Решение № 3487 от 10.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3487 гр. Пловдив, 10.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20245330114942 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от З. Л. М., ЕГН **********, с адрес: гр. П., бул. „М.“ № ***, ет. *, ап. * против „Креди йес” ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, бул. „България“ № 196, с която е предявен осъдителен иск с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата от общо 2461,47 лева, от които- 546,29 лева договорна лихва, 1894,71 лева неустойка и 20,47 лева наказателна лихва – недължимо платени по недействителен Договор за паричен заем № **** от **** г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 27.08.2024г. до окончателното изплащане на сумата /съобразно допуснатото увеличение на иска/.

При условията на евентуалност е предявен от З. Л. М., ЕГН **********, с адрес: гр.

П., бул. „М.“ № ***, ет. *, ап. * против „Креди йес” ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, бул. „България“ № 196, с правна квалификация по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, с което се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 200 лв., недължимо платена по недействителна клауза за неустойка по Договор за паричен заем № **** от **** г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.

Твърди се в исковата молба, че между страните бил сключен договор за паричен заем № **** от **** г., по силата на който ответникът предоставил на ищцата сумата от 2200 лв. при ГПР от 48,364%, с уговорен срок за връщане - 13 на брой месечни вноски. Съгласно чл.

8 от договора, при непредставяне на обезпечение по кредита, ищцата дължи неустойка в размер на 1894,71 лв. Твърди се, че ищцата е заплатила по договора сумата от 2200 лв. – главница, 10 лв. – лихва и 200 лв. – неустойка. Излага, че процесният договор за кредит е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Сочи, че в договора не били посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му, което е основание за нищожност на договора, на основание чл. 22 ЗПК вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. Договорът не отговарял и на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, 1 доколкото в договора била посочена само абсолютната стойност на ГПР, като не ставало ясно какво точно е включено в процента на ГПР, освен лихвата, доколкото е предвидена дължимостта на неустойка, поради което счита, че договорът е нищожен и поради неспазване на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Не била спазена и разпоредбата на чл.

19, ал. 4 ЗПК. Заявява, че сумата от 1894,71 лв. – неустойка не била включена в ГПР. Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по договора се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС № 426/2014 г. посочването в договора на ГПР, който е различен от реално прилагания в отношенията между страните, представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП. С оглед изложеното, счита че договорът е недействителен.

В условията на евентуалност, счита че неустойката по чл. 8 от договора е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, както и поради нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр. с чл. 21, ал. 1 ЗПК. Начислената неустойка е нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗЗП, тъй като сумата която се претендира чрез нея е в размер на почти равен на получената сума на отпуснатия кредит, като същата е и необосновано висока. Счита, че основната цел на така уговорената клауза е да доведе до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя и до увеличаване на подлежаща на връщане сума.

С оглед изложеното моли за уважаване на предявения иск. При условията на евентуалност, моли за уважаване на иска за връщане на недължимо платена неустойка по нищожна клауза на договор за паричен заем. Претендира разноски.

Обстоятелства, от които произтичат твърденията на ответника:

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва претенцията.

Заявява, че между страните бил сключен Договор за паричен заем № **** от **** г. при общи условия и при предоставен СЕФ. Договорената сума от 2200 лв. била получена от ищцата, за което същата е подписала РКО от 18.11.2022 г. От страните е уговорено връщането й на 13 месечни погасителни вноски, в който размер е включена и дължимата неустойка, при липса на представено обезпечение. Страните постигнали съгласие за фиксиран месечен лихвен процент от 3,330% и ГПР от 48,364%. Уговорено е и предоставяне от страна на кредитополучателя обезпечение в 3-дневен срок от сключване на договора, изразяващо се в осигуряване на 1 поръчител и 2 ипотека или особен залог или банкова гаранция или ценна книга, като при неизпълнение се дължи неустойка в размер на 1894,71 лв.

Излага съображения относно това, че договорът не е нищожен. Счита за неоснователни твърденията и аргументите на ищцата, че освен цифровото изражение на ГПР, договорът следва да съдържа описание на всички разходи, които го формират – чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК не съдържа изискване за изброяване на отделните разходи включени в ГПР, като условие за валидността на договора за кредит, поради което липсват основания за допълнителното разширяване на кръга от нарушения, обосноваващи недействителност на договора, съгласно чл. 22 ЗПК. Не било основателно становището на ищцата досежно размера на определената в договора възнаградителна лихва. Счита, че няма нарушение на императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което и договорът не бил недейсвителен.

