Решение № 122 от 20.08.2025, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. Ихтиман, 20.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър К. Трионджиев при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова като разгледа докладваното от Александър К. Трионджиев Административно наказателно дело № 20251840200311 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във вр. чл. 72, ал. 4 от ЗМВР. Инициирано е въз основа на подадена жалба от П. М. М., ЕГН **********, чрез адвокат П. К., против Заповед за задържане на лице рег. № 274зз-117 от 13.07.2025 г., издадена от мл. инспектор Д. Н. У. към РУ – Ихтиман.

Жалбата е с правно основание чл. 72, ал. 4 от ЗМВР. Изложени са подробни съображения, според които оспореният административен акт е издаден при съществени нарушения на материалния и на процесуалния закон. В жалбата не се сочи задържането по ЗМВР да продължава и към момента на подаването й. С допълнителна молба от 18.07.2025 г.

/когато е депозирана и жалбата/ се уточнява, че лицето не е задържано към датата на подаване на жалбата.

Препис от жалбата е връчен на ответника мл. инспектор Д. Н. У. към РУ – Ихтиман.

Същият не е депозирал писмено становище във връзка с нея, като изразява такова в съдебно заседание.

В съдебно заседание се явява жалбоподателят, като същият поддържа жалбата и излага подробни съображения за незаконосъобразността на оспорения административен акт.

Съдебният състав, след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните, приема, че жалбата е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Съобразно нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания, посочени в чл. 146 от АПК.

За да се произнесе, съдебният състав съобрази следното:

По настоящото дело е представен препис от Заповед за задържане на лице рег. № 274зз-117 от 13.07.2025 г., издадена от мл. инспектор Д. Н. У. към РУ – Ихтиман. От съдържанието на същата става ясно, че на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР лицето П. М.

1

М. е задържан на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР във връзка с преписка с рег. № 27ир11332. От заповедта е видно, че е изготвена на 13.07.2025 г, когато е станало и задържането, а така също и че лицето е пуснато на същата дата в 17:30 часа.

От приобщените по делото писмени доказателства и от разпитания свидетел Н. М.

/майка на жалбоподателя/ става ясно, че на 13.07.2025 г. П. М. М. е отишъл до дома на И. Г. в с. В., с която имат общо дете. Става ясно и че поради противоречия между майката и бащата последният не е успял да види детето си, поради което се е обадил на телефон 112 и пристигнали полицейски служители, в резултат на което детето излязло и се видяло с баща си. Установява се и че полицаите отправили предупреждение до П. М. М. да не влиза в конфликт или саморазправа с И. В. Г., за което бил издаден протокол за полицейско предупреждение.

В текста на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР изрично е посочено, че полицейските органи могат да задържат лице: 1. за което има данни, че е извършило престъпление, 2. което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба, 3. което показва тежки психични отклонения и с поведението си нарушава обществения ред или излага живота си или живота на други лица на явна опасност, 4. при невъзможност да се установи самоличността му в случаите и по начините, посочени в чл. 70, 5. което се е отклонило от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или от местата, където е било задържано като обвиняем в изпълнение на разпореждане на орган на съдебната власт, 6. обявено за издирване с цел задържане, както и по искане на друга държава във връзка с неговата екстрадиция или в изпълнение на Европейска заповед за арест, 7. установено като незаконно пребиваващо на територията на страната и 8. в други случаи, определени със закон.

Според нормата на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР заповедта за задържане следва да съдържа описание на фактическите и правни основания на задържането.

От доказателствената съвкупност по делото се установява, че процесната заповед за задържане е издаден от полицейски орган в границите на предоставената му съгласно чл. 72, ал. 1 от ЗМВР компетентност. Спазена е и изискуемата от закона писмена форма, като цифрово е посочен текстът, въз основа на който е осъществено задържането.

