Определение № 2185 от 17.01.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 43087/2025
- Вид
- Определение № 2185
- Подписан
- 17.01.2026
- В сила
- 17.01.2026
- Състав
- МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 19, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 40, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 41, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2185 гр. София, 17.01.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20251110143087 по описа за 2025 година Производството по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на С. И. Ш. срещу „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с която са предявени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № *********** г. е нищожен, поради противоречие със закона.
В исковата молба се твърди, че на 03.02.2025 г. между ищецът и ответното дружество е сключен Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № ***********, по силата на който ответното дружество му е предоставило заем в размер на 600 лв., при годишен лихвен процент /ГЛП/ от 50,95 % и годишен процент на разходите /ГПР/ от 62,50 %, със срок на погасяване десет месеца. Сумата, която ищецът следвало да върне била в размер на 748,84 лв. Твърди се съгласно чл. 10 от договора ищецът да следвало в кратък срок да предостави обезпечение върху всички дължи ми суми по договора. Заедно с договора било подписано и допълнително споразумение, съгласно клаузите на което пир непредоставяне на обезпечение, кредиторът начислявал допълнително сумата 390 лв. като неустойка, която била включена в погасителния план към договора и била дължима заедно с погасителната вноска. Излага съображения, че начислената неустойка бил скрита лихва, за да не бъде включена в ГПР. В тази връзка счита, че същата като разход по кредита следва да бъде включена при определянето на ГПР, което в настоящия случай не било сторено.
Поради това ответникът заблуждавал потребителя относно действително приложимия ГПР по кредита и разходите по същия. По този начин ГПР е неточен, което по същество било нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на договора, поради противоречие на закона. Твърди нарушение и на разпоредбата на чл.
19, ал. 4 ГПК. Моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
Делото следва да бъде насрочено за открито съдебно заседание.
Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО :
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ: предявени са обективно съединени искове – 1 главен иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
УКАЗВА на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: сключването на договора за заем със соченото в исковата молба съдържание, че договорът e нищожен на сочените основания.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че договорът за потребителски кредит е действителен, че при сключването на договора са били спазени особените изисквания на ЗПК и ЗЗП, както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора.
По доказателствата:
Следва да бъдат приети представените от ищеца писмени доказателства.
Страните следва да се приканят към сключването на спогодба или доброволно уреждане на спора по друг начин.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 06.03.2026 г. от 11:00 часа, за която дата да се призоват страните.
П Р И Е М А проект за доклад съобразно обстоятелствената част на определението.
ДОПУСКА и ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с исковата молба документи.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба страните или техни законни представители следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Р., като същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и 2 законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяването му, а именно: на страните да са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на посочените в ИМ обстоятелства и представените доказателства.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по делото, да се връчи на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3