Твърди, че не била нищожна и клаузата за заплащане на неустойка при непредставяне на обезпечение в уговорения срок. Клаузата била индивидуално уговорена с 2 кредитополучателя.

Счита, че не са налице основания за нищожност на договора или негови клаузи. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски. Релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца, алтернативно възразява да му бъде присъждано такова по реда на чл. 38а от ЗАдв.

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-ри гр. състав, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:

Страните не спорят, а и от приетия по делото сключен договор за паричен заем № ***** от **** г., по силата на който ответникът предоставил на ищцата сумата от 2200 лв. при ГПР от 48,364%, с уговорен срок за връщане - 13 на брой месечни вноски. Съгласно чл.

6 от договора заемът следвало да бъде обезпечен с гарант/и, които да отговарят на изискванията, предвидени в Общите условия към договора, както и още едно обезпечение по избор на заемателя измежду ипотека върху недвижим имот, особен залог върху движимо имущество, банкова гаранция или ценна книга. В чл. 8 от договора е предвидено, че при неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение в тридневен срок от сключване на договора, заемателят дължал неустойка в размер на 1894,71 лева, платимо разсрочено заедно в всяка погасителна вноска.

От приложената на л. 68 от делото справка се установява, че постъпилите по договора суми заплатени от ищцата З. М. възлизат на общо 4661,47 лева. Със сумата е погасена главница в размер на 2200 лева, лихва по договора в размер на 546,29 лева, неустойка в размер на 1894,71 лева и наказателна лихва в размер на 20,47 лева.

Като писмени доказателства по делото са приети още Договор за паричен заем от **** г., общи условия, декларация- съгласие, Стандартен европейски формуляр и разходен касов ордер.

Въз основа на така установените факти по делото, съдът достигна до следните правни изводи:

Между страните не е налице спор относно факта на сключване на процесния договор за паричен кредит, усвояването на сумата от 2200 лева от ищцата, както и наличието на клауза предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 1894,71 лева разсрочено към всяка погасителна вноска при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечението предвидено с клаузата на чл. 6 от договора.

С оглед въведените от ищцата твърдения за нищожност на клаузата за неустойка, то съдът следва да изследва наличието, респ. липсата на основания за недействителност на същата.

Съгласно редакцията на Закона за потребителските кредити, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Ал. 2 на същия член посочва, че страни по договора са потребител и кредитор, като за потребител се смята всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя потребителски кредит в рамките на своята професионална и търговска дейност. Предвид изложеното, съдът намира, че възникналото правоотношение между страните попада в приложното поле на ЗПК, като не са налице основанията за изключване на неговото приложение, посочени в чл. 4 на същия закон.

3

По отношение на възражението на ищеца за недействителност на клаузата за неустойка като противоречаща на добрите нрави, съдът намира следното:

В разпоредбата на чл. чл. 6 от договора е предвидено задължение за обезпечаването му с поне едно от следните обезпечения: гарант/и, които да отговарят на условията по чл. 10, ал. 2, т. 1 от приложимите към договора за заем Общи условия, както и с още едно обезпечение по избор на заемателя измежду ипотека върху недвижим имот; особен залог върху движимо имущество; банкова гаранция; ценна книга, издадена в полза на заемодателя.

В чл. 8 от договора за заем е предвидена неустойка в размер на 1894,71 лева, в случай че ищецът не осигури в тридневен срок от сключване на договора предвиденото в чл. 6 от договора обезпечение, платима разсрочено заедно с всяка погасителна вноска.

С предвидената в договора неустойка се създават задължения, които се покриват от ГПР, като по този начин се надвишава изискването на чл. 19. ал. 4 от ЗПК. Налице е и противоречие с материалния закон - чл. 71 от ЗЗД, както и на чл. 33 от ЗПК. Съгласно цитираните разпоредби, когато длъжникът по двустранен договор не представи исканите от кредитора обезпечения, последния може да иска изпълнение на всички задължения по договора предсрочно. В процесния случай обаче същата има санкционен характер – натоварва кредитополучателя с допълнителни финансови разходи, което противоречи на материалния закон и заобикаля разпоредбата на чл. 33 от ЗПК, поради което е нищожна. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 49,253 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.