В същото време от значение е обстоятелството, че всяка заповед за задържане по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР представлява индивидуален административен акт и като всеки, тя трябва да бъде мотивиран, а така също и да се посочи в нея кое е конкретното правно основание /разпоредба от закона/, въз основа на което се издава. В този смисъл е и горепосоченият текст на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, където е разписано, че заповедта за задържане следва да съдържа описание на фактическите и правни рамки на задържането. Това означава, че не е достатъчно заповедта за задържане да съдържа само позоваване на приложимите разпоредби за задържане, без посочване на обстоятелствата /конкретни действия или бездействия на задържаното лице или други релевантни факти от действителността/, релевиращи наличието на фактически основания за задържането. Това е така, понеже при липсата на конкретна фактическа обосновка за необходимостта от задържане, същото се явява несъвместимо с ограничаване на правата на гражданиет. Безспорно, заповедта за задържане представлява индивидуален административен акт, който се издава в особена обстановка. Въпреки това, този административен акт следва също да бъде мотивиран, като бъдат посочени, дори и съвсем накратко, конкретните факти, наложили издаването ву. Това е така, понеже, когато в заповедта бъдат посочени фактическите и правни основания за задържането, тогава лицето, спрямо което е приложена тази принудителна мярка, ще е наясно от самото намчало какви са точните обстоятелства, наложили това и ще може адекватно да се защити срещу издадения против него административен акт. Посочването на конкретните фактически основания за задържането дава възможност и на останалите лица и институции да са наясно защо лицето е трябвало да бъде задържано по реда на чл. 72 от ЗМВР.

В случая в заповедта липсват каквито и да е било факти и обстоятелства за наличието 2 на конкретни и обективни данни, сочещи, че лицето, спрямо което е постановено задържането по чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, след надлежно предупреждение съзнателно е пречило на полицейски орган да изпълни задължението си по служба. В заповедта е посочено като правно основание за задържането чл. 72, ал. 1, т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи във връзка с преписка с рег. № 274р-11332. Според текста на чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице, което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба. Като фактическо основание, обаче, не е записано каквото и да било обстоятелство, наложило задържането. Поради това с издаването на заповедта за задържане, която винаги е в писмена форма, не се внася яснота за това какви са конкретните действия или бездействия, наложили прилагането на принудителната мярка. По този начин задържаното лице не е могло да разбере действителните фактически основания, довели до прилагането на чл. 72, ал. 1 т. 2 от ЗМВР, тъй като тези фактически основания не са изписани, дори и накратко, в самата заповед. Посочването на номера на преписка, във връзка с която е станало задържането, също не внася яснота относно обстоятелствата около задържането, тъй като не е отразено тази преписка пред кой орган се вози, от коя година е, нито пък има данни с подобна преписка да е бил запознат задържания към момента на задържането или преди това.

Целта, която се преследва с въвеждането на законовото изискването за мотивиране на административните актове, особено тези, които засягат права и свободи на гражданите, е техните адресати най-късно при връчването на административния акт да са наясно кои са конкретните обстоятелства, наложили издаването на акта. Само по този начин адресатът ще бъде запознат с волята на органа и ще може да предприеме незабавно мерки за защита, ако счита, че неоснователно са нарушени правата му.

Горепосоченото налага извод, че оспорената заповед за задържане от една страна не е мотивирана /липсва описание на фактическата обстановка, наложила задържането/, а от друга страна не са налице данни по отношение на задържаното лице нито преди задържането му, нито непосредствено след това, да е било уведомено за конкретните причини, които са наложили това. Поради тези съображения процесната заповед за задържане е издадена в нарушение на разпоредбите на закона, тъй като не съдържа мотивировка - не са изложени фактически основания за задържането, каквото е изискването на чл. 74, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Това обстоятелство налага нейната отмяна.

Предвид изхода на делото, жалбоподателят има право на сторените от него съдебни разноски, за които са представени доказателства пред съда, а именно: 500 лева заплатено адвокатско възнаграждение в полза на адвокат К., като разноските следва да бъдат възложени в тежест на ОД на МВР – София. Също така при постановяване на решенето съдът констатира, че не е била внесена дължимата държавна такса от жалбоподателя в размер на 10 лева, поради което с крайния съдебен акт съдът следва да вземе отношение по този въпрос. Доколкото жалбата се явява основателна, съдебният състав намира, че сумата от 10 лева следва да бъде присъдена в тежест на ОД на МВР – София, като същата трябва да се преведе по сметка на Районен съд – Ихтиман.

Мотивира от горното и на основание чл. 172 от АПК, Районен съд – Ихтиман РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице рег. № 274зз-117 от 13.07.2025 г., издадена от мл. инспектор Д. Н. У. към РУ – Ихтиман, с която П. М. М., ЕГН **********, е задържана на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР за срок до 24 часа.

ОСЪЖДА ОД на МВР – София да заплати на П. М. М., ЕГН ********** сумата от 3

500 /петстотин/ лева – сторени съдебни разноски.

ОСЪЖДА ОД на МВР – София да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - Ихтиман, сума в размер на 10 /десет/ лева, представляваща дължима държавна такса.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София област, чрез Районен съд – Ихтиман, в четиринадесетдневен срок от връчването на препис от същото на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________

4