Решение № 1368 от 27.09.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1368 гр. Пловдив, 27.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Спасимир Сп. Здравчев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Спасимир Сп. Здравчев Административно наказателно дело № 20265330201731 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш серия К № 11883385 на Областна дирекция на МВР - Пловдив, с който на Л. Е. Н., ЕГН **********, от *** е наложена глоба в размер на 51,13 евро (100 лева) на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата за нарушение по чл.

21, ал. 2 във връзка с ал. 1 от същия Закон (ЗДП).

В жалбата си Л. Е. Н., както с допълнително представени молби и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител адвокат С. Ж. П. иска отмяна на процесния електронен фиш с пространствени аргументи за материална и процесуална незаконосъобразност; претендира разноски.

Въззиваемата страна Областна дирекция на МВР - Пловдив, редовно призована, не изпраща представител; със Становище рег. № 317000 - 5663 / 24.03.2026 година, приложено към писмото, с което е изпратена административнонаказателната преписка, чрез пълномощник *** З. Т. М.-П. се взема отношение по същество – моли се да се отхвърли Жалбата като неоснователна и недоказана и да се потвърди Електронният фиш като правилен и законосъобразен, а при евентуално уважаване на Жалбата – да се намалят разноските под минимално предвиденото при съобразяване с Решение на СЕС от 25.01.2024 година по дело № С-438 / 2022 година и алтернативно – до размера на минималното предвидено адвокатско възнаграждение по Наредба № 1 / 2004 година на Висшия адвокатски съвет; претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

1

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с направеното оплакване и съобразно задължението си по чл. 314 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на въззивна инстанция да провери изцяло правилността на обжалвания акт на наказващия орган, независимо от основанията, посочени от страните, Съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДП във връзка с чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна:

На 12.01.2026 година в изпълнение на задължения по контрол на пътната безопасност за времето от 13:00 часа до 17:00 часа с Преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации ARH CAM S1 № 120сс96 (стационарно преносим уред за контрол на скорост) се засича превишаване на скоростта на преминаващите моторни превозни средства в село Паничери, община Хисаря, област Пловдив, по улица „Георги Димитров“ № 96 в двете посоки – за приближаващите към село Старосел и за отдалечаващите се към село Старо Железаре. Улица „Георги Димитров“ в селото е част от общинската пътна мрежа с общо ограничение на скоростта в населено място по чл. 21, ал. 1 от ЗДП – до 50 км/ч.

За целта от полицейски служител, преминал обучение за работа със стационарния преносим уред за контрол на скоростта, в съответствие с изискването по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 / 12.05.2015 година за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата е попълнен протокол (рег. № 273р-518 / 13.01.2026 година), отразяващ периода на измерването, мястото на измерването, общото скоростно ограничение, както и че системата за контрол е в стационарен режим на измерване за преминаващите и двете посоки пътни превозни средства – приближаващите се към и отдалечаващите се от стационарния преносим уред за контрол на скорост.

Така в 15:08:21,3 часа преносимата система № 120сс96 на 72 метра от нея засича приближаващ към нея (срещу радарния лъч) със скорост 75 км/ч товарен автомобил „Дачия Докер“ с рег. № ***, регистриран като собствен на „Юниор Дизайн“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в *** и със законен представител жалбоподателят Л. Е. Н., както.

За констатираното нарушение срещу управителя на търговеца „Юниор Дизайн“ е издаден процесният Електронен фиш серия К № 11883385 с посочено превишаване на скоростта от 72 км/ч с приспаднат толеранс от 3 км/ч в полза на лицето и обективираният на писмен носител документ е връчен на Л. Е. Н. на 05.03.2026 година срещу разписка, като от името на жалбоподателя липсва декларация по чл. 186, ал. 5 от ЗДП за предоставено 2 управление на моторното превозно средство на друго лице на инкриминираната дата в часа на установяване на нарушението.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от приобщените по надлежния ред писмени доказателства – приложени по административнонаказателната преписка и изискани служебно от Съда.

От правна страна:

По фактически установеното Съдът намира, че наказващият орган правилно ангажира административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по посочените разпоредби от Закона за движението по пътищата.

Разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изречение 1. от ЗДП към датата на нарушението предвижда: При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение (относимата разпоредба).

По т. 65 на § 6 от Допълнителните разпоредби на ЗДП „Автоматизирани технически средства и системи “ (АТСС) са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган (б. А); мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес (б. Б).

Съгласно Наредба № 8121з-532 / 12.05.2015 година на министъра на вътрешните работи и стационарните, и мобилните АТСС заснемат статични и / или динамични изображения с данни за нарушенията на правилата за движение (чл. 2), като за установените по този начин нарушения се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система (чл. 3), а за осъществяването на контрола с АТСС не се изисква намеса от страна на служителя - той само позиционира служебното моторно превозно средство, насочва уреда в контролираната посока, прави необходимите настройки и го включва за започване на автоматизирания контрол, а след приключване на работния процес изключва АТСС, като информацията със запаметените данни се съхранява в локална компютърна конфигурация или локален сървър за издаване на административни документи във връзка с установените нарушения (чл. 9).

