Определение № 65 от 26.01.2024, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно търговско дело 28/2024
- Вид
- Определение № 65
- Подписан
- 26.01.2024
- Състав
- Ванухи Бедрос Аракелян, Анета Николова Братанова, Дарина Стоянова Маркова
Цитирани разпоредби
- чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 276, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал.1 т.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 65 гр. Варна, 25.01.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Ванухи Б. Аракелян
Членове:
Анета Н. Братанова
Дарина Ст. Маркова като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно частно търговско дело № 20243001000028 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба с вх. № 25016/16.10.2023 г. от „Обединена Българска Банка“ АД, със седалище и адрес на управление гр.
София, представлявана от юрисконсулт Р. Л. И. против определение № 1274/14.09.2023 г. постановено по търг. дело № 33/2023 г., по описа на Окръжен съд - Варна, с което е оставена без уважение молбата на банката за изменение на постановеното от първата инстанция решение в частта му относно разноските.
В частната жалба „Обединена Българска Банка“ АД излага съображения за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Изразява се насъгласие с изводите на съда по повод приложението на процесуалната норма на чл. 78, ал. 2 ГПК. Намира, че с поведението си банката не е дала повод за завеждане на разгледания в производството пред първата инстанция иск. Имайки предвид обстоятелствата в конкретния случай, сочи, че банката като взискател не е поддържала образуваното изпълнително дело срещу длъжника, поради което и същото е прекратено.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответната по жалба страна е депозирала писмен отговор, в който излага становище за неоснователност на частната жалба. Иска нейното отхвърляне и претендира разноски за настоящата инстанция.
1
Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, срещу определение, което подлежи на обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба от Т. Р. Т. срещу „Обединена Българска банка“ АД, с която е предявен отрицателен установителен иск за приемане на установено между страните, че ищецът не дължи на ответника вземането по изпълнително дело № 20158070401060 по описа на ЧСИ Н.Д., образувано въз основа на издаден по ч.гр.д. № 1251/2011 г., на ВРС-34 състав изпълнителен лист за присъдените в него суми поради погасяването им по давност.
Ответникът „Обединена Българска Банка“ АД е депозирал писмен отговор, с който изразява становище за недопустимост предявения иск поради прекратяване по право на изпълнителното производство, на основание чл. 433, ал.1 т.8 ГПК. В условията на евентуалност признава изцяло предявения иск.
Съдът е постановил решение при условията на чл. 237 ГПК, с който е уважил предявената претенция. Присъдил е сторените разноски в полза на ищеца.
Основен спорен въпрос в настоящото производство е свързан с приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК и дали ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото.
Исковата молба е предявена на 17.01.2023 год. при наличие на образувано изпълнително производство, по което последните изпълнителни действия, поискани от взискателя датират от 18.10.2017 год. /плащане от запор на трудово правоотношение/. Изпълнителното дело е прекратено с нарочно Постановление от 30.05.2023 год., на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК.
Предпоставките по чл. 78, ал. 2 ГПК са кумулативни и следва да се преценяват във връзка с предмета на конкретното дело. Смисълът на разпоредбата е, че ответникът не трябва да се натоварна с разноски, когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца. Когато обаче сезирането на съда е условия за упражняване на субективни права на ищеца, признанието на 2 иска не е достатъчно, за да се освободи ответника от отговорността за разноски, защото липсва първата от предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Сезирането на съда е условие за упражняване на субективното право на ищеца да се позове на изтекла погасителна давност, когато титулярът на вземането иска да получи изпълнение /в този смисъл определение № 242 от 31.05.2018 г. постановено по ч.гр.д. № 2062/2018 г., на IV г.о., гк, на ВКС /.
Следва да се има предвид, че практиката на касационната инстанция възприема, че дори при липса на образувано изпълнително производство, наличието на изпълнителен титул в полза на взискателя, винаги поражда право за длъжника да поиска със сила на пресъдено нещо да се отрече вземането след изтичане на срока на погасителната давност /в този смисъл определение № 1220 от 05.12.2023 г. постановено по ч.т.д. № 1809/2023 г., на II т.о., на ВКС/. Следователно дори наличието на изпълнителен титул само по себе си обосновава наличието на правен интерес от искова защита, съответно от упражняване на субективното право на позоваване на изтекла давност, независимо от поведението на взискателя в изпълнителното производство и евентуално настъпилата перемпция по чл. 433, ал. 1 т. 8 ГПК /Определение № 3252 от 1.11.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3618/2023 г., III г. о., ГК/.
Последната не е пречка ответникът да поиска връщането на изпълнителния си титул и предприемане на нови изпълнителни действия срещу ищеца.
Перемпцията не изключва принудителното изпълнение.
С оглед изложеното необосновано частният жалбоподател поддържа, че не е дал повод за завеждане на делото. При разпределение на отговорността за разноски разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК е неприложима, тъй като не са изпълнени описаните в нея кумулативни предпоставки. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да отговаря за сторените от ищците разноски, за размера на които в настоящото производство не се спори.
По разноските в настоящото производстово:
С отговора на частната жалба процесуалният представител на ищеца е отправил искане за присъждане на разноски в настоящото производство.
Производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от 3 страните разноски в съответната инстанция. Произнасянето на съда по направеното искане е допълнение на вече постановен акт, за която инстанция има вече присъдени разноски и следователно нови разноски за адвокатско възнаграждение не се дължат Поради тази причина интересът в това производство е материален, но не и самостоятелен като предмет на адвокатска защита и не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в „процеса относно разноските“ за страната, инициирала производство по чл.
248 ГПК. В този смисъл Определение № 683 от 21.12.2015 Г. по ч. гр. д. № 5089/2015 г., , ІІІ г.о., Определение №60247/16.08.2021 по дело №558/2021, IV г.о., определение № 437/20.11.2020 г. по ч. гр. д. № 3257/2020 г. на ВКС, ІV г. о., определение № 162/28.04.2022 г. по ч. гр. д. № 5096/2021 г. на ВКС, ІІІ г. о., определение № 386/08.10.2020 г. по ч. гр. д. № 1931/2020 г. на ВКС, ІІІ г. о. и др. Определение № 4391 от 19.12.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3953/2022 г., II г. о., ГК.
Мотивиран от горното и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, Апелативен съд – Варна
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1274/14.09.2023 г. постановено по търг. дело № 33/2023 г., по описа на Окръжен съд – Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна касационна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ, по реда на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4