдоговорна лихва за период 21.08.2024 г. до 05.05.2025 г.; 26,31 лeвaобезщетение за забава в размер на законната лихва за забава, както и 91,87 лева- разноски, от които 41,87 лева – държавна такса и 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение. Срещу издадената заповед било подадено възражение по чл. 414 от ГПК.

Моли съда след като установи изложеното в исковата молба, да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на Д. М.

М., ЕГН **********, с адрес: с.Копринка, ул.Пирин № 13, съществуването на вземания в полза на Ай Tръст, за ко ито е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 1494/2025 г., по оп иса на Районен съд – Казанлък, 6-ти състав, за следните суми: 1851,73 лeвa- главница по Договор за кредит, 215,50 лeвa- договорна лихва за период 21.08.2024 г. до 05.05.2025 г.; 26,31 лeвa- обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава.

Моли съда да се произнесе и относно дължимостта на направените в заповедното производство разноски /т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГК на ВКС/, като присъди сумата от 91,87 лева разноски по ч. гр. д. № 1494/2025 г., по описа на Районен съд – Казанлък, 6 състав, от които 41,87 лева – държавна такса и 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Моли съда да присъди и всички направени разноски в настоящото производство, включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 360,00 лева на основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, приета с ПМС № 4 от 6.01.2006 г., във връзка с чл.78, ал. 8 от ГПК.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъп ил отговор на исковата молба от ответника. На същия редовно са връчени исковата молба и приложенията към нея. В постъпили становища по делото ответникът твърди, че Договор за кредит № 2976049 от 16.05.2024 г., сключен между ответн ика и К. ЕАД и Договор за предоставяне на поръч ителство от 16.05.2024 г. са н ищожни на основание чл. 23 ЗПК, поради заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Изложени са подробни съображения относно наличието на основания за нищожност на договорите, сключени от ответника.

От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в съвкупност съдът намира за установено следното:

От приложеното ч.гр.д №1494/2025 г. по оп иса на Районен съд Казанлък се установява, че по подадено от ищеца заявление по чл.410 от ГПК е издадена Заповед №873/05.06.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Д. М. М., ЕГН **********, адрес: *** , за сумите: 1851,73 лева - главница за неизпълнение на парично задължение, 4 произтичащо от Договор за кред ит № 2976049, сключен на 16.05.2024 г., 215,50 лева – договорна лихва от 21.08.2024 г. до 05.05.2025 г.; 26,31 лева – лихва за забава по Договор за кредит от 21.09.2024 г. до 05.05.2025 г.; законна лихва върху главницата, считано от 03.06.2025 г. до изплащане на вземането, 91,87 лв. разноски по делото, от ко ито 41,87 лв. държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Между страните не е спорно, а и се установява от приложените по делото писмени доказателства, че са сключили Договор за кредит № 2976049 от 16.05.2024 г., с който на ищеца е предоставен паричен заем в размер 2050,00 лв. Вноските по кредита са ежемесечни. Срокът за изплащане на кредита е 24 месеца. Фиксираният лихвен процент по договора е в размер на 19,25 %, а годишният процент на разходите /ГПР/ е в размер на 21,04 %. В Приложение №1, неразделна част от договора е посочено, че общ ият размер на всички плащания по Договор за кред ит № 2976049 от 16.05.2024 г. е в размер на 2497,98 лева. Сумата по кредита е усвоена от ищеца при сключване на договора.