За пълнота следва да се посочи, че въведените с издадената на основание чл. 165, ал. 3 от ЗДП Наредба условия за експлоатация, ред за използване, начин на обозначаване на зоната за контрол с АТСС и автоматизиран режим на 3 работа, неизискващ обслужване от контролен орган, отговарят на залегналите в Тълкувателно решение № 1 / 26.02.2014 година по т. д. № 1 / 2013 година на ВАС изисквания относно непълнотата в регламентацията на работата на техническите средства и в съответствие с които са измененията на чл. 189, ал.

4 от ЗДП с ДВ, бр. 19 от 2015 година.

При анализ на посочените нормативни разпоредби се налага изводът, че нарушението на правилата за движение, извършено в 15:08:21,3 часа на 12.01.2026 година в село Паничери, община Хисаря, област Пловдив, на улица „Георги Димитров“ № 96 в посока приближаване към радарния лъч на преносимата система № 120сс96 (към село Старосел), може да се установи чрез използване на временно разположена на участък от пътната мрежа стационарна АТСС (стационарно преносим уред за контрол на скорост, в случая – Преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации ARH CAM S1 № 120сс96 и нарушението да се санкционира чрез издаване на електронен фиш.

Нарушението е установено с техническо средство, съответстващо на изискванията по Глава четвърта, Раздел II от Закона за измерванията – за преносимата система за контрол на скоростта ARH CAM S1 е издадено Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 (№ 5126 в Регистър на одобрените средства за измерване на Българския институт по метрология) с 10-годишен срок на валидност до 07.09.2027 година; по императивните норми на Глава четвърта, Раздел III от Закона за измерванията преносимата система за контрол на скоростта ARH CAM S1 № 120сс96 е преминала последваща проверка за съответствие: извършена е от Отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“ към главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“ при Българския институт по метрология, за което е съставен Протокол № 126-СГ-ИСИС / 25.03.2025 година, а по т. 31 от Заповед № А-616 / 11.09.2018 година на Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор по чл. 43, ал. 4 във връзка с чл. 10в, ал. 2, т.

1 от Закона за измерванията (обн., ДВ, бр. 82 от 05.10.2018 година) периодичността на последващите проверки на скоростомерите е една година.

За използването на преносимата система за контрол на скоростта, приведена в работен режим от полицай от Районно управление - Хисаря при Областна дирекция на МВР - Пловдив, преминал обучение за работата й, видно от представения по делото Списък на оправомощените служители рег.

№ 273р-7501 / 31.07.2025 година, по правилата на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 / 12.05.2015 година на министъра на вътрешните работи е съставен протокол (рег. № 273р-518 / 13.01.2026 година), придружен със снимка на разположението на уреда.

Всички документи, обективиращи извършването на нарушението, са издадени съгласно законовите правила от компетентни лица, а процесният фиш е съобразно Заповед № 8121з-1034 / 20.08.2025 година на министъра на вътрешните работи, издадена на основание чл. 189, ал. 4 от Закона за 4 движението по пътищата за утвърждаване на образеца му и съдържа всички реквизити, посочени във визираната законова разпоредба, като трябва да се отбележи Тълкувателно решение № 1 / 26.02.2014 година по т. д. № 1 / 2013 година на ВАС, съгласно чиито задължителни указания електронният фиш се приравнява едновременно към акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДП), а не по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване, от което следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на акт за установяване на административно нарушение и на наказателно постановление, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш и относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изречение 2. от ЗДП реквизити.

Точно нарушението е вменено в отговорност на управителя на Юниор Дизайн“ ООД - Хисаря Л. Е. Н. по правилото на чл. 188, ал. 2 от ЗДП, съгласно което, когато собственикът, вписан в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство, с което е извършено нарушението, е юридическо лице и неговият законен представител не декларира на кого е предоставил управлението на превозното средство, предвиденото наказание се налага на законния представител на собственика, а от жалбоподателя липсва декларация да е предоставял на друг за управление моторното превозно средство на инкриминираната дата и по справка от АИС КАТ на МВР процесната дачия е собственост на търговеца.

По изложеното са неоснователни защитните възражения за недоказаност на административното нарушение и незаконосъобразност при процедурата по издаване на Електронния фиш. Доводите на адвоката за неободнованост найобщо се изразяват в пространствени съждения в насока, че доказателствата, въз основа на които се установява деянието, между които снимката на автомобила, защото била черно-бяла и неясна и не съдържала достатъчно видими ориентири за местоположението на автомобила и посоката му на движение; справката от КАТ за собственост на автомобила; годността на техническото средство към момента, защото било използвано неправилно, др., са недостатъчни за обективиране елементите на изпълнителното деяние, ако не са подкрепени с други доказателства.