Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3817 от 23.10.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 4664/2025
Вид
Решение № 3817
Подписан
23.10.2025
В сила
26.05.2026
Състав
ГЕОРГИ СТОЯНОВ ГЕОРГИЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.58д, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.2, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.123, ал.1, т.3, б."в" · Закон за движението по пътищата
  • чл.175, ал.1, т.5 · Закон за движението по пътищата
  • чл.185 · Закон за движението по пътищата
  • чл.20, ал.1 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 3817 гр. София, 23.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 104 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ СТ. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря ИВА Р. АЛЕКСОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТ. ГЕОРГИЕВ Административно наказателно дело № 20251110204664 по описа за 2025 година РЕШЕНИЕ№ гр.София, 23.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски районен съд, Наказателно отделение, 104 състав, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Георги Георгиев при участието на секретаря Ива Алексова, като разгледа докладваното от съдия Георгиев АНД №4664 по описа за 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

1

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано въз основа на подадена чрез административно-наказващия орган до съда жалба срещу наказателно постановление №***** на началник група в СДВР, отдел ”Пътна полиция” СДВР, с което на А. М. А. са наложени следните административни наказания: глоба в размер на 20 лв. на основание чл.185 от ЗДвП; глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.

В депозираната пред съда жалба А. М. А. оспорва факта на ПТП.

Иска отмяна на постановлението

Жалбоподателят А. М. А., редовно призован, се явява лично и с адв.Б., който поддържа жалбата, сочи доказателства, моли за отмяна на постановлението.

Административно-наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител, но юрк.М., депозира писмени бележки, в които пледира за потвърждаване на постановлението и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна:

На 30.10.2024 г. около 20:00 часа в ***, *** пред спортен комплекс *** А.

М. А. управлявал л.а.*** с рег.№******** към ***, но поради недостатъчен контрол върху управлявания от него автомобил и при разминаване, реализирал пътнотранспортно произшествие с управлявания от св.Й. л.а*** с рег.№********.

От удара били причинени щети отзад вляво на управлявания от св.Й. л.а*** с рег.№********.

Св.Г. записал регистрационния номер на л.а.***, управляван от А. М. А..

След настъпилото пътнотранспортно произшествие А. М. А. напуснал местопроизшествието.

Съставен е акт на жалбоподателя, в който той е написал, че няма възражения.

Въз основа на съставения акт наказващия орган в качеството си на оправомощено от министъра на вътрешните работи длъжностно лице е издал обжалваното наказателно постановление.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните свидетели Й., С., С. и Г., както и от писмените доказателства по 2 делото.

Страните не са посочили други доказателства и съдът не е констатирал служебно наличието на такива.

Съдът не намира противоречие в доказателствата, а именно между показанията на св.С. и останалите свидетели.

На първо място св.С. не сочи точна дата, относима към настъпилото ПТП.

На следващо място – обстоятелството, че св.С. не е възприел удара между двете МПС, не изключва реализацията на това ПТП.

Ето защо поради липса на други доказателства и с оглед на непротиворечивостта на събраните по делото, съдът го счете за изяснено в достатъчна степен, за да постанови решение.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима като подадена в законния срок, видно от разписката за получен препис от наказателното постановление, и от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване.

Съдът счита, че жалбата е неоснователна, поради следното:

Жалбоподателят е нарушил чл.20, ал.1 от ЗДвП, защото водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.

Съгласно чл.185 от ЗДвП /редакция към датата на деянието/ за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба 20 лв.

В случая като е напуснал мястото на ПТП А. М. А. е извършил нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП, защото когато при произшествието са причинени само имуществени вреди, ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания.

Ето защо на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП на жалбоподателя следва 3 да бъде наложено съответното наказание - лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лв. за неизпълнение на задълженията като участник в пътнотранспортно произшествие.

Съдът счита, че описаната в АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление фактическа обстановка е правилно отразена.

Нарушените материалноправни норми са посочени точно, нарушенията са словесно правилно посочени и отговарят на установената фактическата обстановка, както в АУАН, така и в наказателното постановление.

По делото не са установени данни за нарушаване правото на защита или друга незаконосъобразност на акта и постановлението.

Размерът на глобите и наказанието „лишаване от право да управлява МПС” са съобразени с характера на нарушението и вината на жалбоподателя и с предвиденото в закона наказание за съответното нарушение.

Нито АУАН, нито наказателното постановление страдат от съществени пороци.

С оглед на гореизложеното съдът счита, че нарушенията са доказани и постановлението като законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Съдът следва да осъди А. М. А. да заплати 100 лв. юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР.

По тези мотиви съдът

РЕШИ:

На основание чл.63, ал.2, т.5 вр. чл.58д, т.1 от ЗАНН ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №***** на началник група в СДВР, отдел ”Пътна полиция ” СДВР като законосъобразно.

ОСЪЖДА А. М. А., ЕГН ********* да заплати 100 лв. юрисконсултско възнаграждение в полза на Столична дирекция на вътрешните работи.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - София град на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

4

Районен съдия:

Г.Георгиев

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5